Решение № 2335 от 13.07.2022, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 2335 гр. Варна, 13.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 53 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Лазар Василев при участието на секретаря Димитричка Ст. Илиева като разгледа докладваното от Лазар Василев Гражданско дело № 20213110105910 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава XXV от ГПК.

Делото е образувано въз основа на искова молба от К.Т. С. с ЕГН **********, с постоянен адрес гр. ***, ул. „***" № ***, СТ. Н. СЛ. с ЕГН **********, с адрес гр. *** ул. „***" № *** и Д. К. Т. с ЕГН **********, с адрес гр. ***, ул. „***" № ***, в качеството им на законни наследници на *** с ЕГН **********, действащи чрез адвокат И.П. Т. от САК, с адрес за кореспонденция гр. ***, ул. „***" № ***, ***, с която са предявени осъдителни искове с правно основание чл. 200, ал. 1 от КТ срещу „***“ ООД с ЕИК *** със седалище и адрес на управление: гр. ***, район ***, ул. „***" № *** за заплащане на общата сума от 250 000 лв. /двеста и петдесет хиляди лева/, ведно със законната лихва за забава, считано от датата на предявяване на исковете, до окончателното изплащане на задълженията, представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди, изразяващи се болки и страдания, причинени от смъртта на техния син и брат, изразяващи се в причинена непреодолима мъка и непоправима загуба на неговите родители и сестра, последица от настъпила на 26.04.2018 г. трудова 1 злополука, при която е починал **** с ЕГН **********, от която сума се претендира по 100 000 лв. за К. Т. СЛ. и СТ. Н. СЛ., и 50 000 лв. за Д.К.Т..

Предявени са и искове с правно основание чл. 86 от ЗЗД, за осъждане на ответното дружество да заплати на ищците лихва за забава от датата на трудовата злополука до датата на подаване на исковата молба, както следва: за К. Т. СЛ. и СТ. Н. СЛ. по 30 363,54 лв., а за Д. К. Т. сумата от 15 181,77 лв.

Ищците твърдят, че на 26.04.2018 г., „***” ООД в качеството си на работодател е допуснал до работа Т.Т. за извършване на строителномонтажни работи, изразяващи се в полагане на мазилка/изолация по фасадата на жилищна сграда, находяща се в гр. ***, УПИ *** кв. по плана на ж.к.

„***“, ул. „***" № ***. В следствие на липсата на обезопасителни мерки при изпълнение на възложените от работодателя дейности, Т.К.Т.паднал от трето ниво на скеле на земята и получил множество фрактури по глава, гръден кош, корем, таз и крайници, в следствие на което няколко часа по-късно настъпила неговата смърт.

Съгласно извършена съдебно медицинска експертиза/аутопсия № ***/***г., извършена от д-р В.С. от Отделение по съдебна медицина при МБАЛ „Св. А. В." АД, причината за смъртта на Т.К.Т. е тежка съчетана травма глава- гръден кош- корем- таз- крайници, довела до развитие на дихателна недостатъчност, травматичен и хиповолемичен шок.

Като водеща причина за настъпване на смъртта се посочва и вдишване на кръв през белите дробове, довели до остра дихателна недостатъчност.

Експертизата е заключила, че съществува пряка причинно-следствена връзка между травматичните увреждания и настъпването на смъртта.

Ответното дружество, в качеството си на работодател, декларирало така описаната трудова злополука, като за същата била проведена проверка от „***" - ***. В резултат на проверката било установено, че работодателят е допуснал до работа починалото лице, без да проведе задължителен инструктаж по безопасност на труда, установило се, че Т.Т. не е застрахован ъс задължителна застраховка „трудова злополука“, както и, че монтираното рамково скеле не е изградено съобразно изискванията за безопасност и здраве, като не е подсигурено осигуряването на безопасен процес на работа.

