Решение № 813 от 21.12.2023, Административен съд - Пазарджик

Р Е Ш

Е Н И Е

№ 813/21.12.2023г.

В

И М Е

Т О Н

А Н А

Р О Д А

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – гр. ПАЗАРДЖИК, ХIII-ти състав, в публично съдебно заседание, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЕВА ПЕЛОВА

При секретаря Янка Вукева, като разгледа докладваното от съдията административно дело № 1077/2023год., по описа на съда, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 197 от ДОПК.

Образувано е по жалба на А.Й.А., чрез пълномощника адв. Х., срещу Решение № 264/17.10.2023 г., издадено от директора на ТД на НАП гр. Пловдив, с което е потвърдено ПНОМ изх. № С230013-022-0071203/28.09.2023г., издадено на основание чл.200, чл. 202, ал.1, вр.чл.195, ал.1-3 от ДОПК, от ст. публичен изпълнител при ТД на НАП Пловдив, офис Пазарджик.

В жалбата се посочва, че обжалваното Решение е неправилно, незаконосъобразно, издадено в нарушение на материалния закон и процесуалните правила. Претендира се неговата нищожност. Прави се искане оспорения административен акт да бъде отменен.

Ответникът - директора на ТД на НАП – гр. Пловдив намира жалбата за неоснователна и недоказана, моли същата да бъде отхвърлена.

Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Административен съд – гр. Пазарджик, след като обсъди релевираните с жалбата основания, прецени становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

С АУПДВ №

07-165-6500/769/28.07.2023г., издаден от директора на ОД на ДФЗ-Пловдив по отношение на жалб. А. било определено подлежащо на възстановяване държавно вземане в размер на 19558 лева, представляващо плащане по административен договор № BG06RDNP-06.007-0794-C01/25.03.2021г., отказано е изплащането на финансовата помощ общо в размер на 9779лв., представляващо плащане по договора и същият е прекратен. Оспорването на АУПДВ е предмет на разглеждане по адм. дело № 916/2023г., по описа на съда.

Изпълнително дело № *********/2023г. по описа на ТД на НАП Пловдив, офис Пазарджик било образувано срещу жалб. А. за изискуеми публични задължения в общ размер на 398,65 лв. и издадено съобщение за доброволно изпълнение изх. № С220013-048-0119446/13.10.2022г., връчено на 16.10.2023г.

С разпореждания за присъединяване, на основание чл.217, ал.2 от ДОПК било допуснато присъединяване на публичен взискател в изпълнителното производство за вземане от ДФЗ по АУПДВ № 07-165-6500/769/28.07.2023г. в общ размер на

19900,09 лв., както по ЕФ № К6584476/17.11.2022г. в общ размер на 100 лева.

За обезпечаване на задълженията по изпълнителното дело с ПНОМ изх. № С230013-022-0071203/28.09.2023г. на основание чл. 200 от ДОПК и чл. 202, ал. 1, вр. чл. 195, ал. 1-3 от ДОПК на жалб. А. бил наложен запор върху налични и постъпващи суми по банкови сметки, депозити, както и вложени вещи в трезори, вкл. съдържанието на касети и суми, предоставени за доверително управление или върху налични и постъпващи суми по платежни сметки, открити при доставчик на платежни услуги в ТБ „Уникредит Булбанк“ АД, в размер на 19909,44 лева.

По жалба на лицето срещу ПНОМ е постановено оспореното в настоящото производство Решение на директора на ТД на НАП-Пловдив. За да отхвърли жалбата срещу ПНОМ административният орган е изложил мотиви, че ПНОМ отговаря на изискванията на ДОПК – съдържа всички изискуеми реквизити, посочени в чл. 196 от ДОПК и при съществуване на обезпечителна нужда - обезпечава публични задължения по изп.дело № *********/2023г. В Решението е цитирана разпоредбата на чл. 195 от ДОПК, съгласно която подлежат на обезпечение установени и изискуеми публични задължения, когато без него ще бъде невъзможно или ще се затрудни събирането на публичните задължения. Посочено е, че по силата на чл.27, ал.8 от Закона за подпомагане на земеделските производители подаването на жалба срещу АУПДВ не спира неговото изпълнение. Доколкото публичния изпълнител действа при обвързана компетентност, с оглед установената фактическа обстановка същият действа съгласно вменените му правомощия. Посочено е, че предвид липсата на доброволно изпълнение, обезпечителната мярка се явява необходима и наложителна, с оглед гарантиране интересите на публичния взискател, като единствено в негова преценка е избора на обезпечителната мярка. В Решението се сочи, че жалбоподателя може да се възползва от възможността по чл.199, ал.1 от ДОПК, като поиска замяна на наложената обезпечителна мярка, като предложи друго равностойно обезпечение, респ. представи безусловна и неотменима банкова гаранция или държавни ценни книжа, като в този случай публичния изпълнител е длъжен да промени вида на наложеното обезпечение.

