Определение № 443 от 04.08.2022, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 443 гр. Варна, 04.08.2022 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти август през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Анета Н. Братанова

Членове:

Мария Кр. Маринова

Даниела Д. Томова като разгледа докладваното от Мария Кр. Маринова Въззивно частно гражданско дело № 20223000500362 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното.

Производството е по реда на чл.274 и сл. от ГПК.Образувано по подадена частна жалба от М.С.Т. против определение №1777/10.0 5.2022г., постановено по в.гр.д.№1008/22г. по описа на ВОС, гр.о., с което производството по делото е прекратено и на осн. чл.14, ал.2 от ГПК е изпратено по подведомственост на Административен съд-Силистра за разглеждане на жалба №3300/07.04.2022г., подадена от М.С.Т. против постановление за налагане на обезпечителни мерки

С220019-022-0018385/22.03.2022г., издадено на осн. чл.200, вр. чл.195, ал.1-3 и чл.201-207 от ДОПК от публичен изпълнител в ТД на НАП Варна- офис Силистра по изп.д.

№170207769/20.03.2017г.В жалбата се твърди, че определението е неправилно по изложените в същата подробни съображения.Претендира се да бъде отменено и делото върнато на ВОС за продължаване на съдопроизводствените действия по подадената от страната жалба.

Въззиваемата страна ТД на НАП Варна-офис Силистра, редовно уведомена, не е депозирала отговор по жалбата в срока по чл.276, ал.1 от ГПК.

Съдът, след като съобрази събраните по делото доказателства и приложимия закон, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена в срок, от процесуално легитимирана страна и против подлежащ на обжалване пред настоящата инстанция акт - чл.274, ал.1, т.1 от ГПК, вр. т.2 от ТР №3/12.07.2005г. на ОСГТК на ВКС.Същата е допустима.Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения.

Производството по в.гр.д.№1008/22г. по описа на ВОС е образувано по подадената от М.С.Т. жалба вх.№3300/07.04.2022г./по описа на ТД на НАП 1

Варна-офис Силистра/ против действия на публичен съдебен изпълнител по изп.д.№170207769/17г. по описа на ТД на НАП Варна-офис Силистра, а именно постановление от 22.03.2022г. за налагане на обезпечителна мярка „запор“ върху банковите сметки на длъжника М.С.Т. в „Първа инвестиционна банка“АД, „Банка ДСК“ЕАД и „ЦКБ“ЕАД до размера на сумата от 33 043, 47лв., на осн. чл.200 и чл.202 от ДОПК, вр. чл.195, ал.1-3 от ДОПК.

В нормите на чл.197 от ДОПК е предвиден редът за обжалване на постановлението за налагане на обезпечителни мерки от публичния съдебен изпълнител по изп.дело, образувано за събиране на публични вземания, а именно в 7-дневен срок от връчването му същото подлежи на обжалване пред директора на компетентната ТД, който следва да се произнесе в 14 дневен срок, а неговото решение може да се обжалва пред административния съд по постоянния адрес или седалището на жалбоподателя, в 7-дневен срок от връчването му на жалбоподателя и на публичния взискател, като непроизнасянето на решаващия орган по чл.197, ал.1 от ДОПК в 14 дневния срок се смята за потвърждение на постановлението, което може да се обжалва в 14-дневен срок от изтичането на срока за произнасяне.Видно от тази уредба, гражданският съд не е компетентен да се произнася по жалбата на длъжника против постановление за налагане на обезпечителни мерки, издадено в хода на принудително изпълнение, провеждано от публичен изпълнител по изп.дело, образувано по реда на ДОПК.От материалите, изпратени от ТД на НАП Варна-офис Силистра, е видно, че там е постъпило на 29.03.2022г. възражение от М.Т. против цитираното постановление на публичния изпълнител от 22.03.2022г., като няма данни за произнасяне по жалбата/възражение/ от директора на ТД на Варна в срока по чл.197, ал.1 от ДОПК, като при липсата на такова, според чл.197, ал.2 от ДОПК, се приема, че е налице потвърждаване на постановлението, което подлежи на обжалване пред съответния административен съд, или в случай Административен съдСилистра като съд по местожителството на жалбоподателката.Предвид горното и правилно ВОС е приел, че не е компетентен да се произнася по жалбата и е изпратил същата на САдмС.Неоснователни са оплакванията на жалбоподателката в частната жалба, инициирала производството пред ВАпС, че ВОС е компетентен да разгледа жалбата на осн. чл.621-чл.623 от ГПК.Цитираните разпоредби касаят производство по признаване и изпълнение на решения и актове, постановени в други държави членки на ЕС, докато предмет на подадената от нея жалба е постановлението на публичния изпълнител по повод налагане на обезпечителни мерки в изпълнителното производство.Според представеното съобщение за доброволно изпълнение от 20.03.2017г. изп.дело е образувано през 2017г. за неплатени публични задължения към друга държава членка /посочен актосъставител - Държава членка на ЕС по процедура за взаимна помощ Белгия и задължение данък върху доходите или капитала и административни наказания и глоби/.Горното обаче но води до извод, че жалбата на страната от 07.04.2022г. попада в хипотезите на чл.621-623 от ГПК, т.к. тя няма за предмет искане за 2 признаване и изпълнение на решения и актове, постановени в други държави членки на ЕС.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение №1777/10.0 5.2022г., постановено по в.гр.д.

№1008/22г. по описа на ВОС, гр.о.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3