Определение № 3281 от 31.10.2023, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3281 гр. София, 31.10.2023 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Пламен Стоев

Членове:

Здравка Първанова

Розинела Янчева като разгледа докладваното от Здравка Първанова Касационно гражданско дело № 20238002100325 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба с вх. № 25236/24.11.2022 г. на Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“, гр. София, чрез процесуалния представител адвокат Т. Я., срещу въззивно решение № 1233/17.10.2022 г. по в. гр. д. № 705/2022 г. на Апелативен съд - София.

В приложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК към касационната жалба се поддържат основанията по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК и чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК по следните въпроси: 1. Длъжен ли е въззивният съд да извърши самостоятелна преценка на всички събрани по делото доказателства и да обсъди всички доводи и възражения на страните, въз основа на които да изведе собствени фактически и правни изводи по спорното материално право в пределите, очертани с въззивната жалба; 2. Следва ли въззивното решение да съдържа обсъждане на всички доводи и възражения на страните, както и изрични и ясни мотиви, в отхвърлянето на такива доводи и възражения, като неоснователни; 3. Дължи ли се обезщетение по чл. 45 ЗЗД за вреди, предпоставени от съвкупното въздействие на повече от едно събитие, едно от които е сочено в процеса за вредоносно; Следва ли при такава хипотеза въззивният съд да обоснове причинна връзка за всяка вреда със соченото в процеса вредоносно събитие, когато по делото е доказано въздействието на повече от едно; 4.

Допустимо ли е въззивният съд да приеме за доказани претърпени в причинна връзка с вредоносното събитие вреди, каквито не се претендират в исковата молба; 5. „Допустимо ли е въззивният съд при приложението на чл. 52 ЗЗД и определяне на справедливо обезщетение да цени, за които първоинстанционният съд не е присъдил обезщетение, респективно такива не са претендирани с исковата молба“; 6. Следва ли, когато въззивният съд намери жалбата 1 за частично основателна, но потвърди решението на първоинстанционния съд изцяло, да изложи ясни, логически свързани и конкретни мотиви, обосновали крайният извод на съда за правилност и законосъобразност на първоинстанционния акт в цялост; 7. Допустимо ли е въззивният съд при проверка на правилността на първоинстанционния акт с оглед характеристиките на въззивното обжалване, да се произнесе и измени материалноправен въпрос, по отношение на който първоинстанционният съд се е произнесъл със силата на пресъдено нещо.

Касационната жалбa e подаденa срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд, в срока по чл. 283 ГПК и отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК, поради което e процесуално допустимa.

При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г. о. констатира следното:

С обжалваното въззивно решение е потвърдено решение № 260001/10.01.2022 г. по т. д. № 170/2020 г. на Окръжен съд - София, с което ответникът Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“ е осъден да заплати в полза на Р. Д. К. сумата от 40 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди - претърпени от ищцата болки и страдания вследствие ПТП, настъпило на 05.07.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 15.08.2019 г. до окончателното й изплащане.

Въззивният съд е приел за установено, че процесното ПТП е осъществено на 05.07.2017 г. на АМ "Т.", около 45-ти км., посока към [населено място], при което пострадала ищцата, която управлявала л.а. "Опел Комбо". Последният бил спрял и ударен отзад от т.а. "Ситроен Джъмпер", който от своя страна също бил спрял, но също бил ударен отзад от автобус "Скания Иризар" със словашки per. №. Механизмът на ПТП е описан в исковата молба. За ПТП било образувано ДП. Виновен за ПТП бил водачът на автобуса и тъй като за него е сключен застрахователен договор с KOOPERATIVA poist'ovna, a.s. Vienna Insurance Group.

Съгласно справка от ГФ, официалният представител на чуждестранния застраховател за РБ към датата на ПТП е "Булстрад Виена Иншурънс Груп" АД. Ищцата предявила претенцията си за обезщетение пред "Булстрад Виена Иншурънс Груп" АД на 29.04.2020 г., но в тримесечния срок такова не е определено, поради което претенцията е отправена към НББАЗ.

От приетата комплексна АТЕ и СМЕ се установява, че на 05.07.2017 г. около 06:30 ч.,при дневна светлина и сухо асфалтово покритие, по автомагистрала "Т." в зоната на 45-ти км., землището на [населено място], непосредствено след пътен възел "М." в платното за движение в посока София - Пловдив се движел л.а."Опел Комбо", управляван от Р. К.

