Решение № 175 от 25.06.2024, Окръжен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 175 гр. гр. Добрич, 25.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на пети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Галатея Ханджиева Милева

Членове:

Г. Д. Жечева

Станимир Т. Ангелов при участието на секретаря Павлина Ж. Пенева като разгледа докладваното от Г. Д. Жечева Въззивно гражданско дело № 20243200500221 по описа за 2024 година за да се произнесе,съобрази следното:

Производството е по реда на глава ХХ,чл.258 и сл. от ГПК.Подадена е въззивна жалба от Община Д.-гр.Д. срещу решение №1190/12.12.2022 г. по гр.д.№934/2022 г. на Добричкия районен съд,с което е признато за установено в отношенията между страните по делото,че Община Д. има неплатено парично задължение към Д. И. Д. с ЕГН ********** от гр.Д.,бул.“*** (за което е издадена заповед за изпълнение №26/13.01.2022 г. по частно гр. дело №54/2022 г. по описа на ДРС) в размер на 500 лева,представляващо възнаграждение за извършена услуга-процесуално представителство по административно дело №149/2021 г. по описа на Административен съдДобрич по договор за правна защита и съдействие №031719,серия „Д“ от 17.05.2021 г.,сключен между председателя на Общинския съвет на Община Д. като възложител и ищцата Д. Д. като изпълнител,заедно със законната лихва върху главницата от 500 лв.,считано от датата на подаването на заявлението пред Районен съд - Добрич (11.01.2022 г.) до окончателното плащане,респ.

Общината е осъдена да заплати на Д. И. Д. сумата от 325 лева,представляваща направените разноски по частно гр. дело №54/2022 г. по описа на ДРС,както и сумата от 325 лева,представляваща сторените разноски по гр. дело №934/2022 1 г. по описа на ДРС.Според въззивника атакуваното решение е постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и е необосновано.Първоинстанционният съд не се произнесъл по възраженията за липса на самостоятелна правосубектност на общинския съвет,водеща до невъзможност председателят на съвета да встъпва в граждански правоотношения,в частност да сключи договор за правна защита и съдействие.Не бил обсъден доводът за неизпълнение на договора от ищцата,както и доводът,че чрез сключване на процесния договор Общината била ощетена поради невъзможността да бъдат присъдени разноски в съдебното производство,по което ищцата осъществила процесуално представителство,а адвокатско възнаграждение за това представителство се претендирало впоследствие след приключване на производството.Не било ясно защо съдът приел,че Общината е станала причина за предявяване на иска.Процесното адвокатско възнаграждение не било претендирано за плащане от Общината,поради което не можело да настъпи и забава в заплащането му.Настоява се за отмяна на решението и за отхвърляне на иска.Претендират се сторените в двете инстанции разноски.

Въззиваемата Д. И. Д. е подала отговор на въззивната жалба,в който изразява становище за неоснователност на същата и настоява за потвърждаване на атакуваното решение.Сочи,че районният съд разгледал всички възражения на въззивника и достигнал до законосъобразни изводи.Горната позиция се поддържа и в хода на въззивното производство.

Като постави на разглеждане въззивната жалба,Добричкият окръжен съд установи следното:

Жалбата е депозирана в рамките на преклузивния срок по чл.259 ал.1 от ГПК /въззивникът е получил препис от първоинстанционното решение на 13.12.2022 г.,а жалбата му е подадена чрез куриер на 29.12.2022 г. при изтекъл за страната срок за въззивно обжалване на 29.12.2022 г.-забел. 27 и 28 декември 2022 г. са неприсъствени дни/ и изхожда от активно легитимирано лице /страна в производството по делото/ с правен интерес от атакуване на неизгодното за него първоинстанционно решение,т.е. същата е процесуално допустима.Разгледана по същество,жалбата е неоснователна.

Първоинстанционното решение е валидно като постановено от законен състав на районния съд в рамките на правомощията му,в изискуемата 2 форма,мотивирано и разбираемо.Същото е допустимо като постановено по предявения допустим установителен иск.По същество е правилно,като съображенията за този извод са следните:

Гр.д.№934/2022 г. на ДРС е образувано по повод искова молба вх.

№5243/29.03.2022 г.,с която е предявен установителен иск на основание чл.415 ал.3 предл.1 от ГПК във връзка с чл.415 ал.1 т.1 от ГПК във вр. с чл.79 и сл. от ЗЗД във вр. с чл.280 и сл. от ЗЗД във вр. с чл.36 ал.1 от Закона за адвокатурата от Д. И. Д. с ЕГН ********** от гр.Д.,бул.“*** срещу Община Д.-гр.Д. за установяване съществуването на вземане на ищцата от ответната Община-предмет на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК №26/13.01.2022 г.,издадена по ч.гр.д.№54/2022 г. на ДРС,в размер на 500 лв,представляващо уговорено и неплатено адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие №031719,серия Д от 17.05.2021 г. за процесуално представителство на Добрички общински съвет-гр.Д. по адм.д.

