Решение № 115 от 23.05.2025, Районен съд - Сливница

РЕШЕНИЕ

№ 115 гр. С., 23.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – С., III-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Невена Пл. Великова при участието на секретаря Паулина Бл. Велкова като разгледа докладваното от Невена Пл. Великова Гражданско дело № 20241890100372 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 124, ал. 1 ГПК.

Предявени са от А. К. Н., ЕГН **********, чрез адв. Ю. Г. от САК, срещу „К.“ ЕАД, ЕИК ***, отрицателен установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 и 3 ЗЗД, вр. чл. 143, ал. 1 и 2, вр. чл. 146, ал. 1 ЗЗП и чл. 22 ЗПК за признаване за установено в отношенията между страните, че сключеният между тях Договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние № 2483239 от 05.12.2021 г. не ги обвързва поради нищожност на същия поради противоречие със ЗЗД, ЗПК и ЗЗП, съединен при условията на евентуалност с отрицателен установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 и 3 ЗЗД, вр. чл. 143, ал. 1 и 2, вр. чл. 146, ал. 1 ЗЗП за признаване за установено в отношенията между страните, че клаузата на чл. 4, ал. 1 – 3 от Договора не ги обвързва поради нищожност.

В исковата молба се твърди, че на 05.12.2021 г. между ищеца и ответника е бил сключен Договор за предоставяне на финансови услуги (кредит) от разстояние № 2483239, по силата на който на ищеца е предоставена сумата в размер на 300,00 лв., която ищецът се е задължил да върне на една вноска на 03.01.2022 г., ведно с уговорената възнаградителна лихва, или общо сумата в размер на 310,00 лв. Твърди се, че при изчисляването на тази сума са използвани уговорените в Приложение № I към Договор за потребителки кредит № 2483239 в т. 7 и т. 8 размери на ГЛП и ГПР, които като клаузи в договора ищецът счита, че противоречат на закона и на добрите нрави.

По отношение на ГПР се твърди, че в т. 6 от условията на кредита е посочено, че същият възлиза в размер на 49,02 %, който бил немотивирано висок и противоречащ на добрите нрави. Сочи се, че ГПР е посочен само като абсолютна величина, без в договора или където и да е било другаде да бъдат посочени взетите предвид допускания, а именно без да се конкретизират взетите предвид разходи по кредита, с които той се оскъпява и се възлагат в тежест на кредитополучателя/заемателя. В тази връзка ищецът поддържа, че липсата на посочване на взетите предвид допускания води до липса на яснота относно съдържанието на договора и нарушаване на изискването на чл. 10, ал. 1 ЗПК, което е императивно и 1 нарушаването му, както и нарушаването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК води до недействителност на целия договор. Счита, че е налице нарушение на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, което води след себе си нищожност на целия договор, тъй като търговецът е заблудил потребителя за действителния размер на ГПР, приложим в отношенията между страните.

Поддържа се, наред с това, че договорът се явява нищожен и на поради това, че годишният лихвен процент, възлизащ в размер на 40,00 %, надвишава повече от три пъти размера на законната лихва, в какъвто смисъл била и съдебната практика.

По отношение на евентуалния иск в исковата молба и допълнителните молби, подадени във връзка с дадените от съда указания за отстраняване на нередовностите, се твърди, че клаузата на чл. 4 от Договора е недействителна, доколкото по силата на същата ищецът е сключил с трето неучастващо по делото лице – „А.Т.“ ЕООД договор за поръчителство, в който е предвидено отделно възнаграждение, като същото не е било взето предвид при определяне размер на ГПР, с което е била нарушена разпоредбата на чл. 11, ал.

1, т. 10 ЗПК, поради което е налице и допълнително основание за недействителност и на целия договор.

С оглед на горното, моли съда да уважи предявения иск, като се претендират и разноски в производството.

