Определение № 1170 от 06.03.2026, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1170 гр. В......., 06.03.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – В......., IV СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на шести март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Константин Д. Иванов

Членове:

Иванка Д. Дрингова

Николай Св. Стоянов като разгледа докладваното от Константин Д. Иванов Въззивно частно гражданско дело № 20263100500269 по описа за 2026 година за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на глава Двадесет и първа от ГПК.

Образувано е по частна жалба на Й. А. Н. от гр. В......., подадена чрез процесуален представител, срещу Определение № 17169/09.12.2025 год., постановено по гр. дело № 9721/2025 год. по описа на РС-В......., с което е прекратено производството по цитираното гражданско дело, поради недопустимост на предявените от нея срещу Община В....... искове.

В частната жалба са наведени оплаквания, че определението е неправилно и незаконосъобразно, като се настоява за отмяната му и за връщане на делото на РС-В....... за продължаване на процесуалните действия.

В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК от ответника по исковете – Община В.......

– писмен отговор на жалбата не е подаден.

Жалбата е подадена в срок, от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е отчасти основателна, като съображенията за това са следните:

Производството по гр. дело № 9721/2025 год. по описа на РС-В....... е образувано по предявени от Й. А. Н. от гр. В....... срещу община В....... по реда на чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК искове за приемане на установено в отношенията между страните, че ответникът Община В....... дължи на ищцата Й. А. Н. следните суми: 1) сумата от 60, 67 лева – недължимо платена сума, представляваща разликата между заплатения от ищцата данък върху превозни средства за 2017г. от 242, 58 лева, установен с Акт за установяване на задължения № МД-АУ-914-1/24.01.2018 г., отменен за разликата над 181, 91 лeва до 242, 58 лева с влязло в сила Решение № 1186/14.08.2020г. по адм. д. № 3538/2019 г. на АдмС – В......., ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху горната сума, считано от подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда (16.01.2025 год.) до окончателното й изплащане; 2) сумата 1 от 22, 26 лева – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата от 60, 67 лева за периода 15.01.2022 год. до 15.01.2025 год.; 3) сумата от 2, 49 лева – недължимо платена сума, представляваща разликата между заплатената от ищцата лихва върху данъка върху превозни средства за 2017 г. от 9, 87 лева, установена с Акт за установяване на задължения № МД-АУ-9141/24.01.2018г., отменен за разликата над 7, 38 лева до 9, 87 лева с влязло в сила Решение № 1186/14.08.2020 г. по адм. дело № 3538/2019 г. на АдмС – В......., ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху горната сума, считано от подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда (16.01.2025 год.) до окончателното й изплащане; 4) сумата от 0, 92 лева – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата от 2, 49 лева за периода 15.01.2022 год. до 15.01.2025 год.; 5) сумата от 12, 00 лева – представляваща заплатена от ищцата такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ по изп. дело № 831/2019 г. на ЧСИ Даниела Янкова, вписана с № 711, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху горната сума, считано от подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда (16.01.2025 год.) до окончателното й изплащане; 6) сумата от 4, 40 лева – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата от 12 лева за периода от 15.01.2022 г. до 15.01.2025г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл .410 ГПК по ч. гр. дело № 538/2025 год. по описа на РСВ........

Ищцата е навела твърдения, че въз основа на Акт за установяване на задължения № МД-АУ-914-1/24.01.2018г., изд. от Община В......., общината е образувала изп. дело № 831/2019 год. по описа на ЧСИ Д. Янкова с район на действие района на ОС-В....... с длъжник – ищцата. По изпълнителното дело ищцата е заплатила вменените й с акта за установяване на задължения суми, съответно: 242, 57 лева – данък върху превозните средства за 2017 год. и 9, 87 лева – лихва за забава; заплатила е и сумата от 12 лева – такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ. Впоследствие с влязло в сила Решение № 1186/14.08.2020г. по адм. д. № 3538/2019 г. на АдмС – В......., актът за установяване на задължения № МД-АУ-914-1/24.01.2018г., изд. от Община В......., е отменен за разликата над 181, 91 лeва до 242, 58 лева (т. е., за сумата от 60, 67 лева) за данък върху превозните средства и за разликата над 7, 38 лева до 9, 87 лева (т. е., за сумата от 2, 49 лева) – лихва върху данъка.

Въз основа на изложеното ищцата счита, че сумите от 60, 67 лева и от 2, 49 лева са получени от общината без основание, като настоява общината да бъде осъдена да й заплати горните суми, вкл. с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху тях за периода 15.01.2022 год. до 15.01.2025 год.

Счита също, че с неправомерните си действия, изразяващи се в незаконно образуване на изпълнително дело за събиране на суми, които ищцата не дължи, общината е причинила имуществени вреди на ищцата в размер на 12 лева – заплатена от ищцата такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ по изпълнителното дело. Срещу издадена в полза на ищцата заповед по чл. 410 ГПК за плащане на горните суми, ответникът (длъжник по заповедта за изпълнение) Община В....... е подал възражение в срока по чл. 414 ГПК, което обуславя и правния интерес от исковете.

2

За да прекрати производството по предявените искове РС-В....... е приел, че в ДОПК (чл. 128 и сл. от ДОПК) е предвиден специален ред за възстановяването на надплатени суми за публични вземания на държавата и общините, който изключва общия граждански ред.