Ищците сочат, че с Разпореждане № ****от *** г. на Р.З.М.С. ст.инспектор по осигуряването ТП на НОИ, на основание чл. 60, ал. 1 от КСО 2 е приело злополуката като трудова по смисъла на чл. 55, ал. 1 от КСО, тъй като смъртта на Т.К.Т. е настъпила от внезапно увреждане на здравето, станало по време и във връзка, както и по повод извършваната от него работа в полза на осигурителя „Е***“ ООД. Така посоченото разпореждане не е обжалвано и е влязло в сила.

Ищците сочат, че гореописаната трудова злополука им е причинила непреодолима мъка и непоправима загуба, като същата ги е лишила от воля и желание да продължат нормално живота си. След трагедията ищците се чувстват неспособни за справяне с ежедневни дейности, тъгуват, плачат и са депресирани. Сочат, че ежедневно преживяват болката от загубата на Т., като окончателно са лишени за в бъдеще да се уповават на духовната, емоционална подкрепа на своя син и брат.

Ищците молят в тяхна полза да бъдат присъдени и сторените по делото съдебно деловодни разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника „***“ ООД, с който се оспорва допустимостта на предявените искове, както и техните основание и размер. Не се оспорва наличието на трудовоправна връзка между ответника и починалият роднина на ищците.

Оспорва се основателността на исковете, тъй като на ищците било определено обезщетение за неимуществени вреди във воденото пред ОС *** наказателно производство. Оспорва се основателността на иска на Д.Т., като се сочи, че същата няма качеството на наследник на починалия. Оспорва се размерът на претендираните суми за обезщетяване на неимуществени вреди, като се твърди, че починалият е живял само със своята майка, с която е имал по-близки отношения, поради което претенциите на другите двама ищци са прекомерни. Ответникът навежда доводи за съпричиняване на вредоносния резултат от работника на основание чл. 201, ал. 2 КТ. Подчертава, че починалият, без знанието и съгласието на някой от присъстващите отговорници, самонадеяно и безотговорно се е качил на построеното скеле, от което е паднал. Твърди, че единствената причина за падането е проявена несръчност или липса на достатъчна концентрация у пострадалия. Сочи, че ако той не се е бил отклонил от възложената му работа вътре в сградата, както и ако се е придвижвал по скелето с нужната концентрация, то не би паднал. Предвид това поддържа, че е налице висок процент на съпричиняване 3 на злополуката от страна на пострадалия.

В тази връзка сочи, че при преценката на размера на неимуществените вреди следва да се вземе предвид и обстоятелството, че вина за трудовата злополука има и увредения.

Ответното дружество въвежда и възражение за изтекла погасителна давност по отношение на претенцията, като сочи, че считано от датата на инцидента е изтекъл срокът, предвиден в чл. 358, ал. 1, т. 3 от КТ.

Ответникът релевира особено искане за конституирането на „***“ ЕАД като трето лице помагач на негова страна, тъй като между двете дружество има валидно сключена задължителна застраховка „професионална отговорност на участниците в проектирането и строителството“, сключена на 04.05.2017г., поради което отговорността за претърпените вреди попада в застрахователното покритие на същата, което поражда интерес на ответника да инициира исково производство срещу застрахователя за репариране на евентуално платеното от него обезщетение.

Предвид изложеното, ответното дружество моли така предявените искове да бъдат отхвърлени като неоснователни, недоказани и погасени по давност.

В условията на евентуалност, в случай, че бъдат уважени исковете, моли за намаляване на претендираното обезщетение поради съпричиняване от страна на пострадалия. Претендира и присъждане на сторените по делото разноски.

В срока за отговор на исковата молба ответникът е предявил и обратни искове срещу застрахователното дружество, с които моли да бъде приет за съвместно разглеждане в условията на евентуалност иск с правно основание чл. 219, ал. З от ГПК вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 435 от КЗ, чл.

