Решение № 1046 от 09.07.2025, Районен съд - Плевен
- Съд
- Районен съд - Плевен
- Дело
- Гражданско дело 825/2025
- Вид
- Решение № 1046
- Подписан
- 09.07.2025
- В сила
- 06.02.2026
- Състав
- Милена Светлозарова Томова
Цитирани разпоредби
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.300 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.6 · Граждански процесуален кодекс
- чл.45 · Закон за задълженията и договорите
- чл.52 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 20, ал. 2 · Наказателен кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 1046 гр. Плевен, 09.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Милена Св. Томова при участието на секретаря Анета Хр. Йотова като разгледа докладваното от Милена Св. Томова Гражданско дело № 20254430100825 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по субективно съединени искове с правно основание чл.45 от ЗЗД.
В Плевенският районен съд е постъпила искова молба от М. И. И. с ЕГН **********, с адрес ***, чрез адв. К. И. В., от *** против В. И. Н. с ЕГН **********, с адрес *** и Х. И. И. с ЕГН **********, с адрес ***, в която се твърди, че на ***, в *** ищеца М. И. бил на семейна вечеря със своето семейство. Вечерята протичала отлично, като компанията се забалвялава под звуците на силната музика. Излага се, че на друга маса в същото заведение се намирала компания на В. Н. и Х. И.. Същата се състояла от целия футболен отбор на ***. Компанията празнувала закрИ.е на есенно - зимния футболен сезон. Двете компании не се познавали и не били на съседни маси в заведението.
Излага се, че в по - късните часове на същата вечер, В. Н. и Х. И. тръгнали към тоалетната, която се намирала около изхода на заведението.
Малко преди нея, ищеца се засякъл с ответника В. Н., който без каквато и да било причина го нападнал и започнал да му нанася удари с юмруци в областта 1 на главата и тялото. Вследствие от ударите М. И. паднал на земята, а В. Н. скочил върху него и продължил да му нанася удари с ръце. Твърди се, че в побоя се включил и Х. И., който нанесъл изключително силен удар с крак в областта зад лявото слепоочие на М. И.. В този момент ищеца изпаднал в безсъзнание; целият бил облят в кръв; нападателите се изплашили и напуснали заведението. Сочи се, че бил подаден сигнал на тел. 112 и ищеца бил прегледан пред заведението от екип на ***, след което незабавно бил откаран в сградата на същия център за спешна медицинска помощ. На пострадалия бил назначен рентген, били дадени обезболяващи, били извършени редица манипулации, включително опреративно зашИ.е на разкъсно - контузна рана на лявото слепоочие. Издадено му било СМУ с изх.
№ 2400/21.11.2022г., в което били констатирани множество други наранявания - в областта на долната челюст, левите крайници, загуба на съзнание и т.н.; бил насочен към стоматолог.
Твърди се, че със сключено споразумение, обективирано в протокол № 493/13.12.2024г. по описа на РС Плевен, VI - ти наказателен състав, ответника В. И. Н. се признал за виновен в това, че на ***, в съучастие като извършител с Х. И. И. причинил лека телесна повреда по хулигански подбуди на М. И. И., изразяваща се в разкъсно-контузна рана в лявото слепоочие, оперативно шита, 3 броя болезнени подутини на главата и болезненост в областта на долната челюст и крайниците, довели до болки и страдания с разстройство на здравето, временно и неопасно за живота - престъпление по чл. 131, ал. 1, т.
12, вр. чл. 130, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК. На подсъдимия било наложено наказание „пробация“, изразяващо се в задължителна регистрация по настоящ адрес и задължителни срещи със пробационен служител за срок от шест месеца.
Твърди се също, че със сключено споразумение, обективирано в протокол № 494/13.12.2024г. по описа на РС Плевен, XIII - ти наказателен състав, ответника Х. И. И. се признал за виновен в това, че на ***, в съучастие като извършител с В. И. Н. причинил лека телесна повреда по хулигански подбуди на М. И. И., изразяваща се в разкъсно- контузна рана в лявото слепоочие, оперативно шита, 3 броя болезнени подутини на главата и болезненост в областта на долната челюст и крайниците, довери до болки и страдания, с разстройство на здравето, временно и неопасно за животапрестъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12, вр. чл. 130, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК.
