Решение № 5717 от 04.09.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5717 гр. София, 04.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Невена Чеуз

Членове:

Наталия П. Лаловска

ВАСИЛЕНА П. МИДОВА при участието на секретаря Екатерина К. Тодорова като разгледа докладваното от Невена Чеуз Въззивно гражданско дело № 20261100501196 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Същото е образувано по въззивна жалба на Г. В. К., ищец в първоинстанционното производство, чрез назначения му особен представител адв. С. К. срещу решение № 14 958/01.08.2025 г., постановено по гр.д.

1723/2024 г. по описа на СРС, 30 състав, с което е отхвърлен като неоснователен заявения му иск срещу АССГ на основание чл. 2 ал.1 т.2 от ЗОДОВ за осъждане на ответника да му заплати сумата от 24 300 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди за периода 21.12.2023 г.

– 10.01.2024 г., настъпили в резултат на действията на съдия-докладчик по адм.д. № 11408/23 г. по описа на АССГ, Трето отделение, 66 състав, изразяващи се в наричането на ищеца „изтърпяващ наказание“ в определение № 11360/21.12.2023 г. по адм. д. 11408/23 г. на АССГ, Трето отделение, 66 състав.

Във въззивната жалба се твърди, че решението е недопустимо, неправилно поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, нарушение на материалния закон и е необосновано.

Изложени са съображения, че с определението, постановено по реда на 1 чл. 140 от ГПК, СРС квалифицирал иска по чл. 2а от ЗОДОВ вр. с чл. 49 от ЗЗД и в открито съдебно заседание съдебния състав приел за окончателен доклада по делото с така дадената правна квалификация, въпреки несъгласието с нея, изразено от настоящия въззивник. В постановеното съдебно решение, съставът на съда разгледал заявения иск с правната квалификация, посочена от ищеца – въззивник, чрез процесуалния му представител – чл. 2 ал.1 т.2 от ЗОДОВ като това несъответствие довело до недопустимост на съдебното решение.

Изложени във въззивната жалба са и съображения по съществото на спора с оглед твърденията за неправилност на обжалвания съдебен акт. Твърди се, че като възприел възражението на ответника, че използвания израз бил резултат на очевидна фактическа грешка, СРС постановил неправилен съдебен акт, доколкото процесния израз в процесния съдебен акт на АССГ представлявал нарушение на презумпцията за невиновност. Заявени са и съображения, че съдът се отклонил от същината на спора като коментирал действията на ответника по повдигнатия пред последния административноправен спор, което довело до неправилни изводи за предмета на гражданскоправния спор за нанесени имуществени вреди. Иска се обезсилване на решението на СРС и връщане на делото на друг състав на първоинстанционния съд, а в условията на евентуалност решението на СРС да бъде отменено като бъде постановено друго, с което заявения иск бъде уважен.

В срока по чл. 263 ал.1 от ГПК не е депозиран писмен отговор от ответника в първоинстанционното производство Административен съд – София град. В последваща молба, депозирана пред настоящия съдебен състав, процесуалния представител на въззиваемата страна С.К. е изложила съображения относно правилността на обжалваното съдебно решение и искане за неговото потвърждаване.

Контролиращата страна – Прокуратурата на РБ, чрез СГП, представлявана от прокурор Славчев е заявила становище за неоснователност на заявената въззивна жалба и искане за потвърждаване на решението на СРС.

Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, намира за 2 установено следното:

Производството пред СРС е инициирано с искова молба /именувана частна жалба/ на Г. В. К. за обезвреда на причинени му неимуществени вреди, оценени на сумата от 24 300 лв. срещу АССГ. В обстоятелствената част на същата се твърди, че е налице нарушение на презумпция за невиновност, оскърбление, злоупотреба с право и флагранен отказ от правосъдие „изобщо чрез нарушение на основни човешки права, общностното право на ЕС, ЕКЗПЧ и ХОПЕС.“ В обстоятелствената част на молбата се твърди, че по адм.д.

11408/2023 г. на АССГ в определение 11360/21.12.2023 г. бил нееднократно наречен „изтърпяващ наказание“, което било оскърбление и нарушаване принципа за невиновност, тъй като бил подсъдим повече от 8 години и 8 месеца без присъда.

При така наведени твърдения за нарушение на общностното право респ. презумпцията за невиновност установена в чл. 6 §2 на ЕКЗПЧОС, същите се субсумират под фактическия състав на нормата на чл. 2в ал.1 от ЗОДОВ вр. чл. 6§2 от ЕКЗПЧОС. Доколкото се твърди, че това нарушение на презумпцията произтича от правораздавателна дейност на административен съд, съобразно чл. 2в ал.1 т.1 от ЗОДОВ същият следва да бъде разгледан по реда на АПК от административeн съд т.е. този иск е извън подведомствеността на общите граждански съдилища.

Не могат да бъдат споделени съображенията, заявени във въззивната жалба, че тези фактически твърдения са относими към иск с правно основание чл. 2 ал.1 т.2 от ЗОДОВ, който дава защита при нарушаване на права, защитени от чл. 5 §2-4 от ЕКЗПЧОС, а както беше посочено презумпцията за невиновност е установена в чл.6§2 от Конвенцията т.е. същата е извън приложното поле на чл. 2 ал.1 т.2 от ЗОДОВ.

В обстоятелствената част на молбата се съдържат и твърдения за „злоупотреба с право и флагранен отказ от правосъдие“ от страна на съдията – докладчик от АССГ, които според ищеца са противоправни и които са му причинили вреди. Така твърдяните противоправни действия не попадат в никоя от хипотезите на обезщетяване на вреди, предвидени в ЗОДОВ. Заявено е за защита притезателно субективно гражданско право т.е. приложим е общия ред по чл. 49 от ЗЗД респ. реда по ГПК / в този смисъл определение 4944/30.10.2025 г. по к.гр.д. 3480/2025 г. на Петчленен състав на ВКС и ВАС, 3 постановено по друго дело на настоящия въззивник с идентични твърдения/.

Вместо да извърши преценка, предвид фактическите твърдения, заявени в обстоятелствената част на исковата молба и раздели производството по делото като частта от него, касаеща иска по чл. 2в ал.1 от ЗОДОВ се изпрати по компетентност на административен съд респ. да се произнесе по иска с правно основание чл. 49 от ЗЗД, с които е бил сезиран СРС, съставът на първоинстанционния съд се е произнесъл по непредявен иск с правно основание чл. 2 ал.1 т.2 от ЗОДОВ . Фактическите състави на чл. 49 от ЗЗД и чл. 2 ал.1 т.2 от ЗОДОВ касаят установяване на различни обстоятелства, които не са разгледани от състава на СРС, поради което е невъзможно в рамките на въззивното производство, настоящият съдебен състав да разгледа за първи път, поради което и на основание чл. 270 ал.3 изр. 3 от ГПК решението на СРС следва да бъде обезсилено като делото се върне на СРС за произнасяне по заявения с исковата молба иск, подсъден на общите граждански съдилища след разделяне на производството и изпращане на делото в частта на иска по чл. 2в ал.1ЗОДОВ вр. с чл.6 §2 от ЕКЗПЧОС на административен съд.

Предвид изложените съображения съдът

РЕШИ:

ОБЕЗСИЛВА решение № 14 958/01.08.2025 г., постановено по гр.д.

1723/2024 г. по описа на СРС, 30 състав .

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд съобразно мотивите на настоящото решение.

Решението подлежи на обжалване пред ВКС в месечен срок от връчване на препис от същото до страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4