Решение № 306 от 12.06.2024, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 306 гр. Плевен, 12.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, VI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на шести юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Валери Цв. Цветанов при участието на секретаря ПЕТЯ П. АНТОВА като разгледа докладваното от Валери Цв. Цветанов Административно наказателно дело № 20244430200954 по описа за 2024 година и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 59 от ЗАНН.

Образувано е по жалба на *** ЕООД, ЕИК: ***, с адрес гр.Девин, ул.

***, представлявано от Р.В. Д., против електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата № 8504417563 от 20.01.2021г. на Агенция „Пътна инфраструктура“, с който на жалбоподателя на основание чл.187а ал.2 т.3 вр. чл.179, ал.3б от Закона за движение по пътищата е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 2500 /две хиляди и петстотин/ лева за нарушение на чл.102, ал.2 от Закона за движение по пътищата, както и заплащане на таксата по чл.10б, ал.5 от ЗП съобразно категорията на притежаваното пътно превозно средство в размер на 167,00 лева.

Недоволен от издадения електронен фиш е останал жалбоподателят *** ЕООД, който го обжалва в срок. В жалбата управителят на дружеството жалбоподател М. К. Д. е направил искане електронният фиш да бъде отменен като незаконосъобразен и неправилен, издаден в нарушение на процесуално правните и материално правните разпоредби на закона.

Административнонаказващият Агенция „Пътна инфраструктура се представлява от юрк. С.И., която изразява становище, че обжалваният 1 електронен фиш е законосъобразен и следва да бъде потвърден.

Съдът, като прецени доказателствата по делото поотделно и в съвкупност и взе предвид доводите на жалбоподателя, констатира следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок съгласно разпоредбата на чл.189, ал.8 от ЗДвП и от лице, имащо правен интерес от обжалването, поради което се явява допустима и следва да бъде разгледана.

Разгледана по същество жалбата се явява неоснователна.

На жалбоподателя *** ЕООД е съставен електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата № 8504417563 от 20.01.2021г. на Агенция „Пътна инфраструктура“ за това, че на

20.01.2021г. в

07:59 часа е установено нарушение

№

B98FD4C62FF376F0E053041F160AB21A, с ППС влекач Скания Р420 ЛА 4Х2 МНА, регистрационен номер ***, с технически допустима максимална маса 18600, брой оси 2, екологична категория ЕВРО 3, в състав с ремарке с общ брой оси 5, с обща технически допустима максимална маса на състава 42000, в община Долни Дъбник, за движение по път I – 3 км 100+471, с посока Намаляващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за посоченото ППС частично не е заплатена дължимата пътна такса по чл.10, ал.1, т.2 от Закона за пътищата, тъй като посоченото ППС има тол декларация за преминаването, но платената категория е по-малка от измерената.

Нарушението е установено с устройство №40222, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл.10, ал. 1 от Закона за пътищата, намиращо се на път I-3 км 100+471.

Гореописаната фактическа обстановка се установява от писмените доказателства по делото – заверено копие на електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата № 8504417563 от 20.01.2021г. на Агенция „Пътна инфраструктура“; Създаден доклад от Електронната система за събиране на пътни такси по чл.167а ал.3 от ЗДвП за установени нарушения по чл.179 ал.3-3в от ЗДвП; справка собственост на МПС; статично изображение във вид на снимков материал на пътно превозно средство с рег.

№***– 2 броя; Известие за доставяне ИД PS 1618 ООW304 0.

Преценявайки изложената фактическа обстановка, от правна страна, съдът прие следното:

Съгласно разпоредбата на чл.139, ал.5 от ЗДвП движението на пътни превозни средства по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, се извършва след изпълнение на съответните задължения, свързани с установяване размера и заплащане на пътните такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата, а съгласно ал.7 на цитираната разпоредба водачът на пътно превозно средство от категорията по чл. 10б, ал. 3 от Закона за пътищата е длъжен преди движение по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, да закупи маршрутна карта за участъците от платената пътна мрежа, които 2 ще ползва, или да изпълни съответните задължения за установяване на изминатото разстояние и заплащане на дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата, освен когато тези задължения са изпълнени от трето лице.

Съгласно чл.102, ал.2 от ЗДвП собственикът е длъжен да не допуска движението на пътно превозно средство по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, ако за пътното превозно средство не са изпълнени задълженията във връзка с установяване на размера и заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата според категорията на пътното превозно средство. Ако в свидетелството за регистрация е вписан ползвател, задължението се изпълнява от него.

Съгласно разпоредбата на чл.179, ал.3б от ЗДвП собственик на пътно превозно средство от категорията по чл. 10б, ал. 3 от Закона за пътищата, за което изцяло или частично не е заплатена дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т.

2 от Закона за пътищата, включително в резултат на невярно декларирани данни, посочени в чл. 10б, ал. 1 от Закона за пътищата, се наказва с глоба в размер 2500 лв. Глобата се налага на вписания ползвател на пътното превозното средство, ако има такъв. Ако собственикът или вписаният ползвател е юридическо лице, се налага имуществена санкция в размер 2500 лв.

