Решение № 1176 от 26.05.2026, Административен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 1176

Перник, 26.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Перник - II касационен състав, в съдебно заседание на двадесет и девети април две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Председател:

СЛАВА ГЕОРГИЕВА

Членове:

КИРИЛ ЧАКЪРОВ

МАРИЯ ХРИСТОВА

При секретар АННА МАНЧЕВА и с участието на прокурора БИСЕР ИГНАТОВ КОВАЧКИ като разгледа докладваното от съдия МАРИЯ ХРИСТОВА канд № 20267160600184 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във вр. с чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба на началника на Областен отдел „Автомобилна администрация“ Перник против Решение № 66 от 12.02.2026 година, постановено по АНД № 1707 по описа за 2025 година на Районен съд - Перник.

С оспореното решение е отменено наказателно постановление (НП) № 34-0000644 от 14.05.2025 година, издадено от и.д. началник Областен отдел „Автомобилна администрация“ – Перник срещу Б. С. Г. с [ЕГН], живущ в [населено място], обл. София, [улица], с което на основание чл.177, ал.5, пр.2-ро от ЗДвП за осъществен състав на административно нарушение по чл.139, ал.1, т.2 от ЗДвП, във вр. с чл.6, ал.1, б.“в“ от Наредба № 11 от 03.07.2001 годна на МРРБ му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 766, 94 евро, левовата равностойност на 1 500 лева.

Касаторът твърди, че оспореното решение е постановено при съществено нарушение на процесуалните правила и в противоречие с материалния закон, тъй като първоинстанционният съд е отменил наказателното постановление на формално основание, което не представлява съществено нарушение и без да обсъди релевантните факти и правни последици от предходното производство. Твърди, че липсата в АУАН на квалифициращото обстоятелство „повторност“ не е съществено нарушение по смисъла на чл.42, т.4 от ЗАНН, а посочването за пръв път в наказателното постановление не ограничава правото на защита на дееца, тъй като този факт може да се оспори в съдебната фаза на производството. С оглед на това иска от съда да постанови съдебен акт, с който оспореното решение на Районен съд – Перник да бъде отменено, респективно да бъде потвърдено и отмененото с него наказателно постановление.

Касационната жалба е връчена на ответника – Б. С. Г., който в срока по чл.213а, ал.4 от АПК е депозирал отговор по касационната жалба, с който оспорва нейната основателност и претендира присъждане на съдебни разноски.

В проведеното съдебно заседание, касационният жалбоподател – началник на Областен отдел „Автомобилна администрация“ Перник, редовно призован не се явява и не се представлява.

Ответникът по касационната жалба – Б. С. Г. редовно призован не се явява и не изпраща процесуален представител. По делото е постъпила молба с вх. № 1058 от 08.04.2026 година от пълномощника В. К. от Адвокатска колегия – Перник, с която се поддържа подадения по делото отговор на касационната жалба.

В проведеното съдебно заседание на 29.04.2026 година представителят на Окръжна прокуратура – Перник прави заключение за основателност на касационната жалба и предлага първоинстанционното решение да бъде отменено, като неправилно и незаконосъобразно.

Административен съд – Перник, в настоящият касационен състав, като прецени наведените касационни основания и доводи на страните, прилагайки нормата на чл.218 от АПК, след съвещание намира следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 от АПК, от лице по чл.210, ал.1 от АПК, за което постановеното решение е неблагоприятно, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, предвид което същата е процесуално допустима и съдът дължи разглеждането и по същество.

Разгледана по същество касационната жалба е основателна.

С Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 00580 от 22.04.2025 година, съставен от инспектор при Областен отдел „Автомобилна администрация“ – Перник в присъствието на свидетел е ангажирана административнонаказателната отговорност на Б. С. Г. с [ЕГН], с адрес: [населено място], [улица], с месторабота: ВТВ- В. В. ЕООД с [ЕИК], на длъжност: водач за това, че на 22.04.2025 година на АМ С., разклона за [населено място], посока [населено място] координати 42.4999N 23.13945Е управлява МПС МАН ТГС с рег. № [рег. номер], от кат. N3, с четири оси, от които две управляеми като извършва Обществен превоз на товари (трошен камък 0-4 мм) на територията на Република България по маршрут Студена- М. Долина видно от пътен лист № 163237/ 22.04.2025 година, Товарителница № **********/22.04.2025 година и кантарна бележка № 23213200 от 22.04.2025 година, като при проверката било установено, че водачът управлява и извършва превоз с пътно превозно средство, което е с обща маса – 51 340 кг., видно от кантарна бележка № 23213200 от 22.04.2025 година, като надвишава допустимите максимални маси за движение по пътищата отворени за обществено ползване – моторно превозно средство с четири оси с две управляеми оси е до 32 000 кг. Било установено, че надвишението е с 19 340 кг. Актосъставителят е приел, че с това си деяние лицето е нарушило разпоредбата на чл.139, ал.1, т.2, пр.2 от Закона за движение по пътищата, във вр. с чл.6 от Наредба № 11 на МРРБ. АУАН е връчен на нарушителя на 22.04.2025 година.