Въз основа на горната фактическа обстановка, съдът обосновава следните правни изводи:

Жалбата е ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА, като в подадена в срок, от процесуално легитимирано лице, а разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА, поради следните съображения:

Съгласно чл. 27, ал. 5 от Закон за подпомагане на земеделските производители, вземанията, които възникват въз основа на административен договор или административен акт, са публични държавни вземания и се събират по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. В ал. 7 и ал. 8 на чл. 27 от ЗПЗП е предвидено, че дължимостта на подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ поради неспазване на критерии за допустимост, ангажимент или друго задължение от страна на ползвателите на помощ и бенефициентите по мерките и подмерките от програмите за развитие на селските райони, извън основанията по ал. 6, се установява с издаването на акт за установяване на публично държавно вземане по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Обжалването на издадените от изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" или от оправомощените от него длъжностни лица актове за установяване на публични държавни вземания не спира изпълнението им. Именно придаденото по силата на закона предварително изпълнение на АУПДВ е основание за събиране на установените с тях публични задължения преди да са изчерпани средствата за защита срещу тези актове, съответно – те да са влезли в сила. Поради изложеното доводът в жалбата за липса на годно изпълнително основание за образуване на изпълнителното производство не може да бъде споделен.

Съгласно легалното определение на КЕП, дадено с препращащата норма на чл. 13, ал. 3 ЗЕДЕУУ, същото е "електронен подпис" по смисъла на чл. 3, т. 12 от Регламент (ЕС) № 910/2014 г., а именно "усъвършенстван електронен подпис, който е създаден от устройство за създаване на квалифициран електронен подпис и се основава на квалифицирано удостоверение за електронни подписи". Електронен подпис означава "данни в електронна форма, които се добавят към други данни в електронна форма или са логически свързани с тях, и които титулярят на електронния подпис използва, за да се подписва" (така чл. 13, ал. 1 от ЗЕДЕУУ във вр. с чл. 3, т. 10 от Регламент (ЕС) № 910/2014), а "усъвършенстван електронен подпис" е "електронен подпис, който отговаря на изискванията, посочени в член 26" (така чл. 13, ал. 2 от ЗЕДЕУУ във вр. с чл. 3, т. 11 от Регламента ). Т.е., за да е на лице КЕП, е необходимо електронният подпис да отговаря на изискванията на чл. 26 от Регламента, да е създаден от устройство за създаване на квалифициран електронен подпис и да се основава на квалифицирано удостоверение за електронен подпис. Съгласно легалното определение, дадено с чл. 3, т. 14 от Регламента "удостоверение за електронен подпис" означава електронен атестат, който свързва данните за валидиране на електронен подпис с физическо лице и потвърждава най-малко името или псевдонима на това лице", като съобразно чл. 3, т. 15 от Регламента "квалифицирано удостоверение за електронен подпис" означава удостоверение за електронни подписи, което се издава от доставчик на квалифицирани удостоверителни услуги и отговаря на изискванията, предвидени в приложение I". Видно от представената по делото справка, оспореното Решение е издадено с валиден КЕП, на името на ст. публичен изпълнител, съставил ПНОМ, с посочване на дата и час на подписването му. В ПНОМ при отразяване подписването му с КЕП е посочен идентификационния номер на последния, положен във вид и формат, съгласно изискванията за местоположение по смисъла на чл.78 от Инструкция №1/11.06.2009г. за институционалната идентичност на администрациите. Изписани са трите имена на латиница на лицето, съставило ПНОМ, както и институцията, от чието име се издава. Въз основа гореизложеното съдът намира наведените основания за нищожност на оспорения ИАА за неоснователни.

Независимо от изложеното съдът приема, че решението на директора на ТД на НАП – Пловдив е незаконосъобразно, тъй като не е доказано наличието на обезпечителна нужда за обосноваване предпоставките за налагане на обезпечителни мерки.

