Решение № 2640 от 23.05.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2640 гр. София, 22.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Здравка Иванова

Членове:

Ваня Н. Иванова

Наталия П. Лаловска при участието на секретаря Екатерина К. Тодорова като разгледа докладваното от Здравка Иванова Въззивно гражданско дело № 20221100502832 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 2022156 от 11.12.2021 г. на СРС, 59 с - в, по гр. д. № 20356/2020 г.

„Д.З.“ АД, с ЕИК **** е осъдено да заплати на „Застрахователно Дружество Е.“ АД, с ЕИК ****, сумата в размер на 518, 69 лв., представляваща стойност на предоставеният заместващ автомобил, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска - 28.05.2020 г. до окончателното изплащане на сумата, като с решението е отхвърлен иска, предявен от „ЗД Е.“ АД, с ЕИК **** срещу „Д.З.“ АД, с правно основание чл. 411 от КЗ - за обезщетение в размер на 2 742, 55 лв., ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска – 28.05.2020 г. до окончателното изплащане на сумата и ищецът е осъден за заплащане на разноски по делото по компенсация.

Срещу решението, в частта, в която искът по чл. 411 КЗ е отхвърлен, е подадена въззивна жалба от ищеца „ЗД Е.“ АД с излагане на доводи, че е незаконосъобразно, необосновано и постановено в противоречие с материалния закон и събраните доказателства. Правилно съдът е приел, че към датата на събитието, ПТП, е имало договор за застраховка „каско“ за увредения автомобил, че ищецът е изплатил застрахователно обезщетение от 6 018, 79 лв. по щетата, ,която е в причинна връзка с ПТП, както и че са доказани по основание и размер разходите за заместващ автомобил.

Съдът неоснователно е съобразил данните по административно - наказателното производство относно деянието и неговата противоправност и виновността на дееца, тъй като актът по това производство не е такъв по смисъла на чл. 300 ГПК.

Неоснователно съдът е приел 50 % съпричиняване на резултата от двамата водачи, поради нарушение на правилата за движение. Счита, че вината за ПТП е на водача, застрахован при ответник, който е изпреварвал неправилно и е създал реална опасност от настъпването на инцидент, като не се е движел с необходимата скорост за 1 конкретните пътни условия. Поддържа, че от гласните доказателства се установява, че водача Д. е намалил скоростта, в изпълнение на чл. 25 ЗДвП, за да избегне ПТП. Сочи, че вината за настъпване на ПТП е на водача Даскалова, застрахована при ответника, а причинната връзка на вредите с произшествието и техния размер са установени от САТЕ. Моли да се отмени решението в оспорената част и да се уважи изцяло иска.

Претендира разноски за двете инстанции.

По жалбата на ищеца не е подаден отговор по реда на чл. 263 ГПК от ответника „Д.З.“ АД.

Срещу същото решение е подадена въззивна жалба и от ответника „Д.З.“ АД, чрез представителя му, в частта, в която искът е уважен до размер от 518, 69 лв., представляваща стойност на разходи за заместващ автомобил. Излагат се доводи, че в тази част е допуснато нарушение на материалния и процесуален закон. Поддържа, че съдът е преценил неправилно събраните пред него доказателства и е достигнал до погрешен извод за частична основателност на иска. Счита, че по делото не са ангажирани доказателства за влязло в сила застрахователно покритие по клауза „Е+“ – за предоставяне на заместващ автомобил. Излага съображения, че договорът по застраховка „каско“ осигурява покритие по клауза „А“, в която не предвижда заместващ автомобил, а представеният добавък към исковата молба е недействителен, защото съдържа подписи на страните и не доказва включването на клаузата в покритието. Счита, че отговорността на застрахователя по ГО не зависи от действията на служителите от сервиза, отстранил повредата. Счита, че и към тази претенция следва да се приложи приетия от СРС процент съпричиняване на резултата. Тъй като не са установени всички предпоставки за уважаване претенцията на ищеца, моли да се отмени решението и да се отхвърли изцяло иска. Претендира разноски.

