Решение № 6201 от 16.10.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6201 гр. София, 16.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-В СЪСТАВ, в публично заседание на трети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Иванина Ив. Пъстракова

Членове:

Димитър К. Демирев

Донка Янк. Русинова при участието на секретаря ПЕТЯ ИВ. МИЛЕВА като разгледа докладваното от Донка Янк. Русинова Въззивно гражданско дело № 20241100513080 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 12578/25.06.2024 г., постановено по гр. д. № 21123/22 г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 145 състав, съдът е признал за установено, че Е. Д. Л., дължи на „Юробанк България“ АД, сумата от 3358,25 лв., представляваща непогасена главница по Договор за потребителски кредит № PLUS-11860840 от 18.11.2015 г., ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 25.09.2019 г. до окончателното изплащане на вземането, за която сума е била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 54136/2019 г. по описа на 145 състав, като е отхвърлен частично иска за главница за горницата над уважената част до пълния претендиран размер от 9085,06 лв., така и са отхвърлени исковете за сумата от 2646,44 лв., представляваща възнаградителна лихва за периода 20.06.2017 г. до 20.10.2019 г. и за сумата от 1763,63 лв., представляваща мораторна лихва върху претендираната главница за периода от 20.07.2017 г. до 03.09.2019 г. С постановеното решение Е. Д. Л. е осъдена да заплати на ищеца сумата от 79,61 лв., представляваща разноски за заповедното производство и сумата от 493,69 лв., представляваща разноски за исковото производство.

С въззивната жалба от ищеца се атакува решението в отхвърлителните части, т.е. в частта, в която се отхвърля иска за главница за разликата над уважената част до пълния претендиран размер, така и частите, в които се 1 отхвърлят исковете за възнаградителна и мораторна лихва. Твърди се, че решението в тези части е неправилно, за което са изложени подробни съображения. Счита се, че неправилно районният съд е приел, че тъй като не е ясно как е формулиран посоченият в договора за кредит ГПР, както и че към него следва да бъдат отнесени сумите по застрахователната премия, договорът за потребителски кредит е недействителен на основание чл. 22, вр. чл. 11, ал.

1, т. 10 ЗПК. Във възивната жалба се посочва, че договорът за застраховка не е задължително условие за сключване на договора за кредит, поради което премията не следва да се включва в годишния процент на разходите.

Жалбоподателят не е съгласен и с приетото от съда, че размерът на уговорената възнаградителна лихва е прекомерен и като такъв е нищожен.

Претендират се разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата Е. Д. Л., действаща чрез особения си представител адв. А. Т. от САК, е подала отговор на въззивната жалба, с който оспорва нейната основателност. Счита, че обжалваното решение е правилно, поради което моли същото да бъде потвърдено.

Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното от фактическа и правна страна във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт:

Въззивният съд съгласно чл. 269 ГПК е ограничен от посоченото в жалбата, когато са наведени твърдения за допуснати процесуални нарушения от първоинстанционния съд, водещи до неправилност на решението, а съгласно Тълкувателно решение № 1/2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г. ОСГТК на ВКС в рамките на въззивната проверка съдът служебно изследва въпросите;

1) дали е приложена правилно императивна материалноправна норма, 2) както и за интереса на определени страни по делото. Съдът служебно следи за валидността на решението в цялост, а за пороци водещи до недопустимост само в обжалваната част на решението.

Първоинстанционният съд е бил сезиран с положителни установителни искове по реда на чл. 422 ГПК, с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК и чл. 86 ЗЗД, с които се иска за признаване на установено, че ответникът Е. Д. Л. дължи на ищеца „Юробанк България“ ЕАД (правоприемник на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., клон България по силата на договор за покупко-продажба на търговско предприятие от 31.05.2023г., сключен в хода на производството) следните суми: сумата от 9085,06 лв., представляваща непогасена главница по Договор за потребителски кредит № PLUS11860840 от 18.11.2015 г., ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 25.09.2019 г. до окончателното изплащане на вземането, сумата от 2646,44 лв., представляваща възнаградителна лихва за периода 20.06.2017 г. до 20.10.2019 г., сумата от 1763,63 лв., представляваща мораторна лихва върху претендираната главница за периода от 20.07.2017 г. до 03.09.2019 г., за които суми е била издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.

2

№ 54136/2019 г. по описа на 145 състав.

С атакуваното първоинстанционно решение съдът постановява диспозитив, съгласно който признава за установено, че ответницата дължи сума в размер на 3358,25лв., представляваща главница по договор за потребителски кредит, ведно със законната лихва, отхвърляйки претенциите за главница за горницата над уважената част до пълния претендиран размер от 9085,06 лв., както и претенциите по чл. 86 ЗЗД за възнаградителна и мораторна лихва.

С оглед предмета на въззивно обжалване съдът следи служебно за пороци водещи до недопустимост само в обжалваната част на решението, в който смисъл не подлежи на контрол произнасянето по отношение на главницата, в която част е влязла в сила, съответно в частта на присъдената законна лихва считано от датата на заявлението.

