Решение № 72 от 16.06.2023, Районен съд - Мадан

РЕШЕНИЕ

№ 72 гр. гр.Мадан, 16.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – МАДАН в публично заседание на шестнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: СЛАВЧО АС. ДИМИТРОВ при участието на секретаря Елка Ст. Алендарова като разгледа докладваното от СЛАВЧО АС. ДИМИТРОВ Гражданско дело № 20225430100365 по описа за 2022 година

Съдът е сезиран с искова молба от „******“ ЕООД против Б. Д. И. с която са предявени искове правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД, чл.

79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

В исковата молба се твърди, че между „**********“ ЕАД, в качеството на кредитодател, и Б. Д. И., в качеството на кредитополучател е сключен Договор за потребителски кредит № ******на ******г. по електронен път по силата на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/, при спазване на изискванията на Закона за потребителския кредит, Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги. По силата на договора длъжникът Б. Д. И. бил получил сумата от 500 лева, срещу което се съгласил да върне 3 броя вноски по 178,25 лева в срок до ********* г., когато била падежирала последната вноска, съгласно Приложение 1, съдържащ Погасителен план, неразделна част към Договора за кредит. Уговорен бил и фиксиран лихвен процент в размер на 41.24 %, както и годишен процент на разходите в размер на 50 %. В Раздел Х, чл. 2 от Общите условия за предоставяне на кредити на Заемодателя /“ОУ“/, неразделна част от Договора за кредит страните се съгласили, че Длъжникът ще дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва върху всяка забавена погасителна вноска. В Раздел VI, чл. 7 от ОУ, неразделна част от Договора за кредит страните постигнали съгласие Длъжникът да заплаща всички разноски свързани с неизпълнението му. В Раздел VIII, чл. 2.6 от ОУ било уговорено правомощие на ********** да уведомява Длъжника за забавата му чрез водене на кореспонденция, изпращане на съобщения, писма и стикери. Ответникът Б. Д. И. била сключила на ********година Договор за предоставяне на поръчителство с дружеството **********. По силата на Договора за предоставяне на поръчителство дружеството се е задължило да сключи договор с трето за процеса лице - *********и да отговаря пред ******** солидарно с Б. Д. И. за всички задължения по Договора за кредит с ********така, както те са установени в Договора за кредит и приложенията към него. Съгласно чл. 3 от Договора за предоставяне поръчителство дружеството се е задължило да плати всички изискуеми задължения при поискване от ********. На ********година ********и ********* сключили договор за поръчителство, по силата на който ******** се е задължило спрямо ******за всички задължения на Б. Д. И. по Договора за кредит. Така ******** изпълнило задълженията си 1 към Б. Д. И. по Договора за предоставяне поръчителство. Ответникът Б. Д. И. не бил изпълнил в срок задълженията си по Договора за кредит. ******* поканило ******* да плати всички изискуеми задължения на Б. Д. И. по Договора за кредит на ******** г. За това обстоятелство и в изпълнение на уговореното в чл. 3, ал. 2 от Договора за предоставяне на поръчителство ********* е изпратило уведомление до Длъжника на ******* г., в което е посочило всички дължими суми и предстоящо плащане от ********. На ******** г.

******** погасило дължимите от Б. Д. И. на ********суми, както следва: 500 лева /главница/ по Договор за кредит; 34.75 лева /договорна лихва/ за период ******г до ********година; 190.19 лева /обезщетение за забава в размер на законната лихва за забава/; във връзка с уведомяване и извършени опити за извънсъдебно погасяване на задължението.