№149/2021 г. на Административен съд-гр.Добрич,ведно със законната лихва върху горната сума,считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК-11.01.2022 г.,до окончателното й изплащане.

Изложено е в исковата молба,че искът се предявява като установителен след проведено заповедно производство и издадена заповед за изпълнение за процесното вземане,срещу която е подадено възражение от ответната Община-длъжник.След указания на заповедния съд бил предявен настоящият установителен иск.

В отговора на исковата молба Община Д. изразява становище за неоснователност на иска и настоява за отхвърлянето му.Общината нямала парично задължение към ищцата Д.,защото договорът за правна защита и съдействие,от който ищцата черпела права,бил недействителен,не бил породил действие и не обвързвал Общината.Същият бил сключен от общинския съвет чрез председателя му при липса на самостоятелна правосубектност на този орган и правомощия на председателя му да встъпва в граждански правоотношения.Единствено кметът на Общината бил разпоредител с бюджетни средства според разпоредбите на чл.7 ал.5,чл.11 ал.3 и чл.122 ал.1 от Закона за публичните финанси.Производството по адм.д.

№149/2021 г. на АС-Д. приключило с прекратително определение на съда,според което ответникът по жалбата Добрички общински съвет не е 3 претендирал присъждане на разноски и такива не са били присъдени.Така чрез процесния договор Общината била ощетена поради невъзможността да бъдат присъдени разноски в горното съдебно производство и претендирането им впоследствие от ищцата.Законна лихва върху вземането не се дължала,тъй като Общината не била поставена в забава,понеже главното вземане не било изискуемо,а и вземането не било предявено за плащане от Общината,респ.

Общината не била поканена от ищцата да плати,а в договора не бил уговорен срок за плащане.

От книжата по делото се установява следното:

По заявление на ищцата Д. Д. за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК е образувано ч.гр.д.№54/2022 г. на Добричкия районен съд.Издадена е заповед за изпълнение №26/13.01.2022 г.,с която заявлението е уважено изцяло,като е разпоредено длъжникът Община Д. да заплати на кредитора адв. Д. И. Д. сумата от 500 лв,представляваща уговорено и неплатено адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие №031719,серия Д от 17.05.2021 г. за процесуално представителство на Добрички общински съвет-гр.Д. по адм.д.№149/2020 г. на Административен съд-гр.Добрич,ведно със законната лихва върху горната сума,считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК,до окончателното изплащане,както и 325 лв съдебно-деловодни разноски,сторени в заповедното производство.

Заповедта е връчена на длъжника на 18.01.2022 г.,като в срока по чл.414 ал.2 от ГПК е постъпило негово възражение вх.№2546/14.02.2022 г.,че не дължи вземането.Депозирането на възражение срещу заповедта е довело резонно до процедиране на заповедния съд по реда на чл.415 ал.1 от ГПК с даване указания на заявителя Д. да предяви иск за установяване съществуването на вземането си /разпореждане №1141 от 23.02.2022 г./.Съобщението за разпореждането е връчено на Д. на 09.03.2022 г.Исковата молба е подадена на дата 29.03.2022 г.,т.е. в законоустановения едномесечен срок.Установителният иск е предявен в законоустановения срок по чл.415 ал.4 от ГПК и за вземане идентично на това по заповедното производство.В този смисъл искът е допустим.

Процесният договор за правна защита и съдействие е сключен на 17.05.2021 г. между клиент Добрички общински съвет-гр.Д. чрез 4 председателя му и адв.Д. И. Д. за процесуално представителство по адм.д.

№149/2021 г. на АС-Д..Уговорено е адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв,платимо по банков път.Липсва отразяване сумата да е платена към датата на сключване на договора,а и ответникът по делото Община Д. не твърди плащане на уговореното възнаграждение да е било извършено.

