Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 7644 от 24.04.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 50746/2025
Вид
Решение № 7644
Подписан
24.04.2026
Състав
РАДМИЛА ИВАЙЛОВА МИРАЗЧИЙСКА

Цитирани разпоредби

  • чл. 140 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 154 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 162 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 125а, ал. 2 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 386, ал. 1 · Кодекс за застраховането
  • чл. 386, ал. 2 · Кодекс за застраховането
  • чл. 400, ал. 1 · Кодекс за застраховането
  • чл. 400, ал. 2 · Кодекс за застраховането
  • чл. 411 · Кодекс за застраховането

РЕШЕНИЕ

№ 7644 гр. София, 24.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 174 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА при участието на секретаря НАДЕЖДА КР. ИГНАТОВА като разгледа докладваното от РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА Гражданско дело № 20251110150746 по описа за 2025 година

Предмет на делото е предявеният от ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ УНИКА АД срещу ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО

"ОЗК - ЗАСТРАХОВАНЕ " АД осъдителни искове с правно основание чл. 411 КЗ и чл. 86 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 10 484,63 лв., представляваща неизплатена регресна претенция за изплатено от ищцовото дружество застрахователно обезщетение по имуществена застраховка и ликвидационни разходи, които ответното дружество в качеството на застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ на виновния за настъпването на вредите водач на МПС не е възстановило, ведно със законна лихва от 03.11.2025 г. – датата на предявяване на исковата молба до изплащане на вземането и сумата в размер на 2913,78 лв., представляваща мораторна лихва за забава от 05.10.2023 г. до 02.11.2025 г.

Ищецът твърди, че в срока на застрахователното покритие по договор за имуществена застраховка „Каско” е настъпило пътнотранспортно произшествие на 12.07.2022 г. в с. Х., обл. С. З., в производствената база на дружеството „К. М“ ООД, находяща се на ул. С. 3, при което вследствие виновното поведение на водач на МПС марка и модел „(АВТ.МАРКА)“ с ДК № ** **** **, с валидна застраховка „Гражданска отговорност”, сключена с ответното дружество, който удря паркираното МПС марка и модел 1

„(АВТ.МАРКА)“ е рег. № ** **** ** с валидна застраховка Каско при ищцовото дружество и му е нанесъл имуществени вреди в размер на 10484,63 лв. За процесното ПТП е образувана щета при ищеца и същият е заплатил горепосочената сума като застрахователно обезщетение на автосервиза, който е отремонтирал повреденото МПС. Поддържа, че до ответника е изпратена покана за заплащане на сумата, като последният е отказал плащане с писмо от 04.10.2023 г. Претендира разноски.

Отговор на исковата молба е постъпил в едномесечния законоустановен срок, с който се опорава иска по основание и размер. Възразява се срещу механизмът на ПТП и вината на водача на МПС, застрахован със застраховка Гражданска отговорност от ответника. Аргументира се, че в случая е виновен водача на автомобила, застрахован при ищеца. Прави се възражение за съпричиняване. Претендират се разноски.

Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира следното:

С плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или срещу лицето, застраховало неговата гражданска отговорност. За възникване на регресното вземане е необходимо да се установят следните факти: да е сключен договор за имуществено застраховане, в срока на застрахователното покритие на който и вследствие виновно и противоправно поведение на водач на МПС, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника, да е настъпило събитие, за което ответникът носи риска, като в изпълнение на договорното си задължение ищецът да е изплатил на застрахования застрахователно обезщетение в размер на действителните вреди. Съобразно разпоредбата на чл. 154 ГПК ищецът следва да установи горепосочените обстоятелства.

С доклада по делото като безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че е настъпило пътнотранспортно произшествие на 12.07.2022 г. в с. Х., обл. С. З., в производствената база на дружеството „К. М“ ООД, находяща се на ул. С. 3, между МПС марка и модел „(АВТ.МАРКА)“ с ДК № ** **** **, с валидна застраховка „Гражданска отговорност”, сключена с ответното дружество и МПС марка и модел „(АВТ.МАРКА)“ е рег. № ** **** ** с валидна застраховка Каско при ищцовото дружество. За процесното 2

ПТП е образувана щета при ищеца и същият е заплатил сумата в размер на 10484,63 лв. като застрахователно обезщетение на автосервиза, който е отремонтирал повреденото МПС. До ответника е изпратена покана за заплащане на сумата, като последният е отказал плащане с писмо от 04.10.2023 г.

Съдът намира за установено, че е настъпило пътнотранспортно произшествие на 12.07.2022 г. в с. Х., обл. С. З., в производствената база на дружеството „К. М“ ООД, находяща се на ул. С. 3, водача на МПС марка и модел „(АВТ.МАРКА)“ с ДК № ** **** **, с валидна застраховка „Гражданска отговорност”, сключена с ответното дружество, при маневра назад удря със задната врата на буса, която се отваря в движение паркираното МПС марка и модел „(АВТ.МАРКА)“ е рег. № ** **** ** с валидна застраховка Каско при ищцовото дружество и причинява имуществени щети.

За да направи този извод, съдът взема предвид отбелязванията върху съставения двустранен протокол за произшествието, който макар да не се ползва с обвързваща съда материална доказателствена сила относно отразените в него обстоятелства, като по същество обективира съгласуваните изявления на участниците в ПТП относно причините за произшествието, съставен при предвидените в закона предпоставки /липса на спор между участниците в ПТП относно обстоятелствата, свързани с него и при причинени само материални щети, които не възпрепятстват МПС да се движи на собствен ход - арг. чл. 5, ал. 1 от Наредба № Iз-41 от 12.01.2009 г. за документите и реда за съставянето им при пътнотранспортни произшествия и реда за информиране между Министерството на вътрешните работи, Комисията за финансов надзор и Гаранционния фонд /ред. до изм. бр. ДВ 19 от 2017 г. /, вр. чл. 125а, ал. 2 ЗДвП/, то отразеното в него съответства на заключението по съдебно – автотехническата експертиза, неоспорено от страните, което се кредитира от съда като обективно и компетентно дадено.

