Решение № 22148 от 05.12.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 22148 гр. София, 05.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 141 СЪСТАВ, в публично заседание на пети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: СИЛВИЯ СТ. ХАЗЪРБАСАНОВА при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА АЛ. ЛАЗАРОВА като разгледа докладваното от СИЛВИЯ СТ. ХАЗЪРБАСАНОВА Гражданско дело № 20231110138526 по описа за 2023 година

Производството е по реда на Дял І, глава ХІІ от ГПК.

Предявени са положителни установителни искове с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, предл. 1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД от „То...” ЕАД срещу Н. И. Т., за установяване съществуването на вземания за продажна цена на доставена топлинна енергия и за цена на дялово разпределение и мораторна лихва за забава в плащането на цената, с цена на исковете 3115,20 лв., за която е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 63575/2022 г. по описа на СРС, III ГО, 141 състав.

Ищецът „То...“ АД твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответника топлинна енергия, като купувачът не е престирал насрещно – не е заплатил дължимата цена. Твърди, че съгласно общите условия купувачите на топлинна енергия са длъжни да заплащат дължимата цена след 10.07.2016 г. в 45 - дневен срок от датата на публикуването й на интернет страницата на продавача. Поддържа, че ответникът е собственик на топлоснабдения имот – ап. 6, находящ се в гр. София, бул.“В..., за който се води партида с аб. № 134936. Моли да бъде установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца следните суми, а именно: 2 465,91 лева - главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода м.05.2019 г. до м.10.2020 г., ведно със законната лихва от 22.11.2022г. до изплащане на вземането, 608,71 лева - мораторна лихва за забава от 15.09.2020 г. до 01.11.2022 г., както и суми за дялово разпределение - 32,89 лева - главница за периода от м.10.2019 г. до м.10.2020 г., ведно със законната лихва от 22.11.2022 г. до окончателното изплащане на вземането, и 7,69 лева - 1 лихва за периода от 01.12.2019 г. до 01.11.2022 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 63575/2022 г., по описа на СРС, 141 с-в. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът, чрез назначение му особен представител, оспорва предявените искове по основание и размер. Релевира се възражение за изтекла погасителна давност. Моли за отхвърляне на исковете.

Третото лице – помагач на страната на ищеца “Т...“ ЕООД изразява становище за основателността на предявените искове.

Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По исковете предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК с правно основание чл. 415, ал.

1 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по договор за продажба между него и ответника, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдяните количества и за ответника е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер, както и че през процесния период в сградата, в която се намира процесният топлоснабден имот, е извършвана услугата дялово разпределение от лице, с което ищецът е сключил договор и че е възникнало задължение за заплащане на възнаграждение в претендирания размер. При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираните вземания.

Следва да се установи възникването на облигационно отношение между страните по договор за продажба и доставка на топлинна енергия в твърдените количества и задължение за плащане на уговорената цена. Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 Закона за енергетиката, в редакцията касаеща процесния период, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти/потребители на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3. Нормата на чл. 150 ЗЕ постановява, че продажбата на топлинна енергия от топлопреносно предприятие на потребители/клиенти на топлинна енергия за битови нужди, се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие.

От приетия в хода на съдебното дирене Нотариален акт за продажба на недвижим имот № 132, том VII, рег. № 9348, дело № 1070/2020 г. от 04.11.2020 г., се установява, че ответницата Н. И. Т. продава на трети за производството лица апартамент без номер, находящ се в гр. София, бул.“В.... Предвид облигационноправното и вещноправно действие на договора за покупко – продажба на недвижими имот, сключен в изискуемата от закона форма на нотариален акт, задължава съда да приеме, че праводателят е собственик на процесния недвижми имот – чл.586, ал.3 ГПК. По естеството си нотариалните документи – като издадени от нарочни нотариални органи в рамките на предоставената им от закона 2 компетентност, в законоустановените форма и ред, представляват официални свидетелстващи документи по смисъла на чл. 179 ГПК с всички произтичащи от това последици. По силата на чл. 179, ал. 1 ГПК до доказване на противното съдът е длъжен да приеме, че информацията, която се съдържа в документа относно фактите, които нотариусът пряко е възприел, или относно действията, които самият той е извършил и е отразил информацията за тях в нотариалния документ, е достоверна – отговаря на действителното фактическо положение. Това съдът намира за достатъчно да обоснове, сключен между страните индивидуален договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди, тъй като до 04.11.2020 г. ответницата Н. И. Т. е била собственик на процесния имот. Съгласно тълкувателно решение № 2/2017 г. ОСГК на ВКС освен посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ правни субекти (собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот), и трети лица, ползващи имота по силата на договорно правоотношение, могат да бъдат носители на задължението за заплащане на доставената топлинна енергия за битови нужди към топлопреносното предприятие, когато между тези трети лица и топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през времетраенето на който ползвателят е клиент на топлинна енергия за битови нужди и дължи цената на топлопреносното предприятие.

