Решение № 259 от 13.10.2026, Окръжен съд - Сливен

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 259 гр. С., 13.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – С., ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мария Ян. Блецова Калцова

Членове:

Стефка Т. Михайлова Маринова мл.с. Юлия Ив. Славова при участието на секретаря Радост Д. Гърдева като разгледа докладваното от Стефка Т. Михайлова Маринова Въззивно гражданско дело № 20262200500131 по описа за 2026 година Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивни жалби против първоинстанционно Решение № 1045/05.12.2025г. по гр.д. №1081/2024г. на С.ски районен съд и Решение №394/29.04.2026г. по гр.д. №1081/2024г. на СлРС за допускане на поправка на ОФГ, с които са отхвърлени като неоснователни предявените от И. Х. И. против С. В. Ч. искови претенции по чл. 240, чл. 55 от ЗЗД и чл. 108 от ЗС за осъждането на ответника да заплати на ищеца сумата от 21 000 лева, представляващи невъзстановен паричен заем, предоставен изцяло по банков път с платежно нареждане от 30.04.2019 година за сумата от 11000 лева и от 26.06.2020 година за сумата от 10 000 лева; за осъждане в условията на евентуалност в случай, че ответникът оспори факта, че е имало уговорка за заем, да заплати сумата от 21 000 лева, платени изцяло по банков път с платежно нареждане от 30.04.2019 година за сумата от 11000 лева и от 26.06.2020 година за сумата от 10 000 лева, като получена на несъществуващо, евентуално на неосъществено основание, евентуално на отпаднало основание и законна лихва върху 21000 лева, считано от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане, както и за осъждането на ответника да предаде на ищеца владението върху следните движими вещи, а именно: 14 броя метални клетки, правоъгълни призми изработени от метални профили, термопанели и метална мрежа, с приблизителни размери — височина 2 м, широчина 3 м, дълбочина 1 м, разделени на лятно и зимно отделение, поставени в поземлен имот с идентификатор ***, които към настоящият момент С. В. Ч. владеел без правно основание. С Решението са 1 присъдени разноски на ответника в размер на 1800лв.

Въззивните жалби са подадени от ищеца в първоинстанционното производство И. Х. И. чрез пълномощника адв. Д. Г. от АК – С. З..

С първата въззивна жалба се обжалва първоинстанционно Решение № 1045/05.12.2025г. по гр.д. №1081/2024г. на С.ски районен съд в частта, с която са отхвърлени евентуалните искови претенции по чл. 55, ал.1, предл. 1 от ЗЗД, чл. 55, ал.1, предл. 2 от ЗЗД и чл. 55, ал.1, предл. 3 от ЗЗД, акцесорния иск по чл. 86 от ЗЗД и иска по чл. 108 от ЗС.

С втората въззивна жалба се обжалва Решението за поправка на ОФГ в частта, с която в диспозитива на решението е добавен текстът: „евентуално на отпаднало основание“.

В жалбата си, въззивникът И. Х. И. чрез адв. Д. Г. от АК – С. З. посочва, че първоинстанционното решение в обжалваните части е неправилно, незаконосъобразно и необосновано, постановено при съществени процесуални нарушения и нарушения на материалния закон. Посочва, че в решението липсвало обсъждане и ясно разграничаване на мотивите на съда по отношение трите евентуални иска по чл. 55, ал.1 от ЗЗД. Заявява, че в негова тежест по тези искове било само да докаже факта на предаване на сумата, а в тежест на ответника – да установи наличието на правно основание за получаването и за задържането на полученото. Посочва, че той е доказал плащането на сумите от 11000лв. и 10000лв. Ответникът следвало да установи твърдените факти за наличие на някакво облигационно отношение, което да е основание за получаването и задържането на сумите. Не било ясно твърдението на ответника за поръчка ли е или договор за съдружие по чл. 357 от ЗЗД. Районният съд не посочил каква е правната квалификация на отношенията между страните, поради което извода му за получаване на сумите на годно правно основание, бил необясним. Въззивникът посочва, че е признал съвместна дейност във връзка със закупуване и отглеждане на екзотични птици, но не и със закупуване и продажба на инкубатори.

