Определение № 46094 от 28.12.2023, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 46094 гр. София, 28.12.2023 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 173 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: БОГДАН Р. РУСЕВ като разгледа докладваното от БОГДАН Р. РУСЕВ Гражданско дело № 20231110137681 по описа за 2023 година

Производството е по общия съдопроизводствен ред на ГПК.

Образувано е въз основа на Искова молба, вх. № 193711/06.07.2023г. на СРС, уточнена с Молба, вх. № 243964/31.08.2023г. на СРС, подадена от Р. К. Т. и К. М. Т. срещу П. Г. Н. и Д. М. Н.. С отговора на исковата молба ответниците са предявили насрещни искове срещу Р. К. Т..

На основание чл. 140 вр. чл. 146, ал. 1 и ал. 2 и чл. 211 ГПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА за съвместно разглеждане предявените от ответниците насрещни искове.

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание, което ще се проведе на:

Дата: 13 февруари 2024г.

Час:

10:30

ДА СЕ ПРИЗОВАТ страните и участниците в производството за заседанието.

ОБЯВЯВА НА СТРАНИТЕ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:

Ищците Р. К. Т. и К. М. Т. чрез адв. Г. Ч. – АК-София, са предявили срещу ответниците П. Г. Н. и Д. М. Н. искове с правно основание по чл. 45, ал. 1 ЗЗД, както следва:

- П. Г. Н. да бъде осъдена да заплати на Р. К. Т. сумата от 1750,00 лева, представляваща обезщетение за причинени на ищцата неимуществени вреди – засягане на честта и достойнството, последица от нанесена обида чрез изпратено на 21.03.2023г. в 16,01 ч. съобщение в група в приложението „Вайбър“ с текст „С две думи, около 10000 /десет хиляди/ лева за три години са изтеглени на каса от домоуправителя и малка част от касиера. Това са парите само от банковата сметка. Уважаеми съседи собственици, ако 1 всички вие сте съгласни общите ни пари да са в личната сметка на домоуправителя и касиера, които и да са те – Ваша работа. Ние не сме.“, ведно със законната лихва от подаването на исковата молба /06.07.2023г./ до окончателното ù изплащане;

- Д. М. Н. да бъде осъден да заплати на Р. К. Т. сумата от 1750,00 лева, представляваща обезщетение за причинени на ищцата неимуществени вреди – засягане на честта и достойнството, последица от нанесена ù публично на 10.05.2023г. от ответника по време на провеждане на общо събрание на блока обида с думите „Домоуправителката Р. разбивала чужда собственост в блока.“, ведно със законната лихва от подаването на исковата молба /06.07.2023г./ до окончателното ù изплащане;

- Д. М. Н. да бъде осъден да заплати на К. М. Т. сумата от 3500,00 лева, представляваща обезщетение за причинени на ищеца неимуществени вреди – засягане на честта и достойнството, последица от нанесена му публично в коридора на блока обида на 28.05.2023г. с думите: „Какво гледаш бе, вампир? Вампир такъв!“, ведно със законната лихва от подаването на исковата молба /06.07.2023г./ до окончателното ù изплащане.

От 2019г. ищцата Т. била избрана за домоуправителка на блока, където живеели страните, в град София, ж.к. „Люлин“. Етажната собственост отдавала помещения под наем, като парите постъпвали по банкова сметка с титуляри ищцата и касиера на входа И.. Парите се отчитали и разходвали надлежно, за което били извършвани и съответни ревизии. На 21.03.2023г. ответницата Н., запознавайки се с движението на парите по сметката, написала в общата група на етажната собственост в приложението „Вайбър“ съобщение с текст „С две думи, около 10000 /десет хиляди/ лева за три години са изтеглени на каса от домоуправителя и малка част от касиера. Това са парите само от банковата сметка.

