Решение № 1826 от 12.09.2024, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 1826 гр. Бургас, 12.09.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Димитър П. Стоянов при участието на секретаря АНЕЛИЯ ИВ. ТАКОВА като разгледа докладваното от Димитър П. Стоянов Гражданско дело № 20232120101346 по описа за 2023 година

За да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са искове с правно основание чл.422, вр. чл.415 от ГПК, вр. чл.79 и чл.86 от ЗЗД.

Производството е образувано по искова молба на „Мъни Плюс Мениджмънт“ АД ЕИК 206613478, със седалище и адрес на управление: град София, ул. „Рачо Петков Казанджията“ №4, ет.6, представлявано от изпълнителните директори Росен Димитров и Тихомир Чемширов, против Х.

Т. М. от град Бургас.

Твърди се в исковата молба, че на 01.07.2020 г. Х. Т. М. е кандидатствал за целеви потребителски кредит при „Мъни Плюс Мениджмънт“ ЕАД и в резултат бил сключен индивидуален договор за потребителски кредит под № М0000001496/01.07.2020 г. между „Мъни Плюс Мениджмънт“ ЕАД в качеството й на кредитор и Х. Т. М., в качеството му на длъжник.

Въз основа на сключения договор за кредит на потребителя бил отпуснат паричен кредит в размер на 6800 лв., като съгласно договорената цел на кредита сумата в размер на 3229, 03 лв. кредиторът превел по банкови сметки на третите лица – кредитори на потребителя, така както било посочено в чл.7, б. „а“ от договора за кредит за погасяване на съществуващи задължения на Х. М., за което представял два броя платежни нареждания за извършен кредитен превод. Сумата по кредита по чл.7, б. „б“ в размер на 3570, 97 лв. за текущи нужди кредиторът превел по посочената от потребителя банкова сметка, съгласно чл.8 от договора.

Сочи, че съгласно чл.11.4 от договора за кредит общият размер на 1 задължението, което потребителят се задължавал да върне за срока на кредита било в размер на 14006, 27 лв. при лихвен процент на кредита от 41 % и ГПР на договора в размер на 49, 67 %, от която обща сума на връщане подлежали по пера 6800 лв. – размера на предоставения кредит, сумата в размер на 7206, 27 лв. – договорена възнаградителна лихва. Срокът, за който бил предоставен потребителския кредит, бил 48 месеца, съгласно чл.6 от договора, като падежът за заплащане на последната месечна погасителна вноска, съгласно погасителния план по чл.11.5 от договора бил на 10.07.2024 г. Страните се уговорили съгласно чл.19.2 от договора, че при просрочие на дължима погасителна вноска, потребителят ще дължи на кредитора законната лихва върху цялата просрочена сума за целия период на просрочието.

Твърди се, че до настоящия момент потребителят е заплатил на кредитора вноски от №1 до №3 включително от погасителния план, след което преустановил плащанията по кредита. Така, длъжникът бил в неизпълнение на задължението по чл.11.7 от договора за заплащане на месечните вноски, съгласно погасителния план, като към момента били падежирали и не заплатени по погасителния план вноски от № 4 до №18 включително, като неизпълненото задължение до момента на длъжника към ищеца възлизало на сумата в размер на 4352, 85 лв., от които 1127, 20 лв., представляващи 15 броя незаплатени вноски по главницата по кредита за периода от 10.11.2020 г. до 10.01.2022 г., както и сумата в размер на 3125, 65 лв., представляваща 15 броя незаплатени вноски по договорната възнаградителна лихва, дължима за периода от 11.11.2020 г. до 27.01.2022 г. За посочените вземания, ищецът имал интерес от предявяване срещу ответника на установителен иск, доколкото предмет на делото било установяване на парично вземане, за което има издадена заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК.

Сочи, че наред с установителния иск, ищецът имал правен интерес и от предявяване на осъдителни искове за изискуемата и неплатена главница в размер на 5393, 53 лв., както и за осъдителен иск за сумата в размер на 2074, 64 лв., представляваща 13 броя вноски по договорна възнаградителна лихва, с падежи от 10.02.2022 г. до 10.02.2023 г. включително.