2
На обвиняемия било наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1000 лева.
Излагат се твърдения за настъпили имуществени вреди за ищеца, вследствие извършеното от ответниците престъпление, съизмерими с платено от пострадалия адвокатско възнаграждение в наказателното производство, в размер на 2060лв., както и за търпени неимуществени вреди, оценими при изложените обстоятелства, на сумата от 15 000лв.
Претендира се да бъдат осъдени ответниците да заплатят солидарно в полза на ищеца следните суми: сумата от 8000 лв., като част от вземане в общ размер на 15 000 лв., съставляващи обезщетение за претърпени неумуществени вреди, ведно със законната лихва от 19.11.2022 г. (датата на увреждането) до окончателното изплащане на сумата и сумата от 2060 лв., съставляващи обезщетение за претърпени имуществени вреди, ведно със законната лихва от 15.03.2024 г. до окончателното изплащане на сумата.
Претендират се и направените съдебни и деловодни разноски.
Ответникът В. Н. е депозирал писмен отговор в срока по чл.131 от ГПК, с който ангажира становище за неоснователност на иска за неимуществени вреди над сумата от 2 500лв. и за имуществени вреди над сумата от 860лв.
Релевира възражение за съпричиняване на вредоностния резултат от пострадалия, т.к. с агресивното си поведение спрямо този ответник станал причина за случилото се. Твърди, че в досъдебното производство не бил представян и приеман Договор за правна защита и съдействие от 15.03.2024г., поради което не била дължима претендираната по него сума.
Ответникът Х. И. е депозирал писмен отговор, с който оспорва претенцията за неимуществени вреди над размера на сумата от 2000лв. и за имуществени вреди над сумата от 60лв. Оспорва твърдението, че е нанесъл удар с крак в областта на главата на ищеца. Твърди, че било налице съпричиняване на вредоносния резултат, т.к. ищеца с думи и агресивно поведение е дал повод за започване на конфликта между страните. Оспорва претенцията за имуществени вреди в размер на 2000лв. за платен адвокатски хонорар в досъдебното производство, т.к. доказателства за това не били представени на досъдебното производство, като оспорва и наличието на причинно-следствена връзка на този разход с деликта.
Ответникът В. Н. е уточнил с допълнителна молба от 28.03.2025г.
3 обстоятелствата, на които основава възражението си за съпричиняване, като излага, че при напускане на заведението се засякъл с ищеца, който застанал на пътеката и по този начин възпрепятствал излизането на сочения ответник; при отправена от последния молба да се отмести, ищеца го нарекъл селянин; при тези обстоятелства се стигнало до взаимно бутане, в резултат на което и двамата паднали на земята, а ищеца захапал ответника в областта на шията и рамото.
Ответникът Х. И. също е уточнил с допълнителна молба от 31.03.2025г. обстоятелствата, на които основава възражението си за съпричиняване, като излага, че при напускане на заведението с другия ответник се засекли с ищеца, който отказал да се измести при молба от отв.В. Н., изблъскал отв. Х. И. с ръка назад, за да се разминат; след това ищеца се оказал на земята с отв.В. Н.; ищецът дърпал и се опитвал да удари отв.Н.; отв.И. се намесил, за да помогне на приятеля си и настанало всеобщо бутане.
Съдът, след като се съобрази със становищата на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, прие за установено от фактическа страна следното :
Установява се от приложеното НОХД №2326/2024г. по описа на ПлРС, че с постановено протоколно определение от 13.12.2024г. е одобрено споразумение за прекратяване на наказателното производство, по което ответника В. И. Н. се признал за виновен в това, че на ***, в съучастие като извършител с Х. И. И. причинил лека телесна повреда по хулигански подбуди на М. И. И., изразяваща се в разкъсно-контузна рана в лявото слепоочие, оперативно шита, 3 броя болезнени подутини на главата и болезненост в областта на долната челюст и крайниците, довели до болки и страдания с разстройство на здравето, временно и неопасно за живота, с което е бил осъществен състав на престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12, вр. чл. 130, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК, и му е наложено наказание „пробация“, изразяващо се в задължителна регистрация по настоящ адрес и задължителни срещи със пробационен служител за срок от шест месеца.