В срока по чл. 131 ГПК (препис от исковата молба е връчен на ответника на 16.08.2024 г.) по делото е постъпил отговор вх. № 4806/12.09.2024 г., подаден по куриер на 11.09.2024 г., с който ответникът „К.“ ЕАД, чрез процесуалния си представител – юрк. Е. В., е заявил, че оспорва предявените искове, като счита евентуалният иск за недопустим. В тази връзка твърди, че ищецът няма правен интерес от оспорване на тази клауза, а евентуално би имал такъв да оспорва договора, с който е учредено обезпечението в полза на ответника, доколкото именно в последния биха могли да бъдат уговорени задължения в негова тежест.

По същество по отношение на главния иск се оспорва сключването на процесния договор за кредит, като се твърди, че дружеството не е предавало сумата от 300,00 лева на ищеца с основание Договор за потребителски кредит № 2483239/05.12.2021 г. В тази връзка се поддържа, че представеният договор не е бил подписан, а по делото не са представени доказателства за получаване на волеизявления от двете страни за съгласие за сключване на договора, а също и такива за предаване на заемната сума с основание посочения договор за кредит (доколкото същият е реален и усвояването на заема е част от фактическия състав за възникване на правоотношението). Сочи се, че ответникът не е изпращал на ищеца одобрение по чл. 3, раздел V от Общите условия към договори за потребителски кредит на „К.“ ЕАД, т.е. представеният по делото договор е генериран във връзка с поделено от страна на ищеца искане за отпускане на кредит, но искането не е одобрено от ответника и съответно сумата не е предадена на ищеца.

Оспорва се наред с това, във връзка с процесния договор за кредит да е било учредено обезпечение, като се твърди, че не е сключен договор за предоставяне на поръчителство или договор за поръчителство.

В случай че съдът счете, че е налице договор за кредит, то ответникът счита, че същият съдържа необходимата съобразно разпоредбата на чл. 11 ЗПК информация, като са били спазени изискванията на чл. 22 ЗПК. По отношение на ГЛП се твърди че същият е част от ГПР и доколкото ГПР е бил съобразен с императивните разпоредби на ЗПК, касаещи неговият размер, то не са налице и основания за нищожност поради това, че уговореният годишен лихвен процент надхвърля три пъти законната лихва за периода. Оспорва се и твърдението, че е било задължително сключването на договор за предоставяне на поръчителство, в случай че съдът приеме, че такъв въобще е бил сключен.

С оглед на горното моли съда да отхвърли предявения иск, като присъди на ответника и сторените от него разноски в производството, вкл. юрисконсултско възнаграждение в размер на 360,00 лв. на основание чл. 25, ал. 1 НЗПП. Прави се искане 2 съдът да не присъжда адвокатско възнаграждение на ищцовата страна на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв, тъй като оспорва ищецът да има качеството на материално затруднено лице.

В съдебно заседание ищецът, редовно призован, не се явява, не изпраща представител, като по делото е постъпила молба от адв. Г., с която счита, че договорът е сключен, независимо от това, че по него не са били превеждани суми, а нищожният договор, макар и сключен под отлагателно условие, дори и да не е породил правните си последици, е нетърпим от правна гледна точка, а прогласяването на неговата нищожност би гарантирало правата и интересите на кредитополучателя. В тази връзка изрично в чл. 3 от Общите условия било предвидено, че договорът се счита сключен под отлагателно условие, че К. ще одобри подаденото от кредитополучателя заявление и влиза в сила от момента на одобрението. Поддържа, че действително в представения по делото договор не са налице саморъчно поставени подписи на страните, но това е това така, тъй като договорът е сключен от разстояние и за него са разпоредбите на ЗПФУР и ЗЕДЕУУ, респ. договорът е автоматично генериран и електронно подписан от страните.

В съдебно заседание ответникът, редовно призован, не изпраща представител, като с писмена молба поддържа отговора и заявеното в него, че договор между страните не е сключван.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:

По делото е представен препис от Договор за потребителски кредит № 2483239 от 05.12.2021 г., със страни „К.“ ЕАД, ЕИК *** и А. К. Н., ЕГН **********.