За да отхвърли исковете за лихва Софийският районен съд в атакуваното решение е приел, че претенциите за възнаградителна и мораторна лихва подлежат на отхвърляне по съображения, че процесният договор за потребителски кредит е недействителен по смисъла на чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като него не е посочен по ясен и еднозначен начин годишният процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. В договора е посочен единствено размера на ГПР в проценти (29,29 %), но не е разписана методиката на формиране на ГПР (кои компоненти са включени в него и как е формирана стойността от 29,29 %). Приел е също, че е налице неяснота дали при изчисляването му е включена предвидената в договора и в чл. 2 от ОУ „такса ангажимент“, както и какво представлява и за какви действия, респективно в какъв размер се дължи предвидената в чл. 3 от договора надбавка, покриваща разноските за кредитора по подготовка и обслужване на кредита, която е посочена като част от размера на всяка погасителна вноска, като последната предвид начина на заплащането й (разсрочено и на падежната дата на останалите плащания по договора) води до обоснована вероятност същата да съставлява прикрита уговорка на допълнително възнаграждение, което се дължи наред с основните плащания по договора. Първоинстанционният съд е приел също и наличие на противоречие, касаещо сумата за застрахователна премия, която е изрично изключена от размера на кредита съгласно чл. 2 от ОУ, но след това включена в размера на погасителните вноски, което е още един аргумент за съществуващата в договора неяснота относно общия размер на дължимата сума и какво включва същата. На самостоятелно основание размерът на уговорената възнаградителна лихва от 6457,08 лв. при отпусната в заем сума от 12000 лв., равняваш се на повече от половината от размера на отпуснатия заем, според районния съд нарушава принципа на еквивалентност на престациите на страните и не отговаря на изискванията за добросъвестност в 3 облигационните отношения между тях и е несъответен на принципите на добросъвестност и справедливост и поради това се явява накърняващ добрите нрави, тъй като надхвърля трикратния размер на законната лихва, приет за меродавен в практиката на ВКС.

Решението по същество е ПРАВИЛНО по следните съображения:

Страните не спорят и чрез представените пред първата инстанция доказателства се установява, че между страните е сключен процесния Договор за потребителски кредит (л. 6 и сл. от първоинстанционното производство), който притежава характеристиките на чл. 9, ал. 1 ЗПК, съответно заемополучателят има качеството на потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, поради което съдържанието следва да бъде съобразено с изискванията на ЗПК и ЗЗП. В същия Годишният процент на разходите е посочен в стойност от 29,29 %, като в параметри и условия са посочени и размер на кредита (12 000 лв.), размер на кредита за покупка на застраховка „Защита на плащанията“ (0 лв), застрахователна премия (2115,00лв.), такса ангажимент (420 лв.), брой погасителни вноски (47 бр.), месечна погасителна вноска (440,55 лв.), обща стойност на плащанията (20 705,85 лв.), лихвен процент (23,82%). В Условия по договора (л. 8 и сл.) е описано в чл. 2, че размерът на предоставения заем е равен на сумата в поле „общ размер на кредита“, сумата за „застрахователна премия“ е разделена на равен брой вноски, съответстващи на посочения брой вноски в поле „брой погасителни вноски“ и е част от всяка месечна погасителна вноска, посочена в поле „месечна погасителна вноска“ (чл. 2), така и таксата ангажимент е срещу сключване на договора при фиксиран лихвен процент. Предоставянето на посочената сума съставлява изпълнение на задължението на кредитора да предостави заема и създава задължение на кредитополучателя да плати погасителни вноски, указани по размер в поле „месечна погасителна вноска“, като погасителните вноски съставляват изплащане на главницата, ведно с надбавка, съставляваща печалба. Не се спори, че застрахователната премия не е включена в посочения в договора процент на ГПР.

Пред настоящата инстанция не се спори по същество за усвояване на сумата, за изискуемост на вземането, както и за настъпване ефекта на цесията.

Спорът се концентрира по въпроса дали са налице неточно посочени компоненти от задължителното съдържание на договора за потребителски кредит, като настоящият съдебен състав приема, че процесният договор за потребителски кредит е недействителен по смисъла на чл. 22 ЗПК вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК по следните съображения:

По силата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин.

4

Съгласно чл. 19 ЗПК Годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит, като се изчислява по формула съгласно приложение № 1, като се вземат предвид посочените в него общи положения и допълнителни допускания.

В процесния договор за потребителски кредит е посочен процент на ГПР, с което формално е изпълнено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ГПК, но не отразява действителния такъв, тъй като не включва част от разходите за кредита, а именно - сумата за застраховка по кредита, както и таксата за ангажимент, които се включват в общите разходи по кредита по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК. Съдът приема, че сключването на договора за застраховка представлява задължително условие за получаване на кредита. Това е така, доколкото видно от чл. 2 от Условията по договора, че посочената сума в поле „застрахователна премия“ е разделена на равен брой вноски, съответстващи на посочения брой вноски в поле „Брой погасителни вноски“ и е част от всяка месечна погасителна вноска. По делото не са представени (в допустимите процесуални срокове) стандартен европейски формуляр, приложение № 2 към чл. 5, ал. 2 ЗПК, вкл. няма доказателства за сключената застраховка, за която са начислявани и удържани такси. Така и уговорената в договора такса ангажимент също е разход по кредита, съгласно легалната дефиниция на § 1, т.