Определение № 1974 от 25.06.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1974 гр. София, 25.06.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

3-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Елеонора Чаначева

Членове:

Васил Христакиев

Елена Арнаучкова като разгледа докладваното от Елена Арнаучкова Касационно търговско дело № 20258002900453 по описа за 2025 година и, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ищеца „ВБ Студио“ ООД, гр.София, представлявано от управителя Б. Б., чрез адв.Д. Д. от АК Благоевград, срещу решение № 592/14.10.2024г. по възз.т.д.№ 801/2023г. на САС. С него е потвърдено решение № 260180/04.05.2023г. по т.д.№ 1389/2020г. на СГС, с което са отхвърлени предявените от „ВБ Студио“ ООД против „Херчеса България“ ЕООД искове за произтичащите от сключенияот тях договор за проектиране от м.07.2019г. парични вземания за дължимо и неизплатено възнаграждение в размер на 92 943.87 евро и възнаграждение за допълнителна брутна проектна площ на обектите в размер на 17 951.86 евро, и са присъдени разноски в тежест на „ВБ Студио“ ООД.

В касационната жалба са релевирани оплаквания, че обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано - основания за касационно обжалване по чл. 281, т.3 ГПК. Процесуалната незаконосъобразност е обоснована с доводи, че относно осигуряването на транспортния достъп и връзката с общите мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура не са обсъдени свидетелските показания и 1 представената по делото електронна кореспонденция; не са обсъдени задълбочено заключението и обясненията на вещото лице от СТЕ по делото и не е обсъдено и взето предвид обстоятелството, че съседните УПИ, през които изготвените от касатора проекти предвиждат да се осигури достъп по реда на чл. 192- 193 ЗУТ, също са собственост на възложителя. Касаторът оспорва правилността на извода, че в хода на изпълнение по договора и преди изтичане на срока на договора не е предупредил възложителя, че е необходимо да бъде осигурено съгласие на собственик на съседен имот и извършено изменение на РУП, като поддържа, че от доказателствената съвкупност е категорично доказано, че още при изготвяне и съгласуване на заданието страните са постигнали съгласие достъпът да се осигури посредством учредено право на преминаване по чл.192 и сл. ЗУТ през УПИ, което също е собственост на възложителя, и такова е даденото разрешение с изготвените и предоставени проекти, като другият начин за достъп/ обединяването на УПИ, собственост на възложителя/ е бил отхвърлен от възложителя. На следващо място се поддържа, че са допуснати съществени процесуални нарушения във връзка с доказването на точното изпълнение на договора в аспекта на въведените от изпълнителя твърдения за приемане на работата с двустранния приемо предавателен протокол от 31.01.2020г., в който е обективирано изявление на възложителя, че са отстранени всички негови забележки, направени с уведомителното писмо от 17.01.2020г., които твърдения са оспорени от възложителя. Касаторът счита, че е в доказателствена тежест на възложителя доказването на въведените от самия него твърдения, че проектите не съответстват на предвижданията на действащия към момента на изготвянето им РУП и на ЗУТ, на които основава доводите си за договорно неизпълнение на изпълнителя. Оспорва извода на въззивния съд, че отрицателното становище на консултанта се потвърждава от заключението на вещото лице по делото, като поддържа, че по делото е доказано, че, ако изготвените проекти са били използвани от възложителя, въз основа на тях той е щял да получи разрешение за строеж, а вместо това той е решил да не използва проектите, а да стартира процедура по изменение на РУП, водеща до изменение на изходните данни за проектиране. Материалната незаконосъобразност е обоснована с доводи за нарушение на разпоредбата на чл.20 ЗЗД. Касаторът намира за извършен в нарушение на разпоредбата на чл. 192 от ЗУТ извода, че единствената възможност за одобряване на проектите е наличието на съгласие 2 на собственика на съседния имот за преминаване, без да бъде обсъдена възможността правото на преминаване през чуждите поземлени имоти да се учреди със заповед на кмета на общината. Поддържа, че е нарушена и разпоредбата на чл.264 ЗЗД. По всички тези съображения искането е за отмяна на решението и за уважаване на исковете. Претендира за присъждане на направените разноски в обезпечителното и в исковото производство пред трите инстанции.

В приложеното към касационната жалба изложение по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК са въведени едновременно основанията по т.1 и т.3 на чл.280, ал.1 по следни правни въпроси:

1.

Длъжна ли е въззивната инстанция да обсъди в своето решение всички релевантни, допустими и надлежно събрани доказателства по делото и да прецени относимите обстоятелства при изграждане на своите фактически и правни изводи, като ги обсъди поотделно и в тяхната съвкупност във връзка с всички редовно и своевременно заявени от страните, твърдения и възражения?

2.

Може ли съдът да основе решението си само на избрани от него доказателства, без да обсъди останалите събрани доказателства и да изложи съображения защо ги отхвърля като недостоверни?

3.

Длъжен ли е съдът в мотивите на съдебното решение да посочи конкретните доказателства, въз основа на които аргументира крайния си извод, както и да изложи съображения защо кредитира едни доказателства за сметка на други, като ги обсъди поотделно и в тяхната съвкупност?

4.

След като съдът е приел, че за решаване на делото са нужни специални знания и умения и е допуснал изготвянето на експертиза, следва ли да изложи ясни и конкретни мотиви защо не кредитира същата, когато крайният извод на съда по въпроса, по който е допусната експертизата, е в пълно противоречие с изводите на вещото лице?

5.

Чия е доказателствената тежест за доказване на точно изпълнение по договор за изработка при съставен и подписан между страните протокол, с който възложителят е приел работата, но в последствие оспорва точното му изпълнение?

6.

Какви са последиците от разпределението на тежестта на 3 доказване в гражданския процес и от недоказването на дадено фактическо твърдение или обстоятелство?

