Решение № 260005 от 08.02.2021, Районен съд - Свиленград

Р Е Ш Е

Н

И

Е № град Свиленград, 08.02.2021 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

СВИЛЕНГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, наказателна колегия, І състав, в публично съдебно заседание на първи февруари две хиляди двадесета и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРЕМЕНА СТАМБОЛИЕВА при секретар: Ангелина

Добрева, като разгледа докладваното от Председателя Административнонаказателно дело (АНД) № 707 по описа за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № НП-ПБЗН-ХС4-1-19 от 20.10.2020 година на Началника на Районна служба „Пожарна безопасност и защита на населението” (РСПБЗН) – Свиленград, с което на Г.Н.Г. с ЕГН ********** ***, със съдебен адрес:***, чрез адвокат Г.Г., за нарушение на чл. 12, т. 1 от Наредба № 8121з-968 от 10.12.2014 година за правилата и нормите за пожарна безопасност при извършване на дейности в земеделски земи (Наредба № 8121з-968) е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 400 лв.

Жалбоподателят през процесуалния си представител – адвокат Г.Г., моли за отмяна на обжалвания акт, тъй като бил незаконосъобразен и неправилен – липсвали обективните и субективните признаци на деянието, наложеното наказание било несправедливо.

Сочи, че жалбоподателят не бил извършил нарушението.

В съдебната фаза, редовно призован, жалбоподател Г.Г. не се явява. За него се явява адвокат Г.Г., която пледира за отмяна на обжалвания акт, тъй като не било установено по безспорен и категоричен начин, че именно доверителят й Г. е извършител на инкриминираното нарушение и тъй като не ставало ясно от текста на обжалвания акт в какво точно е обвинен Г., както и въз основа на какви доказателства. Претендират се разноски по делото. Представен е Списък на разноските.

В съдебната фаза не се ангажират доказателства.

Административнонаказващият орган (АНО) (въззиваемата страна) - Началникът на РСПБЗН – Свиленград, редовно призовани, не изпращат представител. От Съда се иска да потвърди обжалваното НП.

В съдебната фаза се ангажират писмени и гласни доказателства.

Районна прокуратура – Хасково, Териториално отделение - Свиленград, редовно призована по реда на надзора за законност, не изпраща представител и не взема становище.

Съгласно чл. 61 от ЗАНН ход на делото е даден, тъй като неприсъствието на редовно призована страна не е пречка за водене на делото.

Съдът, след като прецени по отделно и в тяхната съвкупност събраните по делото писмени и гласни доказателства, установи следното от фактическа страна:

На 02.09.2020 година жители на село Младиново, област Хасково, виждат пушеци на хълма от дясно на пътя (второкласен път № 55) преди селото и трактора, който е на жалбоподателя и се спуска от хълма към пътя, после се движи по пътя в посока към селото. По-късно жалбоподателят прибира трактора.

Около 17.30 часа са подадени два сигнала на ЕЕН 112 за възникналия пожар в землището на село Младиново.

Насочени са екипи от РСПБЗН – Свиленград и Участък

ПБЗН (УПБЗН) – Любимец за ликвидиране на пожара – горят сухи треви и храсти, като разпространението му е от двете страни на пътя. В гасенето на пожара се включват и жителите на село Младиново, между които и жалбоподателя Г.. Пожарът е ликвидиран около 20.30 часа.

За случая е изготвена Докладна записка от служител на

РУ – Свиленград, в която сочи какво е разбрал от жителите на село Младиново относно пожара. Към нея са приложени Сведения на няколко жители на селото.

Свидетелят А.Г.П. запознавайки се с посочената

Докладна записка, изготвена от служител на РУ – Свиленград, Сведенията, приложени към нея и след разговор с лицето Искра Д. Чобанова, стига до извода, че извършител на деянието е жалбоподателят Г..

Изпратена е Покана до жалбоподателя Г. чрез „Български пощи” ЕАД, но е върната невръчена като е отбелязано, че пратката не е потърсена.

На дата 29.09.2020 година свидетелите А.Г.П. и А.Д.К., около 11.30 часа, посещават дома на жалбоподателя, за да го поканят за съставяне на Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) в РСПБЗН – Свиленград, но не го намират.

