Решение № 71 от 12.06.2025, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 71 гр. Велико Търново, 12.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: КОРНЕЛИЯ КОЛЕВА

Членове:

КРАСЕН ГЕОРГИЕВ

ДЕСИСЛАВА ЧАЛЪКОВА при участието на секретаря МИЛЕНА СТ. ГУШЕВА в присъствието на прокурора Р. Н. К. като разгледа докладваното от КОРНЕЛИЯ КОЛЕВА Наказателно дело за възобновяване № 20254000600060 по описа за 2025 година

Производството е по реда на Глава XXXIII от НПК.

Подадено е искане от адвокат П. Н. – упълномощен защитник на осъденото лице В. Й. Н., за възобновяване на производството по ВНОХД № 563/2024 г. на Окръжен съд – Русе. Наведени са оплаквания както за допуснати нарушения на закона, така и за съществени нарушения на процесуалните правила. В искането е посочено, че решението на въззивния съд е постановено 70 дни след проведеното открито съдебно заседание, съответно 40 дни след законоустановения срок за произнасяне, като е следвало да бъде постановено на 10.11.2024 г., а това е сторено на 20.12.2024 г., както и че същото е постановено без мотиви по изменената присъда.

Според защитника, извършените от съда процесуални действия след установените за това срокове нямат процесуална стойност, което съставлява основание за отмяна на постановения съдебен акт, поради допуснато нарушение на закона.

На следващо място в искането се навежда довод, че в хода на производството не е извършено изменение на обвинението от прокурора, като едва от Окръжния съд е констатирано, че основанието за осъждане на Н. не е посоченото от прокуратурата обвинение за потвърждаване на неистина, а за затаяване на истина, като липсва оправдаване от първата инстнация по отношение обвинението за затаяване на истина, а само осъждане за потвърждаване на неистина, което впоследствие е изменено от Окръжния съд. Защитата счита, че посоченото съставлява нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК. Излага се довод, че с постановеното решение от въззивния съд, без да е изменено обвинението от прокурора в съдебно заседание пред въззивната инстанция, се нарушава правото на защита на подсъдимата, която е привлечена към наказателна 1 отговорност за лъжесвидетелстване при форма на изпълнителното деяние потвърждаване на неистина, а не за затаяване на истина. Според защитата, е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, което пречи на подсъдимата и нейния защитник да организират защитата по повдигнатото обвинение. Към присъдата на Районния съд са били изготвени мотиви във връзка с наложеното наказание на подсъдимата за лъжесвидетелстване чрез потвърждаване на неистина, а не за затаяване на истина, поради което съдебния акт е незаконен, поради липса на мотиви. Това обстоятелство се сочи и като съществено нарушение на процесуалните правила, довело до нарушаване правото на защита на осъденото лице. Иска се да се възобнови производството по делото и да се отменят както постановеното решение на Окръжен съд, така също и присъдата на Районния съд.

В съдебно заседание адвокат П. Н., защитник на осъденото лице В. Й. Н., поддържа искането. Направено е допълнение, че при постановяване на присъдата са ползвани неистински доказателства- показанията на св. Х. Б.. Същите са били опровергани от св. В. