Решение № 995 от 22.03.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 995 гр. София, 22.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 9-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВЕЛИЗАР СТ. КОСТАДИНОВ при участието на секретаря МАДЛЕНА Ц. РАДЕВА като разгледа докладваното от ВЕЛИЗАР СТ. КОСТАДИНОВ Административно наказателно дело № 20261110202349 по описа за 2026 година

I.). ПРОИЗВОДСТВОТО е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

ОБЖАЛВАНО Е НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ (НП) № 254332-032207 от 15.01.2026г. ИЗДАДЕНО ОТ НАЧАЛНИК ГРУПА КЪМ СДВР-ОПП, упълномощен със Заповед № 8121з-1632/02.12.2021г. на Министъра на външните работи, с което на основание чл.53 от ЗАНН е наложено на В. П. В., с ЕГН: ********** административно наказание „парична глоба“ в размер на 100.00 лева с равностойност от 51.13 евро за извършено административно нарушение по състава на чл.137а, ал.1 от ЗДвП вр. чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП.

ВЪЗЗИВНИКЪТ В. П. В. инвокира във въззивната си жалба подробни съображения против постановения санкционен акт. Твърди се, че обжалваното наказателно постановление е неправилно и незаконосъобразно, като постановено при съществени процесуални нарушения. Релевира се, че липсва извършено административно нарушение. Иска се отмяната на издаденото наказателно постановление. В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован, не се явява. Представлява се от професионален защитник упълномощен адвокат, който релевира позиция в писмена молба за основателност на въззивната жалба. Не се заявяват доказателствени искания.

ПРЕТЕНДИРАТ СЕ РАЗНОСКИ.

ВЪЗЗИВАЕМАТА СТРАНА ОТ НАЧАЛНИК ГРУПА КЪМ СДВРОПП е редовно призована, изпраща процесуален представител в съдебно 1 заседание, ко й т о излага становище - лично и в писмена защита за неоснователност на жалбата. Не се заявяват доказателствени искания.

ПРЕТЕНДИРАТ СЕ РАЗНОСКИ.

СЪДЪТ В КАЧЕСТВОТО СИ НА ПОСЛЕДНА ИНСТАНЦИЯ по фактите, като обсъди на основание чл.13 и чл.14 от НПК всестранно, обективно и пълно доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, НАМИРА ЗА УСТАНОВЕНО СЛЕДНОТО:

II. ) . ВЪЗЗИВНАТА ЖАЛБА е депозирана на 29.01.2026г. - виж входящият номер върху жалбата и неговата дата, в законоустановения 14 (четиринадесет) дневен срок от датата на връчването на наказателното постановление на 20.01.2026г. - съгласно разписка, инкорпорирана в НП (гръб), на основание чл.59, ал.2 от ЗАНН, от процесуално легитимирана страна, подписана от жалбоподателя, с обоснован и доказан правен интерес, срещу санкционен акт по ЗАНН – наказателно постановление, подлежащ на законов съдебен контрол от родово, местно и функционално компетентен съд на основание чл.59, ал.1 от ЗАНН, като жалбата е редовна от външна страна с посочване на изискуемите по закон реквизити, поради което се явява ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА.

III. ) . РАЗГЛЕДАНА ПО СЪЩЕСТВО, ВЪЗЗИВНАТА ЖАЛБА Е

НЕОСНОВАТЕЛНА.

IV.). ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА (“ipso facto” – извод от самият факт; “res ipsa loquitur” – фактите говорят сами за себе си ):

Предмет на въззивно обжалване е НАКАЗАТЕЛНО

ПОСТАНОВЛЕНИЕ (НП) № 25-4332-032207 от 15.01.2026г. ИЗДАДЕНО ОТ НАЧАЛНИК ГРУПА КЪМ СДВР-ОПП, упълномощен със Заповед № 8121з-1632/02.12.2021г. на Министъра на външните работи, с което на основание чл.53 от ЗАНН е наложено на В. П. В., с ЕГН: ********** административно наказание „парична глоба“ в размер на 100.00 лева с равностойност от 51.13 евро за извършено административно нарушение по състава на чл.137а, ал.1 от ЗДвП вр. чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП.

