Решение № 949 от 09.12.2024, Районен съд - Шумен
- Съд
- Районен съд - Шумен
- Дело
- Гражданско дело 428/2024
- Вид
- Решение № 949
- Подписан
- 09.12.2024
- В сила
- 21.01.2025
- Състав
- Людмила Добрева Григорова-Митева
Цитирани разпоредби
- чл.410 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.422 · Граждански процесуален кодекс
- чл.47, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.87, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 92 · Закон за задълженията и договорите
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 949 гр. Шумен, 09.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, IV-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Людмила Д. Григорова-Митева при участието на секретаря Димитринка В. Христова като разгледа докладваното от Людмила Д. Григорова-Митева Гражданско дело № 20243630100428 по описа за 2024 година
Предявени са обективно кумулативно съединени положителни, установителни искове, с правно основание чл.422 от ГПК, вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл. 92 от ЗЗД.
В молбата си до съда, ищецът „Йеттел България“ ЕАД, /с предишно наименование „Теленор България“/, ЕИК 130460283, със седалище и адрес на управление: ***, със съдебен адрес: ***, чрез адв. Г.И.З. от САК, излага, че по ч.гр.д.№2827/2023 г. на ШРС, по реда на чл.410 и сл. от ГПК, била издадена заповед за изпълнение на парично задължение срещу ответника Б. С. Х., ЕГН **********, с постоянен адрес: с***, за следните суми: 273,15 лева, представляваща сбор от неплатени месечни абонаментни такси за потребление на мобилни услуги по Договор за мобилни услуги от 05.08.2019 г. с предпочетен номер ***, считано за периода от 15.09.2021 г. до 14.12.2021 г.; 110,66 лева - компесаторни неустойки за предсрочно прекратяване на договорен абонамент за мобилен номер ***.
Горепосочените вземания са индивидуализирани в описани в исковата молба фактури /№№7326603499/15.10.2021 г., 7327904045/ 15.11.2021 г. и 7329219065/15.12.2021 г./. В заповедното производство е присъдена и законна лихва от подаване на заявлението до изплащане на вземането. Заповедта била 1 връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК, поради което и ищецът предявява настоящите искове.
Ищецът твърди, че между страните е сключен Договор за мобилни услуги от 05.08.2019 г. с предпочетен номер ***. Ответникът не бил изпълнил свои парични задължения, начислени му в съответни фактури, поради което на 09.02.2022 г. договорът бил прекратен едностранно от ищеца.
Ищецът към 15.02.2022 г. имал задължения за предходни периоди, възлизащи на сума от 273, 15 лева. Задълженията на ответника били за периода от 15.09.2021 г. до 14.12.2021 г. и представлявали абонаментни такси и такси за потребление на мобилни услуги. Като последица от посоченото неизпълнение били начислени и договорни неустойки за предсрочно прекратяване на услуги в размер на 110, 66 лева, представляваща три месечни такси.
Поради изложеното, моли съда да постанови решение, по силата на което да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми: 273,15 лева, представляваща сбор от неплатени месечни абонаментни такси за потребление на мобилни услуги по Договор за мобилни услуги от 05.08.2019 г. с предпочетен номер ***, считано за периода от 15.09.2021 г. до 14.12.2021 г.; 110,66 лева - компесаторни неустойки за предсрочно прекратяване на договорен абонамент за мобилен номер ***. Претендира се и обезщетение за забава, в размер на законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението за издаване на Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК до окончателното изплащане на вземането. Претендира и разноски.
В хода на делото поддържа претенциите си.
В законния едномесечен срок, предвиден в разпоредбата на чл.131 от ГПК, ответникът, чрез назначения му от съда особен представител, представя писмен отговор, в който заявява, че счита исковете за допустими, но неоснователни, за което излага аргументи. Излага твърдения за наличието на неравноправна клауза в договора за мобилни услуги.
В хода на делото поддържа изложените в отговора доводи и възражения.