На същата дата, малко по-късно през деня, предвид констатираното нарушение и в кръга на службата си, свидетелят А.Г.П. – Началник на УПБЗН – Любимец при РСПБЗН – Свиленград, Младши експерт (орган по пожарна безопасност и защита на населението по смисъла на чл. 125, ал. 1, т. 5 от ЗМВР), съставя против жалбоподателя в негово отсъствие АУАН с № АУАН-ПБЗН-ХС4-2-19.

В изготвения АУАН актосъставителят излага подробно описание на фактическото нарушение, свързано с това, че при извършване на дейност със земеделска техника – трактор с прикачена към него косачка е предизвикал пожар на суха растителност и други растителни остатъци в землището село Младиново, местност „Левченски път”, област Хасково. А досежно квалификацията, нарушението правно квалифицира с разпоредбата на чл. 12, т. 1 от Наредба № 8121з-968, която вписва за нарушена.

Около 13.00 часа Г. ***, където изготвеният по-рано АУАН му е предявен, но последният отказва да получи Акта, което обстоятелство е удостоверено с подписа на един свидетел, като са посочени трите му имена и адрес.

На 01.10.2020 година Г. ***, когато му е връчен екземпляр от Акта като вписва, че има възражения против констатациите.

В този смисъл е и Докладна записка, изготвена от свидетеля П..

Срещу

Акта в законоустановения 3-дневен срок не е постъпва

Възражение.

Сезиран надлежно с така съставения АУАН, след получаване на образуваната с него преписка, Началникът на РСПБЗН – Свиленград, издава процесното НП № НП-ПБЗН-ХС4-1-19 на 20.10.2020 година. В издадения санкционен акт, АНО възприема изцяло фактическите констатации, изложени в АУАН, както и правната квалификация на нарушението, дадена от контролния орган чл. 12, т. 1 от Наредба

№ 8121з-968 и налага на жалбоподателя административно наказание „Глоба” в размер на 400 лв. НП е редовно връчено - лично на жалбоподателя, на 30.10.2020 година, видно от Разписката, инкорпорирана в самия документ и надлежно оформена – датирана и подписана. Възражения относно начина и формата на връчване на НП не се противопоставят в настоящото съдебно производство.

Материалната и териториална компетентност на актосъставителя и на Началника на РСПБЗН – Свиленград да издават съответно АУАН и НП за нарушения на противопожарните правила, се доказва от приетата по делото Заповед № 7456з - 12/28.01.2020 година на Началника на РСПБЗН, вземайки предвид факта, че А.Г.П. заема длъжността „Началник на УПБЗН – Любимец при

РСПБЗН – Свиленград, Младши експерт” (орган за ПБЗН, осъществяващ държавен противопожарен контрол (ДПК)) и Началникът на РСПБЗН – Свиленград се явява носител на санкционна власт, делегирана му в длъжностно качество (заемана длъжност) съгласно чл. 7, ал. 1, т. 2 и чл. 24, ал. 2 от Наредба № 8121з-882 от 25.11.2014 година за реда за осъществяване на ДПК (Наредба № 8121з-882).

Като прецени така установената фактическа обстановка с оглед нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, при цялостната служебна проверка на акта, при условията на чл. 84 от ЗАНН, вр.чл. 14, ал. 1 и ал. 2 от НПК и във връзка със становищата на страните, настоящият състав на Свиленградски районен съд, достигна до следните правни изводи:

Жалбата е с правно основание чл.

59, ал. 1 от ЗАНН и е допустима – подадена е в преклузивния срок по ал. 2 на посочения текст (видно от датата на депозиране на Жалбата в Регистратурата на Районен съд - Свиленград), от надлежно легитимирано за това действие лице (срещу, което е издадено атакуваното НП) – процесуален представител с Пълномощно, приложено по делото, при наличие на правен интерес от обжалване и пред местно (по местоизвършване на твърдяното нарушение) и родово (по аргумент от чл. 59, ал. 1 от ЗАНН) компетентния Свиленградски районен съд. Ето защо същата е проявила своя суспензивен (спиращ изпълнението на НП – аргумент от чл. 64, б. „б” от ЗАНН) и девулативен (сезиращ Съда – чл. 59, ал. 1 от ЗАНН) ефект.

Спазена е предвидената форма, като констатиращият и санкционният актове имат необходимите реквизити и минимално изискуемо съдържание, съобразно изискванията на чл. 42 от ЗАНН – за АУАН, респ. и чл. 57 от ЗАНН – за НП. Самото нарушение е описано точно и ясно, както словесно, така и с посочване на правната му квалификация. Следователно нарушението е описано по начин, даващ възможност на наказаното лице да възприеме в цялост признаците на същото и да организира адекватно правото си на защита. Т.е. налице е пълно съответствие между описанието на нарушението от фактическа страна и законовата разпоредба, която е била нарушена. В този ред на мисли са неоснователни наведените в съдебно заседание от адвокат Г. доводи в тази насока.