Уважаеми съседи собственици, ако всички вие сте съгласни общите ни пари да са в личната сметка на домоуправителя и касиера, които и да са те – Ваша работа. Ние не сме.“. Прочитайки го, ищцата се почувствала изключително унизена пред всички живущи във входа. На следващо място се сочи, че на 10.05.2023г. било проведено общо събрание на етажната собственост. На същото, удостоверено в протокола, ответникът Н. обвинил ищцата, че е нарушила обща собственост на ЕС, чупи катинари и влиза в мазето на Н., с което тя отново се почувствала много засрамена пред всички. По този въпрос изтъква, че става дума за смяна на водопроводни щрангове в мазето на сградата, всички знаели за това и трябвало да осигурят достъп, като такъв не осигурили единствено ответниците. След като ги чакали много време, от фирмата изпълнител счупили катинара и започнали работа. Когато в крайна сметка Н. дошъл, той бил много подразнен и нападнал вербално ищцата. На 28.05.2023г. касиерката И. минавала да събира месечни такси по апартаментите. Когато стигнала до апартамента на ответниците, Н. започнал пререкания с нея на висок тон. Тъй като разправията се чувала, наизлезли съседи, сред които и ищцата, а зад нея бил съпругът ù К. Т.. Т. попитала „Каква е тази агресия? Какво искате?“, а съпругът ù не казал нищо. Тогава Н. се нахвърлил срещу Т. и започнал да го обижда с думите „Какво гледаш бе, вампир?

Вампир такъв!“ От изречените думи Т. се почувствал много засрамен и обиден пред съседите си. Почувствал се зле и се прибрал в апартамента, още повече, че бил и със 2 сърдечна операция. За случилото се била подадена жалба в 09 РУ на СДВР. Изтъква се, че ответниците дължали суми на етажната собственост. За същите било образувано заповедно производство и издадена заповед за изпълнение, срещу която ответниците възразили.

Етажната собственост решила да не продължава производството и заповедта била обезсилена.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответниците П. Г. Н. и Д. М. Н. са подали Отговор на исковата молба, вх. № 290290/17.10.2023г. на СРС, с който оспорват предявените искове като неоснователни. По отношение на първия предявен иск заявяват, че съобщението в групата във „Вайбър“ не съдържало никакви обидни думи и квалификации, нито оценъчни или клеветнически твърдения. Самото съобщение било отговор на друго такова, изпратено от Т., именно което съдържало обидни спрямо ответниците изрази. По отношение на втория иск се възразява, че подобно обвинение не е отправяно от ответника. Дори и да било направено, то не съдържало обидни, унизителни или клеветнически твърдения. Самата ищца признавала за разбиването на катинара в мазето, като по този начин било накърнено правото на собственост на Н. в присъствието и с позволението на ищцата. По отношение на третия иск се оспорва Н. да е отправял описаните в исковата молба думи спрямо ищеца Т..

Дори и думата „вампир“ да била употребена, то тя по никакъв начин не била адресирана спрямо Т., към когото нито е имал видимост, нито го е забелязал, нито го познавал лично.

Думата „вампир“ не била обида, а можела да се разглежда само като негативно оценъчно съждение, поради което и не можела да повлече след себе си възникването на деликтна отговорност. При условията на евентуалност предявените искове се оспорват по размер като прекомерно завишени.

В срока по чл. 211, ал. 1 ГПК ответниците Д. М. Н. и П. Г. Н. чрез адв. В. П. – АКСофия, са предявили срещу ищцата Р. К. Т. насрещни искове с правно основание по чл. 45, ал. 1 ЗЗД за осъждането ù да заплати на всеки от тях по 1750,00 лева /частично от 3500,00 лева/, представляващи обезщетение за причинените им неимуществени вреди – унижение, болки и страдания, последица от нанесена им от ответницата Т. обида чрез изпратено на 21.03.2023г. в 10:22ч. във вайбър-групата на етажната собственост съобщение, в което заявила „Кои отново са длъжници на входа?? Н И Н О В И!!! Паразити живеещи на гърба на всички, включително на гърба на децата и на болен, и социално слаб съсед…“, „Тежка комплексарщина и драпане на его! Това е! Нагло, нахално и арогантно поведение!

