Решение № 163 от 19.10.2023, Районен съд - Харманли
- Съд
- Районен съд - Харманли
- Дело
- Гражданско дело 549/2023
- Вид
- Решение № 163
- Подписан
- 19.10.2023
- В сила
- 19.10.2023
- Състав
- Минка Иванова Китова
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 236, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.238, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 239, ал. 1 , т. 1 и т. 2 , пр. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 239, ал. 1 , т. 1 и т. 2 , пр. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 239, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.239, ал.4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 40, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 41 ал.1 и ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.41, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.46, ал.4 изр.първо · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 6 · Граждански процесуален кодекс
- чл.36, ал.2 · Закон за адвокатурата
- чл.36, т.2 · Закон за адвокатурата
- чл.38, ал.2 · Закон за адвокатурата
- чл.86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 124 · Кодекс на труда
- чл. 128 · Кодекс на труда
- чл.245, ал.2 · Кодекс на труда
- чл.325, т. 1 · Кодекс на труда
- чл. 75, ал. 1 · Кодекс на труда
РЕШЕНИЕ
№ 163 гр. Харманли, 19.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАРМАНЛИ, ЧЕТВЪРТИ ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Минка Ив. Китова при участието на секретаря ГАЛИНА П. ИВАНОВА като разгледа докладваното от Минка Ив. Китова Гражданско дело № 20235630100549 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба подадена от Б. Г., гражданин на Украйна с ЛНЧ №********** против " Т-Уайнс" ЕООД гр.
Харманли ЕИК *********, с която са предявени обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл.128, т.2, вр. чл.245, ал.2 от Кодекса на труда и чл.86 от ЗЗД.
В исковата молба се твърди, че ищцата е работела в ответното дружество на длъжност „лаборант“ от 20.06.2022г. до 02.05.2023г., когато със Заповед № 64/28.04.2023г. на основание чл.325, т. 1 от КТ трудовото й правоотношение било прекратено по взаимно съгласие. Според сключения с фирмата срочен трудов договор № 73/20.06.2022г. продължителността на работното й време било 8 часа дневно, при 5-дневна работна седмица и с основна работна заплата от 1 550 /хиляда петстотин и петдесет/лева, със срок на Договора — до 23.02.2023 г. Договорът бил сключен на разбираемият за нея руски език и получила екземпляр от същия.
Ищцата твърди, че на 22.02.2023г. сключила допълнително споразумение №1145/22.02.2023г. към трудовия договор, с което се споразумели за следните изменения в трудовия договор, считано от 23.02.2023г. със срок на Договора- до 04.03.2024г. при 5 / пет/ дневна работна седмица на пълно работно време, при осигуряване за всички осигурителни случаи в размер на 19.22% за сметка на осигурителя, основно трудово възнаграждение в размер на 1805.00 лева с място на работа Отдел производство, адрес:с.К. общ. Х. на длъжност „Лаборант“ - Производство на вино от грозде, категория персонал: Квалифицирани производствени 1 работници, категория на труд - трета. В допълнителното споразумение било фиксирано, че трудовото възнаграждение се изплаща до 20-то число на месеца, следващ месеца, за който се отнася. Платения годишен отпуск се определял на 20 работни дни, а срокът на предизвестието за прекратяване на трудовия договор на 30 дни и за двете страни.
Ищцата твърди, че на 03.01.2023г. с предприятието „Т-УАЙНС“ ЕООД, представлявано от ръководителя му А. М. Д., ЕГН **********, сключили ново допълнително споразумение № 1142 / 01.03.2022г., с което й бил променен кодът по НКПД от 75492005 на 951000003, всички други условия по договора се запазили и до месец януари 2023г. и двете страни по Договора изпълнявали коректно своите задължения по него и по КТ.
Ищцата твърди, че за месец януари 2023г. не получила заплатата си в пълен размер, за февруари, март и април за 2023г. също не получила заплатите си, като обяснението на ръководството било, че това са временни затруднения.