86, ал.1 от ЗЗД и чл. 429, ал. З и ал. 5 от КЗ, при условие, че бъде уважен главният иск, т.е. бъде осъдено „***" ООД, да плати претендирано от наследниците на Т.К.Т обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на исковата молба до окончателното заплащане, като бъде осъдено „***" ЕАД, с ЕИК *** да заплати на „ ***" ООД с ЕИК *** сумата, за която е уважен първоначалният иск, но не повече от договорения лимит на отговорност от 100 000 лв., представляваща застрахователно обезщетение по договор за застраховка "Професионална отговорност на участниците в проектирането и строителството", действал през периода от 00:00 часа на 09.05.2017г. до 24:00 4 часа на 08.05.2018г., обективиран в Застрахователна полица № *** от 04.05.2017г., ведно със законната лихва считано от дата на уведомяването на застрахователя и разноските, присъдени в полза на увреденото лице.

В срока по чл. 131 от ГПК, ответното дружество по обратните искове е депозирал отговор, в който изразява становище за неоснователност както на претенцията по обратните искове, така и по отношение на главните.

„****" ЕАД оспорва изцяло предявения срещу застрахователното дружество обратен иск на „***" ООД по основание и размер. Оспорва наведените доводи за настъпване на застрахователно събитие по смисъла на застраховката и ангажиране на дружеството за заплащане на застрахователно обезщетение на основание приложената застрахователна полица по задължителна застраховка „Професионална отговорност на участниците в проектирането и строителството" - № ***

Твърди, че в случая липсва застрахователно събитие, по смисъла на застраховката, доколкото същата покрива професионалната отговорност на застрахования само по писмени претенции за причинени вреди, предявени в срока на действие на застрахователния договор, а в настоящия случай вредата е настъпила през 2018 г., а претенцията за изплащане на обезщетение е предявена през 2021 г., поради което е налице материалноправна пречка за ангажиране отговорността на застрахователя.

Счита, че в процесния случай, загиналият в резултат на трудовата злополука-Т.К.Т., е работник по трудов договор при „***" ООД, поради което и отправената по обратния иск срещу „***" ЕАД претенция, не представлява покрит риск по смисъла на Общите условия по застраховката.

В условията на евентуалност релевира възражение за лимитиране отговорността на застрахователя, доколкото съгласно договореностите на процесната застрахователна полица, лимитът на отговорност на застрахователя за едно събитие е в размер на 50 000 лева.

Отново в условията на евентуалност релевира и възражение за лимитиране на отговорността, тъй като страните по застрахователния договор са договорили самоучастие на застрахования във всяка една причинена вреда, като същият поема за своя сметка 10 % от размера на всяко обезщетение.

Предвид това счита, че от размера на дължимото застрахователно 5 обезщетение следва да бъде приспаднато договореното самоучастие от 10 %, (арг. от чл. 374, ал. 2 от КЗ).

При условията на евентуалност прави възражение и по реда на чл. 435 от КЗ, като сочи, че правото на застрахования да търси от собствения си застраховател плащане по застраховка на „отговорности", е обусловено от плащане от негова страна.

По отношение на претенцията за забава сочи, че застрахователят отговаря за лихви за забава при условията на чл. 429, ал. 3 от КЗ, поради което отговорността на застрахователя за лихви би могла да се ангажира от датата на получаване на исковата молба за отговор по предявения обратен иск или от 08.10.2021 г. - моментът, в който застрахователят узнава за пръв път за претенциите на увредените лица срещу застрахования

По отношение на предявения главен иск сочи, че оспорва същия изцяло.

В условията на евентуалност прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на загиналия при инцидента Т.К.Т. който с поведението си и в нарушение на нормативно установените изисквания за безопасни условия на труда, сам е поел риск и е създал предпоставки за увреждане на живота и здравето си. Намира претенцията за присъждане на неимуществени вреди за завишена по размер. Счита, че претендираното обезщетение не съответства на критериите за справедливост, установени в чл.

52 от Закона за задълженията и договорите. Присъединява се към възражението на ответника по главните искове за погасяване на същите по давност, на основание чл. 358, ал. 1, т. З от КТ.