Твърди, че след подаване на заявлението по чл.410 от ГПК по погасителния план са падежирали месечни вноски по главницата и договорната лихва, които също не били заплатени от ответника, които били в размер от 1697, 83 лв. , представляващи 13 броя незаплатени вноски по главницата по кредита за периода от 10.02.2022 г. до 10.02.2023 г., както и сумата в размер на 2074, 64 лв., представляваща 13 броя незаплатени вноски по кредита за възнаградителна лихва за периода от 10.02.2022 г. до 10.02.2023 г.

Сочи, че поради допуснатото просрочие по кредита и на основание чл.19.3, т.1 от договор №М0000001496/01.07.2020 г. към исковата молба прилага и уведомление от кредитора до длъжника ответник, с което прави изрично изявление за предсрочна изискуемост на оставащата главница по 2 кредита в размер на 3695, 70 лв., която представлявала вноски по погасителния план от №32 до №48 включително, с падежи от 10.03.2023 г. до 10.07.2024 г. По тези съображения, с исковата молба се предявява и осъдителен иск за изискуемата и неплатена главница по кредита в размер на общо 5393, 53 лв., която представлявала 13 броя падежирали и неплатени вноски по главницата в размер на 1697, 83 лв., дължими за периода от 10.02.2022 г. до 10.02.2023 г., и предсрочно изискуема главница в размер на 3695, 70 лв., както и осъдителен иск за сумата в размер на 2074, 64 лв., представляваща 13 броя вноски по договорната възнаградителна лихва, с падежи от 10.02.2022 г. до 10.02.2023 г.

Моли се за приемане за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата 1227, 20 лева, представляваща 15 броя незаплатени вноски по главницата по кредита за периода от 10.11.2020 година до 10.01.2022 година, сумата 3 125, 65 лева, представляваща 15 броя незаплатени вноски по договорна възнаградителна лихва, дължими за периода от 10.11.2020 година до 10.01.2022 година, за осъждане на ответника да плати на ищеца сумата в размер на 5393, 53 лв. - дължима главница по договор за кредит №М0000001496/01.07.2020 г., от която 1697, 83 лева, представляваща 13 броя незаплатени вноски по главница по кредита за периода от 10.02.2022 година до 10.02.2023 година включително, и 3 695, 70 лева, представляваща предсрочно изискуема главница, както и за осъждане на ответника да плати на ищеца сумата 2074, 64 лева, представляваща 13 броя вноски по договорна възнаградителна лихва с падежи от 10.02.2022 година до 10.02.2023 година включително, както и за осъждане на ответника да плати на ищеца разноските, направени в заповедното производство, както и разноските, направени по водене на делото. Представят се доказателства. Прави доказателствено искане.

В срока по чл. 131 от ГПК, е представен писмен отговор от особения представител на ответника адв.Х. И. от БАК, в който претенциите се оспорват по основание и размер.

Счита, че процесният договор за заем е потребителски, като страна по него е потребител по смисъла на пар.13, т.1 от ЗЗП, и небанкова финансова институция. Доколкото по делото не се твърди и не се установявало сумата по предоставения заем да е използвана за свързани с професионална и търговска дейност на кредитополучателя, то следвало да се приеме, че средствата, предоставени по договора за заем били използвани за цели, извън професионалната и търговска дейност на потребителите, а представеният по делото договор за заем е в правната си същност договор за потребителски кредит по смисъла на чл.9 от ЗПК.

Счита, че процесният договор за потребителски кредит е недействителен поради противоречието му със закона, поради което съдът следвало да прогласи неговата нищожност. Евентуално и в случай, че съдът намери, че договорът е действителен, моли да бъде обявена за нищожна клаузата на чл.18 от договора за кредит и по – конкретно предвиденото в чл.18.2, т.8 за заплащане от страна на потребителя на допълнителна такса за 3 обслужване и управление на кредита, която противоречала на императивната разпоредба на чл.10а, ал.2 от ЗПК.

Сочи, че предвид размера на възнаградителната лихва, който надвишавал този на главницата, възниквало основателно съмнение дали посочения в договора ГПР е определен при правилно приложение на методологията по ЗПК, тоест дали в противоречие с разпоредбата на чл.19, ал.5 от ЗПК не надвишавал 5 – кратния размер на законната лихва. Посочва, че общо дължимата сума по кредита била в размер на 14006, 27 лв., като непосредствено след това в чл.11.5 ставало ясно, че освен посочените по – горе стойности, кредиторът начислявал и допълнителна такса съгласно чл.18.2, т.8 от договора в размер на 1632 лв., разделена на равни месечни вноски в размер на 34 лв. за целия период на договора, като общата сума за плащане нараствала на 15638, 27 лв. Счита, че начислената такса е нищожна като противоречаща на закона, като същевременно противоречала и на добрите нрави, доколкото срещу уговорените възнаграждения кредитополучателят не получавал никакво конкретно благо. Потребителят следвало да заплати възнаграждение с неясна насрещна престация, клаузите били предварително уговорени и нямало доказателства потребителят да е разполагал с каквато и да е възможност да повлияе върху съдържанието на клаузите. Не било ясно и какъв е начинът за определяне на размера на таксата.

С така уговорените допълнителни суми се постигало увеличение на възнаграждението на кредитора за предоставения заем, като с тях се целяло заобикаляне на императивните изисквания на чл.19, ал.4 от ЗПК.

Твърди, че в било посочено, че ГПР е 49, 67 %, но от съдържанието на договора не можело да се направи извод за това кои точно разходи се заплащали и по какъв начин е формиран ГПР. В нарушение на ЗПК в посочения ГПР не била включена начислената такса по чл.18 от договора, която представлявала разход по кредита. Бланкетното посочване единствено на крайния размер на ГПР, обуславяла невъзможност да се проверят индивидуалните компоненти, от които се формирал и дали те били в съответствие с разпоредбата на чл.19, ал.1 от ЗПК.

Посочва, че събирането на такси и комисионни за дейности, свързани с усвояването и управлението на кредита, било изрично забранено с императивната разпоредба на чл.10а, ал.2 от ЗПК, което обосновавало неравноправността на допълнителната услуга. Уговорените допълнителни възнаграждения представлявали разход по договора за кредит, който следвало да бъде включен при изчисляването на годишния процент на разходите като индикатор за общото оскъпяване на договора за кредит. Вписаните в договора параметри на ГПР не кореспондирали на изискуемото съдържание по чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК. Неяснотите, вътрешното противоречие или повдеждащото оповестяване на това изискуемо съдържание законодателят урежда като порок от толкова висока степен, че изключва валидността на договарянето, съгласно чл.22 от ЗПК. Цитира практика.

Моли да бъде отхвърлен предявения от ищцовото дружество иск, 4 предвид нищожността на процесния договор за кредит. В условията на евентуалност и при положение, че съдът не намери договора за нищожен, то се моли да бъде прогласена за нищожна клаузата по чл.18.2, т.8 от договора.

Прави доказателствени искания.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и становищата на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

По делото не е спорно, че ответницата е сключила договор за потребителски кредит №М0000001496, на 01.07.2020 г. с „Мъни плюс мениджмънт“ ООД, чийто правоприемник е „Мъни плюс мениджмънт“ ЕАД.

По силата на посочения договор, кредиторът се е задължил да предостави на кредитополучателката сумата от 6800 лв. Уговореният срок на кредита бил 48 месеца.

В чл.9 от договора било уговорено, че годишният лихвен процент, с който се олихвява предоставеният кредит бил в размер на 41, 00 %, а дневният лихвен процент бил в размер на 0, 11 %. Лихвата се изчислявала ежемесечно на база брой дни за месеца при 360 дни в годината. В чл.10 от договора било посочено, че годишният процент на разходите по кредита бил в размер на 49, 67 %. В посочения ГПР не се включвали разходите при неизпълнение на настоящия договор, посочени в чл.19. Размерът на погасителната вноска е посочен в чл.11.1. в размер от 290, 19 лв., а броят на погасителните вноски – 48.

Разпечатката съдържа 30 от 69 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/82e135c0-5aaf-4d88-9b90-4dd7682e1695