Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 56 от 13.04.2026, Районен съд - Сливница

Съд
Районен съд - Сливница
Дело
Административно наказателно дело 570/2025
Вид
Решение № 56
Подписан
13.04.2026
В сила
06.05.2026
Състав
Николай Светлинов Василев

Цитирани разпоредби

  • чл. 143, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 34, ал. 1 и ал. 3 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 34, ал. 1 и ал. 3 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 37, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 40, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 43, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 44, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 47, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 47, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.57, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 59, ал. 1 и ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 59, ал. 1 и ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63д, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 6, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 140, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 143, ал. 10 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 175, ал. 3 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 189, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 189, ал. 12 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 574, ал. 11 · Кодекс за застраховането
  • чл.283 · Наказателно-процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 56 гр. Сливница, 13.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВНИЦА, IV-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Николай Св. Василев при участието на секретаря Ивана Б. Петрова като разгледа докладваното от Николай Св. Василев Административно наказателно дело № 20251890200570 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба от Р. А. Б., с която на основание чл. 59, ал. 1 и ал.

2 ЗАНН се обжалва наказателно постановление № 25-0344-000276/26.11.2025 г., издадено от Е.С.С. – началник РУ – Сливница при ОДМВР - София, с което на жалбоподателя е наложено административно наказание - глоба в размер на 500 лева /255,65 евро/ и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца за нарушение на чл. 1 40, ал. 1 от ЗДвП.

В жалбата се оспорва извършването на твърдяното нарушение.

Жалбоподателят твърди, че са допуснати и процесуални нарушения при издаването на АУАН и НП – нарушението не е съставомерно от субективна страна.

В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично. Представлява се и от адв. К., който поддържа жалбата.

Въззиваемата страна – началник РУ – Сливница при ОДМВР - София като наказващ орган, редовно уведомен, не изпраща свой процесуален представител и не взема становище по жалбата.

Съдът, като изслуша доводите на страните, провери изцяло атакуваното наказателно постановление, обсъди събраните по делото доказателствени материали – по отделно и в съвкупност, съобразно законовите разпоредби, намира следното:

По фактическите обстоятелства и доказателствените материали:

На 16.11.2025 г., в 22:37 часа, в гр. Б. по бул. „Европа” жалбоподателката Р. А. Б. управлявала лек автомобил „Опел Мерива”, с рег. № *** и се движил с 1 посока от ул. „Г. Бенковски“ към ул. “Божидара Евтимова”. Жалбоподателката била спряна за проверка от полицейските служители свидетеля Б. Д. Т. и неговият колега Б. Е. Д.. В хода на проверката било установено, че жалбоподателката управлява лек автомобил с прекратена регистрация от 04.11.2025 г., поради несключване на договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“.

Актосъставителят Б. Д. Т. преценил, че е извършено административно нарушение и затова съставил на жалбоподателя акт за установяване на административно нарушение (АУАН) серия GA № 962957 от 16.11.2025 г., в който били отразени обстоятелствата по извършването на нарушението, неговите фактически елементи и правната му квалификация – чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. АУАН бил подписан от актосъставителя и свидетеля при съставянето на акта. Писмени възражения в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН не са постъпили от жалбоподателя. В АУАН нарушението било описано като упрвлява МПС, което не е регистрирано по надлежния ред.

По случа била образувана пр. пр. № 2561/2025 г. по описа на РП – Костинброд, ТО - Сливница с оглед данни за престъпление по чл. 345, ал. 2 от НК. С постановление от 20.11.2025 г. прокурор от РП-Сливница, преценил, че извършеното от жалбоподателя въпреки, че покрива признаците от обективна страна на престъплението по НК, същото е несъставомерно от субектива страна, поради което отказал да образува досъдебното производство. С оглед на горното прокурорът изпратил материалите по делото на началника на РУСливница за преценка реализирането на административно наказателната отговорност на въззивника.

Впоследствие било издадено и атакуваното наказателно постановление, в което било описано нарушението и наложено административно наказание глоба в размер на 500 лева /255,65 евро/ и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца.

Изложената фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателствени материали: гласните доказателства, съдържащи се в показанията на разпитания в хода на съдебното следствие свидетели и от приобщените към доказателствения материал по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства: съставения АУАН, заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи, заповед № 8120К-14/04.01.2018 г. на министъра на вътрешните работи, акт за встъпване в длъжност на Е.С.С., заповед № 517з-1404 от 10.05.2016 г. на директор на ОДМВР-София, акт за встъпване в длъжност на Б. Т., справка за нарушител/водач, постановление на РП – Костинброд, ТО-Сливница, договор за покупко-продажба на МПС, .

Съдът извърши преценка на показанията на служител ите на контролния органи, и приема, че тези показания са последователни и безпротиворечиви, като същите изясняват в пълнота фактическата обстановка по делото, и затова ги кредитира. Свидетелите са очевидци на нарушението и пред съда излага т подробно възприетите от тях и релевантни за нарушението факти относно датата, мястото, приблизителния час, и констатираното при проверката нарушение. Показанията на свидетелите кореспондират с писмените 2 доказателства по делото, в частност – със съставения АУАН, където са описани всички релевантни обстоятелства по твърдяното нарушение, както и представените от въззиваемата страна копия на въпросните документи. Затова и съдът основа фактическите си изводи въз основа на тези показания.

За разкриване на обективната истина по делото способстват и писмените доказателства по делото, които са надлежно приобщени към доказателствените материали по делото, затова съдебният състав ги кредитира, доколкото същите допълват събраните от съда гласни доказателства. Цялостният анализ на всички доказателствени материали според съдебния състав води до еднозначен и категоричен извод относно фактическата обстановка по конкретния случай. Релевантните по делото факти са установени с достатъчно, при това валидни и категорични доказателства по делото.

При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

Жалбата е подадена от легитимирано лице (наказаният нарушител), в срока за обжалване по чл.59, ал.2 от ЗАНН и срещу обжалваем (подлежащ на съдебен контрол) административно-наказателен акт, и затова се явява процесуално допустима.

По същество жалбата е основателна.

Административнонаказателното производство е строго формално, засягащо в голяма степен правата и интересите на физическите и юридически лица. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка, съдът не е обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в АУАН или наказателното постановление, а е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон, като в този смисъл на контрол подлежи и самият АУАН.

По процедурата:

При съставяне на АУАН, респ. при издаването на НП, съдебният състав не констатира наличието на съществени процесуални нарушения, водещи до отмяна на НП относно компетентността (материална и териториална) на длъжностните лица, съставили, съответно издали, двата процесуални документа. В разпоредбата на чл. 37, ал. 1 от ЗАНН е посочено кои лица могат да съставят АУАН. Това са длъжностните лица посочени изрично в съответните нормативни актове или определени от ръководителите на ведомствата, организациите, областните управители и кметовете на общините, на които е възложено приложението или контрола по приложението на съответните нормативни актове. В конкретния случай съгласно чл. 189, ал. 1 от ЗДвП актовете, с които се установяват нарушенията по този закон, се съставят от длъжностните лица на службите за контрол, предвидени в този закон. В случая актосъставителят е заемал длъжност мл. автоконтрольор в РУ – Сливница към датата на съставяне на акта. Ето защо се 3 установява неговата компетентност за издаване на процесния АУАН.

В разпоредбата на чл. 47, ал. 1 от ЗАНН е определено кои лица имат правомощията да налагат административни наказания. Това са ръководителите на ведомствата и организациите, областните управители и кметовете на общините, на които е възложено да прилагат съответните нормативни актове или да контролират тяхното изпълнение; длъжностните лица и органите, овластени от съответния закон или указ; съдебните и прокурорските органи в предвидените от закон или указ случаи. Съгласно чл. 47, ал. 2 от ЗАНН ръководителите могат да възлагат правата си на наказващи органи на определени от тях длъжностни лица, когато това е предвидено в съответния закон, указ или постановление на Министерския съвет. В настоящия случай правомощието да налага административни наказания по ЗДвП съгласно чл.

189, ал. 12 от ЗДвП и да издава наказателни постановления имат министъра на вътрешните работи, министъра на отбраната, министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията и кметовете на общините или от определени от тях длъжностни лица съобразно тяхната компетентност. В случая въз основа на заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. на министъра на вътрешните работи, наказващият орган е разполагал с правомощието да издаде и процесното НП.

Спазени са и правилото на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН – актът е съставен в присъствието на свидетел-очевидец и на самия жалбоподател, и съгл. разпоредбата на чл. 43, ал. 1 от ЗАНН актът е подписан от актосъставителя, свидетеля и нарушителя.

Спазени са и сроковете по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН за съставяне на АУАН и за издаване на НП.

Съдебният състав намира, че са спазени изискванията на ЗАНН относно реквизитите на двата акта – АУАН и НП, изискуеми съгласно императивните разпоредби на чл. 42 и чл. 57, ал 1 от ЗАНН. В АУАН са посочени датата на съставяне на акта, индивидуализиращите белези на актосъставителя, свидетеля и нарушителя, датата, мястото и времето на извършване на нарушението, фактическите обстоятелства и описание на нарушението, както и нарушените разпоредби. В акта са посочени конкретните норми, нарушени от санкционираното лице, нарушението е описано словесно, като е осигурена възможността лицето да разбере за какво извършено от него нарушение е привлечен към административна отговорност.

В допълнение, в издаденото НП също ясно и недвусмислено е отразено къде е извършено нарушението и кога, като настоящата инстанция счита, че в процесното НП се съдържат изискуемите съгласно чл.57, ал.1 от ЗАНН реквизити: посочени са индивидуализиращите данни на наказващия орган; номерът на НП и датата на издаването му; номерът на АУАН и данни за актосъставителя; индивидуализиращите данни и адрес на нарушителя; времето (дата, място и час) на извършване на нарушението, както и обстоятелствата, при които е извършено; законовият текст, който е нарушен, както и видът на наложеното наказание и неговият размер.

4

По съществото на нарушението:

Административнонаказателната отговорност на жалбодателя е ангажирана за това, че същият е управлвал лек автомобил, който не е бил регистриран по предвидения ред. Наказващият орган квалифицирал тези факти, като нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.

Според посочената разпоредба по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места.

По отношение регистрацията на превозните средства приложение намират редица разпоредби. Съгласно чл. 143, ал. 10 от ЗДвП служебно се прекратява регистрацията на пътни превозни средства, за които е получено уведомление от Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 11 от Кодекса за застраховането. Служебно прекратена регистрация на пътно превозно средство се възстановява служебно при предоставени данни за сключена застраховка от Гаранционния фонд по реда на чл. 574, ал. 6 или по желание на собственика след представяне на валидна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите. Прекратяването на регистрацията не настъпва по силата на закона при непредставяне на доказателства за сключена застраховка „Гражданска отговорност“, а се извършва след автоматизирано уведомление от Гаранционния фонд по чл. 24 от Наредба № 54 от 30.12.2016 г. за регистрите на Гаранционния фонд за обмена и защитата на информацията и за издаването и отчитането на задължителните застраховки по чл. 461, т. 1 и 2 от Кодекса за застраховането. Собственикът на моторно превозно средство обективно няма как да знае кога точно е била прекратена служебно регистрацията на моторното превозно средство. Знанието за точната дата на дерегистрацията е от значение за субективната съставомерност на деянието.