Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 167 от 21.11.2022, Районен съд - Ихтиман

Съд
Районен съд - Ихтиман
Дело
Административно наказателно дело 298/2022
Вид
Решение № 167
Подписан
21.11.2022
В сила
17.03.2023
Състав
Димитър Георгиев Цончев

Цитирани разпоредби

  • чл. 34 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 40 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 42 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 43, ал. 5 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 57 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 58, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 58д и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 58д, т. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 59, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63, ал. 2, т. 5 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63, ал. 9 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 84 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 173, ал. 3, пр. 1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 174, ал. 3, пр. 1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 189, ал. 2 · Закон за движението по пътищата
  • § 6, т. 25 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 14, ал. 2 · Наказателно-процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 167 гр. И., 21.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – И., ПЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Д. Г. Цончев при участието на секретаря НИКОЛЕТА Г. КУЗЕВА като разгледа докладваното от Д. Г. Цончев Административно наказателно дело № 20221840200298 по описа за 2022 година

Производството е по чл. 58д и сл. ЗАНН.

Образувано е по жалба на К. А. Д. против Наказателно постановление № 22-0274-000233 от 21.04.2022 г. на началника на РУ на МВР – И. към ОДМВР – София, с което за нарушение на чл. 174, ал. 3, пр. 1 ЗДвП на основание чл.

174, ал. 3, пр. 1 ЗДвП на въззивника е наложено наказание глоба в размер на 2 000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца.

В жалбата се претендира отмяна на наказателното постановление при подробно изложени съображения.

В съдебно заседание процесуалния представител на жалбоподателя поддържа жалбата. Развива съображения, че са допуснати съществени нарушения на Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, както и че отказът за даване на кръвна проба е несъставомерен по чл. 174, ал. 3 ЗДвП, след като наказаният е дал кръвна проба.

Административнонаказвашият орган – началник на РУ на МВР – И. в писмено становище приложено при администриране на жалбата до РС – И. развива съображения, че кръвните проби са били взети в нарушение на Наредба № 1 от 19.07.2017 г. Не са били залепени със стикери по образец от наредбата и кръвната проба е взета след срока, предоставен с талона за изследване.

По допустимостта на жалбата:

Жалбата е допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 ЗАНН от процесуално легитимирана страна, срещу акт, подлежащ на въззивно обжалване.

Разгледана по същество е неоснователна.

1

Административнонаказващият орган е установил правилно фактическата обстановка в обжалваното наказателно постановление и въззивният съд изцяло споделя изводите му.

От фактическа страна:

На 27.03.2022г. малко преди 23:27 часа в гр. И. на ул. „Ш.“ № 6 жалбоподателят К. Д. управлявал моторно превозно средство марка „М.“, модел „М.“ с регистрационен № ** **** **. Свидетелят Г. – младши автоконтрольор при РУ на МВР - И., изпълнявал служебните си задължения по време на нощна смяна, когато свидетелите Х. З. и С. К. – полицейски служители при РУ – И., изпълняващи служебните си задължения като автопатрул, се обадили и заявили, че са спрели за проверка автомобил, за чиито водач имали съмнение, че е употребил алкохол, тъй като силно миришел на алкохол. Свид. Г. отишъл на място и извършил проверка на лицето и автомобила. Около 23:27 часа жалбоподателят бил поканен да даде проба за употреба на алкохол с техническо средство „Алкотест дрегер“, но същият отказал. Вследствие на отказа му бил издаден Талон за медицинско изследване № 084923, който екземпляр от който бил връчен на жалб. Д. в 23.55 часа срещу подпис. В талона за даване на кръвна проба било определено време от 30 мин. за явяване и даване на кръвна проба, през което време лицето не се явило в „МБАЛ“ – И.. Същият се явил във ФСПМ – И. на 28.03.2022 г. и дал кръвна проба в 01.05 часа.

За отказа на жалбоподателя за проверка чрез тест за употреба на алкохол свидетелят Г., в качеството на младши автоконтрольор при РУ на МВР – И. съставил срещу жалбоподателя Акт серия GA № 566603 от 27.03.2022 г . за установяване на административно нарушение по чл. 174, ал.

