Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 161 от 13.03.2023, Апелативен съд - София

Съд
Апелативен съд - София
Дело
Въззивно търговско дело 872/2022
Вид
Решение № 161
Подписан
13.03.2023
В сила
13.03.2023
Състав
Христо Лазаров, Николай Станков Метанов, Женя Димитрова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 161 гр. София, 09.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 13-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Христо Лазаров

Членове:

Женя Димитрова

Николай Ст. Метанов при участието на секретаря Таня Ж. Петрова Вълчева като разгледа докладваното от Христо Лазаров Въззивно търговско дело № 20221001000872 по описа за 2022 година

Производството е по реда на глава двадесета ГПК – въззивно обжалване.

Образувано е по въззивна и частна жалба от ищеца – „Йелоу брик“ ЕООД, ЕИК 204851559, чрез адв. В. срещу решение № 260354 от 20.05.2022г., изменено в частта за разноските с определение № 261833 от 08.07.2022г., постановени по т.д. № 411/2020 год. по описа на Софийски градски съд, т.о., VI-19 състав, в частта, с която са отхвърлени обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 95, вр. чл. 95а от ЗАПСП срещу „Ню актърс“ ЕООД, ЕИК 200988973, за заплащане на обезщетение в общ размер на 12 000 лева за накърняване на сродните имуществени и неимуществени продуцентски права на ищеца по чл. 90а от ЗАПСП върху филма „Танго в тунела“, от които - обезщетение в размер на 5 000 лева за причинени имуществени вреди, изразяващи се в пропуснати ползи от представянето на филма, без негово знание и разрешение чрез „Джавада филм“ за вторично използване – публично прожектиране и разпространение през 2019 година на комерсиалния Токийски фестивал Тиффком 2019 и обезщетение в размер на 7 000 лева за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в многократно лишаване от правото наименованието и качеството му на продуцент да бъде посочвано по обичайния за това начин и е осъден ответникът да заплати на ищеца разноски в размер на 909,09 лева.

В частта, с която са отхвърлени насрещните искове на ответника, решението не е обжалвано и е влязло в сила, на основание чл. 296, т. 2, пр. първо ГПК

Въззивникът/ищецът - „Йелоу брик“ ЕООД счита, че обжалваното решение е недопустимо и 1 следва да бъде обезсилено, тъй като без сезиране съдът се е произнесъл, че не съществували продуцентски права на „Йелоу брик“ ЕООД и „Ню актърс“ ЕООД. В условията на евентуалност счита, постановеното решение за неправилно, поради необоснованост, постановено в нарушение на процесуалните правила и материалния закон и в пълен разрез с всички доказателства по делото. Твърди, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че договорът за сътрудничество и съвместна дейност между страните по делото, не уреждал продуцентските права на двамата съпродуценти, които с отделни договори са уредили отношенията си и с авторите на филма. Според въззивника, процесният договор от 27.04.2018г. ясно уреждал какви продуцентски дейности ще извършват страните по него и какви права и задължения имат. Счита за незаконосъобразен извода на съда, че ищецът нямал качеството продуцент, тъй като не бил участвал във финансирането на филма и неправилно е приложил разпоредбата на чл. 62, ал. 3 от ЗАПСП. Това се дължало на пропуск от съобразяване на легалната дефиниция за филмов продуцент по § 1, т. 20 от Закон за филмовата индустрия, която била специална правна норма и доразвИ.ла общата по ЗАПСП. На следващо място твърди, че Д. Д. е изпълнявала функциите на асистент-режисьор и директор на продукция, както и ролята на един от основните персонажи във филма.

