Решение № 798 от 22.06.2022, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 798 гр. Варна, 22.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Светла В. Пенева

Членове:

Красимир Т. Василев

Мирела Огн. Кацарска при участието на секретаря Цветелина Н. Цветанова като разгледа докладваното от Красимир Т. Василев Въззивно гражданско дело № 20223100500886 по описа за 2022 година

Производството е въззивно и е образувано по въззивна жалба на ДЪРЖАВАТА, представлявана от Министъра на финансите, чрез ю.к.Славчева против Решение № 2128 от 22.12.2021 година, постановено по гр.дело № 10 106/20221 година, по описа на ВРС, в частта, с което е била уважена исковата претенция на Й. В. М., ЕГН ********** и В. ИЛ. М., ЕГН ********** и е осъдена ДЪРЖАВАТА да заплати както следва:

-на Й. В. М., ЕГН ********** с адрес *** сумата от 8279,83лева, представляваща половината стойност от дължимо обезщетение в размер на увеличената стойност на собствения на ответника имот находящ се в ***, вследствие извършени в него от ищците подобрения в периода м.10.2013г. до м.07.2018г., вкл. следните дейности по пера, както следва: 1. ремонт на тераса през м.10.2013г.- монтаж на винкелна конструкция, грундиране и боядисване; остъкляване и затваряне на пространството под остъклението; боядисване на таван и стени, поставяне на плот с вратички; 2. разделяне на баня- тоалет през м.08.2015г.- изградена преградна стена между баня и тоалет; поставяне на ПВЦ врата на банята, смесителни батерии и мивка; замазка с поставяне на фаянс на стените на банята; замазка и поставяне на теракот на пода в банята-; монтаж на бойлер, тоалетна чиния, тоалетно казанче, ВиК, водомер в тоалетната; замазка и 1 поставяне на фаянс в тоалет, замазка и поставяне на теракот на пода в тоалет; 3. спалня през м.09.2016г. – поставяне на ПВЦ врата, ПВЦ прозорец, ролетни щори, комарник и климатик; замазка, шпакловка, боядисване стени и таван; замазка поставяне ламинат на под; 4. коридор през м.08.2017г.- входна врата, желязна, масивна; замазка, шпакловка, боядисване на стени и тавани; замазка и поставяне на плочки на 1 пода; допълнително изградено багажно отделение; 5. хол през м.07.2017г. – монтаж на ПВЦ врата и облицовка на касата, замазка, шпакловка, боядисване на стени и тавани, замазка и поставяне на ламинат на пода; 6. кухня през м.07.2018г.- монтаж на ПВЦ врата, замазка, шпакловка, боядисване на стени и тавани, замазка и поставяне на плочки на пода, кухненски плот с мивка, шкафове, смесителна батерия и фаянс, ведно със законната лихва считано от датата на подаване на исковата молба в съда[1]09.07.2021 година до окончателното погасяване на задължението, на основание чл. 74, ал.2 вр. чл.

72 ЗС.

- на В. ИЛ. М., ЕГН ********** с адрес *** сумата от 8279.83лева, представляваща половината стойност от дължимо обезщетение в размер на увеличената стойност на собствения на ответника имот находящ се в ***, вследствие извършени в него от ищците подобрения в периода м.10.2013г. до м.07.2018г., вкл. следните дейности по пера, както следва: 1. ремонт на тераса през м.10.2013г.- монтаж на винкелна конструкция, грундиране и боядисване; остъкляване и затваряне на пространството под остъклението; боядисване на таван и стени, поставяне на плот с вратички; 2. разделяне на баня- тоалет през м.08.2015г.- изградена преградна стена между баня и тоалет; поставяне на ПВЦ врата на банята, смесителни батерии и мивка; замазка с поставяне на фаянс на стените на банята; замазка и поставяне на теракот на пода в банята-; монтаж на бойлер, тоалетна чиния, тоалетно казанче, ВиК, водомер в тоалетната; замазка и поставяне на фаянс в тоалет, замазка и поставяне на теракот на пода в тоалет; 3. спалня през м.09.2016г. – поставяне на ПВЦ врата, ПВЦ прозорец, ролетни щори, комарник и климатик; замазка, шпакловка, боядисване стени и таван; замазка поставяне ламинат на под; 4. коридор през м.08.2017г.- входна врата, желязна, масивна; замазка, шпакловка, боядисване на стени и тавани; замазка и поставяне на плочки на пода; допълнително изградено багажно отделение; 5. хол през м.07.2017г. – монтаж на ПВЦ врата и облицовка на касата, замазка, шпакловка, боядисване на стени и тавани, замазка и поставяне на ламинат на пода; 6. кухня през м.07.2018г.- монтаж на ПВЦ врата, замазка, шпакловка, боядисване на стени и тавани, замазка и поставяне на плочки на пода, кухненски плот с мивка, шкафове, смесителна батерия и фаянс, ведно със законната лихва считано от датата на подаване на исковата молба в съда 09.07.2021г. до окончателното погасяване на задължението, на основание чл. 74, ал.2 вр. чл. 72 ЗС.

В отхвърлителната му част решението не се обжалва.

Според аргументите в жалбата, ВРС неправилно е отчел представените по делото доказателства и респективно неговия правен извод също се явява неправилен.Държавата, чрез ю.к.Славчева изразява становище, че не е налице наемно отношение между страните; че чуе ищците са били държатели, а не владелци на процесния имот и че няма доказателства за осъществените ремонтни дейности.Отделно се сочи, че е налице извършена работа без пълномощие и че вземанията са погасени по давност след 09.07.2016 година, когато е изтекъл 5 годишния срок.По същество се иска отмяна на атакуваното решение в обжалваната му част и отхвърляне на исковите претенции.

В срока по чл.263 от ГПК е постъпил отговор от страна на адв. Г.А., 2 като процесуални представители на ищците, с които същите оспорват въззивната жалба и молят съда да потвърди решението.

За да се произнесе по спора, след като съобрази материалите по делото и направените от страните възражения, съдът прие за установено следното от фактическа страна:

Не е спорно между страните, а и съдът приема от фактическа страна, че на 02.03.1988 година, УС на АПК „Съби Дичев“ гр. Вълчи дол е взел решение за разпределение на апартаменти в жилищен блок, които впоследствие да бъдат изкупени.Видно е от делото, че И. М. и семейството му са били настанени във ***, Варна.Изложеното е станало по силата на Заповед № 920 от 30.12.1988 година на Председателя на АПК.Също от материалите по делото е видно, че на 23.11.2013 година И. М. е починал, като е оставил наследници ищцата Й.М. - съпруга и двама синове - В.М. и К. М..

Видно е ще, че на 22.03.2019 година процесният имот е бил актуван като частна държавна собственост с АЧДС № 9683, а на 30.03.2021 година въз основа на Заповед № РД-21-7712-5 от 09.03.2021г. на Областния управител на област Варна, е бил изготвен приемо - предавателен протокол, с който ищците са предали фактическата власт върху имота на представителя на ответника.

Н се спори още, че е било развито производство по чл.207 от ГПК и на тази база е било образувано ч.гр.д. № 14441/2021г. на ВРС по събиране на доказателства; както и че там са били приети първоначална и тройна СТЕ. В рамките на това производство в табличен вид, в.л. М. е отразило всички установени на място и заявени от ищците като налични в имота подобрения.

Изчисленията си в.л. е базирало на извършен оглед и измервания на място.

Дало е стойност на извършените СМР в размер на общо 14 368.26 лева, от които 6476.46 лева труд и 7891.80 лева материали. Стойността на разходите за общи части е определена от 360лева.Експерта изрично е посочил, че СМР са извършени; че ролетните щори, комарник, смесителни батерии, кухненски шкафове са нужни за функциониране на жилището; че експлоатационната годност на боядисването е 2-5години.

Тричленната експертиза също е работила на база извършен оглед на място и заснемания. В приложение 2 към експертизата са описали всички установени на място СМР, като тяхното остойностяване е обозначени в жълт цвят. И тези в.лица не са могли да посочат точна година на извършване на СМР. Стойността им са посочили да е в размер на сумата от 16 560 лева и 360 лева разходи за поддръжка на общи части. Остатъчната им стойност е определена в размер на 13 300 лева.

От заключението на в.л.М.А. става ясно, че експерта не е осъществил оглед и че е работила по фактическите констатации за вида и количествата СМР установени на място от в.л. по тройната експертиза.Според в.л.А. стойността на извършените СМР е определена в размер на 16 560 лева и 360 лева разходи за поддръжка на общи части. Пазарната стойност на имота понастоящем в.л. определя в размер на сумата от 87 000 лева, а без извършените подобрения 18 000 лева. Увеличената му стойност, вследствие 3 на извършените в него подобрения е в размер на 22 384лева. Стойността увеличението на извършените подобрения, които биха могли да бъдат отделени от имота е 1 734.85 лева.