От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, се установи от фактическа и правна страна следното:
По ч.гр.д.№2827/2023 г. по описа на ШРС, по реда на чл.410 и сл. от ГПК 2 е издадена заповед за изпълнение на парично задължение в полза на ищеца срещу ответника, за следните суми: 273,15 лева, представляваща сбор от неплатени месечни абонаментни такси за потребление на мобилни услуги по Договор за мобилни услуги от 05.08.2019 г. с предпочетен номер ***, считано за периода от 15.09.2021 г. до 14.12.2021 г.; 110,66 лева - компесаторни неустойки за предсрочно прекратяване на договорен абонамент за мобилен номер ***. Присъдена е законна лихва от датата на подаване на заявлението до изплащане на вземането, както и извършените по делото разноски. Заповедта е връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК.
Не се спори между страните, а се потвърждава и от събраните писмени доказателства, че между търговското дружество и ответника, на 05.08.2019 г. е сключен Договор за мобилни услуги с предпочетен номер ***, по силата на който на ответника е осигурена възможността да ползва услугите на ищцовото дружество, като му е предоставен телефонен номер ***.
По силата на договора страните са уговорили ищецът да предоставя мобилни услуги на ответника с цена на месечния абонамент 22, 99 лева за първоначалния срок на договора. Първоначалният срок на договора е 24 месеца, т.е. до 05.08.2021 г. С изтичане на първоначалния срок страните са уговорили договорът от срочен да се превърне в безсрочен, като при последния размерът на месечния абонамент се равнява на сума от 31, 99 лева.
По делото са представени и частно заверени преписи от издадени от мобилния оператор фактури за задълженията. Във всяка една от фактурите е отразена датата на плащане на задължението. Няма данни месечните сметки, обективирани във фактурите да са оспорени от ответника.
Предвид така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
Съдът приема за безспорно установено, че между страните е бил сключен валиден договор за мобилни услуги така, както е посочено по-горе, по силата на който ищецът е поел задължението да предоставя на ответника, в качеството му на потребител, мобилни услуги, при насрещното задължение на последния да заплаща ежемесечно уговорената цена на ползваните услуги.
Предвид горното, съдът стига до извода, че дружеството е изпълнило задълженията си по договора да предоставя на ответника уговорените услуги, 3 като последният се е възползвал от тези си права, като е ползвал услугите на ищеца. Ответникът не оспори твърденията, че е спрял плащанията по договора. Ето защо, съдът стига до извода, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумите, представляващи стойността на уговорените и предоставени му, но незаплатени мобилни услуги, възлизаща на сума от предварително и изрично уговорената абонаментна такса и такси за потребление на мобилни услуги. Поради изложеното стига до извода, че за периода от 15.09.2021 г. до 14.12.2021 г. ответникът дължи стойността на приетите от него с договора абонаментни такси и услуги, равняващи се общо на сума от 273,15 лева, като за посочената сума искът е основателен и следва да се уважи.
По отношение претенцията за неустойка, за да се произнесе съобрази следното:
Съгласно разпоредбата на чл.92 от ЗЗД, неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват. От текста на цитираната разпоредба следва, че неустойката е определена имуществена ценност, найчесто парична сума, която длъжникът се задължава да престира на своя кредитор в случай на виновно, от негова страна, неизпълнение на поето с договора задължение. Фактическият състав на неустойката съдържа изрична, валидна неустоечна клауза, неизпълнение и вина, като тук вината се презюмира оборимо. Неустойката се дължи в уговорения размер без оглед на конкретните вреди, ако са настъпили такива, т.е. при неустойката следва да бъде доказан фактът на неизпълнение на задължението.
