Решение № 10761 от 03.06.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 10761 гр. София, 03.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 176 СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: БОРЯНА В. ПЕТРОВА при участието на секретаря ЙОРДАНКА Г. ЦИКОВА като разгледа докладваното от БОРЯНА В. ПЕТРОВА Гражданско дело № 20251110149922 по описа за 2025 година

Предявени са за разглеждане обективно кумулативно съединени искове от установителни и осъдителни искове от ЮЛ срещу Т. Б. А., както следва:

1. установителен иск с правно основание по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл.

79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК за сумата от 204,51 евро (400 лева), представляваща главница по договор за потребителски кредит № **********/04.09.2024 г., ведно със законна лихва от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до изплащане на вземането;

2. установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК за сумата от 28,67 евро (56,09 лева), представляваща неплатено договорно възнаграждение за период от 10.10.2024 г. до 10.04.2025 г.;

3. установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 33,54 евро ( 65,60 лева) лихва за забава за периода от 11.10.2024 г. до 10.04.2025 г.

4. осъдителен иск с правно основание по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл.

240 ЗЗД, вр. чл. 10а, предл. 2 ЗПК за сумата от 92,03 евро (180 лева), представляваща възнаграждение за закупена и използвана допълнителна услуга „Фаст“;

5. осъдителен иск с правно основание по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл.

240 ЗЗД, вр. чл. 10а, предл. 2 ЗПК за сумата от 71,58 евро (140 лева), представляваща неплатено възнаграждение за закупена допълнителна услуга „Флекси“;

Ищецът ЮЛ e подал заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение срещу Т. Б. А., като за част от заявените суми е издадена 1 заповед за изпълнение и изпълнителен лист, а за друга част съдът е отхвърлил искането. Срещу длъжника е издадена заповед за изпълнение на парично задължение от 14.08.2025 г. за сумите, както следва: сумата от 400 лева, представляваща главница по Договор за кредит № **********/04.09.2024 г., ведно със законната лихва за периода от 27.06.2025 г. до изплащане на вземането, сумата от 21,22 лева, представляваща лихва за периода от 10.04.2025 г. до 26.06.2025 г., сумата от 65,60 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 11.10.2024 г. до 10.04.2025 г. и 56.09 лева, представляваща неплатено договорно възнаграждение за периода от 10.10.2024 г. до 10.04.2025 г., както и разноски, а именно: държавна такса в размер на 21,25 лева и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лева.

Същевременно с определение от 14.08.2025 г. съдът е отхвърлил заявлението за част от заявените суми, а именно: 180 лева - неплатено възнаграждение за закупена и използвана услуга Фаст, 140 лева – неплатено възнаграждение за закупена услуга Флекси, 30 лева – неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране при забава с повече от 14 дни, начислени на 16.04.2022 г., както и сумата от 200 лева – неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране при забава с повече от 90 календарни дни за плащане на вноска по договора и 80 лева, представляваща задължение за подготовка на документи. Срещу сумите, за които е издадена заповед за изпълнение длъжникът е депозирал бланкетно възражение с доводи, че не е изплатил задълженията си поради здравословни проблеми. След указание до заявителя, последният е предявил установителен иск за част от сумите по издадената заповед за изпълнение, срещу които е подадено възражение от длъжника, така и осъдителни искове за сумите, за които съдът е отказал да издаде заповед за изпълнение на парично задължение.

Ищецът твърди, че на 04.09.2024 г. между ищеца, като кредитор, и Т. Б.

А., като кредитополучател, е сключен Договор за потребителски кредит № **********. Сочи се, че сумата, предоставена по договора за кредит, е в размер на 400 лева, като общото задължение по договора, заедно с уговорените лихви и възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги, възлизало на сумата от 776,09 лв. Ищецът твърди, че изпълнил точно и в срок задълженията си по договора, като сумата по договора е преведена чрез паричен превод към Easy pay. Длъжникът поел задължение да погасява предоставения заем на равни месечни вноски съгласно погасителен план, който бил неразделна част от договора. Били уговорени 7 погасителни вноски в размер на 110,86 лв. всяка от тях, с падежна дата всяко 10 число на месеца.

Сочи, че падежът на последната погасителна вноска бил на 10.04.2025 г., след която дата вземанията по договора били изискуеми в пълния си размер.

Ответникът не направил нито едно плащане по заема, с оглед на което, и съгласно общите условия на ищеца, били начислени лихви за просрочие на вноските по погасителен план в размер на 65,60 лева, за периода от 11.10.2024 г. д 10.04.2025 г. Сочи, че е налице и непогасено договорно възнаграждение в размер на 56,09 лева за периода от 10.10.2024 г. до 10.04.2025 г. Съгласно приложимите Общи условия, ответницата избрала да закупи допълнителни услуги „Фаст“ за сумата от 180 лева и „Флекси“ за сумата от 140 лева. Твърди, 2 че всяка от услугите предоставяла различни възможности на кредитополучателя. Ответникът не изпълнил задължението си да погаси сумите, предмет на предявените осъдителни искове за допълнителни услуги.

Поради тези и останалите подробно изложени съображения моли съдът да уважи предявения установителен и съединените с него осъдителни искове за посочените суми. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор от ответника Т. Б. А..

Направено е възражение по чл.414 от ГПК,с твърдението единствено, че не дължи сумите.

В доказателствена тежест на ищеца по предявените установителни искове по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК и чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 240, ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК и по двата осъдителни иска по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр.

240 ЗЗД, вр. чл. 10а, предл. 2 ЗПК е да докаже при условията на пълно и главно доказване правопораждащите факти, от които черпи изгодни за себе си последици, a именно: 1) наличието на валиден договор за потребителски кредит, чиито клаузи, в т.ч. за заплащане на възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги и договорно възнаграждение в посочените размери, са индивидуално договорени, не са неравноправни, не противоречат на императивни материалноправни норми и на принципа на добросъвестността;

2) че кредиторът е предоставил, а длъжникът е усвоил сумата по отпуснатия потребителски кредит, като дължимите вноски не са заплатени на уговорените в договора падежи; 3) че кредиторът е предоставил, съответно длъжникът е ползвал твърдените услуги „Фаст“ и „Флекси“.

При установяване на горното, в тежест на ответника факт на погасяване на дълга.

В тежест на ищеца е да докаже положителния по предявения установителен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД е да докаже възникването на главен дълг и момента, от който той е станал изискуем. В тежест на ответника е да докаже погасяване на дълга на падежа.

С доклада по делото на основание чл. 7, ал. 3 ГПК и с оглед разрешенията, дадени с Тълкувателно решение № 1/27.04.2022 г. по тълк.д.

№1/2020 г. съдът е изпълнил задължението си да укаже на страните, че следи служебно за нищожност на договорите, от които се твърди да произтичат процесните вземания поради противоречие на същите с императивни норми на закона, поради заобикаляне на закона, поради противоречие с добрите нрави и т.н.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено следното:

3

От събраните по делото писмени доказателства се установява, че на 04.09.2024г. са сключили Договор за потребителски кредит № **********, по силата на който ищецът предоставил на ответницата паричен заем в размер на 400 лева, видно и от приложената по делото разпечатка от транзакция (лист 12). Съгласно раздел VI от договора, ответникът се задължил да върне заема в срок от 7 месеца, на равни месечни погасителни вноски с падеж от 10.10.2024г. до 10.04.2025г., съгласно приложения погасителен план. В раздел VI от договора е предвидено и плащането на възнаградителна лихва с годишен лихвен процент от 40,70 %. Отбелязано е и, че ответникът избира да ползва и пакет от допълнителни услуги свързани с разглеждането на искането за кредит, възможността за отлагане плащането на вноски, промяна на размера и падежа им, срещу дължимо възнаграждение в размер на 320 лева за тeзи услуги – 180 лева по клауза Фаст и 140 лева по клауза Флекси.