3 ЗДвП

Въз основа на АУАН от началника на РУ на МВР – И. към ОДМВР – София е издадено обжалваното Наказателно постановление № 22-0274000233 от 21.04.2022 г., с което за нарушение на чл. 174, ал. 3 ЗДвП на основание чл. 174, ал. 3, пр. 1 ЗДвП на въззивника е наложено наказание глоба в размер на 2 000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца.

По доказателствата:

Горната фактическа обстановка се установява от събраните гласни доказателства, обективирани в показанията на свидетелите Г., З. и К., АУАН, който съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 2 ЗДвП има доказателствена стойност, докладни записки, талон за изследване, протокол за химическо изследване за определяне концентрацията на алкохол № 2022/ХИ59/04.04.2022г., констативен протокол от 30.03.2022г., протокол за предаване и приемане на документи и кръвни проби по реда на Наредба № 1 от 19.07.2017г., протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози, справка за нарушител/водач, журнал от ФСМП - И..

От показанията на свидетелите Г., З. и К. се установяват всички обстоятелства около проверката и поведението на жалбоподателя на 27.03.2022г. Те са непротиворечиви, взаимно допълващи се и намират подкрепа в приложените по делото докладна записка, АУАН, талон за изследване. От тях се установява непротиворечиво, че жалб. Д. отказал да бъде изпробван за наличие на алкохол в кръвта с техническо средство 2

„Алкотест Дрегер“, както и че миришел на алкохол.

От протокол за химическо изследване за определяне концентрацията на алкохол № 2022/ХИ-59/04.04.2022г., констативен протокол от 30.03.2022г., протокол за предаване и приемане на документи и кръвни проби по реда на Наредба № 1 от 19.07.2017г., протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози, справка за нарушител/водач и журнал на ФСПМ – И. следва извод, че нарушителят Д. е дал кръвна проба в центъра за спешна помощ в 01.05 часа на 28.03.2022 г

Доказателствените източници не разкриват сериозни противоречия, поради което е ненужно да бъдат по-детайлно анализирани.

От правна страна:

Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или в наказателното постановление /арг. чл. 84 ЗАНН във вр. чл. 14, ал. 2 НПК и т. 7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС/, а е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон. В тази връзка на контрол подлежи и самият АУАН по отношение на неговите функции – констатираща, обвинителна и сезираща.

В настоящия случай АУАН и издаденото, въз основа на него НП, са съставени от длъжностни лица в пределите на тяхната компетентност.

Съдът служебно констатира че са спазени императивните процесуални правила при издаването на АУАН и НП – тяхната форма и задължителни реквизити, съгласно разпоредбите на чл. 40, чл. 42, чл. 43, ал. 5, чл. 57 и чл.

58, ал. 1 ЗАНН. Налице е пълно съвпадение между установените фактически обстоятелства и тяхното последващо възпроизвеждане в атакуваното НП, като с изискуемата се от закона конкретика административните органи са очертали времето, мястото, механизма и обстоятелствата, при които е било извършени нарушението.

Административнонаказателното производство е образувано със съставянето на АУАН в предвидения от ЗАНН 3-месечен срок от откриване на нарушителя, респективно – 1 година от извършване на нарушението. От своя страна обжалваното наказателното постановление е постановено в законоустановения 6-месечен срок. Ето защо са спазени всички давностни срокове, визирани в разпоредбата на чл. 34 ЗАНН, досежно законосъобразното ангажиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя от формална страна.

Описани са всички признаци от обективна страна на изпълнителното деяние по нарушението. Налице е пълно съответствие между словесното описание на релевантната фактическа обстановка в акта, очертана чрез изискуемата се конкретика, нейното последователно възпроизвеждане в атакуваното наказателно постановление и възприетата цифрова квалификация. В този смисъл признаците на състава на административното нарушение по чл. 173, ал. 3, пр. 1 ЗДвП са ясни и конкретно описани както от 3 фактическа така и от правна страна.

