Решение № 160 от 07.04.2023, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 160 гр. Варна, 07.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на четиринадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Диана К. С. при участието на секретаря Албена Ив. Янакиева като разгледа докладваното от Диана К. С. Търговско дело № 20223100900651 по описа за 2022 година

Производството е образувано по предявен от М. Д. Х. (с предходно фамилно име А.) срещу ЗАД „ОЗК - Застраховане" АД за осъждане на ответника за сумите от:

1/ 50000.00 лв., представляваща застрахователно обезщетение за неимуществени вреди настъпили в следствие на виновно причинено от Х. К.

К. ПТП на 18.03.2018г., изразяващи се в претърпени болки и страдания от счупване на главичката на дясна лъчева кост, обусловило трайно затруднение в движенията на десния горен крайник, претърпени психични изживявания и състояние на емоционален стрес, ведно с дължимата законната лихва върху главницата от 50000.00 лв., считано от датата на уведомяване на застрахователя – 22.02.2022 г. до окончателното изплащане сумата;

2/ 49.83 лв., представляваща застрахователно обезщетение за имуществени вреди настъпили в следствие на виновно причинено от Х. К. К.

ПТП на 18.03.2018г., изразяващи се в сторени направени разходи за медикаменти в размер на 25.43лв., консумативи в размер на 7.00лв.и проведено лечение в размер на 17.40лв., ведно с дължимата законна лихва върху главницата от 49.83 лв., считано от датата на уведомяване на застрахователя – 22.02.2022 г. до окончателното изплащане сумата, всичките суми дължими по силата на договор за застраховка „Гражданска отговорност” по застрахователна полица № ****** с валидност до 22.06.2018 г.

В исковата молба се твърди, че на 18.03.2018 г. на път трети клас 208, 1 при км. 42 + 050 е настъпило ПТП, при което, водачът Х. К. К., при управление на моторно превозно средство - влекач „Скания Р 500”, с рег. № ****** със закачено за него полуремарке „Стас О 38 3 ФАК“ с рег. № ******, нарушил правилата за движение по пътищата по чл. 16, ал. 1 от ЗДвП, в следствие на което по непредпазливост причинил средна телесна повреда на ищцата М. Д. Х. (с предходно фамилно име А.) изразяваща се в счупване на главичката на дясна лъчева кост, обусловило трайно затруднение в движенията на десния горен крайник за период от около месец и половина при благоприятно протичане на оздравителния процес. В следствие на причинените травматични увреждания от настъпилото ПТП, ищцата претърпяла продължително възстановяване за период повече от една година.

Ищцата твърди, че в следствие на ПТП – то е претърпяла болки и страдания, емоционален стрес и психически дискомфорт. Излага се, че след претърпените лечебни интервенции е следвало да отложи сключването на граждански брак, както и по лекарска препоръка й се наложило да отбягва забременяване до приключване на лечението й.

Освен причинените неимуществени вреди на ищцата били причинени и имуществени вреди, изразяващи се в стойността на направени разходи за медикаменти, консумативи и проведено лечение в общ размер от 49.83 лв.

/7.00лв. за копие на диск от ренгенография, 17.40лв. за болничен престой, 13.98лв. закупено лекарство Диклонервовид и 11.45лв. заакумено лекарство Хепароид/.

Срещу виновния водач Х. К. К. е образувано досъдебно производство, като с влязло в законна сила споразумение, обективирано в протокол № 1/12.01.2022 г. по НОХД № 57/2021 г. по описа на Районен съд – Провадия, последният е признат за виновен за това, че по непредпазливост причинил средна телесна повреда на повече от едно лице – ищцата М. Д. Х. (с предходно фамилно име А.), Е. Д. А. и М.М.И., за което му е наложено наказание „лишаване от свобода“, отложено с три годишен изпитателен срок, както и наказание „лишаване от право да управлява МПС“.

Към датата на ПТП по отношение на автомобила на водача К. е имало сключена застраховка „Гражданска отговорност” по застрахователна полица ****** със срок на действие от 23.06.2017 г. до 22.06.2018 с ответника, който следва да заплати обезщетение за вредите, причинени от застрахования.

Ищцата предявила писмена претенция с вх. № ЦУ 99 - 943 от 2

23.02.2022г. пред ответника за изплащане на обезщетение за причинените имуществени и неимуществени вреди, по която е определено обезщетение в общ размер от 5000.00 лв., като до момента на е постъпило плащане от ответното дружество.

Поради наличие на причинната връзка между поведението на застрахования водач и претърпените неимуществени и имуществени вреди, вследствие на настъпилото ПТП, ищцата моли съда да постанови решение за осъждане на ответника за репариране на причинените вреди в претендираните размери, както и за сторените в производството съдебни разноски.

В съдебно заседание ищцата редовно призована, чрез процесуалния представител подържа предявените искове и моли същите да бъдат уважени.

По делото е постъпил отговор от ответната страна ЗАД „ОЗК Застраховане" АД, в срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК.

Излагат се съображения, че исковата молба е допустима. Оспорват се предявените искове по размер, като ответникът прави изрично признание на иска за неимуществени вреди до размера от 5000.00 лв. Ответникът не оспорва наличието на облигационно правоотношение по застрахователна полица № ****** със срок на валидност от 23.06.2017 г. до 22.06.2018 г. на моторно превозно средство - влекач „Скания Р 500”, с рег. № ******, както и обстоятелството, че на 18.03.2018 г. е настъпило ПТП между застрахования автомобил с водач Х. К. и лек автомобил марка „Сеат“, модел „Кордожа“ с рег. № ****** с водач Ю. К. Х., в който ищцата е била пътник.

Твърди се, че по предявената от ищцата писмена претенция към застрахователя, последният е определил обезщетение в размер на 5000.00 лв., като на 20.04.2022 г. е отправено предложение за сключване на споразумение, но такова не било постигнато между страните. Ответникът излага, че определеното от него обезщетение в размер на 5000.00 лв. репарира причинените неимуществени вреди в пълен размер. Твърди, че при определянето на размера е съобразен и фактът на съпричиняванане на вредоносния резултат от пострадалото лице, изразяващо се в липса на поставен предпазен колан. Излагат се съображения, че претендираната сума за неимуществени вреди е завишена и несъобразена с принципа за справедливост.

По отношение на претенцията за обезщетение за претърпените имуществени вреди от ищцата, ответното дружество излага, че искът е частично основателен, доколкото при формиране на размера ищцата не е съобразила евентуалния си принос за претърпените увреждания.

Оспорват се твърденията на ищцата за продължителен възстановителния период, негативни психични изживявани, стрес и невъзможност за забременяване, както и причинно – следствената им връзка с 3 процесното ПТП.

По изложените съображения моли съдът да отхвърли предявения иск за обезщетение за претърпени имуществени вреди в цялост, а по отношение на предявения иск за обезщетение за претърпени неимуществени вреди, моли за отхвърляне на иска за размера над 5000.00 лв. до претендирания размер от 50000.00 лв. Моли и за присъждане на сторените в производството разноски.

В съдебно заседание ответникът чрез процесуалния си представите поддържа подадения отговор, моли за отхвърляне на предявените искове и присъждане на разноски.

По делото не е постъпил отговор от третото лице помагач Ю. К. Х. в указания едномесечен срок. Не се явява в съдебно заседание и не изразява становище.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

С влязло в сила споразумение от 12.01.2022г. по НОХД №20213130200057 по описана Районен съд – Провадия Х. К. К. се е признал за виновен за това, че при управление на моторно превозно средство - влекач „Скания Р 500”, с рег. № ****** със закачено за него полуремарке „Стас О 38 3 ФАК“ с рег. № ******, нарушил правилата за движение по пътищата по чл.

16, ал. 1 от ЗДвП, в следствие на което по непредпазливост причинил средна телесна повреда на ищцата М. Д. Х. (с предходно фамилно име А.) изразяваща се в счупване на главичката на дясна лъчева кост, обусловило трайно затруднение в движенията на десния горен крайник за период от около месец и половина при благоприятно протичане на оздравителния процес, престъпление по чл.343, ал.3, пр.2, б.“а“, вр.ал.1, б.“б“, пр.1 и пр.2, вр.чл.342, ал.1 от НК и е приел да му се наложи наказание от лишаване от свобода за срок от девет месеца, изпълнението на което, на основание чл.66, ал.1 от НК е отложено за изпитателен срок от три години.