Н а 14.12.2025г., около 12:08 часа в град София по бул. „Никола Й.Вапцаров“ с посока на движение от улица „Атанас Дуков“ към ул. „Стоян Михайловски“, жалбоподателят В. П. В., на 20 (двадесет) години, е управлявал ползвания от него лек автомобил „Пежо 307 ЦЦ“, собственост на трето лице - П. И. В., с ЕГН: **********, без поставен обезопасителен колан, при наличието на такъв вид техническо оборудване в моторното превозно средство. Жалбоподателят В. бил спрян за проверка от свидетелите М. и Р. на длъжност - полицейски инспектори при 04 РУ-СДВР.

Свидетелят С. съставил АУАН серия GA с № 4599558 от 14.12.2025г.

Жалбоподателят В. не изложил възражения и/или медицински причини пред свидетелите С. и Б. за непоставянето и неползването на обезопасителния колан от автомобила като водач по ЗДвП.

ИЗЛОЖЕНАТА ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА се установява от събраните по делото писмени доказателства, прочетени по реда на чл.283 от 2

НПК вр. чл.84 от ЗАНН, както и от показанията на свидетелите М. и Р. на длъжност - полицейски инспектори при 04 РУ-СДВР. Съдът кредитира събрания по делото доказателствен материал, като отчита, че не са налице лекарски предписания, забрани, указания, препоръки и/или други спрямо жалбоподателя В. да не се поставя обезопасителен колан като водач на лек автомобил. Съдът отчита, че обезопасителния колан обгръща тялото на водача в горната му част, което положение е над тазобедрените стави, и го държи стабилно фиксирано към шофьорската седалка. Според съда евентуално изпитвани болки в тазобедрените стави, ако се посочи за пример тази мислима хипотеза, не пречат на поставянето на обезопасителен колан върху тялото (горната част) на тялото на жалбоподателя В., дори и при наличие на медицински причини от общ храктер. Няма конкретни медицински данни състоянието на жалбоподателя В. да е било влошено и/или същият да е изпитвал болки към датата на инкриминираното деяние от 14.12.2025г., при което да е могъл например по изрично лекарско предписание да не поставя своя колан, когато управлява МПС. Жалбоподателят В. не е изтъквал никакви възражения в тази насока или медицински причини пред свидетелите С. и Б. за непоставянето на своя колан, като водач на движещият се лек автомобил.

Той е могъл да продължи необезпокоявано да управлява МПС, без да е поставил обезопасителния си колан, ако не е била проверката на свидетелите С. и Б. Съдът отчита, че жалбоподателят В. е крайно недисциплиниран водач на МПС - наказван е бил основно за висока скорост с 28 (двадесет и осем) електронни фиша и общо 6 (шест) пъти с наказателни постановления (освен настоящото обжалвано НП) за различни по вид административни нарушения по ЗДвП, включително и за нарушение по чл.137а, ал.1 от ЗДвП (преди настоящото). Показанията на свидетелите М. и Р., изложени пред съда в условията на устност и лична непосредственост, не са заинтересовани, преднамерени или умишлени. Преценени са съвкупно и всеобхватно. Те са обективни, безпристрастни и независими във висока степен. Фактите по делото се установяват от друг безспорен доказателствен източник - и това са свидетелските показания по делото и събраните писмени доказателства.

Липсват индикации за проява на злоупотреба с административни правомощия по ЗМВР. Фактическите констатации от показанията на свидетелите М. и Р. намират пряка опора в писмените доказателства по делото. Тези свидетели са също така и чистосърдечни за установеното и възприето от тях нарушение по чл.137а, ал.1 от ЗДвП, включително и в частта на възприятията им пред съда за опасностите, които съществуват, докато водач на МПС, без да е бил поставен обезопасителен колан - с цел избягване на вреди при ПТП; за спасяване на човешкото здраве и живот, при управление на МПС и т.н. Доказателствената стойност на показанията на свидетелите М. и Р. е висока и достоверна в значителна степен, съгласно принципите на непосредствеността и устността.

СПОРЕД РЕШАВАЩАТА ИНСТАНЦИЯ НА СЪДА със свидетелски показания могат да бъдат установени релевантните факти от значение по делото, които свидетелят лично е възприел. В НПК и ЗАНН няма изискване едно обстоятелство или релевантен факт от предмета на доказване по чл.102 от НПК или по реда на ЗАНН да се обосновава и доказва чрез показанията на 3 двама или повече свидетели. Достатъчен е и един пряк свидетел, след като изложените от него възприятия са правдоподобни и конкретизирани, поради което в този смисъл е възможно съдът да основе изводите си за виновно поведение към извършено престъпление или административни нарушения и само въз основа на тях, а в настоящото административно-наказателно производство те не са единственото доказателствено средство (визират се показанията на свидетелите М. и Р.). Събрани са и писмени доказателства.