Поведението им е проява на агресия над всички нас! ИЗВИНИ СЕ Н.!!! ИЗВИНИ СЕ НА ВСИЧКИ, КОИТО ВИ ПЛАЩАМЕ СМЕТКИТЕ, за това, че 8-9 месеца се правеше на домоуправител и ни овъртоли в лъжите ти, превърна ни в заложници на твоите лични проблеми. Умишлено съботираше това, което ние всички искахме да направим за входа!...“, „Първият признак на човешката глупост е пълното отсъствие на СРАМ“ – Зигмунд Фройд! НЯМАТЕ СРАМ Н.И, НЯМАТЕ!!!“, ведно със законната лихва от датата на деликта (21.03.2023г.) до окончателното изплащане на сумите. Основателността на исковете си обосновават с обстоятелството, че с тези думи били поставени в унизително положение пред съседите си, а авторитетът им бил засегнат по груб и арогантен начин. Написаното било 3 публикувано целенасочено, за да бъдат обидени и уязвени, както и да бъдат дискредитирани като почтени хора и съседи. Били наречени с обидни думи – „длъжници“, „паразити“, а те нямали никакви задължения към етажната собственост: издадената заповед за изпълнение срещу тях била обезсилена от съда.

В срока по чл. 131, ал. 1 вр. чл. 211, ал. 2 ГПК ответницата по насрещния иск Р. К. Т. чрез адв. Г. Ч. – АК-София, е подала Отговор, вх. № 355914/11.12.2023г. на СРС, с който оспорва предявените искове като недопустими и неоснователни. Исковете били недопустими, тъй като се искало едно и също лице да бъде осъдено два пъти за едно и също нещо, което просто било „нон сенс“ и не подлежало на коментар, тъй като не било допустимо нито в гражданското, нито в наказателното, нито в административното право.

Правело впечатление, че при предявяването на насрещния иск бил заимстван институтът на реторсията, който бил приложим в наказателното, а не в гражданското право. Нямало как и не било възможно на практика ответник по предявен иск по чл. 45, ал. 1 ЗЗД да определя размера на причинените му вреди в същия размер, както ищецът. Така използваният подход принизявал сериозността на гражданския процес и предявеният насрещен иск се възприемал по-скоро като участие в някакво водевилно представление. Написаното от Т. в съобщението по „Вайбър“ било истина и в него нямало нищо притеснително. Тъй като ищците по насрещния иск не били заплащали с години задълженията си към етажната собственост, било образувано заповедно производство /ч.гр.д. 17020/2022г. на СРС/, по което била издадена заповед за изпълнение. Срещу тази заповед ищците по насрещния иск били възразили като длъжници. След като било налице възражение, съдът бил длъжен да образува исково производство, като етажната собственост е била длъжна да предяви иск.

Етажната собственост решила да не продължава да води дела и съдът напълно правилно прекратил производството. За ищците по насрещния иск нямало нито морална, нито законова причина да смятат себе си за изрядни платци, съответно да се чувстват обидени от написаните от Т. реални факти.

Съобразно нормата на чл. 154, ал. 1 ГПК доказателствената тежест по исковете с правно основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД е за ищците по тях. Същите следва при условията на пълно и главно доказване да установят извършено от ответника деяние, неговия противоправен характер, наличието, естеството и интензитета на причинените от него вреди, причинната връзка на същите с извършеното противоправно деяние. В тежест на ответника е да установи, че е заплатил търсените спрямо него суми, както и наличието на обстоятелства, които го освобождават от това задължение. В тежест на всяка от страните е да установи фактите и обстоятелствата, от които черпи благоприятни за себе си правни последици.

Не са налице факти и обстоятелства, които не се нуждаят от доказване.

По доказателствата:

ДОПУСКА представените от страните писмени доказателства.

ДА СЕ ИЗИСКА, на основание чл. 192 ГПК, от 09 РУ – СДВР заверен препис от преписката по жалба с вх. № 338400-6800/29.05.2023г. на 09 РУ – СДВР. Срок: седем дни от 4 съобщението. При липса на данни и документи съдът да бъде уведомен в указания срок.

УКАЗВА на ищците по първоначално предявените искове в седмодневен срок от съобщението да посочат, на основание чл. 156, ал. 2 ГПК, фактите, които целят да бъдат установени с разпита на поисканите от тях свидетели. При неизпълнение доказателственото искане ще бъде оставено без уважение.

ДОПУСКА по инициатива на ответниците и ищци по насрещните искове разпит да двама свидетели при режим на довеждане за установяване на обстоятелствата във връзка с разменяните във „Вайбър“ съобщения и претърпените от ищците по насрещните искове неимуществени вреди.

ДОПУСКА по инициатива на ответниците и ищци по насрещните искове разпит да двама свидетели при режим на призоваване за установяване на обстоятелствата във връзка с разговорите на 28.05.2023г., а именно Емил Даскалов и Ангелина Даскалова.