Решение № 83 от 28.02.2025, Окръжен съд - Варна
- Съд
- Окръжен съд - Варна
- Дело
- Търговско дело 279/2024
- Вид
- Решение № 83
- Подписан
- 28.02.2025
- В сила
- 04.04.2025
- Състав
- Елина Пламенова Карагьозова
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.38 · Закон за адвокатурата
- чл.189, ал.2 · Закон за движението по пътищата
- чл.20, ал.2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 25, ал.1 и 2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 25, ал.1 и 2 · Закон за движението по пътищата
- чл.45, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 51, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл.52 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
- чл.429, ал.3 · Кодекс за застраховането
- чл. 432, ал. 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 497, ал.1, т.2 · Кодекс за застраховането
- чл.15 · Наказателен кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 83 гр. Варна, 28.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Елина Пл. Карагьозова при участието на секретаря Христина Здр. Атанасова като разгледа докладваното от Елина Пл. Карагьозова Търговско дело № 20243100900279 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявени от В. В. К., ЕГН **********, с адрес ***************, срещу ЗД „БУЛ ИНС“, ЕИК 831830482, седалище и адрес на управление: град София, улица „Джеймс Баучер“ № 87, обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ и чл.
86 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати сумата от 70000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, претърпени вследствие на ПТП, настъпило на 04.01.2024 г. в гр.
Варна, по вина на водача на лек автомобил „Ауди“, модел „А4“, с рег. № ****, застрахован при ответника по застраховка „Гражданска отговорност“ със застрахователна полица № ***** със срок на валидност 26.04.2023 г. – 25.04.2024 г., ведно със законната лихва считано от 26.03. 2024 г. - датата на получения отказ за изплащане на обезщетение по подадената извънсъдебна претенция, до окончателното заплащане.
В исковата молба се поддържа, че на 04.01.2024 г., около 12.45ч. в гр.Варна, на ул.“Цар Борис III“ до дом №4, водачът на л. а. „Ауди“, модел „А4“, с рег. № **** Т. С. М. с ЕГН ********** при изпълнение на маневра десен завой, отнел предимството и блъснал насрещно движещия се по ул.“Цар Б о р и с III“ мотоциклет марка „Сузуки“, модел „Бандит“, рег. № ****, управляван от ищеца. По случая е образувано ДП №06/2024г. по описа на ОД на МВР - Варна. Съставен е Констативен протокол за ПТП с пострадали лица с рег. №*** г. В резултат от ПТП ищецът претърпял съчетана травма на гърди и крайници – контузио торацис, фрактура на 3, 4, 5, 6 ребра вляво, пневмоторакс вляво, подкожен емфизем вляво, разкъсна контузна рана около 10 см. в областта на лява колянна става, разкъсна контузна рана около 4 см. на лява подбедрица, парциална руптура на m.vastus medialis и m. rectus fomoris s i n , охлузвания в областта на левия глутелус. За периода 04.01.2024г. – 1
10.01.2024г. ищецът е приет за болнично лечение в отделение по гръдна хирургия, извършена му е торакоцентеза във второ ляво междуребрие под венозна анестезия, МКЛ и тръбна торакостомия с дрен за евакуация на обилно количество въздух, извършена е и аспирация и е фиксиран дрен. Плевралният дрен е свален след рентгенови и клинични данни за разгърнат бял дроб. На 06.01.2024г. под обща анестезия е извършена операция. Изписани са медикаменти. След приключване на болничното лечение възстановяването е продължило в домашни условия и било съпроводено с болки, прием на обезболяващи и необходимост от чужда помощ при изпълнение на ежедневните занимания и тоалет. Влошеното здравословно състояние на ищеца се отразило тежко и на психиката му – чувства се непълноценен и безпомощен, изпитва постоянно чувство на страх, тревожност, безпокойство, загубва апетита си, страда от безсъние, стряскане, кошмари, трудно се концентрира, затворил се в себе си, станал подтиснат, разсеян, раздразнителен и самовглъбен. Тъй като към датата на произшествието автомобилът, управляван от виновния водач, бил застрахован при ответника по застраховка „Гражданска отговорност“, пострадалият отправил към застрахователя извънсъдебна претенция, по която получил отказ на 26.03.2024 г. Изразява се несъгласие с мотивите към отказа и се прави искане за присъждане на справедливо обезщетение, съобразено с инфлационните процеси.