Ответникът не оспорва представените писмени доказателства, поради което и съдът приема за доказан фактът, че между страните е възникнало валидно правоотношение по Договор за потребителски кредит № **********, от 04.09.2024г., по силата на което заемодателят е предоставил на ответницата паричен заем в размер на 400 лева, който последната се задължила да върне ведно с уговорената възнаградителна лихва в срок до 10.04.2025г. Страните не спорят, че ответникът не е изпълнил задължението си по посочения договор и не е заплатил нито една вноска, дължима по договора

Представени по делото погасителен план, СЕФ, преддоговорна информация, както и ОУ, приложими към договора и извлечение от сметка.

От съдържанието на раздел 15 „Допълнителни услуги“ от представените Общи условия на ЮЛ към договора за потребителски кредит /ОУ/ се установява, че уговорените допълнителни услуги имат следното съдържание: чл. 15.1 – клиентът закупил пакет допълнителни услуги получава приоритетно разглеждане и становище по искането за отпускане на потребителски кредит и изплащане на отпуснатата сума преди клиентите по договорите, без закупен допълнителен пакет в рамките на един час. Според чл. 15.2 всеки клиент, пожелал и закупил пакета получава право да отлага плащането на вноски, да намалява размера на вноските или да променя датата на падежа им.

Предвижда се обаче за това страните да подпишат допълнително споразумение към договора. Следователно допълнителните услуги се явяват регламентирани в две насоки: услуги, свързани със сключването на договора 4 за кредит и отпускането на потребителския кредит, и услуги, свързани с неговото изпълнение. Съгласно т. 9 и т. 10 на чл. 11 от ЗПК договорът трябва да съдържа лихвения процент по кредита, условията за прилагането му и индекс или референтен лихвен процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент, както и периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения процент, като и годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР по определения в приложение № 1 начин.

Неспазването на което и да е от тях според императивната норма на чл. 22 ЗПК води до недействителност на договора за потребителски кредит. В случая договорът за потребителски кредит съдържа част от информацията, посочена в т. 9 и т. 10 на чл. 11 ЗПК – посочен е годишният лихвен процент – 40,70 %, като не е предвидена възможност за промяната му, тъй като същият е фиксиран, и общата сума, дължима от потребителя по кредита, изчислена към момента на сключване на договора, посочен е и годишният процент на разходите – 46,92 %. Изготвен е и погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски – изискване на чл. 11, ал. 1, т. 7 и 11 ЗПК.

Настоящият съдебен състав приема обаче, че договорът за потребителски кредит не отговаря на изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.

Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит, а според ал. 2 от същата норма годишният процент на разходите по кредита се изчислява по формула съгласно приложение № 1, като се вземат предвид посочените в него общи положения и допълнителни допускания. В случая в представения договор за потребителски 5 кредит е посочен процент на ГПР 46,92 %, т. е. формално е изпълнено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ГПК. Този размер не надвишава максималния по чл. 19, ал. 4 ЗПК. Този размер обаче не отразява действителния такъв, тъй като не включва част от разходите за кредита, а именно разходите за пакета допълнителни услуги, които се включват в общите разходи по кредита по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК. По силата на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК "Общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждения за кредитни посредници и всички други разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия; общият разход по кредита за потребителя не включва нотариални такси. Съгласно т. 2 "обща сума, дължима от потребителя" е сборът от общия размер на кредита и общите разходи по кредита за потребителя. Според практиката на СЕС – решение по дело С-686/19, в понятието "общи разходи по кредита за потребителя" се обозначават всички разходи, които потребителят е длъжен да заплати по договора за кредит и които са известни на кредитора, включително комисионите, които кредитополучателят е длъжен да заплати на кредитора.