Представените писмени доказателства установявали единствено факта, че ответникът е поръчал, заплатил и получил инкубатори от Китай. Нямало писмен документ, от който да се направи извод, че двата парични превода са в изпълнение на договор за съвместно придобиване на инкубатори.

Свидетелските показания били недопустими с оглед разпоредбата на чл. 164 от ГПК, като с тях не можело да се установят договори на стойност над 5000лв. Освен това от свидетелските показания не можело да се установи действителната съвместна стопанска дейност на страните и нейните параметри. Свидетелите на ответника били и заинтересувани. Съдът не обсъдил въобще на какво основание ответникът има право да задържи получената сума. При договор за поръчка, ответникът следвало да отчете пред възложителя изпълнението и да му предостави всичко, което е получил, а при договор за съвместно придобиване – да прехвърли на ищеца, съразмерно на участието му придобитите вещи. Нямало доказателства ответникът да е направил равностойна престация в полза на ищеца. Въззивникът посочва, че складирането на инкубаторите в помещение, негова собственост, което ответникът ползвал, не променял факта, че инкубаторите са били собственост на ответника. По отношение на иска по чл. 108 от ЗС посочва, че ако ответникът оспорва иска с твърдение, че вещите са негова собственост, той носи доказателствената тежест за установяване на придобивното си 2 основание. Такова доказване не било проведено. Съдът приел, че пет от клетките са изключителна собственост на ответника при пълна липса на доказателства. Въззивникът посочва, че самият той е представил фактури за закупуване на материали, а и било налице признание от страна на ответника по отношение на 9 клетки. Дори и да се приемело, че ищецът не е представил достатъчно писмени доказателства за разходите за изграждане на клетките, то ответникът не представил никакви такива, подкрепящи обратната му претенция за собственост. Посочва, че презумпцията на чл. 69 от ЗС останала необорена. Въззивникът заявява, че е владял имота, заедно с вещите в него непрекъснато, в продължение на седем години, вкл. и към момента на продажбата му на ответника. Безспорно имотът бил продаден и предаден на ответника, ведно с намиращите се в него движими вещи – 14 броя клетки за птици. Законовата презумпция била достатъчна, за да се презумира правото на собственост върху движими вещи, ако е доказан факта на фактическата власт.

Съдът не посочил в решението си приема или не заключенията на двете СТЕ, според които процесните клетки са движими вещи. На последно място, въззивникът заявява, че районният съд безкритично е приел за доказани твърденията на ответника, инкорпорирани в писмената му защита. С оглед изложеното, въззивникът моли съда да отмени първоинстанционното решение в обжалваните части и да постанови ново, с което да уважи евентуално предявените искове в посочената последователност, да му присъди законната лихва върху главницата от 21000лв., начиная от исковата молба и да уважи изцяло ревандикационния му иск по чл. 108 от ЗС по отношение на 14 бр. метални клетки. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е подаден отговор на въззивната жалба от насрещната страна – ответника в първоинстанционното производство С. В. Ч. чрез пълномощника адв. Л. А., отговарящ на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК.

С отговора на въззивната жалба, въззиваемият С. В. Ч. чрез пълномощника адв. А., оспорва въззивната жалба като неоснователна. Намира обжалваното решение за правилно и законосъобразно и моли въззивния съд да го потвърди. Посочва, че районният съд е обсъдил основанията по предявените три евентуални иска и е изложил мотиви, които били общи и за трите иска. Съдът не е повтарял доказателствата и анализа им в мотивите си по тези искове. Съдът правилно разпределил доказателствената тежест.