Участъкът е бил в надлъжен наклон на спускане, продължителен ляв завой. Придвижвайки се по гореописания начин, л. а. "Опел Комбо" навлязъл в гъста мъгла и дим от запалило се сметище, намиращо се в близост да автомагистралата, при което с челната си част се ударил в централната задна част на спрелия на платното за движение л. а. "Форд Фокус". След този удар л. а. "Опел Комбо" се установил напред и вдясно в мястото, където е описан в протокола за оглед. След л.а. "Опел Комбо" в същата посока се движел товарен автомобил "Ситроен Джъмпер" с водач М. К.. Навлизайки в зоната на мъглата, водачът на товарния 2 автомобил успял да спре автомобила зад установилия се на място л.а."Опел Комбо". След товарния автомобил се движел автобус "Скания Иризар" със словашка регистрация, който също навлязъл в мъглата и тъй като водачът не успял да спре, с челната си част се ударил в задната дясна част на спрелия на място т.а."Ситроен Джъмпер", като започнал да го избутва напред и вляво по отношение посоката си на движение, при което т.а., придвижвайки се напред, с челната си част ударил задната централна част на л. а. "Опел Комбо". След този удар товарният автомобил с челната си част достигнал до стоманената предпазна ограда, ограничаваща вляво платното за движение, ударил се е в нея с лявата си челна част, а в този момент автобусът "Скания Иризар" започнал приплъзване с лявата си странична част в задната част на товарния автомобил и така двете превозни средства се установили на място.

От своя страна л.а."Опел Комбо", след удара от т.а., започнал ротационно движение по посока на въртене на часовниковата стрелка и след като се завъртял на около 90 градуса, със задната си дясна част се ударил леко в дясната странична част на товарния автомобил, който към този момент се бил установил на място, перпендикулярно на надлъжната ос на платното за движение и дясната му странична част била на около 1.6 м. пред челната част на автобуса, при което удар между автобуса и лекия автомобил не е осъществен. В това положение л.а.

"Опел Комбо" се установил на мястото, в което е описан в протокола за оглед на местопроизшествие.

Причината за настъпване на ПТП между л.а. "Опел Комбо", т.а. "Ситроен Джъмпер" и автобус "Скания Иризар" са единствено субективните действия на водача на автобуса, който в зоната на ПТП при определяне скоростта на движение на управляваното от него превозно средство не се съобразил с атмосферните условия и с конкретната липса на видимост, за да може да намали скоростта или да спре, когато възникне опасност за движението. В резултат на ПТП ищцата е получила следните травматични увреждания: закрита черепно-мозъчна травма, изразяваща се в счупване с линеен характер на тилната кост вдясно и травматичен оток на меките черепни обвивки в зоната; травматичен кръвоизлив под меките мозъчни обвивки челно двустранно; мозъчно сътресение; разкъсно-контузна рана на меките черепни обвивки вляво челнослепоочно; кръвонасядане на лявата подбедрица и ляв глезен; счупване на пета предкиткова кост на дясната ръка. Мекотъканните увреждания са отзвучали за срок от около 25 дни, а счупването на пета предкиткова кост - за срок от около 1 - 1.5 месеца.

Единствено травматичният кръвоизлив под меките мозъчни обвивки, локализиран челно, е получен в резултат на действието на въздушната възглавница. Въздушната възглавница на л. а. "Опел Комбо" се е отворила още при първия /според вещото лице/ удар - между л. а. "Опел Комбо" и задната част на л. а. "Форд Фокус". Затова единствено по отношение на тази травма не е доказано пълно и главно наличието на пряка причинноследствена връзка с деликтното поведение на водача на автобус „Скания“. Счупването на пета предкиткова кост е получено от контакт с волана в момента на удара, а кръвонасяданията на лявата подбедрица - при контакт в части на купето до установяването на автомобила в покой.