Въз основа на така съставения АУАН е издадено обжалваното наказателно постановление № 34-0000644 от 14.05.2025 година, издадено от началник на ОО „АА“ [населено място], с което на основание чл.53 от ЗАНН, във вр. с чл.177, ал.5, пр.2 от ЗДвП на Б. С. Г. с [ЕГН] е наложил административно наказание „глоба“ в размер на 1 500 /хиляда и петстотин/ лева за извършено административно нарушение по чл.139, ал.1, т.2, пр.2 от Закона за движение по пътищата, във вр. с чл.6, ал.1, т.6, б.“в“ от Наредба № 11 от 03.07.2001 година на МРРБ. В мотивите на наказателното постановление е посочено, че от справка в система АНД, за същото по вид нарушение водачът е бил наказван и има влязло в сила на 30.09.2024 година наказателно постановление № 34-0000173 от 20.06.2024 година, поради което нарушението на водача се явява повторно. Наказателното постановление е връчено на нарушителя на 12.06.2025 година.

Наказателното постановление е обжалвано пред Районен съд – Перник, който с Решение № 272 от 29.07.2025 година, постановено по АНД № 957 по описа за 2025 година го е потвърдил. С Решение № 1788 от 05.11.2025 година, постановено по КАНД № 450 по описа за 2025 година Административен съд – Перник на основание чл.222, ал.2, т.1 от АПК е отменил решението на първоинстанционния съд и е върнал делото за ново разглеждане. При новото разглеждане с Решение № 66 от 12.02.2026 година, постановено по АНД № 1707 по описа за 2025 година Районен съд – Перник е отменил изцяло обжалваното наказателно постановление. Извършвайки цялостна проверка за законосъобразност на производството по ангажиране на административнонаказателната отговорност, респективно на налагане на административното наказание, след приобщаване на преписката и събиране на посочените от страните доказателства съдът е приел, че е налице допуснато процесуално нарушение, тъй като в акта за установяване на административното нарушение не е посочено признакът „повторност“ като [жк], а за пръв път това е посочено в издаденото наказателно постановление. С тези мотиви и без да обсъди спора по същество първоинстанционният съд е постановил обжалваното в настоящото касационно производство решение.

Обжалваното решение е валидно и допустимо, но е неправилно поради следните аргументи:

Съгласно разпоредбата на чл.218, ал.1 от АПК, във вр. с чл.63в от ЗАНН, касационният състав обсъжда посочените в касационната жалба пороци на решението, като за правилното приложение на материалния закон следи служебно, съгласно чл.218, ал.1, пр.2 от АПК.

Настоящият касационен състав споделя изцяло възприетата от страна на Районен съд – Перник фактическа обстановка, която я намира за напълно кореспондираща с представените и приети по делото доказателства, поради което не следва да преповтаря същата.

Настоящият касационен състав не споделя направените от страна на Районен съд – Перник изводи досежно допуснато процесуално нарушение, изразяващо с в обстоятелството, че в АУАН не е било посочено, че вмененото на нарушителя административно нарушение е извършено в условията на повторност, а това е станало за пръв път с издаденото наказателно постановление и не се солидаризира с направения краен извод за отмяна на обжалваното наказателно постановление.

При това положение и предвид регламентираното в чл.227, ал.1 от АПК, във вр. с чл.63в от ЗАНН, делото не следва да бъде връщано на районния съд за ново разглеждане, а следва да бъде разгледано по същество от страна на касационната инстанция.

