Решение № 449 от 14.11.2024, Районен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 449 гр. Велико Търново, 14.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, VII СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ВЛАДИМИР СТРАХИЛОВ при участието на секретаря ВИКТОРИЯ Г. МИНЧЕВА като разгледа докладваното от ВЛАДИМИР СТРАХИЛОВ Административно наказателно дело № 20244110201117 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 145 и следващите от АПК, вр. чл. 72, ал.

4 от ЗМВР.

Образувано е по жалба вх. № 16337/09.08.2024 г. на Т. Х. Т. против Заповед за задържане на лице № 366зз-94/**.**.**** г., издадена от полицейски орган – мл.автоконтрольор в сектор „ПП“ при ОДМВР – Велико Търново.

В съдебно заседание жалбоподателят Т. Х. Т., редовно призован, не се явява. Чрез процесуален представител жалбоподателят поддържа жалбата си и моли съда за нейната отмяна като незаконосъобразна. Претендират се и разноски.

Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител.

Съдът, след като обсъди и прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, и доводите на страните, приема за установено следното:

Със Заповед за задържане на лице № 366зз-94/**.**.**** г., от 19:08 часа, издадена на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР от мл.автоконтрольор при сектор „ПП“ при ОДМВР – В.Търново жалбоподателят Т. Х. Т. е бил задържан за срок до 24 часа поради наличието на данни за извършено престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК. Жалбоподателят като водач на МПС и участник в настъпило в района на с.*** ПТП бил тестван с техническо средство, при което било установено наличие на 1.72 промила в издишания въздух. При задържането си жалбоподателят изрично отразил в заповедта, че не желае адвокатска защита по негов избор и за негова сметка; че не желае член на неговото семейство или друго заинтересовано лице да бъдат 1 уведомени за задържането му; че страда от хипертония, но не желае медицински преглед по негов избор и за негова сметка; че няма необходимост от спазване на режим по медицинско предписание или диета. Непосредствено при задържането му бил извършен личен обиск. При задържането жалбоподателят подписал и декларация, в която отразил, че е запознат с правата си и че не желае да ползва адвокатска защита. Дал саморъчни обяснения, в които посочил, че е изпил две бири и на път за с.*** катастрофирал. Бил му извършен общ медицински преглед, предхождащ вземането на кръвна проба за алкохол. В Лист за преглед на пациент, издаден на **.**.**** г., било отразено, че му е извършен медицински преглед, осъществен за времето от 20.21 часа до 20.30 часа, във връзка с вземане на кръвна проба за алкохол и било изписано, че Т. се намира в добро общо състояние и е годен за задържане до 24 часа. След това жалбоподателят бил настанен в помещенията за временно задържане в РУ – ***. Жалбоподателят бил освободен на **.**.**** г., в 13.55 часа, като му били върнати срещу разписка иззетите при личния обиск вещи. На същата дата – **.**.**** г. жалбоподателят подписал декларация, че са му били разяснени правата за ползване на медицинска и правна помощ; че не се нуждае от медицински преглед; че се чувства здравословно добре и че няма претенции към служителите на сектор „ПП“ при ОДМВР – В.Търново за упражнено физическо или психическо насилие. Във връзка със задържането била изготвена от лицето, издало заповедта по чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР и Докладна записка от **.**.**** г. От същата е видно, че това задържане е било основано върху наличието на данни за съпричастност на жалбоподателя към извършено престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК. Било посочено и че при задържането на лицето не били използвани помощни средства и физическа сила.

Описаната фактическа обстановка съдът се потвърждава от събраните по делото писмени доказателства. Същите са безпротиворечиви, съответни едни на други, като поотделно и в своята съвкупността допринасят за изясняване на обстоятелствата по делото.

Предвид гореизложеното се налагат следните правни изводи:

Жалбата е подадена в законоустановения 14-дневен срок по чл. 149, ал. 1 от АПК от лице, притежаващо активна процесуална легитимация и е насочена срещу акт, подлежащ на съдебен контрол по реда на АПК, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Заповедта за задържане на лице за срок до 24 часа, издадена от органите на МВР, представлява принудителна административна мярка, подлежаща съгласно чл.

72, ал. 4 от АПК на съдебен контрол за законосъобразност. Обжалваната заповед е издадена от компетентен полицейски орган по смисъла на чл. 72, ал.

1 от ЗМВР. Предпоставка за задържане за срок до 24 часа, засягащо правната сфера на адресата, е съгласно чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР наличието на данни, от които може да се направи обосновано предположение, че задържаното лице е извършило престъпление или друго нарушение на обществения ред.

Възможността на органите на МВР да приложат принудителната 2 административна мярка "задържане за срок до 24 часа" е дейност, свързана с разкриването на общественоопасно деяние, а не с наличието на вече доказано такова. Задържането, като принудителна административна мярка се предприема от полицейския орган при условията на оперативна самостоятелност. В разглеждания казус, от данните по делото е видно, че жалбоподателят е съпричастен към извършване на конкретно престъпление, визирано в нормата чл. 343б, ал. 1 от НК. Следователно, към момента на издаване на оспорваната заповед са били налице достатъчно данни за извършено престъпление от страна на жалбоподателя, което е било основание за прилагането на принудителна административна мярка по смисъла на чл. 72 от ЗМВР. Тази заповед съдържа всички изброени в чл. 74, ал. 2 и ал. 3 от ЗМВР реквизити, тоест, спазени са изискванията за форма и съдържание. В разглеждания казус е изпълнено и законовото изискване по чл. 74, ал. 2, т. 2 от ЗМВР – посочени са фактическите и правните основания за задържането. На задържаното лице са разяснени правата му, същото е подписало заповедта и я е получило. Упражнило е правото си на обжалване.

На следващо място, съдът намира намира, че обжалваната заповед съответства на целите на закона и на принципа на съразмерността. Съгласно нормата на чл. 6, ал. 2 от АПК административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от найнеобходимото за целта, за която актът се издава. В случая, оспорената заповед за задържане на лице до 24 часа се явява приложена по отношение на жалбоподателя при спазване на принципа за съразмерност, тъй като същият е задържан от полицейските органи в 19.08 часа на **.**.**** г., като след осигуряване на възможност да се ползва от адвокатска защита и след извършен общ медицински преглед е отведен в помещение за временно задържане на РУ – ***, откъдето на **.**.**** г., в 13.55 часа е освободен.

Съобразно конкретните факти, обусловили задържането, същото не се е явило самоцел, а е било съобразено с целта на ограничението и се явява пропорционално на засегнатото право на свободно придвижване в съответствие с чл. 6, ал. 1 от АПК. В случая мярката по чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМР е била наложителна с цел да се попречи на Т. евентуално да осуети наказателно преследване и/или да предприеме действия за прикриване на обстоятелства, свързващи го с извършеното деяние.

Не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила – заповедта е връчена на задържаното лице, чийто права са подробно и пълно разяснени. Посочени са точният час на задържане и на освобождаване на лицето. Спазени са изискванията на чл. 5 от КЗПЧОС. Правото на свобода и сигурност е регламентирано в чл. 5, § 1 от КЗПЧОС, с което се гарантира, че никой няма да бъде произволно лишен от свобода, на основание, което не е визирано в Конвенцията. Чл. 5, § 1 изисква, на първо място, задържането да е "законосъобразно", което включва условието да бъде спазен редът, предписан от националния закон. Такъв е и настоящият случай.

Поради гореизложеното несподелими от настоящата съдебна инстанция се явяват правните доводи на защитата на жалбоподателя за липса на 3 компетентност на административния орган, за неспазване на установената форма при издаване на заповедта, за допуснати противоречия с материалноправни разпоредби, за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Тези правни доводи нямат своята доказателствена обезпеченост.

Ето защо съдът приема, че атакуваната заповед е законосъобразна като издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма, в съответствие с материалния и процесуалния закон, както и с целта на закона, поради което жалбата е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

При този изход на делото следва да бъде оставено без уважение като неоснователно искането на жалбоподателя, направено чрез процесуален представител, за присъждане на разноски в размер на 300 лева, представляващи адвокатско възнаграждение.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Т. Х. Т. ЕГН ********** против Заповед за задържане на лице № 366зз-94/**.**.**** г., издадена от полицейски орган – мл. автоконтрольор при сектор „ПП“ при ОДМВР – В.Търново.

Оставя без уважение като неоснователно искането на жалбоподателя Т.

Х. Т. за присъждане на разноски в размер на 300 лева, представляващи адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – В.Търново в 14-дневен срок от получаване на съобщенията до страните.

Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________ 4