Ищцата твърди, че според издадената на 18.05.2023г. от Т-УАЙНС” ЕООД, ЕИК:********* Служебна бележка с изх. №607/ 18.05.2023г., подписана от управителя г-н А. „Т-УАЙНС“ ЕООД дължи и следвало да й заплати трудовото възнаграждение за следните месеци: 01.2023 г. - 872.38лв., м.02.2023 г -1400.64лв., 03.2023 г. -1400.64лв., 04.2023 г -1769.85лв. ВСИЧКО: 5443,52лв / пет хиляди четиристотин четиридесет и три лева и 52 ст./
Ищцата твърди, че на 31.05.2023г. й били преведени 1400.64 лв. по банковата й сметка, като било отбелязано, че това е заплатата й за месец януари 2023г. и за част от месец февруари 2023г.. Общо сумата от неполучените към момента на подаване на настоящия иск заплати бил 4042.88лв. /четири хиляди четиридесет и два лева и осемдесет и осем стотинки/.
Ищцата посочва, че в глава VI от КТ законодателят е развил основните задължения на страните по трудовото правоотношение, като в разпоредбата на чл. 124 от КТ, наред с основните задължения на работника, са посочени основните задължения на работодателя, а именно: да осигури на работника условия за изпълнение на работата и да му плаща възнаграждение.
Последното задължение на работодателя е доразвито в нормата на чл. 128 от КТ, съгласно която работодателят е длъжен да плаща в установените срокове на работника или служителя уговореното трудово възнаграждение за извършената работа, както и да начислява във ведомостите за заплатите трудовите възнаграждения.
По смисъла на чл. 75, ал. 1 от КТ ищцата твърди, че изпълнявала добросъвестно своята престация по сключения Трудов договор, в едно с Допълнителните споразумения, изразяваща се в предоставяне на работна сила, вкл. за посочените месеци. Поради това за работодателят й възникнало 2 насрещното задължение по чл. 124 и чл. 128 от КТ да заплаща уговореното трудово възнаграждение в установените срокове, а именно - до 20-то / двадесето/ число на месеца, следващ месеца, за който се отнася, което работодателят не е изпълнил за посочените по-горе месеци и суми.
Ищцата твърди, че работодателят не е изпълнил и задължението си по чл.245, ал.1, като не й е изплащал 60%от брутното ми трудово възнаграждение, но не по-малко от минималната работна заплата за страната, за визирания период, като на основание чл.245, ал.2 КТ неизплатената сума става изискуема и се изплаща допълнително заедно със законната лихва.
Законната лихва за неизплатените заплати била както следва: за 01.2023 г 873.38 лв. с падеж 20.02.2023 г и изплатена на 31.05.2023 г. - 25.32 лв., за м .02.2023 г. 52826 .лв. с падеж 20.03.2023 г и изплатени на 31.05.2023 г.- 11.57 лв, за 02.2023 г -87238 лв с падеж 20.03.2023 г до подаването на иска -23.29 лв, м. 03.2023г. - 1400.64 лв. с падеж 21.04.2023 г до подаване на иска - 24.73 лв, за м.04.2023г. — 1769.85 лв с падеж 21.05.2023 г до подаване на иска 16.27 лв.- всичко лихви по т.1-т.5 — 101.18 / сто и един лев и осемнадесет стотинки/ лв.