Следователно договорът за доставка на топлинна енергия за даден имот, част от сграда намираща се в режим на етажна собственост, може да бъде както изричен писмен /при постигане на съгласие относно същественото съдържание на договора/, така и презюмиран /сключен със самия факт на придобиване на собствеността или вещното право на ползване/, какъвто е настоящият случай по силата на настъпилото наследствено правоприемство. Като всеки нов договор за този имот, сключен по който и да е от двата начина /изричен или презюмиран/, преустановява действието за в бъдеще на предходно сключен договор за същия имот с друго лице. Ето защо за преценката с кого дружеството – ищец е в облигационни отношения за доставка на топлинна енергия за процесния имот през процесния период, е меродавно обстоятелството с кое лице последно по време е бил сключен договор за доставка на топлинна енергия. В настоящия случай не са въведени такива твърдения от ответника, нито има доказателства, разколебаващи извода, че ответникът е собственик на процесния имот към момента на доставка за процесния период.

Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР (писмена форма на договора не е предвидена). Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите (чл. 150, ал. 2 от закона).

В случая несъмнено е, че общите условия на ищцовото дружество са влезли в сила, доколкото са били публикувани. Съответно според нормата на чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок от 30 дни след влизането в сила на общите условия потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да 3 предложат специални условия. По делото не са релевирани подобни твърдения, нито има данни, ответникът да е упражнил правото си на възражение срещу Общите условия. В този смисъл той е потребител, респ. клиент на топлинна енергия за битови нужди в имота през процесния период. Между страните е възникнало и съществувало облигационно отношение по договор за продажба на топлинна енергия, който съобразно разпоредбите на чл. 150 ЗЕ се регулира от Общи условия.

По силата на договор от 24.09.2002 г. „То...“ЕАД е възложила на „Т...“ ЕООД да извършва услугата дялово разпределение на топлинна енергия между клиентите в сградата етажна собственост или в сграда с повече от един клиент. Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение. Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите (чл. 142, ал. 2 ЗЕ). Според чл. 145, ал. 1 от закона топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти.

Възраженията на процесуалния представител на ответника, че е изтекъл срокът на действие на договора, сключен между ЕС и дружеството за дялово разпределение са ирелевантни, тъй като не се касае за сключване на формален договор, а от значение е реалното извършване на услуга, което е доказано в производството.

За установяване факта на предоставяне на топлинна енергия в обема, съответстващ на претендираната цена, е прието заключение на съдебно-техническата експертиза, което е съобразило писмените доказателства за дялово разпределение за процесния абонатен № 134936, предоставени от „Т...“ ЕАД. Съгласно заключението, количеството топлинна енергия, постъпило в топлоснабдената сграда, се измерва чрез т.нар. общ топломер, монтиран в абонатната станция. За процесния период м.05.2019 г. – 31.10.2020 г. ответницата не е осигурила достъп на фирмата за ДР е отчитала уредите за дялово разпределение в имота. За този период е изчислен служебен разход на максимална мощност на отоплителните тела, съгласно чл.61 т.6.5 от НТ. По данни на ФДР в процесното жилище е имало 5 монтирани отоплителни тела и съответно са монтирани 5 радио топлоразпределители. В имота има щранг лири за отопление, за които се изчислява служебна ТЕ отдадена от щранга, съгласно НТ. В имота се ползва топла вода и се начислява те за загряване на топла вода. Поради липса на отчет в процесния период, разходът за топла вода се изчислява на 2 броя потребители при норма 140 литра на потребител за едно двенонощие. Изравнителните сметки, издадени от ФДР съдържат ТЕ за отопление, включваща топлинна енергия отдадена от сградна инсталация, ТЕ за отопление на имота /отдадена от отоплителните тела/и ТЕ за подгряване на топла вода. ТЕ за общи части не се начислява. Изчисленията са съгласно методиката за дялово разпределение към действащата наредба за топлоснабдяване.