Въззиваемата страна - ищецът ищеца „Застрахователно Дружество Е.“ АД, чрез представителя си, оспорва въззивната жалба в отговор по реда на чл. 263 ГПК, като излага доводи за нейната неоснователност. Поддържа, че решението на СРС, в оспорената от ответника част, е обосновано и постановено в съответствие с всички събрани в хода на производството доказателства в съвкупност. От представения пред СРС добавък по клауза „Е - Заместващ автомобил“, е видно, че е налице покрит риск уговорен по застраховката „каско“, който се изразява в предоставяне на заместващ автомобил на застрахования. Несъстоятелно е възражението на ответника, че добавакът е недействителен, поради липса на подписи на страните. Тези възражения са преклудирани, защото се поддържат едва във въззивното производство, а освен това, от всички писмени доказателства в съвкупност, е установено наличието на такава клауза, която не се оспорва от ищеца и е неразделна част застрахователния договор.

Клаузата е валидно основание за изплащане на сумата за заместващ амтомобил, понеже разхода е предвиден като покрит риск в случай на ПТП. Моли да се потвърди решението в оспорената уважителна част. Претендира разноски в производството.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и след преценка на доказателствата по реда на въззивната проверка, приема за установено следното:

Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението и по допустимостта му - в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Оспореното решение е валидно и допустимо постановено, поради което съдът ще обсъди доводите, касаещи неговата законосъобразност, поддържани във въззивното 2 производство. СРС е обсъдил подробно доказателствата по спора, както и установената пред него фактическа обстановка.

Искът, по който се е произнесъл СРС, е с правно основание чл. 411 КЗ действащ към момента на настъпване на ПТП – 09.10.2018 г.

Решението се оспорва и от двете страни в производството, т. е. изцяло – от ищеца в частта, в която искът по чл. 411 КТЗ е отхвърлен, а от ответника – в частта, в която е уважен.

Като съобрази възраженията на ищеца, направени във въззивната жалба и след преценка на събраните пред СРС доказателства, въззивният състав намира следното :

Съгласно нормата на чл. 411 КЗ, с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата - до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. Когато причинителят на вредата има сключена застраховка „Гражданска отговорност“, застрахователят по имуществената застраховка може да предяви вземанията си направо срещу застрахователя по „Гражданска отговорност“.

Регламентираното с тази норма е регресно и по своя характер суброгационно право.

За да бъде ангажира отговорността на прекия причинител на вредата деликвента, по делото е необходимо да се установи валидно застрахователно правоотношение между увреденото лице и застрахователното дружество - ищец по застраховка „автокаско”, заплащане на застрахователното обезщетение от застрахователя на увредения автомобил по застраховка - „каско”, както и всички кумулативно изискуеми предпоставки по чл. 45 от ЗЗД за ангажиране отговорността на делинктвента - противоправно деяние, настъпили от него вреди и причинно следствена връзка между поведението на дееца и причинените вреди. Вината по смисъла на чл. 45, ал. 2 ЗЗД се предполага до доказване на противното, като в тежест на ответника е да обори презумцията за виновно причиняване на вредите.

По делото е безспорно и се установява от приетите доказателства, че към датата на ПТП 09.10.2018 г. с ищцовото дружество е налице застрахователно правоотношение по застраховка „Каско на МПС“ относно л. а. "Нисан Кашкай", с peг. № СВ **** ММ, както и застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ относно л. а.

„Пежо 206“, с peг. № ОВ **** АМ с ответното дружество - според справката от ГФ (лист 79 от делото на СРС).

Не е спорно също така и се установява изплащане на увреденото МПС, от страна на ищеца, на застрахователно обезщетение в размер на 5 485, 10 лв. на 30.11.2018 г. и в размер на 518, 19 лв. на 30.01.2019 г. - на сервиза, извършил ремонта на увреденият лек автомобил марка/модел „Нисан Кашкай“ с peг. № СВ **** ММ и предоставил заместващ автомобил на 04.03.2020 г.

Не е спорно и от доказателствата се установява, че ответното дружество е изплатило на ищеца част от обезщетението, в размер на 2 757, 55 лв., след получаване на поканите, получени на 08.02.2019 г. и 04.03.2020 г.