7.

Кой е компетентният орган да се произнесе относно точното изпълнение на договора в случай на спор между страните?

8.

Какви са обективните критерии, които съгласно разпоредбата на чл. 20 ЗЗД следва да бъдат приложени при тълкуването на действителната воля на страните?

9.

Докъде се простира възможността на съда да тълкува договорите по реда на чл. 20 ЗЗД и може ли при извършване на това тълкуване да се променя действителната воля на страните?

10.

Следва ли да се тълкуват всички уговорки между страните, в това число и ясните и еднозначни такива или на тълкуване по смисъла на чл.20 ЗЗД подлежат само неясните и двусмислени уговорки?

11.

При тълкуване на договорна клауза задължен ли е съдът да тълкува действителната воля на страните съгласно всички обективни критерии, регламентирани в чл. 20 ЗЗД или може да игнорира по собствена преценка част от тях?

12.

Задължен ли е съдът във всички случаи да изследва обстоятелствата, при които е постигната уговорката, последващото поведение на страните, да тълкува уговорката по аргумент за противното или по- силното основание, да изследва всички други обстоятелства, които са от значение за разкриване на действителната воля на страните, както и други сключени сделки?

13.

В случай на празноти и неуредени хипотези в сключен между страните договор за изработка, при тълкуването му допустимо ли е съдът да приложи директно относимата нормативна разпоредба от договора за изработка по чл. 258 и следващите ЗЗД?

14. Длъжен ли е възложителят по договор за изработка да приеме извършената съгласно договора работа?

15. Какви са правата и задълженията на възложителя по договора за изработка, когато възложената работа е извършена с недостатъци?

16.

За да се приеме, че е налице пълно неизпълнение на договора за 4 изработка и недостатъците са съществени, достатъчно ли е да се извърши преценка дали правят изработеното негодно за договорното или обикновеното му предназначение, или е необходимо да се прецени и дали недостатъците са неотстраними, дали създават сериозни затруднения или отстраняването им е технически невъзможно или икономически нецелесъобразно?

17. Длъжен ли е съдът да се произнесе в мотивите на решението по нищожността на правни сделки или на отделни клаузи от тях, които са от значение за решаване на правния спор?

18.

Действителна ли уговорка, според която изпълнението на задължението на една от страните зависи от волята на същата страна?

19.

Компетентен ли е съдът сам да прецени дали идеен проект отговаря на изискванията на чл. 192 ЗУТ и е годен да послужи като основание за издаване на разрешение за строеж, предвид това, че нормата предвижда няколко взаимнозаменяеми технически възможности, а съдът не разполага със специални знания и умения в сферата на проектирането и архитектурата?

С писмен отговор насрещната страна, ответникът „Херчеса България“ ЕООД, гр.София, чрез адв. Н. С. от САК, оспорва наличието на основания за допускане на обжалаване и основателността на касационната жалба.

Претендира за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение за подаване на отговора на жалбата.

Съставът на I т.о., въз основа на доводите на страните и данните по делото, приема следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с предявените през м.юли 2020г./27.07. и 31.07.2020г./ обективно съединени осъдителни искове на „ВБ Студио“ ООД, гр.София, против „Херчеса България“ ЕООД, гр.София, за произтичащите от сключения между страните по делото договор за проектиране от м.07.2019г. парични вземания за дължимо и неизплатено възнаграждение по чл.14, ал.1, т.2 от договора за изготвяне на идеен проект в размер на 92 943.87 евро с вкл.ДДС и за възнаграждение по чл.15, ал.1 договора за допълнителна брутна проектна площ на обектите в размер на 17 951.86 евро с вкл.ДДС.

5

По делото е установено и безспорно, че между страните е възникнало валидно облигационно отношение въз основа на сключения от тях през м.

07.2019г. договор за проектиране, по който за ищцовото дружество, като изпълнител, е възникнало договорно задължение да изработи и да предаде на ответника идеен и работен проект за обект, представляващ комплекс от жилищни сгради, които ще бъдат построени на три етапа в гр.София, м.

„Манастирски ливади-изток“ кв.12, срещу насрещно задължение на ответното дружество, като възложител, за заплащане на възнаграждение. Установено и безспорно е, че с приемо-предавателен протокол от 11.11.2019г. възложителят е изпълнил договорното си задължение по чл.7 и 8 да предаде на изпълнителя идейна разработка/ задание с необходимите приложения, а с приемопредавателен протокол от 09.01.2020г. изпълнителят е предал на възложителя проектна документация на всички проектни части във фаза идеен проект за обекта, но с уведомително писмо от 17.01.2020г.възложителят, чрез упълномощения си представител „Страйв 4БГ“ ЕООД, е възразил че в предадената от изпълнителя документация има съществени пропуски, недостатъци и грешки, направил е редица забележки, заявил е, че проектът не съответства на законовите изисквания, негоден е за издаване на разрешение за строеж и не позволява ползването му като основа за изработване на следващата фаза на проектиране, и е поканил изпълнителя в максимално кратки срокове да предаде проектно решение, което да отговаря на условията на договора и на местното законодателство. Установено е също така, че с двустранен приемо-предавателен протокол от 31.01.2020г. изпълнителят е предал на възложителя проектната документация на всички части във фаза идеен проект с описано в протокола съдържание, записано на компактдиск, като в протокола е обективирано изрично изявление на представляващия възложителя, че са отстранени всички забележки, направени с уведомителното писмо от 17.01.2020г.

С ОИМ възложителят е възразил, че разработката на изпълнителя не съответства на заданието, на РУП и на нормативните изисквания, поради което не е годна за получаване на положителен доклад от консултанта, за съгласуване от компетентите органи и за издаване на разрешение на строеж.