Определението, с което е прекратено производството по отношение на исковете относно следните суми: 1) сумата от 60, 67 лева – недължимо платена сума, представляваща разликата между заплатения от ищцата данък върху превозни средства за 2017г. от 242, 58 лева, установен с Акт за установяване на задължения № МД-АУ-914-1/24.01.2018 г., отменен за разликата над 181, 91 лeва до 242, 58 лева с влязло в сила Решение № 1186/14.08.2020г. по адм. д. № 3538/2019 г. на АдмС – В......., ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху горната сума, считано от подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда (16.01.2025 год.) до окончателното й изплащане; 2) сумата от 22, 26 лева – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата от 60, 67 лева за периода 15.01.2022 год. до 15.01.2025 год.; 3) сумата от 2, 49 лева – недължимо платена сума, представляваща разликата между заплатената от ищцата лихва върху данъка върху превозни средства за 2017 г. от 9, 87 лева, установена с Акт за установяване на задължения № МД-АУ-914-1/24.01.2018г., отменен за разликата над 7, 38 лева до 9, 87 лева с влязло в сила Решение № 1186/14.08.2020 г. по адм. дело № 3538/2019 г. на АдмС – В......., ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху горната сума, считано от подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда (16.01.2025 год.) до окончателното й изплащане; 4) сумата от 0, 92 лева – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата от 2, 49 лева за периода 15.01.2022 год. до 15.01.2025 год. е правилно, като съображенията за това са следните:

Съгласно чл. 2 от ГПК съдилищата са длъжни да разгледат и разрешат всяка подадена до тях молба за защита и съдействие на лични и имуществени права. Когато твърденията в сезиращия съда акт и изведеното от тях искане не очертават защита или съдействия на граждански правоотношения, за съда не съществува задължение за произнасяне по искането, с което е сезиран. На съдилищата са подведомствени всички граждански дела – чл. 14 от ГПК.

Въпросът дали заведеното дело е подведомствено на съда може да бъде повдигнат от страните или служебно от съда при всяко положение на делото, освен когато в закон е определен срок за това – чл. 15, ал. 2 ГПК.

Подведомствеността е положителна процесуална предпоставка от категорията на абсолютните за възникване правото на иск и задължението на съда служебно да следи за нейното наличие е част от проверката за допустимост по чл. 130 ГПК.

Наведените в исковата молба твърдения и изведените от тях искания по т. 1 до т. 4, описани по – горе, са ясни, но очертават защита по особен административен ред, който изключва приложимостта на гражданското съдопроизводство. След като ищцата твърди, че е заплатила публични задължения към общината въз основа на актове, който са отчасти отменени, в резултат на което са налице надвнесени от ищцата суми, тези надвнесени суми съставляват недължимо платени по смисъла на чл. 128, ал. 1 от ДОПК и 3 подлежат на прихващане или възстановяване по реда и при условията на чл.

128 – 132 от ДОПК. Процедурата по прихващане или възстановяване се инициира служебно от органа по приходите или по писмено искане на лицето (чл. 129, ал. 1 ДПОК) и приключва с нарочен акт за прихващане или възстановяване по чл. 129, ал. 3 ДОПК, или пък с мълчалив отказ по чл. 131, ал. 1 ДОПК, като и в двата случая в закона е предвиден съдебен контрол – чл.

129, ал. 7 ДОПК и чл. 131, ал. 2 ДОПК. Именно в така очертаната процедура се установява налице ли е недължимо платена сума, престирана във връзка с изпълнение на публично задължение, в какъв размер, следва ли тя да се прихване и до какъв размер (при наличие на друго насрещно публично задължение) или да се възстанови (при липса на друго насрещно публично задължение). Изрично установената в ДОПК процедура за прихващане или възстановяване изключва защитата по исков ред чрез предявяване на иск за неоснователно обогатяване – за заплащане на надвнесени суми или на суми за недължимо платени публични вземания, вкл. и лихви за забава върху тях.

Предвид изложеното определението, с което е прекратено производството по гр. дело № 9721/2025 год. в посочената по – горе част (относно исковете по т. 1 до т. 4 вкл.) е правилно, а частната жалба – неоснователна и в тази й част същата следва да се остави без уважение.

По отношение на определението, в частта му, с която е прекратено производството и по исковете за дължимост на сумата от 12, 00 лева – представляваща заплатена от ищцата такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ по изп. дело № 831/2019 г. на ЧСИ Даниела Янкова, вписана с № 711, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху горната сума, считано от подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда (16.01.2025 год.) до окончателното й изплащане и на сумата от 4, 40 лева – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата от 12 лева за периода от 15.01.2022 г. до 15.01.2025г., определението е неправилно.

Предвид наведените твърдения относно дължимостта на сумата от 12 лева – следва, че ищцата цели́ да ангажира деликтната отговорност на ответника в хипотезата на чл. 49 ЗЗД – за претърпени имуществени вреди, причинени от твърдени от ищцата неправомерни действия на общината, изразяващи се в незаконно образуване на изпълнително дело за събиране на суми (публични вземания), които ищцата не дължи. Исковете за обезщетение за причинени вреди от деликт подлежат на разглеждане по общия ред.

Поради изложеното определението в частта му, с която е прекратено производството по гр. дело № 9721/2025 год. в частта относно исковете на ищцата за дължимост на сумата от 12, 00 лева – обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в заплатена от ищцата такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ по изп. дело № 931/2019 год. по описа на ЧСИ Даниела Янкова с район на действие района на ОС-В......., причинени от неправомерни действия на Община В......., изразяващи се в незаконно образуване на изпълнително дело за събиране на суми, които ищцата не дължи и за дължимост на сумата от 4, 40 лева - обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата от 12 лева за периода от 15.01.2022 г. до 15.01.2025г., е неправилно, следва да се отмени в тази част и делото да се върне на РС-В....... за 4 продължаване на съдопроизводствените действия по посочените два иска.