При така установените факти следва, че на основание чл. 411 КЗ застрахователят - ищец е встъпил в правата на застрахования срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност” на причинителя на вредата и има право чрез регресен иск да търси връщане на изплатеното на пострадалия обезщетение.

Механизмът на произшествието се установява от приетите пред СРС протокол № 1536855 от 09.10.2018 г., съставен от мл. автоконтрольор при РУ на МВР Севлиево, в който е описано ПТП между л. а. „Нисан Кашкай" с peг. № СВ **** ММ с водач Д.Т. Д., участник 3

1, и л. а. „ Пежо 206" с peг. № ОВ **** ММ, с водач Л.П.Д., участник 2. Представен и втори протокол за ПТП. В същото ПТП участва и л. а. „Фолксваген Поло", с peг. № СВ **** ХА с водач В.Ф.С. - П., за което ПТП е съставен друг протокол № 1536854 от 09.10.2018 г., който не е предмет на делото.

От протокола за ПТП се установява, че на 09.10.2018 г. в района на републикански път 1-4, км. 76+055, е било реализирано ПТП с участие на МПС, застраховани при ищеца и ответника, както и трети автомобил. Установеният в протокола за ПТП механизъм се потвърждава и от заключението приетата пред СРС САТЕ. Според експертизата водача на л. а. „Нисан Кашкай“ с peг. № СВ **** ММ е намалил рязко скоростта на движение, вследствие на което изпреварващият го л. а.

„Пежо 206“, с peг. № ОВ **** ММ, който се движи в същото лента за движение, при опит за прибиране в лентата за движение, удря л. а. "Нисан Кашкай" странично, а водачът л. а. „Фолксваген Поло" с peг. № СВ **** ХА, който се движи в същото лента за движение на разстояние, което не е достатъчно да спре, го удря отзад.

Според експертизата, щетите са в пряка причинно-следствена връзка с описаното в протокол № 1536855 от 09.10.2018 г. ПТП, настъпило на 09.10.2018 г.

Въззивният състав намира, че в случая са установени мястото, времето на ПТП и участниците в него. Механизмът на ПТП и причинно - следствената връзка с причинените вреди се установява от доказателствата пред СРС, в това число от заключението на неоспорената основна и допълнителна съдебно - автотехнически експертизи. Според експертизите, размерът на щетите, нанесени на процесното МПС са в общ размер от 5 485, 10 лв. към датата на настъпване на събитието. Не е спорно, както се посочи, че ответното дружество е изплатило на ищеца част от обезщетението, в размер на 2 757, 55 лв.

Не е спорно, че ищецът е заплатил и сумата от 518, 19 лв. на 30.01.2019 г. за заместващ автомобил. Следователно общата сума е 6 003, 29 лв.

По отношение спорният въпрос, относно сумата за наем на заместващ автомобил, представляваща част от регресното вземане за застрахователно обезщетение, изплатена на основание Добавък № 1 с „клауза Е +“ към застрахователната полица, като съобрази доводите на въззивника, съдът приема следното:

Според Общите условия за застраховка "Каско на МПС" на ЗД "Евроинс" А, чл.

7, ал. 3, т. 2, пр. 1, неразделна част от всеки застрахователен договор са застрахователната полица, общите условия и добавъците към застрахователната полица. По силата на посочения добавък № 1 спрямо застрахователния договор се прилага „клауза Е+“ . По силата на „клауза Е+" застрахователят по застраховката „Каско на МПС“ предоставя на застрахования услугата "Заместващ автомобил" в случай на настъпване на застрахователно събитие, при наличие на посочените в чл. 2, ал. 1 условия.

Във връзка с възраженията на ответника, че приложения по делото добавък, на който се позовава застрахователя – ищец, не е подписан, следва да се посочи, че съгласно чл. 2, ал. 1, т. 3 от „Клауза Е+“, предоставянето на тази услуга, се извършва след изрично писмено искане на застрахования, а застрахователят изплаща стойността на наемната цена на заместващия автомобил. Застрахователят предоставя заместващия автомобил с издаването на възлагателно писмо за заместващ автомобил само за периода от приемането на увредения лек автомобил в указания доверен сервиз до деня на приключване на ремонта.