По реда на чл. 131 от ГПК , ответникът оспорва предявените искове по основание и размер. Признава наличието на валидно застрахователно правоотношение за процесния лек автомобил. Оспорва да е осъществен деликтен фактически състав по отношение на всички негови елементи механизъм на ПТП, противоправност и вина на водача на автомобила. Твърди, че събитието е случайно деяние (чл.15 НК), тъй като за водача на автомобила не е налице обективна възможност да предвиди и предотврати настъпването на вредите. Оспорва правните доводи на ищеца за допуснати от застрахования водач нарушения на правилата за движение. Оспорва по вид и степен твърдяните телесни повреди. Твърди, че относно фрактурата на 6-то ребро е налице фактическа грешка в медицинската документация. Поддържа, че заявените от ищеца увреждания се дължат единствено на предходни заболявания, от които е страдал преди ПТП. Твърди, че оздравителният процес не е бил продължителен, а ако се установи противното – че това е следствие на неспазване на лекарските предписания от страна на ищеца и на предходни заболявания несвързани с ПТП. Оспорва бланкетно описаните душевни страдания. Релевира възражение за съпричиняване на вредоносния резултат, обосновано с твърдения, че ищецът е управлявал мотоциклета с превишена скорост, без поставена каска и се е движил в средата на пътното платно, поради което е било невъзможно да бъде заобиколен от водача на автомобила. Твърди, че ако ищецът не беше нарушил чл.20, ал.2 от ЗДвП, щеше да има възможност да възприеме опасността и предприемайки аварийно спиране, би предотвратил инцидента или поне редуцирал възникналите вреди до минимум. Поддържа, че размерът на претенцията е прекомерен и прави искане при определянето му да се съобрази младата възраст на пострадалия, бързото му възстановяване в обичаен порядък, липсата на настъпили усложнения и на трайни пожизнени последици за здравето му. Оспорва претенцията за законна лихва по основание, а в условията на евентуалност моли за определяне на началния и момент по чл. 497, ал.1, т.2 от КЗ.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно и по вътрешно убеждение, приема за установено следното 2 от фактическа страна:
От представения Констативен протокол за ПТП с пострадали лица №1 от 04.01.2024г. се установява, че на същата дата около 12.45 ч. в гр. Варна, на ул.“Цар Борис III“ до дом №4 е настъпило ПТП между л. а. „Ауди“, модел „А4“, с рег. № **** с водач Т. С. М. и мотоциклет марка „Сузуки“, модел „Бандит“, рег. № ****, управляван от В. В. К., като на последния е причинена фрактура на три ребра, рана на коляно и разкъсване на мускул на ляв крак.
Не е спорно между страните, че л. а. „Ауди“, модел „А4“, с рег. № ****, управляван от Т. С. М., е бил застрахован по риска „Гражданска отговорност”, по застрахователна полица № *****, сключена със ЗД „БУЛ ИНС" АД, със срок на действие от 26.04.2023 г. – 25.04.2024 г.
Ищецът е отправил към ответника претенция за заплащане на обезщетение във връзка с претърпените от него вреди, по която е заведена щ е т а №2410007094. С писмо изх. №2217/26.03.2024г. застрахователят е изискал представянето на писмени доказателства, необходими за произнасяне по претенцията.
За установяване механизма на ПТП по искане на ответника е разпитан свид. Т. М., в качеството му на водач на застрахования автомобил. От показанията му се установява, че инцидентът е настъпил в кв.Виница на гр.Варна при опит да извърши маневра ляв завой с цел да паркира пред дома си, което налагало да пресече насрещната лента за движение. Свидетелят чул шум от форсиране на мотор, поради което спрял перпендикулярно на посоката на движение в своята лента, без да преминава осевата линия, за да го пропусне. Понеже мотоциклетът се движел с много висока скорост, въпреки че лентата му за движение била свободна, той се ударил странично в автомобила, след което се блъснал в крайпътен знак.
Според заключението на допуснатата съдебно-автотехническа експертиза (САТЕ) процесното ПТП е настъпило на 04.01.2024г., около 12.05 часа, в гр.Варна, в кв.Виница, на улица ,,Цар Борис III“, до бензиностанция ,,Пал Ойл“, в резултат на това, че при движение в посока центъра на квартала водачът Т. С. М., ЕГН********** при управление на МПС л.а.“Ауди А4“, с рег.№****, предприел маневра ляв завой при разрешителна за целта маркировка към ул.“Константин Павлов“, при която отнел предимството за движение в права посока на мотоциклет „Сузуки Бандит“, с рег.№****, управляван от В. В. К., ЕГН **********, движещ се със скорост от около 79.3 км/ч, при ограничение на скоростта от 50 км/ч за населено място. При настъпилата опасна пътна обстановка, водачът на мотоциклета реагирал на разстояние от 49 метра с аварийно спиране, но поради избраната скорост на движение не могъл технически да предотврати настъпване на ПТП. Към момента на удара лекият автомобил е бил в покой, поради което след съприкосновението мотоциклетът прекратил аварийното спиране и се насочил в дясно към десен тротоар и плъзгайки се на дясна странична част, се установил в спряло положение на метри след автомобила при дясна крайна част на пътното платно, гледано в посока центъра на гр. Варна. Спрямо установените следи от настъпилата пътна ситуация мотоциклетистът се е движил в средната част на заеманата пътна лента. Мотоциклетистът е бил ясно видим в рамките на разстоянието от предходно кръстовище до процесното от 60 метра. Според наличните документи по делото, мотористът е използвал предпазна каска и ръкавици, като каската е описана с пукване на корпуса, което означава, че е понесла удар при ПТП и е изпълнила защитните 3 си функции. По повод изслушаните свидетелски показания на застрахования водач, в открито съдебно заседание вещото лице изразява категорично становище, че видно от изготвения в досъдебното производство снимков материал към момента на удара автомобилът е бил навлязъл в насрещната пътна лента с приблизително 2/3 от дължимата си. Автомобилът се е намирал напречно на пътното платно над осевата линия и е бил неподвижен.