Според ищецът, СГС е достигнал до изключително опасен и неправилен извод, че филмът „Танго в тунела“ не разполагал с продуценти по смисъла на ЗАПСП и продуцентски права не са възникнали. Твърди, че по делото са приложени договори сключени от двамата съпродуценти с режисьорите, сценаристите и операторите на филма, което доказвало наличието на надлежно упражнени продуцентски права за страните по делото. На следващо място твърди, че прървоинстанционният съд е допуснал изключително тежко процесуално нарушение като без релевирани възражения приел, че договорът за сътрудничество и съвместна дейност от 27.04.2018г. бил нищожен и не пораждал права, както и нищожност на договора между страните по делото и сценариста - З. К.. На следващо място твърди, че с процесния договор страните са уредили статут на равноправни съпродуценти на филма и с равно участие от 50% от финансовите постъпления на неговата реализация. Твърди, че правата на двамата съпродуценти са възникнали в момента на заснемане на суровия материал от филма на снимачната площадка, съгласно чл. 72, т. 3 и чл. 90а от ЗАПСП. На последно място твърди, че съгласно чл. 63, ал. 4 и ал. 5 ЗАПСП, аудио-визуалното произведение се считало за завършено, когато по споразумение между режисьора и продуцента бъде установен окончателният му вариант, което съгласие се обективирало чрез публичното прожектиране на филма, с премиерата му на 13.03.2019г. по време на фестивала „София филм фест“. Моли въззивния съд да обезсили като недопустимо решението в обжалваната част и да върне делото за произнасяне от друг състав на СГС.

Алтернативно/има се предвид евентуално/ да отмени решението в обжалваната част като неправилно и да постанови друго по същество на спора, с което да уважи предявените от ищеца искове. Претендира разноски за двете инстанции.

Въззиваемият/ответникът – „Ню актърс“ ЕООД, не е подал отговор на въззивната жалба. В представена в определения от въззивния съд срок писмена защита, излага подробни аргументи по всяко едно от твърденията на въззивника, които ще бъдат съответно 2 разгледани при обсъждане доводите във въззивната жалба. Счита, че въззивната жалба е неоснователна и моли въззивния съд да я остави без уважение и да потвърди изцяло обжалваното решение като правилно и законосъобразно. Претендира разноски за въззивното производство.

Подадена е частна жалба срещу определението, с което е изменено решението в частта за разноските. Въззивникът/ищецът твърди, че първоинстанционният съд неправилно е изменил първоначално определените разноски. И двата иска/първоначален и насрещен/ били признати за неоснователни и съответно всяка от страните следвало да заплати на другата страна направените от нея разноски. Счита за порочна логиката на съда, че щом първоначалният иск за 12 000 лева и насрещният за 10 000 лева бил отхвърлени, то се дължали разноски на ищеца по първоначалния иск в размер на 909,09 вместо 2 530 лева.

Ответникът не е подал отговор на частната жалба, не взема становище в съдебно заседание и в представената по делото писмена защита.

Въззивната жалба и частната жалба са подадени в законния срок от надлежна страна по делото, против подлежащи на въззивно обжалване решение и определение на градския съд, поради което са допустими и подлежат на разглеждане по същество:

На основание чл. 269 от ГПК, въззивният съд след служебно извършена проверка на решението установи, че то е валидно и допустимо в обжалваната част, при постановяване на първоинстанционното решение няма допуснати нарушения на императивни материалноправни норми.

Въззивният съд приема за установено от фактическа страна, следното:

Страните по делото не спорят, че на 27.04.2018г. са сключили договор за сътрудничество и съвместна дейност по реализиране на филмов проект, с работно заглавие „Танго в тунела“, като са уговорили равни продуцентски права по 50% за всяка една от тях, както и условията за разпределяне на получената печалба съобразно уговорените права, но след като бъде заплатен труда на режисьорите и операторите на филма по съответните минимални ставки/чл. 3/ В чл. 4 и чл. 5 са уговорили участието и дейността на всяка една от страните по изпълнение на този договор.

С договор № 1/07.05.2018г., в който е посочено, че е сключен на 27.04.2018г. между „Йелоу брик“ ЕООД и „Ню актърс“ ЕООД като продуценти и Н. Г. С. като режисьор, страните са уговорили взаимни права и задължения, както и тяхното упражняване и изпълнение при работа върху филма „Танго в тунела“. Договорът влиза в сила от неговото подписване и е сключен за срок до 10.06.2018г./чл. 8/. В чл. 12 е уговорено продължаване на срока на договора, до завършване на филма. Страните са уговорили, че за работата по договора, не се дължи възнаграждение за положения труд от режисьора/чл. 12.1/. В чл. 12.2. е уговорено, че при реализация на приходи от продуцентите, възнаграждението на сценариста ще е 10% от печалбата на филма.