С уточняваща молба по делото ищцата моли ответникът да бъде осъден да й заплати следните суми: 02.2023 г. - 872.38лв., м.03.2023 г -1400.64лв., 04.2023 г -1769.85лв. или в общ размер - 4042.88 лв. /четири хиляди четиридесет и два лева и осемдесет и осем стотинки, както и мораторни лихви за следните периоди, размери и основания: от 21.02.2023 г. до 31.05.2023 г — 25.32 лв./двадесет и пет лева и тридесет и две стотинки/— неизплатена в срок заплата за месец януари в размер на 872.38 лв. / осемстотин седемдесет и два лева и тридесет и осем стотинки/ с падеж 20.02.2023 г и изплатена на 31.05.2023 г/, от 21.03.2023 г до 31.05.2023 г — 11.57 лв./ единадесет лева и петдесет и седем стотинки/ — неизплатена в срок заплата за месец февруари в размер на 528.26 лв. / петстотин двадесет и осем лева и двадесет и шест стотинки/ с падеж 20.03.2023 г и изплатена на 31.05.2023 г., от 21.03.2023 г до 19.06.2023 г - 23.29 лв. / двадесет и три лева двадесет и девет стотинки/неизплатена в срок заплата за месец февруари в размер на 872.38 -лв.
/осемстотин седемдесет и два лева и тридесет и осем стотинки/ с падеж 20.03.2023 г до датата на подаване на иска —19.06.2023г., от 21.04.2023г. до 19.06.2023г. - 24.73лв. / двадесет и четири лева и седемдесет и три стотинки/ неизплатена в срок заплата за месец март в размер на 1400.64 лв. / хиляда и четиристотин лева и шестдесет и четири стотинки/ с падеж 20.04.2023 г до датата на подаване на иска — 19.06.2023 г., от 21.05.2023 г до 19.06.2023 г 16.27 лв./ шестнадесет лева и двадесет и седем стотинки / - неизплатена в срок заплата за месец април в размер на 1769.86 лв. / хиляда седемстотин шестдесет и девет лева и осемдесет и шест стотинки/, с падеж 20.05.2023 г до датата на подаване на иска — 19.06.2023 г. в общ размер 101.18 лв. / сто и един лева и 18ст/.
Претендират се и законната лихва върху главниците от датата на 3 подаване на исковата молба до окончателното изплащане, както и разноските по делото, както и да бъдат присъдени направените по делото разноски, вкл.за адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 от ЗАдв.
В съдебно заседание, ищецът Б. Г., гражданин на Украйна с ЛНЧ №**********, редовно призован, не се явява. За нея се явява процесуалния й представител адв. К. К. от АК – Хасково, който поддържа исковата молба и уточняваща такава за отстраняване на нередовности от 26.06.2023г. Моли съда да уважи предявените искове и да осъди ответника да заплати на ищцата дължимите суми ведно със законните лихви. Претендира направените по делото разноски, включително и адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата. Прави искане на основание чл.238, ал.1 от ГПК да бъде постановено неприсъствено решение срещу ответника.
В срока по чл. 131 от ГПК, ответникът не е депозирал отговор на исковата молба, въпреки че са му разяснени последиците от неподаването на такъв.
Съдът, след като взе предвид направеното от ищеца, чрез процесуалния си представител – адв. К. К. от АК – Хасково, искане по реда на чл. 2 3 8 , ал. 1 от ГПК, и след като прецени изискванията на закона за постановяване на неприсъствено решение, счита, че в случая са налице предпоставките да бъде постановено такова решение. Видно от данните по делото, с разпореждането си по чл. 131 ГПК от 07.08.2023г., съдът е разяснил на ответника, както последиците от неподаване на отговор на исковата молба и от неявяването му в първото по делото съдебно заседание, като му е указано, че ако живее или замине за повече от един месец в чужбина, е длъжен да посочи лице в седалището на съда, на което да се връчват съобщенията - съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в Република България, като при неизпълнение на това задължение всички съобщения ще се прилагат към делото и ще се смятат за връчени, съгласно чл. 40, ал. 2 от ГПК. Също така му е било указано, ако отсъства повече от един месец от адреса, на който веднъж му е връчено съобщение, е длъжен да уведоми съда за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължението всички съобщения ще се прилагат към делото и ще се смятат за връчени, съгласно чл.41, ал.2 ГПК. Установи се по делото, че разпореждането на съда, ведно с посочените по-горе указания са получени от ответника " Т-Уайнс" ЕООД гр. Харманли ЕИК ********* на 09.08.2023г. чрез Л. Б. Б. – главен счетоводител /чл.46, ал.4 изр.първо ГПК/ и същият не е изпълнил дадените му указания от съда, съгласно разпоредбата на чл. 41 ал.1 и ал.2 ГПК, поради което същият се счита за редовно призован на основание чл.41 ал.2 ГПК.