Актът и НП са издадени от компетентни органи съгласно чл. 37, ал. 1, б.

„а” от ЗАНН, вр.чл. 23, ал. 1 от Наредба № 8121з-882 и чл. 47, ал. 1, б. „а” от ЗАНН, вр.чл. 24, ал. 2 от посочената Наредба № 8121з-882. Актовете, с които се установяват нарушенията на правилата и нормите за пожарна безопасност се съставят от органите за ПБЗН, осъществяващи ДПК съгласно чл. 125, ал. 1, т. 5 от ЗМВР. В процесния казус е установено, а и не е спорно между страните, че към 29.09.2020 година актосъставителят А.Г.П. е заемал длъжността „Началник на УПБЗН – Любимец при РСПБЗН – Свиленград” (в тази насока е и изявлението на свидетеля П., направено в открито съдебно заседание, проведено на 01.02.2021 година), т.е. бил е длъжностно лице от органите за ПБЗН, осъществяващо ДПК, РСПБЗН е структурно звено и част от състава на МВР. Предвид изложеното актосъставителят А.Г.П. безспорно се явява оправомощено длъжностно лице да съставя Актове, с които се установяват нарушения на правилата и нормите за пожарна безопасност на територията на Община Свиленград съгласно Заповед № 7456з - 12/28.01.2020 година на Началника на РСПБЗН. Лицето, подписало НП е заемало към момента на издаването му длъжността Началник на РСПБЗН - Свиленград и деянието е извършено в зоната на отговорност на РСПБЗН – Свиленград. Персоналното заемане на длъжността от Ивелин Г. Тонев е служебно известно на Съда.

При издаването на Акта и НП са спазени предвидените от разпоредбите на ал. 1 и ал. 3 на чл. 34 от ЗАНН срокове.

Преценена по същество, Жалбата е основателна, за което Съдът излага следващите правни съображения:

Настоящият състав намира, че в Административнонаказателната (АНП) и по делото не са събрани категорични данни, установяващи по безспорен начин факта, че констатираното нарушение е извършено именно от жалбоподателя Г..

Съгласно чл.

265, ал. 1 от ЗМВР, ръководителите на държавни органи, организации и юридически лица и гражданите, които виновно не са изпълнили задълженията, предвидени в този закон или в подзаконовите нормативни актове по прилагането му, се наказват с Глоба от 200 лв. до 2 000 лв. В чл.

12, т. 1 от Наредба № 8121з-968, издадена на основание чл.

125, ал. 4 от ЗМВР, е предвидено, че в земеделските земи и извън тях (слогове и крайпътни ивици) не се разрешава паленето на стърнища и други растителни остатъци.

В конкретния случай по делото безспорно се установи, че на 02.09.2020 година около 17.30 часа в землището на село Младиново, местността „Левченски път”, област Хасково, е възникнал пожар, след като са били запалени сухи треви и храсти. Липсват обаче доказателства, че именно жалбоподателят е запалил тревите и храстите. Единственото и то косвено доказателство в тази насока е, че тракторът на жалбоподателя се е намирал в близост до огнището на пожара, което обаче по никакъв начин не може да обуслови единствено възможен и категоричен извод, че именно той е запалил сухите треви и храсти. Фактът, че жителите на селото са видели неговия трактор в близост до пожара, не доказва, че той е управлявал трактора по време на предизвикване на пожара.

Предвид изложеното Съдът счита, че АНО не доказа по безспорен и несъмнен начин, че жалбоподателят е осъществил състава на вмененото му във вина нарушение, поради което атакуваното НП се явява издадено в разрез с процесуалния закон и по-конкретно с разпоредбата на чл.

52, ал. 4 от ЗАНН, която задължава наказващият орган преди да се произнесе по преписката, да изследва всички обстоятелства около извършеното нарушение при преценка на събраните доказателства, като при необходимост да извърши разследване относно спорните такива. В случая това не е сторено и е издаден санкционен акт при наличието на редица неизяснени факти, относими към авторството на деянието. При така изложените правни и фактически съображения Съдът счита, че атакуваното НП е незаконосъобразно и необосновано и следва да бъде отменено.