Отрицанието на ищеца, че не се е занимавал никога с инкубатори било опровергано от събраните по делото доказателства. Посочва, че е достатъчно да се установи основание за плащане на сумата, но не и конкретните вид и параметри на договора между страните. Счита, че е доказан договорът за закупуване на инкубатори с общи средства, както и приемането на изпълнението от ищеца с получаване на инкубаторите в имота на ищеца, съвместно.то им разтоварване и съвместна продажба, отчитането на получените средства от ответника на ищеца. Въззиваемият заявява, че е доказал основанието за получаване на сумите от ищеца, както и че същите не са останали у него, а са били използвани по предназначение за закупуване на инкубаторите. Поради това, правилно съдът приел, че не е налице хипотезата на чл. 55, ал.1 от ЗЗД. По отношение на възраженията за недопустимост на свидетелските показания, въззиваемият посочва, че с тях не се установява договора, който е установен с писмени доказателства /фактури, платежни 3 нареждания и дебитни известия/, а са относно обсъждане на тези фактури от страните, приемането на изпълнението от ищеца с получаването на инкубаторите в имота на ищеца, съвместното разтоварване и продажба, отчитането на получените от продажбата средства. По отношение на иска по чл. 108 от ЗС посочва, че в тежест на ищеца, както и правилно съдът е указал, е да установи и докаже, че е собственик на процесните вещи. Намира за неправилно твърдението на въззивника, че ответникът следвало да докаже собствеността си върху вещите. Ищецът не доказал материалите по представените фактури от 2014г. и 2015г. използвани ли са за изграждане на процесните клетки, вложени ли са в тях, кога и колко. Липсвали доказателства за цялостно придобиване на собствеността от ищеца на 14-те броя клетки.

Освен това посочва, че ищецът не е въвел твърдение за владение на клетките в хода на първоинстанционното производство. Такова било заявено едва с въззивната жалба. Посочва, че самият той с отговора на исковата молба е въвел такова твърдение и е представил доказателства за него. Ищецът разглеждал прилагането на презумпцията не към момента на предявяване на иска, а към момента на продажбата на недвижимия имот, но нямал такъв предявен иск, такова предявено придобивно основание. Посочва, че тъй като към момента на предявяване на иска 14 бр. клетки са в негово владение, то по силата на презумпцията той ти владее. Тази презумпция не била оборена. Тъй като ищецът не е заявил придобивно основание давност, то и съдът не е обсъдил в решението си презумпцията на чл. 69 от ЗС. В обобщение посочва, че всички относими факти и обстоятелства са били предмет на убедителен, обоснован и законосъобразен анализ от страна на първоинстанционния съд.

Претендира присъждане на направените пред въззивната инстанция разноски.

С въззивната жалба и отговора не са направени доказателствени искания за въззивната фаза на производството.

Във втората въззивна жалба, подадена от И. И. чрез адв. Г. се посочва, че Решение №394/29.04.2026г. по гр.д. №1081/2024г. на СлРС, с което е допусната поправка на ОФГ по отношение на иска по чл. 55, ал.1, предл. 3 от ЗЗД е неправилно, постановено при нарушение на материалния закон и при липса на мотиви относно фактическия състав на хипотезата „отпаднало основание“ по чл. 55, ал.1 от ЗЗД.В мотивите на първоначалното решение съдът само формално бил посочил и трите хипотези на чл. 55, ал.1 от ЗЗД и добавянето в диспозитива на израза „евентуално на отпаднало основание“ формално попадало в приложното поле на чл. 247 от ГПК. Посочва, че съдът не е изложил самостоятелни мотиви относно предпоставките на третата хипотеза на чл. 55, ал.1 от ЗЗД – отпаднало основание, липсвало мотивирано произнасяне по тази хипотеза. Поради това счита, че това решение е неправилно по същество, не установява конкретното основание за задържане на сумите и не посочва защо това основание не е отпаднало. Моли съда да отмени обжалваното решение за поправка на ОФГ. Няма направени доказателствени искания.

С отговора на тази въззивна жалба, въззиваемият С. Ч. чрез адв. А. оспорва същата като неоснователна. Посочва, че първоинстанционният съд е обсъдил основанията по предявените три евентуални иска, изрично е посочил в решението си всеки от тях и е изложил мотиви, общи и за трите иска. Съдът е приел и трите евентуални иска за неоснователни и недоказани. Самият ищец в исковата си молба, нито в проведените съдебни заседания, не бил посочил 4 кое според него е това съществувало, но впоследствие отпаднало основание, на което предявява иска си. Съдът нямал задължение да замести твърденията на ищеца в исковата молба, а ищецът следва да изложи обстоятелствата, на които основава иска си. При липса на такива, нямало какво да се обсъди.