Неоснователно е възражението на Община Д.,че договорът е недействителен,тъй като волеизявлението от името на клиент не е валидно като сторено от лице без самостоятелна правосубектност.Добричкият общински съвет действително няма качеството на юридическо лице,но притежава процесуална правоспособност и може да бъде субект на процесуално правоотношение и страна в съдебно административно производство по реда на АПК.Не е спорно,че именно Добричкият общински съвет е бил страна по адм.д.№149/2021 г. на АС-Д. /в тази насока и книжата по цитираното адм.д./.Делото е образувано по жалба на Фондация „Върховенство на закона“-гр.София срещу разпоредбата на чл.4 ал.1 от Наредба №4 за реда за придобиване,управление и разпореждане с общинско имущество на Добрички общински съвет.В случаите на обжалване по реда на чл.45 ал.3 и ал.11 от Закона за местното самоуправление и местната администрация /ЗМСМА/ на решения на Общинския съвет пасивно легитимиран да участва в съдебното производство е именно Общинският съвет в качеството му на орган на местното самоуправление,издал обжалвания акт.Според разпоредбата на чл.15 ал.1 от АПК страна в административния процес е именно административният орган,респ. същият е страна и в съдебното производство по повод обжалване на издаден от органа административен акт /чл.153 ал.1 от АПК/.При обжалване на подзаконов нормативен акт /в случая текст от Наредба/ по реда на чл.185 и сл. от АПК страна в производството е органът,издал акта /чл.189 ал.1 от АПК/.В тези съдебни производства участието на Общинския съвет се осъществява чрез процесуален представител,ангажиран от председателя на съвета,разполагащ с компетенции да представлява съвета пред външни лица и организации-чл.25 т.6 от ЗМСМА.Съгласно разпоредбата на чл.17 ал.1 от АПК колективните административни органи,какъвто е Общинският съвет,се представляват от своите председатели или от овластени от тях други членове на органа,а според разпоредбата на чл.17 ал.3 от ЗМСМА пред съда те могат да се представляват по пълномощие по реда на Гражданския процесуален 5 кодекс.Следователно Добричкият общински съвет е оправомощен да сключи чрез председателя си и договор за правна защита за процесуално представителство пред съда.Паричното задължение за заплащане на адвокатското възнаграждение обаче възниква по закон в патримониума на Община Д.,чийто кмет е първостепенен разпоредител с бюджетните средства,тъй като Общинският съвет не разполага със самостоятелен бюджет,с който може да се разпорежда.Предвид изложеното процесният договор за правна защита е сключен от субект с надлежна процесуална правоспособност,който може да се представлява в съдебно производство по реда на АПК от упълномощен процесуален представител.

По своя правен характер договорът за правна защита и съдействие представлява договор за поръчка по чл.280 и сл. от ЗЗД.Договорът за поръчка е договор,по силата на който доверителят /мандант/ възлага,а довереникът /мандатар/ се задължава да извърши за сметка на доверителя определени правни действия.Спрямо договора за правна защита и съдействие се прилагат и специалните правила на Закона за адвокатурата.Така в отклонение от общото правило на чл.286 от ЗЗД,съгласно което възнаграждение за изпълнение на поръчката се дължи само когато е уговорено,възнаграждение по договор за правна защита и съдействие,сключен с адвокат,се дължи винаги-чл.36 ал.1 от ЗА.Размерът на възнаграждението се определя в договора между адвоката и клиента.Този размер трябва да бъде справедлив и обоснован и не може да бъде по-нисък от предвидения в наредба на Висшия адвокатски съвет размер за съответния вид работа-чл.36 ал.2 от ЗА.Нещо повече,съгласно чл.36 ал.3 от ЗА при липса на договор,така и когато страните по договора не са определили размера на възнаграждението,по искане на адвоката или клиента,то се определя от Адвокатския съвет съгласно действащата наредба на Висшия адвокатски съвет за минималните адвокатски възнаграждения.Разпоредбата на чл.36 ал.4 от ЗА предвижда,че възнаграждението може да се уговори в абсолютна сума или процент върху определен интерес с оглед изхода на делото /с изключение на възнаграждението за защита по наказателни дела и по граждански дела с нематериален интерес/.В случая с процесния договор адвокатското възнаграждение е уговорено като абсолютна сума,а не в зависимост от изхода на заведеното административно дело и обема на извършената от адвоката работа,поради което е напълно ирелевантно за спора какъв обем работа е 6 извършил адвокатът и дали уговореното възнаграждение отговаря на свършената работа.Уговореното адвокатско възнаграждение не е прекомерно,тъй като е в размера на минимума по чл.8 ал.3 от Наредба №1/09.07.2004 г. в редакцията на разпоредбата към май 2021 г.Следва да се посочи,че ищцата Д. е изпълнила поетото от нея задължение по договораосъществила е процесуално представителство по делото,като при съобразяване на доводите й АС-Добрич е възприел тезата на Добрички общински съвет за недопустимост на подадената жалба,оставил я е без разглеждане и е прекратил производството по адм.д.№149/2021 г.