Не се споделят доводите на жалбоподателя, изразени в жалбата, за процесуална и материална незаконосъобразност и неправилност на издадените АУАН и НП. Възраженията за процесуална незаконосъобразност, т.е. че не е спазен установеният ред в Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за установяване на алкохол в кръвта, са неоснователни. Доколкото наказаният е отказал проба с техническо средство „Алкотест Дрегер“ той е консумирал състава на административно нарушение по чл. 173, ал. 3, пр. 1 ЗДвП.

Непоставянето на стикери върху талона, връчен на наказания и на контролния, приложен по делото, съставлява нарушение на чл. 3, ал. 3 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г., но то не е съществено. Трайна е практиката, включително по приложение на чл. 6 от ЕКПЗЧОС, че за преценка дали едно нарушение е съществено следва да се вземе предвид как се е отразило цялостно върху правата на наказаното лице в рамките на наказателното производство. В случая непоставянето на изискуемите от чл. 3, ал. 3 от Наредбата стикери не се е отразило в негативен аспект върху правото на защита на наказания, защото и без тях жалбоподателят е могъл и е предоставил кръвна проба, като изцяло в него е причината, че пробата е след предоставения срок. Ако същата беше предоставения в определения в талона на основание чл. 6, ал. 6, т. 1 от Наредбата срок и при липса на други нарушения във връзка с вземането и съхраняването на кръвта, липсва пречка пробата да бъде ценена, макар да няма поставени стикери върху талона за изследване.

Не представлява съществено процесуално нарушение невписването в издадения АУАН на номера на талона за изследване, тъй като това не е сред задължително изискуемото съдържание на акта, установено в чл. 42, ал. 1, т. 4 от ЗАНН.

Противно на твърденията на защитника на наказания, с определяне на време от 30 минути за явяване във ФСПМ – гр. И. от свид. Г. при съставяне на Талона за изследване № 084923, същият не е допуснал процесуално нарушение. Съгласно чл. 6, ал. 6, т. 2 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. срокът на явяването е до 45 минути, когато нарушението е извършено на територията на населеното място, в което се намира мястото за установяване с доказателствен анализатор или за извършване на медицинско изследване и за вземането на кръв и урина за химическо или химико-токсикологично лабораторно изследване. Ал. 7 от чл. 6 определя критериите, от които следва да се води контролният орган при определяне на срока за явяването отдалечеността на мястото за извършване на установяване с доказателствен анализатор или на медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо или химико-токсикологично лабораторно изследване и възможността за ползване на обществен или друг превоз за отиване до него.

В случая се касае до нарушение, извършено на ул. „Ш.“ в гр. И. 23.27 часа на 27.03.2022 г. ФСМП – И. се намира на ул. „Ш.“ № 3“, т.е. на същата улица на която е извършено нарушението. Тя е възможно да бъде цялостно пешеходно обходена около 10 минути. Проверката е извършена в късните часове, ФСПМ-И. е неголям, както и човекопотокът във филиала и в града по това време. Ето защо определеният от контролния орган – свид. Г., срок от 30 минути е напълно адекватен и съответен на изискванията на чл. 6, ал. 7 от Наредбата. Поради това при определянето му не е допуснато нарушение, ограничило правото на наказания.

4

Съдът споделя и материалноправните изводи на АНО.

Жалбоподателят законосъобразно е наказан на основание чл. 174, ал. 3, пр. 1 ЗДвП за нарушение на чл. 174, ал. 3 ЗДвП, за това че на 27.03.2022 г. около 23:27 часа в качеството на водач отказал да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употреба на алкохол в кръвта и не изпълнява предписанията за изследване с доказателствен анализатор и за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химико – лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му.

Същият има качеството на водач по смисъла на § 6, т. 25 на ДР на ЗДвП, тъй като на 27.03.2022 г. малко преди 23.27 часа в гр. И. на ул. „Ш.“ № 6 управлявала моторно превозно средство марка „М.“, модел „М.“ с регистрационен № ** **** **.