На ******* г. ******** уведомило по електронна поща Длъжника за извършеното плащане съобразно уговореното в чл. 3, ал. 4 от Договора за предоставяне на поръчителство, за встъпването на ********в правата на кредитора ******** както и за задължението му за заплащане на възнаграждение по Договора за предоставяне на поръчителство в размер на 156.09 лева, ведно със сумата от 55.51 лева, представляваща обезщетение за забава върху дължимото възнаграждение по Договора за предоставяне на поръчителство. С Договор за продажба и прехвърляне на вземания /Цесия/ от ******* г. „********“ ЕАД и „*******т“ ЕООД прехвърлили своите вземания към длъжника по описания договор за потребителски кредит на цесионера „********“ ЕООД. Длъжникът бил уведомен за цесията на посочената от него в договора електронна поща с имейл от ********* г. Твърди се, че няма пречка старият кредитор /цедент/ да упълномощи новия кредитор /цесионер/ от името на цедента да извърши предвиденото в чл. 99, ал. 3 от ЗЗД уведомяване на длъжника за извършената цесия. Законът не е предвидил уведомяването на длъжника да става по конкретен и специален начин, поради което същото следва да се счита надлежно извършено. С оглед изложеното ищецът моли да бъде прието за установено, че ответникът Б. Д. И., дължи на „********“ ЕООД парично вземане, конкретизирано в т. 9 на предявеното Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по образуваното ч.гр.д. № ***/**** г. на РС М., а именно сумата в общ размер от 936.54 лв., формирана както следва: главница в размер на 500 лв.; възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство в размер на 156.09 лв., договорна възнаградителна лихва върху главницата в размер на 34.75 лв. за периода от ******** г до ******* г. законна лихва за забава върху главницата в размер на 190.19 лв. за период от ****** г. до ******** г., законна лихва за забава по Договора за предоставяне на поръчителство в размер на 55.51 лв., както и лихва за забава върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда до окончателно изплащане на вземанията.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от назначения особен представител на ответника, с който взема становище за неоснователност на предявения иск.

Въвежда възражение за изтекла погасителна давност по отношение на претендираните за заплащане суми в исковата молба. Сочи, че по делото липсват доказателства ответникът реално да е усвоил и получил сумите по договора за потребителски кредит № ********** от ********г. Не били представени и доказателства за извършено реално плащане от страна на „*********“ ЕООД, ЕИК ******** в полза на „*******“ ЕАД, ЕИК *******, с което да е погасено задължението на ответника по посоченият по-горе договор за потребителски кредит. Въведено е възражение за нищожност на представения с исковата молба Договор за предоставяне на поръчителство, сключен на *******г. между „********“ ЕООД, ЕИК *******и ответникът, на основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД във вр. с чл. 19, ал. 4 от ЗПК и чл. 143, ал. 1 вр. ал. 2, т. 15 и т. 19 от ЗЗП вр. чл. 146 ЗЗП. Счита, че поради накърняването на принципа на „добри нрави", по смисъла на чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД, се достига до значителна не еквивалентност на насрещните престации по договорното съглашение, до злепоставяне на интересите на ответника с цел извличане собствена изгода на кредитора. В настоящият случай, такава не еквивалентност между престациите била налице, тъй като сумата която се претендирала чрез него, в размер на 156.09 лева, съставлявала допълнителна сума. По този начин безспорно се нарушавал принципът на добросъвестност и справедливост. Сумата от 156.09 лева, се заплащала без ответникът да получава нещо насреща. Ответникът бил принуден да сключи Договор за предоставяне на поръчителство и то с предварително избрано от заемателя дружество, за да му бъде отпуснат заем. В случая с Договор за предоставяне на поръчителство се стигало единствено и само до увеличаване на 2 дължимата по кредита сума без каквато и да е насрещна престация. Договорът за предоставяне на поръчителство, сключен с „********“ ЕООД бил нищожен поради това, че се стигало до нарушаване на нормативно предвидения размер на ГПР и заобикаляне на закона на основание чл. 26, ал.1 пр. 2 от ЗЗД, вр. чл.19 ал. 4 от ЗПК. В настоящия случая, възнаграждението което следвало да се заплати по Договор за предоставяне на поръчителство е в общ размер па 156.09 лева и е следвало да бъде отразено в определения ГПР.. Така уговореното възнаграждение по Договор за предоставяне на поръчителство по своята същност представлявало разход по кредита, който е бил известен и е следвало да бъде включен в ГПР. С договора за поръчителство не се целяло реално обезпечаване на договора за кредит, сключен с „*********“ АД. Със сключването на договор за поръчителство се целяло едно допълнително оскъпяване на договора за кредит, допълнително възнаграждение на кредитодателя, което е уговорено по друго правоотношение, единствено с цел да се избегнат ограниченията на чл. 19, ал. 4 ЗПК, което от своя страна води до недействителност на договора за поръчителство. Същият бил във вреда на потребителя и не отговарял на изискванията за добросъвестност и справедливост и водил до неравновесие в правата на страните, като по този начин е в ушърб на ответника като потребител - чл. 143, ал. 1 от ЗЗП. Посоченият по-горе Договор за поръчителство бил неразбираем и не позволявал на потребителя да прецени икономическите последици от сключване на договора - чл. 143, ал. 2, т. 19 от ЗЗП. По изложените съображения моли за отхвърляне на иска.