С договор № 2/07.05.2018г., в който е посочено, че е сключен на 27.04.2018г. между „Йелоу брик“ ЕООД и „Ню актърс“ ЕООД като продуценти и С. Г. А. като режисьор, страните са 3 уговорили взаимни права и задължения, както и тяхното упражняване и изпълнение при работа върху филма „Танго в тунела“. Договорът влиза в сила от неговото подписване и е сключен за срок до 10.06.2018г./чл. 8/. В чл. 12 е уговорено продължаване на срока на договора, до завършване на филма. Страните са уговорили, че за работата по договора, не се дължи възнаграждение за положения труд/чл. 12.1/. В чл. 12.2. е уговорено, че при реализация на приходи от продуцентите, възнаграждението на сценариста ще е 10% от печалбата на филма.

С договор № 3/07.05.2018г., в който е посочено, че е сключен на 27.04.2018г. между „Йелоу брик“ ЕООД и „Ню актърс“ ЕООД като продуценти и М. А. Х. като оператор, страните са уговорили взаимни права и задължения, както и тяхното упражняване и изпълнение при работа върху филма „Танго в тунела“. Договорът влиза в сила от неговото подписване и е сключен за срок до 10.06.2018г./чл. 8/. В чл. 12 е уговорено продължаване на срока на договора, до завършване на филма. Страните са уговорили, че за работата по договора, не се дължи възнаграждение за положения труд/чл. 12.1/. В чл. 12.2. е уговорено, че при реализация на приходи от продуцентите, възнаграждението на сценариста ще е 10% от печалбата на филма.

С договор № 4/07.05.2018г., в който е посочено, че е сключен на 27.04.2018г. между „Йелоу брик“ ЕООД и „Ню актърс“ ЕООД като продуценти и З. К.-М. като сценарист, страните са уговорили взаимни права и задължения, както и тяхното упражняване и изпълнение при работа върху филма „Танго в тунела“. Договорът влиза в сила от неговото подписване и е сключен за срок до 10.06.2018г./чл. 8/. В чл. 12 е уговорено продължаване на срока на договора, до завършване на филма. Страните са уговорили, че за работата по договора, не се дължи възнаграждение за положения труд/чл. 12.1/. В чл. 12.2. е уговорено, че при реализация на приходи от продуцентите, възнаграждението на сценариста ще е 10% от печалбата на филма.

С договор от 19.09.2018г., сключен между „Ню актърс“ ЕООД като възложител и Я. В. В. като продуцент, последният е предоставил използването на авторските права на музикално произведение „Падаща звезда“ във филма „Танго в тунела“.

С договор от 19.09.2018г., сключен между „Ню актърс“ ЕООД като възложител и Я. В. В. като продуцент, последният е предоставил използването на авторските права на музикално произведение „Sаdisfied“ във филма „Танго в тунела“.

С договор от 19.09.2018г., сключен между „Ню актърс“ ЕООД като възложител и „Стар лайт студио“ ЕООД като продуцент, последният е предоставил използването на авторските права на музикално произведение „Докога“ във филма „Танго в тунела“.

С договор от 29.01.2019г., сключен между „Ню актърс“ ЕООД като възложител и Д. П. Г. като продуцент, последният е предоставил използването на авторските права на музикално произведение „Огледален свят“ във филма „Танго в тунела“.

С договор за отстъпване на права № 2 от 01.07.2020г., сключен между „Узана филмс“ ЕООД като възложител и З. К./сценарист/, Н. С./режисьор/, С. А. /режисьор/, Е. Д./оператор/ и М.

4

А./оператор/ като носители на авторските права, последните са предоставили филма „Танго в тунела“ за разпространение и публично показване срещу възнаграждение.

От показанията на свидетеля А./режисьор на филма/ се установява, че ответникът е предоставил на „Джавада филм“ ЕООД разпространение на филма на фестивала в Токио и е възложил на трето лице изменението на звука на филма. Според свидетеля след влошаването на отношенията между Д. Д. и З. К., изпращането на имейл за прекратяване на процесния договор за съвместна дейност (на 17.09.2019г.) и полученият отказ от БТВ за закупуване на филма (17.10.2019г.), ответникът е демонстрирал, че качеството на продуцент на ищецът е отпаднало и ответното дружество е единствен продуцент на филма, включително като не е допуснал ищеца на техническата прожекция на 16.01.2020г. и е предложил филма за участие на Токийския фестивал чрез „Джавада филм“ ЕООД.