Мотоциклетистът е действал правилно от техническа гледна точка като е предприел аварийно спиране, но поради избраната скорост на движение, не е могъл да прекрати аварийното спиране преди точката на удара. В обобщение вещото лице заключава, че произшествието нямаше да настъпи при по-ниска скорост на мотоциклета, приблизително около позволената за населеното място или при ситуация, в която автомобилът премине по-бързо или не започне маневрата. Инцидентът би се избегнал и при предприета от мотоциклета маневра по отклоняване в дясно, тъй като свободната част от пътното платно с ширина 145 см. – 150 см. е позволявала да премине безпрепятствено.
От заключението на допуснатата съдебно-медицинска експертиза (СМЕ) се установява, че в резултат на ПТП ищецът е получил съчетана травма, изразяваща се в следните увреждания: 1./ гръдна травма - фрактура на ребра в ляво от 2- до 6-то, частичен пневмоторакс (събиране на въздух в гръдната кухина), ограничен подкожен емфизем и 2./ травма на ляв долен крайник, изразяваща се в разкъсно-контузни рани но коляното с подлежащо разкъсване на вътрешната глава (вастус медиалис) и средната глава (ректус феморис) от предната група мускули на лявото бедро, разкъсно контузна рана по вътрешно-задната повърхност на лявата подбедрица, охлузвания по седалището в ляво. Уврежданията чрез които се изразява гръдната травмата се характеризират с два медико-биологични показателя: разстройство на здравето временно опасно за живота, обусловено от събирането на въздух в гръдната кухина и трайно затруднение в движенията на тялото (снагата) за период не по-малък от 1,5 - 2 месеца. Травмата на левия долен крайник е обусловила трайно-затруднение в движението му за период около два месеца.
Посочените травми като вид, клинична изява и разположение от медицинска гледна точка могат да се приемат като пряка последица от ПТП.
Непосредствено след получаване на травмите ищецът е диагностициран в условията на спешност и хоспитализиран в специализирано отделение по гръдна хирургия, където е назначено и осъществено комплексно лечение. В периода на болничния престой са проведени две оперативни интервенции, включващи дрениране на лявата гръдна половина с цел евакуация на събралото се количество въздух и оперативно възстановяване на засегнатите мускули на бедрото с отстраняване на некротичните тъкани около получените рани, както и имобилизация на крайника. Хоспитализацията е била с продължителност шест дни. В последвалия домашно - амбулаторен режим на възстановяване има сведения за провеждане на медикаментозно лечение с антибиотик, провеждане на контролни образни изследване и проследяване на травмата на коляното от специалист ортопед. Издадените болнични листи за временна нетрудоспособност са за период от 67 дни. Като анатомична структура ребрата участват в почти всички движения при различните позиции на тялото. Поради тази причина счупването на няколко поредни ребрени дъги, както е в случая, налага заемане на принудителни пози при легнало и седнало положение, предизвикват ограничения и болезненост при обръщане и завъртане на торса, при навеждане и изправяне, при преминаване от една 4 позиция в друга. Освен, че причиняват болка при движение на тялото, фрактурираните ребра ограничават и движенията на гръдната мускулатура, а от там и пълното разгръщане на белите дробове. Дишането става поповърхностно и учестено, снижава се ефективността му с появява на чувство на задух, дори при незначителни усилия. По-изразена болезненост и затруднения се изпитват при по-резките движения, изискващи по-дълбоко поемане на въздух, като кихане, кашляне, смях и др. Относно травмата на крайника затрудненията и неудобствата са се изразявали в значителни ограничения при самостоятелното придвижване и обслужване в ежедневието, допълнени от невъзможност за адекватно използване на помощни средства, поради нарушената опора от страна на гръдната клетка. Несъмнено затруднения са били налице и при осъществяване на общата хигиена и спазване на необходимата дезинфекцията до пълното зарастване на кожните рани. Обичайният възстановителен период, за който постепенно се възвръщат засегнатите движения, е от порядъка на около два месеца и при двете травми.