Видно от данните по делото, ответникът " Т-Уайнс" ЕООД гр.
Харманли ЕИК ********* не се явява и не се представлява в първото по делото съдебно заседание, въпреки редовното му призоваване, като същият не е направил искане делото да се разглежда в негово отсъствие. Наред с това, от приетите по делото писмени доказателства и с оглед обстоятелствата, 4 изложени в исковата молба, съдът намира, че предявените обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл.128, т.2, вр. чл.245, ал.2 от Кодекса на труда и чл.86 от ЗЗД се явяват вероятно основателни.
Налице е и искане, предявено надлежно от ищеца преди приключване на съдебното дирене по делото, с което същият претендира съдът да се произнесе с неприсъствено решение в случай, че са налице предпоставките на чл. 2 3 8 и сл. от ГПК. Искането е уважено от съда с протоколно определение от 02.10.2023г.
При тези обстоятелства, съдът счита, че са налице предпоставките по чл. 239, ал. 1 , т. 1 и т. 2 , пр. 1 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника. В съответствие с изискванията на чл. 239, ал. 1 от ГПК, на страните са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание. Предявените обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл.128, т.2, вр. чл.245, ал.2 от Кодекса на труда и чл.86 от ЗЗД се явяват вероятно основателни, с оглед на посочените в исковата и уточняващата молба обстоятелства – твърдения да заплати следните суми: 02.2023 г. 872.38лв., м.03.2023 г -1400.64лв., 04.2023 г -1769.85лв. или в общ размер 4042.88 лв. /четири хиляди четиридесет и два лева и осемдесет и осем стотинки, както и мораторни лихви за следните периоди, размери и основания: от 21.02.2023 г. до 31.05.2023 г — 25.32 лв./двадесет и пет лева и тридесет и две стотинки /— неизплатена в срок заплата за месец януари в размер на 872.38 лв. / осемстотин седемдесет и два лева и тридесет и осем стотинки/ с падеж 20.02.2023 г и изплатена на 31.05.2023 г/, от 21.03.2023 г до 31.05.2023 г — 11.57 лв./ единадесет лева и петдесет и седем стотинки/ — неизплатена в срок заплата за месец февруари в размер на 528.26 лв. / петстотин двадесет и осем лева и двадесет и шест стотинки/ с падеж 20.03.2023 г и изплатена на 31.05.2023 г., от 21.03.2023 г до 19.06.2023 г 23.29 лв. / двадесет и три лева двадесет и девет стотинки/- неизплатена в срок заплата за месец февруари в размер на 872.38 -лв. /осемстотин седемдесет и два лева и тридесет и осем стотинки/ с падеж 20.03.2023 г до датата на подаване на иска —19.06.2023г., от 21.04.2023г. до 19.06.2023г. - 24.73лв. / двадесет и четири лева и седемдесет и три стотинки/ - неизплатена в срок заплата за месец март в размер на 1400.64 лв. / хиляда и четиристотин лева и шестдесет и четири стотинки/ с падеж 20.04.2023 г до датата на подаване на иска — 19.06.2023 г., от 21.05.2023 г до 19.06.2023 г - 16.27 лв./ шестнадесет лева и двадесет и седем стотинки / - неизплатена в срок заплата за месец април в размер на 1769.86 лв. / хиляда седемстотин шестдесет и девет лева и осемдесет и шест стотинки/, с падеж 20.05.2023г. до датата на подаване на иска — 19.06.2023 г. в общ размер 101.18 лв. / сто и един лева и 18ст/.