В разглеждания казус, ищецът претендира неустойка за предсрочно прекратяване на договора, представляваща три месечни такси. За соченото от ищеца неизпълнение /предсрочно прекратяване на договора, поради неизпълнение на задължения за плащане в срок на дължими според оператора суми/ действително е предвидена неустойка. В случая ищецът твърди, че според разпоредбите на общите условия /ОУ/ към договорите, операторът има право незабавно да прекрати предоставяне на услугите или да прекрати едностранно договора. Действително в общите условия, /чл.75, чл.19б и чл.19в от ОУ/ е предвидена възможността на дружеството едностранно да прекрати договора в случай, че потребителят не изпълни някое от 4 задълженията си по договора и/или общите условия, но това прекратяване не настъпва автоматично. Според общите правила за прекратяване на двустранни договори /чл.87, ал.1 от ЗЗД/, когато длъжникът по един двустранен договор не изпълни задължението си поради причина, за която той отговаря, кредиторът може да развали договора, като даде на длъжника подходящ срок за изпълнение с предупреждение, че след изтичането на срока ще смята договора за развален. Предупреждението трябва да се направи писмено, когато договорът е сключен в писмена форма. При разглеждания казус е безспорен фактът, че договорът е сключен в писмена форма, т.е. развалянето на същия, поради неизпълнението му следва също да е в писмена форма.
Същата формулировка има и текстът на чл.19в от ОУ към договора, където препраща и клаузата на чл.75 от ОУ, касаеща правото на кредитора да прекрати договора, поради неизпълнение задължения на потребителя. По делото ищецът не ангажира ясни и безспорни доказателства, установяващи, че надлежно е упражнил правото си едностранно да прекрати сключения между страните договор, поради виновно неизпълнение задълженията на потребителя. В случая ищецът представи изходящо от мобилния оператор писмо, носещо дата на съставяне 16.01.2022 г. Писмото съдържа изявление на дружеството към ответника за установени, като неплатени задължения от последния и покана за плащане на същите в десетдневен срок от датата на писмото. Няма категорични доказателства, че това изявление, респ. покана за изпълнение е стигнало до адресата. От представения преди първото съдебно заседание документ, представляващ удостоверение, издадено от Областна пощенска станция, с изх. номер №27-00-1166 от 11.07.2024 г., не може да се направи категоричен извод, че именно изявление за прекратяване на договора, поради неизпълнението му от ответника е „доставено“ до пощенската кутия на адреса. В удостоверението липсват данни относно вида и съдържанието на „хибридната пратка“, изпратена на ответника, като не е налице и информация относно датата, на която тази пратка е доставена до пощенската кутия на адреса. Сочените обстоятелства ищецът следваше да установи по безспорен и безсъмнен начин, което в случая не бе сторено. Ето защо, съдът заключава, че за ищеца не е възникнало и правото му да получи от потребителя предвидената в договора компесаторна неустойка, за неизпълнение на задължения за плащане в срок на дължими, според оператора, суми. Поради изложеното заключава, че този иск е изцяло неоснователен и следва да се 5 отхвърли.
На основание чл.78, ал.1 ГПК, на ищеца следва да се присъдят разноските, които са направени както в исковото, така и в заповедното производство, съразмерно уважената част от претенциите, равняващи се общо на сума от 1 039, 05 лева.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Б. С. Х., ЕГН **********, с постоянен адрес: с***, ДЪЛЖИ на „Йеттел България“ ЕАД, /с предишно наименование „Теленор България“/, ЕИК 130460283, със седалище и адрес на управление: ***, със съдебен адрес: ***, чрез адв. Г.И.З. от САК, сумата от 273,15 лева /двеста седемдесет и три лева и петнадесет стотинки/, представляваща сбор от неплатени месечни абонаментни такси и такси за потребление на мобилни услуги по Договор за мобилни услуги от 05.08.2019 г. с предпочетен номер ***, считано за периода от 15.09.2021 г. до 14.12.2021 г., ведно с обезщетение за забава, в размер на законната лихва върху главницата, считано от 18.12.2023 г. до окончателното изплащане на задължението, присъдени по ч.гр.д.№2827/2023 г. по описа на ШРС.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Йеттел България“ ЕАД, /с предишно наименование „Теленор България“/, ЕИК 130460283, със седалище и адрес на управление: ***, със съдебен адрес: ***, чрез адв. Г.И.З. от САК, срещу Б. С.
Разпечатката съдържа 31 от 35 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/82e32e34-6611-42e8-badf-21803b1866b1