Съгласно заключението по допусната съдебно автотехническа експертиза се установява следния механизъм на ПТП: на 18.03.2018г. на път трети клас 208, при км.42+0550 е настъпило ПТП между товарен автомобил „Скания П 500", с рег.№****** с прикачено ремарке марка „Стас О 383 4

ФАК", с рег.№******, управляван от Х. К. К. и лек автомобил „Сеат Кордоба", с рег.№******, управляван от Ю. К. Х., с пътничка М. Д. А..

Водачът К. допуснал товарния състав да се движи около средата на пътното платно при преминаване на тунел със следващ за посоката на неговото движение остър ляв завой, в резултат на които си действия заема частично насрещната пътна лента. В същия момент в насрещната пътна лента се е движил лекия автомобил „Сеат". Водача Х. е извършил спасителна маневра в дясно, но поради малката ширина на десен пътен банкет не успява да предотврати удара. Удара между двата автомобила е настъпил с минимална застъпна повърхност в предните им леви части. След удара автомобилите са се установили на около 10 метра след точката на удар на база ниските скорости на движение от около 40 км/ч за всеки един, към момента на удара и преди него. Вещото лице М. е посочило, че пътното платно било асфалтово, мокро, съставено от две срещуположни пътни ленти, с ширини за по 3.5 метра и 3.6 метра, ограничени в ляво и дясно от затревени банкети, разделени от единична непрекъсната бяла линия. Пътни знаци не били описани или заснети, максималната допустима скорост на движение е била 90 км/ч за лекия автомобил и 70 км/ч за тежкотоварния състав. Лекият автомобил се е движил в посока гр.Провадия, а товарния състав в посока гр.Айтос. Основна особеност на района на ПТП е наличието на тунелно съоръжение и на остър ляв завой в посоката на движение на излизащия от тунела товарен състав.

Тунелното съоръжение, подхода към острия завой и самия завой се характеризират с тесен пътен участък сравним с ширина за движение в права посока. Процесния остър ляв завой е определил късо разстояние за реакция след напускане на тунела от страна на водача на товарния автомобил и малко време за завръщане в пътната му лента. Височината на тунела е 4 метра, което определя, че товарния състав не е имал техническата необходимост при съобразена скорост с преминаване на тунела да използва средната част от пътното платно, ето защо за да определи минимална дистанция от стените на тунела следва да се движи с по-ниска скорост от останалите лекотоварни автомобили е заключило вещото лице. От своя страна водача на лекия автомобил е имал по-къса дистанция за реакция, определена от десния за него остър завой - при водача на лекия автомобил няма диагонална видимост спрямо ширината на пътното платно, тъй като взора му се прекъсва от наличната в дясно в банкета растителност. Според установените данни по 5 делото, и двамата водачи са управлявали със скорост от около 40 км/ч, към момента на удара и преди удара. Пътния участък и за двамата водачи е предполагал по-ниска скорост на движение от максимално позволената за района на ПТП. Преди настъпване на удара, товарния състав е напуснал тунела и е изпълнявал маневра ляв завой спрямо острия ляв завой по пътния участък, а лекия автомобил се е движил по дъгата на остър десен завой.

Опасната зона за лекия автомобил е 29.8м., а за камиона 33.40 метра. Според изследваните опасни зони, водачите са нямали възможност да спрат аварийно преди точката на ПТП, дори и само в зоната на реакция, преди техническото осъществяване на аварийно спиране - средната дължина на зоната на пряка видимост е била 20 метра. По делото няма описани или заснети пътни знаци, ограничаващи скоростта на движение до различна от предвидената за движение в извънградска зона. Водача на лекия автомобил е изпълнил спасителна маневра в дясно, която е била правилна, но поради централното разположение на товарния състав спрямо ширината на пътното платно е нямало възможност за разминаване. И двамата водачи са управлявали със скорост не превишаваща максимално допустимата за района на ПТП.