Определение № 390 от 14.07.2026, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 390 гр. Варна, 14.07.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Милен П. Славов

Членове:

Петя Ив. П.а

Мария Кр. Маринова като разгледа докладваното от Петя Ив. П.а Въззивно частно гражданско дело № 20263000500312 по описа за 2026 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274, ал.1 и сл. ГПК и е образувано по частна жалба на А.И.А., подадена чрез адв. Й., против определение № 2680/29.05.2026 г., постановено по гр.д. № 2739/2025 г. по описа на Варненския окръжен съд, с което на осн. чл.129, ал.3 ГПК е върната исковата й молба и е прекратено производството по делото. Жалбоподателката е настоявала, че обжалваното определение е неправилно като постановено в нарушение на съществени процесуални правила. Молила е за отмяната му и за връщане на делото на окръжния съд за продължаване на производството.

Изложила е съображения, че след като съдът е дал нов срок за вписване на исковата молба и в същия срок указанието е било изпълнено, той нямал правомощието да върне исковата молба и да прекрати делото. Отделно, съдът не взел предвид, че неосъществяването на вписването в първоначалния срок не се дължи на бездействие на страната, както и че тя е поискала ново продължаване на срока, по което съдът не се произнесъл, евентуално съдът следвало да съобрази наличието на особени непредвидени обстоятелства, които били предпоставка за възстановяване на срока.

Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал.1 ГПК от процесуално легитимирана страна, редовна е и допустима, а разгледана по същество същата е неоснователна по следните съображения:

С определение №1612/31.03.2026 г., окръжният съд е оставил без ход производството и е дал указания на ищцата в едноседмичен срок от получаване на съобщението да представи доказателства за вписване на исковата молба, като е предупредил същата, че при неизпълнение в срок производството ще бъде прекратено. Съобщението е връчено на 14.04.2026 г., 1 като в срока ищцата е поискала продължаването му на осн. чл. 63 ГПК. С определение № 1874/18.04.2026 г. окръжният съд е продължил срока с една седмица, считано от изтичане на първоначалния. В новопродължения срок, до 28.04.2026 г., указанията не са били изпълнени. На 30.04.2026 г. ищцата е посочила, че е получила отказ от съдията по вписванията и е поискала ново продължаване на срока. След като съдът не се е произнесъл по молбата й от 30.04.2026 г., на 08.05.2026 г. тя е поискала от съда да й даде ново указание по повод представяне на вписана искова молба. С определение № 2230/10.05.2026 г., окръжният съд повторно оставил без ход производството и задължил ищцата в едноседмичен срок от получаване на съобщението да представи доказателства за вписване на исковата молба и за отказа на съдията по вписванията при първото искане. Съобщението е връчено на 12.05.2026 г. и на 14.05.2026 г. ищцата е представила вписаната искова молба. С обжалваното понастоящем определение съдът е констатирал, че в продължения срок, изтекъл на 28.04.2026 г., ищцата не е изпълнила указанията за представяне на вписаната искова молба и че молбата й от 30.04.2026 г. не се взема предвид съгл. чл. 64, ал.1 ГПК, тъй като е подадена след изтичане на срока за изпълнение (на 28.04.2026 г.). Приел е, че съдът няма право да преценява при кое неизпълнение на указания по чл. 129, ал.2 ГПК ще прилага последиците по чл. 129, ал.3 ГПК и за кое – не и позовано на практиката на ВКС, обективирана в решение № 50265 от 10.01.2023 г. на ВКС по гр. д. № 3517/2021 г., IV г. о., ГК, е върнал исковата молба и е прекратил производството по делото.

Съгласно т.3 от Тълкувателно решение № 3 от 19.07.2010 г. на ВКС по т. д. № 3/2009 г., ОСГК, при действието на правилата за проверка редовността на исковата молба по чл. 127 ГПК, респ. за необходимите приложения по чл. 128 ГПК и на установения принцип на служебното начало с чл. 7, ал. 1 ГПК, неизпълнението на изричното указание на съда за вписване на искова молба по чл. 114 ЗС, в т. ч. и за съдебна делба, е основание за нейното връщане на основание чл. 129, ал. 3 ГПК.