Установява се също така от приложеното АНД №2327/2024г. по описа на ПлРС, че с постановено протоколно определение от 13.12.2024г. е одобрено споразумение за прекратяване на наказателното производство, по което ответника Х. И. И. се е признал за виновен в това, че на ***, в съучастие като 4 извършител с В. И. Н. причинил лека телесна повреда по хулигански подбуди на М. И. И., изразяваща се в разкъсно- контузна рана в лявото слепоочие, оперативно шита, 3 броя болезнени подутини на главата и болезненост в областта на долната челюст и крайниците, довери до болки и страдания, с разстройство на здравето, временно и неопасно за живота, с което бил осъществен състав на престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12, вр. чл. 130, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК, и му е било наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1000 лева.
От приложеното копие на фискален бон от 21.11.2022г., изд. от *** е видно, че на регистратурата на същия е била заплатена сума в размер на 60лв.
Установява се от постъпилата справка от *** и приложени към нея копие на ел.изявление от адв.К. В. по *** по описа на същата прокуратура с приложени пълномощно и договор за правна защита и съдействие, че на сочената дата е било представено за прилагане по досъдебното производство копие на пълномощно от ищеца М. И., с което е упълномощил адв.В. да го представлява по соченото досъдебно производство и сключен между същите договор, по който е било договорено възнаграждение в размер на 2000лв. за оказване на правна защита и съдействие, изразяващи се в защита по досъдебното производство.
Установява се от приложеното досъдебно производство, че адв.К. В., като младши адвокат, както и адв.И. В., са представлявали ищеца М. И. в хода на проведеното досъдебно производство, заявявайки искания за запознаване с доказателствата по делото и предоставяне на възможност да сочат такива.
Приложен е бил също така договор за правна защита и съдействие, сключен на 17.10.2023г. с адв.И. В. при уговорено и платено при подписването му адвокатско възнаграждение в размер на 800лв.
В хода на производството по делото са събрани гласни доказателства по искане страните.
Свидетелят Л.Е.Б., сочен от ищеца, излага в показанията си, че бил в близки приятелски отношения с него от детските им години и го познавал като човек, който не бил конфликтен, никога не бил участвал в сбИ.е и дори в пререкания не влизал; винаги бил усмихнат, ведър, бил душата на компанията.
Излага също, че до 2022г. заедно се забавлявали редовно в обща компания в почивните дни, когато ищеца идвал от *** в родното си място – ходели на 5 футболни мачове, вечер излизали по заведения. Сочи, че разбрал за инцидент, който бил станал в края на м.ноември 2022г. Твърди, че ищеца му се обадил вечерта по телефон, за да сподели за случилото се. Казал му, че участвал в сбИ.е и отивал с баща си в болница, защото главата му била сцепена. Твърди още, че на другия ден се обадил на приятеля си, за да го попита как е, но телефона му бил изключен и отишъл до дома му в ***. Там видял, че ищеца бил видимо тревожен, притеснен, не се чувствал добре, боляла го главата и казал, че не искал да говори. Това, което споделил било, че в заведението се намирал със семейството си и близки. Бил танцувал с някакво момиче и непознати хора го нападнали без видима причина. Св.Бузев твърди още, че през следващите два – три месеца, ищеца не отговарял на телефонните му обаждания и не се били чували. Твърди, че след случилото се не били излизали с ищеца, т.к. той отказвал; казвал, че не искал да ходи никъде, за да не станел отново проблем. Не искал да ходи вече и на футболни мачове, т.к. хората, от които пострадал се занимавали с футбол и се притеснявал да не се срещнел с тях. Св.Бузев сочи също, че към 2025г. се срещали с ищеца, но само през деня, вечер не били излизали след инцидента от 2022г. Свидетелят излага, че по професия е психолог и забелязал, че след случилото се ищеца се бил затворил, отчуждил се, страхувал се да излиза и да е сред хора. Споделял бил, че не излизал и в ***, където живеел. Твърди още, че към момента на инцидента, ищеца работел в *** като поддръжка на компютърната система.