Съгласно чл. 195 ал.1 от ДОПК подлежат на обезпечаване установените и изискуеми публични вземания. Чл.195 ал.2 от ДОПК определя, че обезпечение се извършва, когато без него ще бъде невъзможно или ще се затрудни събирането на публичното задължение, включително когато е разсрочено или отсрочено. На основание чл. 197, ал. 2 ДОПК, предмет на съдебен контрол за законосъобразност в производството пред настоящата инстанция, е решението на директора на ТД на НАП – Пловдив. По аргумент от нормата на чл.

197, ал. 3 ДОПК съдът извършва преценка и на законосъобразността на постановленията за налагане на обезпечителни мерки. Следователно, съдът, съобразно задължението си за пълна служебна проверка на законосъобразността на оспорвания акт по чл. 168 АПК вр. § 2 от ДР на ДОПК, извършва преценка дали при издаването на двата административни акта (постановлението за налагане на обезпечителни мерки и решението на директора на ТД на НАП по чл. 197, ал. 1 ДОПК) са спазени всички изисквания за законосъобразност - наличие на компетентност на органа; спазване на материалноправните и процесуалните правила при издаването им; изискването за форма и съобразяване с целта на закона (чл.

160, ал. 2 вр. чл. 144, ал. 2 ДОПК).

Постановлението за налагане на обезпечителни мерки е издадено от компетентен орган, съгласно чл. 167 вр. с чл. 195, ал. 3 ДОПК. Спазена е формата, установена в нормата на чл. 196, ал. 1 ДОПК. Директорът на ТД на НАП Пловдив, като компетентен горестоящ административен орган, е постановил решение в срока по чл. 197, ал. 1 ДОПК, съобразено с изискванията за форма, установени в същата правна норма.

Съдът намира, че извода на публичния изпълнител, че ще бъде затруднено събирането на установеното или изискуемо публично вземане не е обоснован по никакъв начин. В постановлението за налагане на обезпечителни мерки липсва каквато и да било преценка и изложени съображения от страна на публичния изпълнител, че в конкретния случай ще бъде затруднено събирането на публичното вземане. Обезпечението цели да преодолее несигурното погасяване на задължението от страна на длъжника, а не улесненото удовлетворяване. В тежест на административния орган е да установи всички фактически основания за необходимостта от налагане на обезпечителната мярка. Изключително лаконично публичният изпълнител е посочил, че обезпечителните мерки следва да бъдат наложени, тъй като ще се затрудни събирането на установено и изискуемо вземане. В ПНОМ е посочен единствено номера на изпълнителното дело. В ПНОМ липсва посочване на каквито и да било фактически основания, установени в хода на изпълнителното производство, които да дават основание да бъде направен извод, че събирането на публичното вземане ще бъде затруднено. Липсата на такива мотиви, на ясни и конкретни аргументи на публичния изпълнител какво изисква налагането на обезпечителни мерки е основание за отмяна на постановлението за налагане на обезпечителни мерки като незаконосъобразно. Всяка една обезпечителна мярка, за всеки конкретен случай, трябва да е определена в такъв вид и обем, че да не ограничава правата на субектите в степен надхвърляща тази произтичаща от преследваната от закона цел.

Изводът, че съществува възможност събирането на публичните задължения да бъде невъзможно или значително трудно следва да е мотивиран и обоснован. Такова мотивиране на обезпечителната нужда от страна на публичния изпълнител и за това, че събирането на публичното вземане ще бъде затруднено в обжалваните постановления за налагане на обезпечителни мерки, както вече бе посочено, липсва изобщо. Постановлението за налагане на обезпечителната мярка следва да отговаря на изискванията визирани в чл.196 ал.1 от ДОПК. Съгласно разпоредбата на чл. 196, ал. 1, т. 3 от ДОПК, в постановлението следва да бъдат посочени фактическите и правните основания за издаването му. Необходимостта от налагане на мерките следва да е обоснована от органа, съобразно преследваната от закона цел. В обжалваното постановление липсват мотиви за налагане на обезпечителната мярка. Както бе посочено, обезпечителни мерки се налагат когато без обезпечението ще бъде невъзможно или ще се затрудни събирането на публичното задължение. Обезпечение следва да се прилага само при констатирана и обоснована опасност, че събирането на публичното задължение ще бъде невъзможно или ще се затрудни. Размерът на задължението може да бъде такава индиция за затруднено събиране на задължението, но следва да се извърши и преценка и на имущественото състояние на длъжника. Обезпечителната нужда не може да се определи само от размера на задълженията, а следва да се извърши преценка и на възможността задължението в този размер да се изпълни с разполагаемото имущество, като по делото липсват данни да е извършвана такава преценка.