Съдът е приел, че е налице фактическият състав на чл. 284, ал. 1 т. 1 КЗ (отм.) и ответникът "Национално бюро на българските автомобилни застрахователи", в качеството си на компенсационен орган, е процесуално и материалноправно легитимиран да отговаря по 3 предявения иск, тъй като се касае за обезщетение на увредено лице, живеещо в България, в резултат на ПТП настъпило в РБ, но от делинквент, който е гражданин на държава-член на ЕС /Словения/, като застрахователят на виновния водач или неговият представител за уреждане на претенции в Република България не е изпълнил задълженията си в срока по чл.

271, ал. 1 от същия кодекс, т.е. не е изплатил обезщетение. Следователно ответникът не отговаря в качеството си на оторизиран представител на чужд застраховател, а като компенсационен орган, който замества институцията, натоварена да действа като компенсационен орган в държавата членка, т.е. в случая приложимото материално право следва да се определи по реда, посочен в чл. 4 от Регламент ЕО № 864/2007 г. на Европейския парламент и на Съвета. Приложимото материално право в случая е това на Република България, доколкото вредите са преки и настъпили на територията на страната.

Противоправното и виновно поведение на словашкия водач на автобус се намира в пряка причинна връзка с претърпените от ищцата травми, обусловили временно влошаване на здравето, съпътствано със значителни болки и страдания. Констатираните травматични увреждания биха се получили независимо дали пострадалата е била с поставен или без поставен обезопасителен колан. В този смисъл възражението за съпричиняване правилно е преценено като неоснователно, доколкото липсата на колан не се намира в пряка причинна връзка с настъпилите вреди и техния обем. В случая са налице предпоставките на чл. 45 и чл. 52 ЗЗД, а именно: вреди, виновно противоправно деяние от страна на причинителя на вредата, причинна връзка между това деяние и по-голяма част от причинените вреди /с изключение на кръвоизлива под меките мозъчни обвивки, локализиран челно и получен още при първия челен удар и световъртежа/. Предвид претърпените увреждания и факта, че ищцата е била на 60 години към датата на ПТП през 2017 г., изпитвала е болки и страдания в продължение на 1,5 месеца, съдът е приел, че обезщетението от 40 000 лв. е справедливо по смисъла на чл.52 ЗДД.

Не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решението, поради липса на соченото от касатора основание по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК и чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК. Съобразно разясненията, дадени в ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г., ОСГТК, ВКС, касаторът трябва да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело в мотивираното изложение по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК. Той трябва да се изведе от предмета на спора, който представлява твърдяното субективно право или правоотношение и да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Посоченият от касатора правен въпрос определя рамките, в които следва да се извърши селекцията на касационните жалби по реда на чл. 288 ГПК.

По първия, втория и шестия въпрос не може да бъде допуснато касационно обжалване на посоченото основание по чл.280, ал.1 ГПК. Въззивният съд е обсъдил събраните по делото доказателства, както и доводите на страните относно подлежащите на установяване правнорелевантни факти. Съобразена е задължителната практика на ВКС, вкл. ТР № 1/2013 г., ОСГТК, според която въззивният съд като инстанция по съществото на спора, макар да 4 разглежда делото само по наведените в жалбата основания, е длъжен да обсъди представените и приети пред него доказателства и да мотивира решението си съответно с изискванията на чл. 235, ал. 2 ГПК и чл. 236, ал. 2 ГПК, като изложи самостоятелни изводи по съществото на спора и се произнесе по защитните доводи и възражения на страните в пределите, очертани с въззивната жалба и с отговора по чл. 263, ал. 1 ГПК. Въззивният съд е длъжен да обсъди оплакванията във въззивната жалба за неправилност на решението, която може да се дължи както на невярно възприета от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така и на погрешни правни изводи. Той трябва с оглед релевираните в жалбата оплаквания да обсъди доказателствата и доводите на страните, които не са обсъдени от първоинстанционния съд и трябва да се произнесе по спорния предмет на делото след самостоятелна преценка доказателствата и при съблюдаване на очертаните с жалбата предели на въззивното производство. Трябва да прецени всички правнорелевантни факти, от които произтича спорното право, като бъдат обсъдени доказателствата, въз основа на които намира едни от тях за установени, а други за неосъществили се. В случая това е сторено, като въззивният съд е обсъдил всички относими доказателства и правнорелевантни факти и е посочил кои от тях намира за установени и кои за неосъществили се, изложил е самостоятелни мотиви по съществото на спора и е направил съответните правни изводи.