Съгласно чл. 1 кредиторът се задължава да предостави на кредитополучателя потребителски кредит в размер и при условия, посочени в настоящия договор, под условие, че подаденото от кредитополучателя заявление е одобрено от кредитора. В чл. 3 е предвидено, че след подписване на настоящия договор от кредитополучателя и при спазване на условията по т. III.3.1 от Общите условия, К. одобрява заявлението за кредит на база на извършена проверка на кредитоспособността и идентификация по реда, предвиден в Общите условия. В чл. 16, ал. 5 от Договора е регламентирано, че страните на основание чл.

13, ал. 4 ЗЕДЕУУ страните приемат, че ще подписват изявленията с обикновен електронен подпис за какъвто могат да се считат техните имейл адреси определени в договора, телефонни номера, IP адреси, потребителски имена и/или други данни в електронна форма.

Договорът не носи саморъчните подписи на страните по него, поради което и съобразно твърденията на ищеца, че е сключен по реда на ЗПФУР и ЗЕДЕУУ, по делото е изслушано заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-техническа експертиза.

От същото се установява, че на 05.12.2021 г. в 15:32:12 часа в информационната система на ответника е регистрирано заявление за кандидатстване за кредит с идентификационен номер (ID) 2483239, попълнено от IP адрес 151.251.254.82 (разпределен за „А1 Б.“ ЕАД), с попълнени данни на ищеца, телефонен номер, имейл адрес, сума на заема – 300,00 лв. и срок на връщане – 30 дни. Вещото лице е представило в графичен вид каква е последователността от действия в системата на кредитора след подаване на заявката, като от таблицата е видно, че след създаването на запис за нова заявка за кредит в 15.32.12 часа, в 15.32.20 часа е извършен автоматичен анализ на социалноосигурителния статус, в резултат на която проверка е отразена нова стойност „Нов клиент, без активни осигурителни договори и без данни за осигуряване“, като е отразен и „Край на автоматичния процес по верификация“. В 15.40.39 часа е отразено, че „Служител е проверил личната карта и заявката е в процес на изчакване“, като е отразено и името на потребителя (служителя) – Д. П.. В 15.54.20 часа е отразено, че „Служител П.И. започва обработка на заявката“, а в 15.54.24 часа – че заявката е в процес на разглеждане. В 15.59.57 часа е отразена корекция на трудов статус – „работи без договор“ и в същия този момент е отразено, че заявката вече не 3 подлежи на одобрение. В 16.00.21 часа е добавено, че професионалната сфера на клиента е неизвестна, след което в 16.00.35 часа заявката е отказана (канселирана). Вещото лице е установило, че в информационната система на ответника не се установява информация за изходящ превод на каквато и да е сума във връзка с заявка за кредит № 2483239 от 05.12.2021 г. Липсва запис за дата на усвояване на средствата, а заявлението е със статус „cancelled“ (отказано), което съответства и на обстоятелството, че кредитът не е влязъл в сила и не е предоставена исканата сума на ищеца. Установено е още, че след подаване на заявлението с № 2483239 на 05.12.2021 г., системата на ответника автоматично е генерирала и изпратила на посочения в заявката за кредит имейл адрес (***) следните документи:

Стандартен европейски формуляр за предоставяне на преддоговорна информация, Договор за потребителски кредит, ведно с Общи условия и Приложение № 1 към договора за кредит, като имейлът е изпратен автоматично от служебния имейл адрес на ответника – [email protected]. Установено е, че от гледна точка на данните в информационната система на ответника за заявлението с № 2483239, подадено от на 05.12.2021 г., не е налице запис за изпращане на потвърждение за одобрение чрез имейл, SMS или позвъняване, като същото е със статус „cancelled“ (отказано), след извършен ръчен преглед. По отношение на представения по делото на хартиен носител договор, вещото лице е установило, че върху всяка една от 25-те страници на процесния договор за кредит е поставен обикновен електронен подпис (съгласно Регламент (ЕС) № 910/2014) под формата на цифрова версия на ръкописен подпис, като подписите на всяка страница имат идентично визуално оформление и се явяват идентични копия на един и същ ръкописен подпис.