В случая, на ищцата са били дадени от съда ясни и точни указания за представяне по делото на вписаната искова молба в срок, който след продължаването му по чл. 63, ал.1 ГПК, е изтекъл на 28.04.2026 г. Ищцата е била и предупредена от съда за последиците при неизпълнение – прекратяване на производството. Указанието не е било изпълнено в срока и в този случай за съда е възникнало основанието да върне исковата молба и да прекрати производството в съответствие с т.3 от Тълкувателно решение № 3 от 19.07.2010 г. на ВКС. В случая ищцата е представила доказателствата за вписване на исковата молба след преклузивния срок, което прави изпълнението невалидно – арг. чл. 64, ал. 1 ГПК . Без значение са последващите й действия по подаване на молба за ново продължаване на срок, при изтекъл такъв (искане пред окръжния съд за възстановяване на срок ищцата няма) и искане за даване на ново указание, както и тези на окръжния съд по повторно даване на указания, защото тези действия не го валидират.

2

Повторното указание до ищцата не възобновява, нито удължава вече изтеклия срок за изпълнение. То не може да се разглежда и като погрешно указан подълъг срок за изпълнение с последиците по чл. 62, ал. 3 ГПК , защото на практика е дадено повторно, ново указание, при вече неизпълнено указание, за което последицата е прекратяване на производството. Както е посочено в мотивите на Тълкувателно решение № 3 от 19.07.2010 г. на ВКС гл. т. на процесуални последици, неизпълнението от страна на ищеца в срок на указанието на съда за вписване на искова молба по чл. 114 ЗС /в т. ч. и за съдебна делба/, следва да се приравни с тези по неизпълнение на указанията на съда за отстраняване на констатиран порок /недостатък/ на исковата молба по чл. 127 и чл. 128 ГПК, т. е. да се приеме, че при неизпълнение е приложима разпоредбата на чл. 129, ал. 3 ГПК. Изискването за вписване по чл. 114, ал. 1, б. "в" ЗС във вр. с чл. 112, б. "з" ЗС и чл. 114, ал. 2 ЗС макар и имащо за цел оповестително- защитна функция по отношение на трети лица или спрямо трети лица - приобретатели на спорното вещно право, от гл. т. на обществения интерес и правна сигурност на гражданския оборот, като защитим по-висш интерес, задължава съда като правоприлагащ орган да следи служебно в рамките на проверката по чл. 127, 128 ГПК и чл. 130 ГПК за наличието на вписана искова молба по исковете по чл. 114 ЗС /в т. ч. и по искове за съдебна делба/. Уредено от специалния закон, като предпоставка за надлежното движение на производството, изискването за вписване обуславя приложението на чл. 129, ал. 3 ГПК в рамките на едно разширително тълкуване и прилагане на санкционните последици на закона, след като съдът изрично е указал на страната задължението й да извърши съответното правно действие - вписване на исковата молба, и е налице неизпълнение на това указание на съда.

Установените от законодателя последици, а именно тези на чл. 129, ал. 3 ГПК, свързани с процесуалното поведение на страната ищец в разрез с указанията на съда, могат да се приложат и по отношение неизпълнението на изискването за вписване на определената от законодателя категория искови молби.

Неизпълнението от страна на ищеца по делото на допълнителните изисквания при предприетата от него искова съдебна защита на определен вид субективни права, установени от материалния закон, който ги урежда, следва да се приравни по последици с неизпълнението на изискванията за редовност на исковата молба, макар и това изискване да няма правната характеристика на реквизит на редовната искова молба. При това положение (макар и отнасящо се до непоправяне на нередовност в исковата молба) относимо е позоваването на окръжния съд (за последиците от неизпълнението на указанието за вписване на исковата молба в срок) на практиката на ВКС, обективирана в решение № 50265 от 10.01.2023 г. на ВКС по гр. д. № 3517/2021 г., IV г. о., ГК, в което е казано, че съдът няма право да преценява кое от изискванията за редовност на искова молба ще съблюдава и кое – не, при кое неизпълнение на указания по чл. 129, ал. 2 ГПК ще прилага последиците по чл. 129, ал. 3 ГПК и за кое - не. За пълнота следва да бъде посочено, че съобразяването на изпълнението от ищцата след изтичане на срока и след повторно дадени 3 указания от съда, би нарушило прогласения в чл. 9 ГПК принцип за равнопоставеност на страните в гражданския процес и би поставило една от тях в привилегировано положение спрямо противната както е посочено в решение № 315 от 07.12.2010 г. по гр. д. № 3555/2008 г. на ВКС, IV г. о.

Предвид изложеното, оплакванията на жалбоподателката са неоснователни, а обжалваното определение, като правилен съдебен акт, следва да бъде потвърдено.

С оглед изложените съображения, Варненският апелативен съд ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 2680/29.05.2026 г., постановено по гр.д. № 2739/2025 г. по описа на Варненския окръжен съд.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва пред ВКС, с частна касационна жалба при условията на чл. 274, ал.3 ГПК, в едноседмичен срок от съобщаването му на жалбоподателя.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4