Не се споделят направените от страна на Районен съд – Перник изводи довели до отмяна на наказателното постановление, защото настоящият касационен състав застъпва виждането, че когато в административнонаказателното производство се установи, че деянието за което е съставен АУАН е повторно, то няма пречка лицето да бъде санкционирано по този текст, при издаване на наказателното постановление. В този случай в тежест на наказващият орган ще е да установи, че деянието е извършено при условията на повторност по смисъла на §6, т.33 от ДР на ЗДвП. Такива доказателства безспорно са ангажирани от наказващия орган, тъй като при повторното разглеждане на делото от първоинстанционния съд касационният жалбоподател е представил заверено копие на Наказателно постановление № 34-0000173 от 20.06.2024 година, издадено от началник ОО „АА“ - [населено място] което е влязло в сила от 30.09.2024 година. В допълнение следва да се има предвид, че съгласно чл.53, ал.2 от ЗАНН, наказващият орган има правомощие да издаде наказателно постановление и когато е допусната нередност в акта, стига да бъде установено по безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина, а това в настоящият случай е безспорно доказано. Аргументите на съда за това се изразяват в следното:

В конкретната хипотеза, видно от съставения Акт за установяване на административно нарушение № 00580 от 22.04.2025 година и издаденото въз основа на него и оспорено в настоящото съдебно производство Наказателно постановление № 34-0000644 от 14.05.2025 година е видно, че административнонаказателната отговорност на ответника по касационната жалба е ангажирана за извършено административно нарушение по чл.139, ал.1, т.2, пр.2 от Закона за движение по пътищата, във вр. с чл.6, ал.1, т.6, б.“в“ от Наредба № 11 от 03.07.2011 година на МРРБ. Разпоредбата на чл.139, ал.1, т.2, пр.2 от ЗДвП предвижда, че движещите се по пътя пътни превозни средства трябва да бъдат с размери, маса и натоварване на ос, които не надвишават нормите, установени от министъра на регионалното развитие и благоустройство, и с товари, които не представляват опасност за участниците в движението. От друга страна чл.6, ал.1, т.6, б.“в“ от Наредба № 11 от 03.07.2001 година на МРРБ посочва, че допустимата максимална маса на ППС за движение по пътищата, отворени за обществено ползване е за моторни превозни средства с четири оси с две управляеми оси – 32 тона.

В настоящият случай, въз основа на събрания и проверен доказателствен материал, в това число Кантарна бележка № 23213200 от 22.04.2025 година и Заповед № 0068 от 21.04.2025 година, издадена от ВТВ – В. В. ЕООД е безспорно установено, че на 22.04.2025 година ответникът по касационната жалба е управлявал пътно превозно средство с четири оси и две управляеми оси с товар от 51 340 кг., което на практика надвишава допустимите максимални маси за движение по пътищата, като надвишението е с 19 340 кг. Това означава, че жалбоподателят на посочената в АУАН дата и час е осъществил състава на нарушението по чл.139, ал.1, т.2, пр.2 от ЗДвП, за което правилно е била ангажирана административнонаказателната му отговорност.

При определяне на вида и размера на административното наказание, което лицето е следвало да понесе административнонаказващият орган е приложил разпоредбата на чл.177, ал.5, пр.2ро от ЗДвП [жк], както вече се посочи, административното нарушение като повторно. Така определеното наказание по вид и размер е законосъобразно, тъй като е доказано, че деянието се явява извършено в условията на повторност съгласно §6, т.33 от ЗДвП, доколкото към момента на издаване на наказателното постановление е налице приключила административна преписка по съставен АУАН № 111 от 29.05.2024 година, съставен от инспектор към ОО „АА“ - Перник, въз основа на който било издадено Наказателно постановление № 34-0000173 от 20.06.2024 година, влязло в сила на 30.09.2024 година. В тази връзка правилно е приложена съответстващата на това нарушение санкционна разпоредба на чл.177, ал.5, пр.2 от ЗДвП, в редакцията към ДВ, бр.2 от 03.01.2018 г., действаща към момента на извършване на административното нарушение, която предвижда, че когато нарушението по ал.1, т.1,2 и 3 и ал.2 е извършено повторно наказанието е глоба от 300 до 1500 лева, а за повторно нарушение по ал.3 и 4 наказанието е глоба от 1 000 до 5 000 лева. В настоящият случай на ответника по касационната жалба е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 1 500 /хиляда и петстотин/ лева, което се приближава до законоустановения минимум.