Механизмът на процесното ПТП се установява и от събраните по делото гласни доказателствени средства чрез разпит на двама свидетели участници в процесното ПТП. Съдът кредитира показанията като логични, последователни, вътрешно непротиворечиви и кореспондиращи с останалите доказателства по делото.

При така установените факти съдът стига до еднозначен правен извод, че вина за настъпване на произшествието има водачът на МПС марка и модел 3

„(АВТ.МАРКА)“ с ДК № ** **** **, който е предприел маневра назад без да се увери, че задната врата на МПС е затворена по начин, по който да не се отвори в движение.

С плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" на причинителя на вредата - до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне - чл.

411 КЗ.

Обемът на отговорността по чл. 411 КЗ включва платеното застрахователно обезщетение и ликвидационните разноски. Отговорността на ответника на претендираното основание не може да надвишава застрахователната сума /чл. 386, ал. 1 КЗ/ и действителната стойност на вредата /чл. 386, ал. 2 КЗ/. Разпоредбата на чл. 386, ал. 2 КЗ предвижда, че обезщетението трябва да бъде равно на размера на вредата към деня на настъпване на застрахователното събитие - действителната /при пълна увреда/ или възстановителната /при частична увреда/ стойност на застрахованото имущество, т. е. стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго със същото качество /чл. 400, ал. 1 КЗ/, съответно стойността, необходима за възстановяване на имуществото в същия вид, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка /чл. 400, ал. 2 КЗ/.

От приетото и неоспорено от страните заключение по съдебно автотехническата експертиза, което съдът кредитира като обективно и компетентно дадено, се установява, че средната пазарна стойност по възстановяване на нанесените вследствие на процесното ПТП щети върху автобуса, предмет на сключената при ищеца имуществена застраховка, възлиза на сумата от 10484,63 лева. Относно ликвидационни разноски сумата в размер на 15 лева съдът намира този размер за обичаен и установен на основание чл. 162 ГПК. Поради изложеното съдът намира, че искът за главница е изцяло основателен.

Не се доказа (при тежест на ответника) водачът на паркираното МПС да е нарушил ЗДвП, с което да е допринесъл за настъпването на щетите. Поради изложеното съдът намира възражението за съпричиняване за неоснователно.

По иска с правно основание чл. 86 ЗЗД:

4

Регресното вземане по чл. 411 КЗ възниква като безсрочно. За да бъде поставен длъжникът по него в забава, е необходимо да е бил поканен от ищеца да плати. Страните не спорят и съдът е отделил с доклада по чл. 140 ГПК като безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че ответникът е поканен да заплати задължението по регресната претенция, като е отказал плащане на 04.10.2023 г. Поради изложеното съдът намира, че искът за мораторна лихва от 05.10.2023 г. – деня след отказа до завеждане на исковата молба е основателен в претендирания размер, определена от съда на основание чл. 162 ГПК, поради което искът следва да се уважи.

С оглед разпоредбите на Закона за въвеждане на еврото в Република България считано от 01.01.2026 г. официалната парична единица на Република България е еврото, поради което процесните суми следва да бъдат изписани в евро след превалутирането и закръгляването им съгласно правилата по чл. 12 и чл. 13 от същия закон.

Като законова последица се ответницата дължи и законна лихва за забава от датата на подаване на исковата молба, до окончателното изплащане на сумата.

По разноските:

При изхода на делото право на разноски има ищецът в размер на 1141,35 евро.

Мотивиран от горното, съдът

РЕШИ:

О С Ъ Ж Д А на основаниe чл. 411 КЗ ЗАСТРАХОВАТЕЛНО

АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО "ОЗК - ЗАСТРАХОВАНЕ " АД, ЕИК

040451865 да заплати на ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ УНИКА АД, ЕИК 121265177 на основание чл. 411 КЗ и чл. 86 ЗЗД сумата в размер на 5360,71 евро (10 484,63 лв.), представляваща неизплатена регресна претенция за изплатено от ищцовото дружество застрахователно обезщетение по имуществена застраховка и ликвидационни разходи за вреди на МПС марка и модел „(АВТ.МАРКА)“ е рег. № ** **** ** с валидна застраховка Каско при ищцовото дружество, които са настъпили от пътнотранспортно произшествие 5 на 12.07.2022 г. в с. Х., обл. С. З., в производствената база на дружеството „К.

М“ ООД, находяща се на ул. С. 3, по вина на водача на МПС марка и модел „(АВТ.МАРКА)“ с ДК № ** **** **, с валидна застраховка „Гражданска отговорност”, сключена с ответното дружество, ведно със законна лихва от 03.11.2025 г. – датата на предявяване на исковата молба до изплащане на вземането, както и сумата в размер на 1489,79 евро (2913,78 лв.), представляваща мораторна лихва за забава от 05.10.2023 г. до 02.11.2025 г.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО "ОЗК - ЗАСТРАХОВАНЕ " АД, ЕИК

040451865 да заплати на ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ УНИКА АД, ЕИК 121265177 сумата в размер на 1141,35 евро, представляваща разноски за първоинстанционното производство.

Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 6