Също пред ВРС е бил разпитан свидетел, в лицето на св. И. Г., които сочи, че се познава с ищците от 1980 година, когато са се нанесли да живеят заедно в ***.Че М.и не са заплащали наем; че се задействали да изкупят жилището, но поради заболяване на роднина, това не се осъществило; че когато са се нанасяли, жилищата им били на голи панели - без мазилка и оборудване - в банята и кухнята имало само изкарани тапи за вода; че преди 10-12години М.и извършили остъкление на терасата с винкел и стъкло, и там обособили кухненски кът. Няколко години по- късно започнал ремонтът на другите стаи. Преди това било с тапети или мазилка, балатум на пода. Първо бил правен ремонт на банята, разделили я на две, сложили плочки. След това правили ремонт на спалнята и хола. Всички стени били шпакловани и боядисани, вратите сменени. Дограмата била сменена с ПВЦ. Правили цялостен ремонт на покрива на кооперацията 2012-2015г. и в продължение на три години събирали пари за това. След това бил правен ремонт на стълбището - шпакловка и боядисване, козметичен ремонт на асансьора, сменили дограмата на стълбището.

При тези данни ВРС е стигнал до извода, че се касае за владелци, а не за държатели, каквото е било виждането на държавата, и е присъдил обжалваните суми.

Виждането на настоящия състав е следното:

Страните не оспорват фактите, но е различно тълкуванието им, а оттам и съответния правен извод.Ищците, въззиваеми в този процес твърдят и излагат, че са владелци и в тази връзка разполагат с правата по чл.72 и чл.74 от ЗС.От своя страна Държавата, чрез своя процесуален представител намира, че те са държатели, и че само на това основание претенцията е редно да бъде отхвърлена.

Кое лице е владелец и кое държател, са понятия на които в нормата на чл.68 от ЗС законодателя дава ясно разграничение.Според текста на чл.68 от ЗС владението е упражняване на фактическа власт върху вещ, която владелецът държи, лично или чрез другиго, като своя, а държането е упражняване на фактическа власт върху вещ, която лицето не държи като своя.Следователно владението е упражняване на фактическа власт върху вещ, която владелецът държи, лично или чрез другиго, като своя, а държането е упражняване на фактическа власт върху вещ, която лицето не държи като своя. В случая данните по делото - настанителната заповед и отсъствието на доказателства за заплащан наем сочат, че въззиваемите са установили фактическа власт върху имота и са я упражнявали със съзнанието, че го държат за себе си, т. е. те имат качеството на владелци. Налице е субективният елемент на владението. Като се е позовал на практика на ВКС решаващия съд правилно е приел, че в случая, владението произтича от настанителна заповед, без да е заплащан наем. Установено е от настанителна Заповед № 920 от 30.12.1988 година, че на основание чл. 18 ЗНО 4 наследодателя на ищците, заедно със семейството си, е настанен в процесното жилище. Семейството се настанило през същата година, а фактическата власт върху имота изначално е установена от страна на наследодателя на ищците, без да е налице наемно правоотношение. Наемна цена не е била заплащана изобщо, каквито са показанията на свидетеля И. Петков Г. и твърденията на самите ищци. Наличието на наемно правоотношение би изключило владението, тъй като в този случай би било налице държане, тоест упражняване на фактическа власт със съзнание и намерение, че имотът се държи за другиго. Ищците твърдят , а и свидетеля Г. поддържа, че те са заявили процедура по изкупуване още през 1993 година. Т.е. установено е, че това намерение –а да се владее имота, като собствен, е обективирано по ясен и недвусмислен начин нито пред ответника.Обективният елемент на владението - упражняването на фактическа власт - съвпада с този при държането. Субективният елемент определя упражняването на фактическа власт върху имот като владение. Законът в нормата на чл.69 ЗС предполага наличие на намерение да се свои вещта. За да се трансформира фактическото състояние на упражнявана фактическа власт чрез действия, съответстващи на определено вещно право в самото вещно право, е необходимо потвърждаване наличието на намерение за своене.Освен това, в практиката на ВКС последователно се приема, че за да се придобие качеството владелец, не е достатъчно държателят на вещта да реши да свои имота, защото владението не може да бъде скрито - то трябва да е явно и несъмнително. Това изисква промяната в намерението на държателя да намери външна изява чрез предприемане на действия, които да дадат възможност на собственика да узнае, че неговото владение е отблъснато. Владелецът следва да демонстрира, че счита имота за свой пред всички, включително и държавни органи, което тя е и сторила заявявайки намерението си да закупи имота.Съдът приема – отговаряйки на доводите във въззивната жалба, че в този аспект ВРС е изложил правилни и съобразени със практиката на ВКС, мотиви.Въпреки предприетото оспорване и наведените твърдения за наличието на наемно правоотношение, такова не бе доказано – напротив от показанията на свидетеля Г. става ясно, че нито той, нито ищците са заплащали наем за заетите от тях апартаменти.Държавата при все, че е оспорила това обстоятелство, не е представила доказателства за противното.