Съдът, като прецени всички събрани по делото доказателства и доводите на страните, прие за установено от фактическа страна следното:

От приетото за послужване ч.гр.д. № **** по описа за ****** г. на РС М. се установява, че ищецът се е снабдил със заповед за изпълнение на парично задължение против ответника за сумата от 936.54 лв., формирана както следва: главница в размер на 500 лв.; възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство в размер на 156.09 лв., договорна възнаградителна лихва върху главницата в размер на 34.75 лв. за периода от ******** г до ******* г. законна лихва за забава върху главницата в размер на 190.19 лв. за период от ******* г. до ******** г., законна лихва за забава по Договора за предоставяне на поръчителство в размер на 55.51 лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда до окончателно изплащане на вземанията, както и направените по делото разноски. Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, поради което на заявителя е указана възможността да предяви иск за вземанията си по издадената заповед. Разпореждането е връчено на заявителя на ******** г., като исковата молба по настоящото дело е депозирана на ******** г.- в законовия едномесечен срок.

Налице е пълен идентитет между претенциите, за които е издадена заповедта за изпълнение, и тези, предмет на производството по делото, с оглед на което предявения иск е допустим.

Като доказателство по делото е представен договор за потребителски кредит № *******от ******* г. със страни „********” АД – кредитодател и Б. Д. И. – кредитополучател. По силата на договора кредитодателят се задължил да предостави на кредитополучателя потребителски кредит, в размер и при условия, посочени в договора, под условие, че подаденото от кредитополучателя заявление е одобрено от кредитодателя.

Съгласно приложение № 1 към договор за потребителски кредит № ******* от **********г. размерът на предоставения кредит възлизал на 500 лева, срокът на кредита – 3 месеца, брой на погасителните вноски – 3бр., размер на погасителната вноска – 178,25 лева, лихвен процент по кредита 41,24%, ГПР 50%, общ размер на всички плащания – 534,75 лева, краен падеж на договора ********* г. Съгласно чл. 4, ал. 1 от договора в случай че кредитополучателят е посочил в заявлението, че ще предостави обезпечение на кредита, същият следва, в зависимост от посочения в заявлението вид на обезпечението: (1) да предостави на кредитодателя банкова гаранция съгласно общите условия в срок до 10 (десет) дни от подаване на заявлението; или (и) да сключи договор за предоставяне на поръчителство с одобрено от кредитодателя юридическо лице в срок до 48 часа от подаване на заявлението.

Като доказателство по делото са приети Общи условия за предоставяне на кредити на *******АД – Съгласно § 20 от приложимите ОУ към договора „обезпечение“ - ще означава банкова гаранция, издадена в полза на ********** съдържаща безусловно и неотменимо 3 изявление на банката да заплати на ********* всички задължения на кредитополучателя по Договора за кредит в срок от един работен ден, считано от датата, на която банката е получила писмено искане от страна на ******** за заплащане на тези задължения. Срокът на валидност на банковата гаранция е най-малко 30 дни след падежа на последната погасителна вноска по Договора за кредит/изтичането на последния период на револвиране; или (и) поръчителство, предоставено по силата на договор за предоставяне на поръчителство по кредита, сключен между кредитополучателя и одобрено от ******** юридическо лице („Поръчител“), което впоследствие е сключило с ******** договор за поръчителство, по силата на който поръчителят се задължава да отговаря солидарно с кредитополучателя за изпълнение на всички задължения на кредитополучателя по Договора за кредит.

Разпечатката съдържа 18 от 51 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/82db4ab9-71f7-4998-841f-795ce7da3217