Решение № 1756 от 14.04.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1756 гр. Пловдив, 14.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Свилена Ст. Давчева при участието на секретаря Величка Хр. Грабчева като разгледа докладваното от Свилена Ст. Давчева Гражданско дело № 20245330100011 по описа за 2024 година

Съдът е сезиран с исковата молба от „Сити кеш“ АД против Г. А. Д., с която е предявен иск с правно основание по чл. 422, ал.1 от ГПК, вр. чл. 79, ал.

1 ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сума в размер от 767 лева – главница по Договор за паричен заем № ***, ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК в съда – 08.11.2023 г., до окончателното погасяване на задълженията, за които суми е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК № 7661 от 13.11.2023 по ч.гр.дело № 16295/2023 год. по описа на РС Пловдив.

В исковата молба и заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, ищецът твърди, че между страните е сключен Договор за паричен заем 736595 от 18.09.2022 год. от разстояние, при спазване на изискванията на ЗЕТ, ЗПФУР, ЗЕДЕУУ, със заемна сума от 1000 лева, която била изплатена на ответника. Излагат се твърдения, че ответникът е заплатил единствено сумата от 233 лева, поради което ищецът депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, въз основа на което било образувано ч.гр.дело 16295/2023 год. по описа на РС Пловдив и издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК. Срещу Заповедта било депозирано възражение по чл 414 от ГПК, като заповедния съд указал да заявителя да предяви иск за вземането си по издадената заповед. Поради изложеното възникнал правния интерес от предявяване на настоящата искова претенция.

Иска се от съда да уважи предявените претенции. Претендира разноски.

В законоустановения за това срок ответната страна е депозирала отговор 1 на исковата молба, в който излага доводи за неоснователност на предявените искове. Твърди, че сключеният между страните договор за паричен заем е нищожен на основание чл. 26, ал. 1, предл. трето ЗЗД, поради установяването му в противоречие с добрите нрави. Поддържа, че договорът за кредит е недействителен на основание чл. 22 ЗПК, поради допуснато нарушение на чл.

11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК. Сочи, че в договора са установени задължения за заплащане на такси и неустойки, които следва да бъдат погасени, ведно с месечната вноска по кредита, които задължения са установени с цел заобикаляне на законовите забрани по чл. чл. 19, ал. 4 ЗПК. Поддържа, че с начисляване на тези задължения кредиторът си осигурява допълнителна печалба, коятяо вече е калкулирана в договорената възнаградителна лихва , кактои се преодолява законовото изискване за претделна граница на лихвените нива и дружите разходи по предоставената по в заем сума. По така изложените съображения счита, че Сити кеш ООД е надвзело неправомерно възнаградителна лихва в размер на 420.19 лева и неустойка в размер на 1400 лева, включена във всяка една от погасителните вноски, като ги е получило без основание. Релевира възражение за прихващане със сумата от 1820.19 лева, представляваща получени от ищеца суми без наличие на правно основание за това. Моли недължимо заплатената сума от 1820.19 лв. да бъде прихваната към претендираното задължение за заплащане на главница от 767 лв.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства и доказателствени средства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:

От представения по делото Договор за паричен заем Кредирект № ***, /л.5,6/, се установява, че ответникът се е задължил да предостави на ищеца сума в размер на 1000 лева, при ГПР 48.27 % и ГЛП 40.05%. Заемната сума следвало да се върне в срок от 12 месеца. Съобразно чл. 6, т.1 от договора, в тридневен срок от усвояване на дължимата сума, ищцата следва да представи на ответника гаранция по кредита съгласно реда и условията, предвидени в общите условия по договора. В чл.6, т.2 от договора е предвидена санкция за неизпълнение на задължението за представяне на гаранция по кредита, а именно неустойка в размер на 1341.72 лева.

Видно от приложеното по делото Решение № 4664/25.11.2024 год., постановено по гр.дело 2199/2024 год. /л.72-75/ съдът е признал за установено между страните, че клаузата на чл. 6.2 от процесния договор за потребителски кредит, уговаряща заплащането на неустойка, е нищожна, поради противоречие с добрите нрави.

Видно от заключението на вещото лице по допуснатата съдебно счетоводна експертиза /л.84-98/ в размера на ГПР по процесния договор за паричен заем № *** кредиторът е включил единствено договорната лихва, по договора са платени единствено суми за договорна лихва в размер на 33.38, неустойка в размер на 184.62 лева и такса в размер на 15 лева, без да е налице плащане по главницата. Вещото лице сочи и че при включване в ГПР 2 вземането за неустойка, то размерът му би бил 549.24% По правните аспекти на спора:

По допустимостта:

Видно от приложеното ч.гр.д. № 16295 по описа за 2024 г. на Районен съд Пловдив, образувано по депозирано от „Сити кеш“ ООД заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, за сумите, предмет на настоящото дело е издадена заповед № 7661/13.11.2023 г. Срещу издадената заповед е подадено възражение по реда на чл. 414 ГПК, поради което на заявителя е указано да предяви иск за установяване на вземанията си на основание чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК. В законовия едномесечен срок е предявен настоящият установителен иск, който съдът намира по изложените съображения за допустим.

По същество:

Между ищеца и „Сити Кеш” ООД е възникнало облигационно правоотношение по силата на Договор за паричен заем № ***, при което ищецът е имал качеството на кредитополучател и на потребител. В тази насока той се ползва със законоустановената потребителска закрила, поради което приложение в случая следва да намерят правилата на ЗПК и ЗЗП, както и общите норми на ЗЗД.

Предвид горното е за отбелязване, че съдът споделя съображенията в отговора на исковата молба за недействителност на процесния договор за потребителски кредит на основание чл. 22 ЗПК. Съгласно заключението на вещото лице при изчисляването на годишния процент на разходите е взета предвид единствено възнаградителната лихва, но не и други такси или неустойки по кредита. В тази връзка неоснователно според настоящия съдебен състав дължимата сума за неустойка не е включена от кредитора при изчисляването на ГПР по кредита и общата дължима сума от потребителя. По смисъла на § 1 от ДР на ЗПК „Общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати. С оглед на тази дефиниция съдът намира, че уговорената неустойка реално представлява разход по кредита и е следвало да бъде взета предвид при определяне на ГПР, тъй като произтича от и е пряко свързан с договора за кредит. С процесния договор за заем № *** (чл. 6.1 от същия) длъжникът е задължен да осигури поне едно обезпечение на кредита, като липсва алтернатива за същия да не обезпечи кредита, поради което предоставянето на обезпечение реално се явява условие за сключване на договора. Следователно разходите по обезпечението и следващата се неустойка от неговото неосигуряване е трябвало да се включат в ГПР по кредита. Като не е сторено това, потребителят е бил заблуден относно действителния размер на сумата, която следва да плати по договора (тя не е в размер от 1274.28 лева, защото същата се завишава с посочената неустойка от 1341.72 лв.), и реалните разходи по кредита, които ще направи – нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Не е посочен и коректния и 3 действително приложим ГПР по процесния договор за заем, тъй като с включването на неустойката при неговото формиране, видно от заключението на вещото лице размерът на ГПР става 549.24%. При това положение и годишния процент на разходите също не е посочен точно и коректно в договора, което отново се явява нарушение на чл. 11, ал., т. 10 ЗПК.

Последното води до недействителност на самия договор за заем по силата на чл. 22 ЗПК.

Доколкото договорът за кредит се намира за недействителен на основание чл. 11, ал. 1 т. 9 и т. 10 вр. чл. 22 ЗПК, то по силата на чл. 23 ЗПК кредитополучателя дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не и на начислените лихви, такси и неустойки. Установи се от приетото заключение по допусната ССчЕ, че при дължима сума за главница от 1000 лева ,ищецът е заплатил по договора общо сумата от 233 лева. Тоест, дължимата сума за главница остава в размер на 767 лева. Това е и сумата, която се претендира от ищцовото дружество като неплатена главница с исковата молба. Поради горното, исковата претенция следва да бъде уважена като основателна и доказана в пълен размер.

Досежно направеното възражение за прихващане, то съдът счита същото за неоснователно. Прави се искане за прихващане на платена сума за неустойка и договорна лихва в размер на общо 1820.19 лева, със сумата от 767 лева. Тъй като при изчисляване на дължимата чиста стойност по кредита, от заемната сума от 1000 лева, съдът приспадна платената до този момент сума от 233 лева, в чийто размер са включени сумата от 184.62 лева, платена за неустойка и сумата от 33.38 лева – договорна лихва, каквото служебно прихващане е извършил още заповедният съд при издаване заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК, то настоящия състав счита възражението за прихващане за неоснователно. По делото не събраха доказателства, ответникът да е заплатил сума в по-голям размер от твърдяната от ищеца сума от 233 лева.

С оглед на гореизложеното, съдът намира, че предявеният установителен иск следва да бъде уважен.

По отношение на разноските:

При този изход на спора право на разноски на основание чл.78, ал.1 ГПК има ищецът. В хода на настоящото производство същият е направил разноски в размер на 50 лева. Ищцовото дружество се представлява от юрисконсулт, поради което на основание чл. 78, ал.8 ГПК има право на присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение, определено от съда. Съгласно посочената разпоредба размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер на съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Съгласно чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащането на правната помощ за защита по дела с определен материален интерес възнаграждението е от 100 лв. до 300 лева. Съдът счита, че с оглед фактическата и правна сложност на делото, следва да се определи възнаграждение в размер на 100 лева.

В заповедното производство, заявителят е сторил разноски в размер на 4

57.34 лева – държавна такса и му е определено юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лева. Доколкото обаче заявлението по чл. 410 ГПК е уважено единствено за сумата от 876.02 лева от общо предявената сума в размер на 2866.82 лева, то съобразно уважената част му се дължат разноски в общ размер на 32.80 лева, от които в размер на 15.28 – за юрисконсултско възнаграждение и 17.52 лева – държавна такса. Така, ответникът в настоящото производство следва да бъде осъден да заплати сумата от общо 32.80 лева, сторени от ищеца разноски в заповедното производство.

Доколкото исковата претенция бе уважена изцяло, а сторените разноски в заповедното производство са определени съобразно уважената част от заявлението, като преценката за уважаване и отхвърляне на заявените суми е извършена служебно от съда, преди депозиране на възражението по чл. 414 ГПК, то на ответната страна не се дължат разноски нито в заповедното, нито в настоящото исково производство.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 23 ЗПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД , в отношенията между страните, че Г. А. Д. ЕГН ********** дължи на „Сити кеш“ ООД с ЕИК 202531869, сума в размер от 767 лева – главница, по Договор за паричен заем Кредирект № ***, ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК в съда – 08.11.2023 г., до окончателното погасяване на задълженията, за която сума е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК № 7661 от 13.11.2023 по ч.гр.дело № 16295/2023 год. по описа на РС Пловдив.