Съгласно чл.187а ал.2 т.3 ЗДвП ако собственикът на пътното превозно средство е юридическо лице или едноличен търговец, за допускане движението на пътното превозно средство, без да са изпълнени задълженията по установяване размера и заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата, на собственика се налага имуществена санкция, както следва: по чл. 179, ал. 3 – в размер 300 лв.; по чл. 179, ал. 3а – в размер 1800 лв.; по чл. 179, ал. 3б – в размер 2500 лв. При установяване на нарушения по чл. 179, ал. 3 – 3б в отсъствие на нарушителя се счита, че пътното превозното средство е управлявано от собственика му, а в случаите, в които в свидетелството за регистрация на пътното превозно средство е вписан ползвател – от ползвателя, освен ако бъде установено, че пътното превозно средство е управлявано от трето лице. Ако собственикът на пътното превозно средство е юридическо лице или едноличен търговец, за допускане движението на пътното превозно средство, без да са изпълнени задълженията по установяване размера и заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата, на собственика се налага имуществена санкция, както следва по чл. 179, ал. 3б – в размер 2500 лв.

В хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, като в електронен фиш са описани в достатъчна степен всички елементи от състава на административното нарушение и няма съмнение, че тези факти индивидуализират нарушението от обективна страна, както и че е издадено в срок. При издаването на електронния фиш, също не са допуснати съществени 3 процесуални нарушения, направено е точно описание на нарушението, датата и мястото на извършване, обстоятелствата, при които то е било извършено, и законовите разпоредби, които са нарушени.

Електронен фиш № 8504417563 е издаден от компетентен орган, тъй като разпоредбата на чл. 10, ал. 10 от ЗП, посочва, че Агенция "Пътна инфраструктура" осъществява правомощията на държавата във връзка със събирането на пътните такси и функциите на лице, събиращо пътни такси, както и по управлението на смесената система за таксуване на различните категории пътни превозни средства на база време и на база изминато разстояние, както и дейността по практическото прилагане, въвеждането, функционирането и контрола на системата за събиране на пътните такси. При изпълнение на своите правомощия по чл. 10, ал. 10 от ЗП Агенция Пътна инфраструктура е установила, като е и заснето от електронната система по чл.

167а, ал. 3 от ЗП, нарушение по чл. 179, ал. 3 – 3б, поради което може да бъде издаван електронен фиш в отсъствието на контролен орган за налагане на съответното наказание в размер, определен за съответното нарушение - чл.

189ж, ал. 1 ЗДвП. В настоящия случай е налице подадена тол декларация за пътния участък от страна на собственика, но платената категория е по-малка от измерената. При това положение, обоснован и съответен на материалния закон е изводът на наказващия орган за извършено административно нарушение на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП.

Нарушението е описано достатъчно ясно в санкционния акт и по начин, по който наказаното лице може да разбере за какво е ангажирана административнонаказателната отговорност, поради което не е нарушено правото му на защита. Налице е осъществен състава на административното нарушение и същото е безспорно доказано. Правният анализ на законовия текст на чл. 187а, ал. 2, т. 3 от ЗДвП по недвусмислен и еднозначен начин разпорежда на административния орган при установяване на нарушение от вида посочен в диспозицията на правната норма, да бъде наложена императивно определената санкция.

В настоящия случай наказаният субект е търговско дружество – юридическо лице, а административнонаказателната му отговорност е ангажирана на основание чл.187а, ал.2, т.3 ЗДвП. Цитираният текст предвижда самостоятелна, корпоративна, обективна отговорност на ЮЛ и ЕТ при неизпълнение на задълженията си към държавата. В случая се касае за така наречената безвиновна отговорност при която вината не е необходим елемент на деянието, за да бъде то съставомерно.

При определяне на наказанието наказващият орган е съобразил правилно основанието за налагането му и е наложил единственото предвидено в закона наказание за това нарушение – имуществена санкция в размер на 2500 лева. Според съда извършеното нарушение не представлява маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН. С новата разпоредба на чл.189з от ЗДвП, в сила от 23.12.2021 год., се предвижда, че прилагането на 4 чл.28 от ЗАНН по отношение на нарушения по ЗДвП е недопустимо. Без съмнение, към датата на извършване на санкционираното нарушение /20.01.2021г. /, не е съществувало нормативно предвидено ограничение за прилагането на чл.28 от ЗАНН за нарушения по Закона за движението по пътищата.

Съгласно разпоредбата на чл.3 ал.1 от ЗАНН за всяко административно нарушение се прилага нормативният акт, който е бил в сила по време на извършването му, като в ал. 2 на чл. 3 е предвидено, че ако до влизане в сила на наказателното постановление последват различни нормативни разпоредби, прилага се онази от тях, която е по-благоприятна за нарушителя. С оглед на посочените разпоредби на чл.3 ал.1 и ал.2 от ЗАНН, настъпилата законодателна промяна след издаването на електронния фиш, изключваща прилагането на чл.28 от ЗАНН за нарушения по ЗДвП /съгласно новата разпоредба на чл.189з от ЗДвП, в сила от 23.12.2021 г./, не е приложима в настоящия случай. Тъкмо обратното, в съответствие с принципа по чл.3 ал.2 от ЗАНН, приложим е именно по-благоприятния за нарушителя закон, а именно - ЗАНН преди изменението, съобразно който преценката за законосъобразност на електронния фиш включва и преценка относно правилното приложение на чл.28 от ЗАНН. Изцяло в тази насока виж и Решение № 465 от 14.10.2022 г. по к. адм. н. д. № 608 /2022 г. на II състав на Административен съд – Плевен. Съгласно легалната дефиниция, дадена в пар.

1, т. 4 от ЗАНН „ Маловажен случай" е този, при който извършеното нарушение от физическо лице или неизпълнение на задължение от едноличен търговец или юридическо лице към държавата или община, с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение или на неизпълнение на задължение от съответния вид. Осъщественото от жалбоподателя административно нарушение е формално. Същото не разкрива по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с останалите нарушения от същия вид. При преценка на обществената опасност на деянието съдът счита, че не са налице предпоставките за приложение на чл.28 б”А” от ЗАНН.