Реализирани са по делото способи на доказване, дефинирани в разпоредбата на чл.136 от НПК. Необходимо е да се изложи, че с оглед непосредственото формиране на субективните възприятия на конкретната личност е нормално всеки отделен разпитан свидетел по делото да описва някои детайли от събитието по различен начин, според собствената си гледна точка. Това обстоятелство се обуславя от човешка перцепция, сугестия и контрасугестия, които са предпоставени от обективни фактори, основани например на изминало време, но и от субективни фактори, свързани със способността на всяко лице с оглед неговите психофизически качества като свидетел да възприема със сетивата си факти от обективната действителност, да може ги запомни в пълнота и/или цялост, като при тяхното последващо покъсно възпроизвеждане след датата на конкретно събитие и/или след първоначален разпит е логично възприятията на отделния свидетел да не са пълни, поради липсата на спомени, и/или да са неточни с тези, които първоначално са били изложени като свидетел, поради фактора време. В тази насока е Решение № 440 от 24.10.2011 г. на ВКС по н. д. № 2150/2011 г., III н. о., НК, докладчик съдията Цветинка Пашкунова, според което установяването на обикновени факти е дейност, строго индивидуална за всеки отделен субект. Освен добросъвестността, тя се влияе от множество други фактори - възраст, наблюдателност, особености и специфика на умението за точно възпроизвеждане, интелектуални възможности, и не на последно място волева устойчивост, изразяваща се във възможността да се запамети и възпроизведе адекватно възприетото, даже и в условията на по-нестандартна ситуация, каквато се явява инкриминираното престъпление. Съдът намира, че свидетелите М. и Р. излагат в показанията си не предположения, а преки възприятия за настъпили факти за субекта на административниото нарушение, но и за неговите (на дееца) противоправни действия и бездействия. Нито измислят факти. Нито придават друг смисъл на същите, какъвто нямат.

Свидетелите С. и Б. не излагат интерпретация на факти, а обективни възприятия за такива (и доколкото имат запазени спомени за това), като проявили се в обективната действителност. Показанията им са достоверни.

Съдът кредитира събраният по делото доказателствен материал.

Доказателствената стойност и релевантност (правна значимост) на кредитираните доказателства и доказателствени средства по делото обуславят извеждането на фактическите обстоятелства от предмета на доказване в производството като пълни, последователни, изчерпателни и детайлни.

Поради еднопосочността и непротиворечивостта на писмените доказателства и на събраните гласни доказателствени средства по делото, съдът не следва да излага допълнителни съображения на основание чл.305, ал.3 от НПК – “per 4 argumentum a contrario”.

V.). ОТ ПРАВНА СТРАНА (“ipso jure” – поради смисъла на правото ):

ПРИ РАЗГЛЕЖДАНЕ НА ДЕЛА по оспорени наказателни постановления районният съд е инстанция по същество, с оглед на което дължи цялостна съдебна проверка “ex offitio” относно правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя в депозираната въззивна жалба.

Налице е редовна процедура по връчването на АУАН и НП на въззивния жалбоподател В. П. В.. Липсва допуснато от актосъставителя процесуално нарушение при изготвянето и връчването на съставения АУАН - в тази насока възраженията от въззивната жалба са неоснователни и недоказани. Правото на защита на въззивния жалбоподател В. П. В. не е било нарушено. АУАН и НП са съставени от материално компетентни длъжностни лица по закон, съгласно приложените в съдебното производство заповеди, длъжностни характеристики, актове за назначение и други. Въззивната инстанция намира, че АУАН и НП отговарят от външна страна по форма и съдържание на изискванията по чл. 42 от ЗАНН, респективно по чл. 57 от ЗАНН. Издадени са от надлежни органи и в рамките на техните законови пълномощиия, като констатираното нарушение е изчерпателно, ясно и подробно описано в АУАН, като по идентичен начин е отразено и в НП. Нарушението по чл.137а, ал.1 вр. чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП е подведено правилно под съответната норма на материалния закон. Съдът намира, че административно-наказващия орган не е извършил и процесуални пропущения при провеждането на процедурата по съставяне на обжалваното НП. Административно-наказателното производство е било образувано в сроковете по чл. 34, ал.2 от ЗАНН . НП е издадено в 6 (шест) месечния преклузивен срок по чл.34, ал.3 от ЗАНН, като същото по съдържание и реквизити е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на АУАН е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН.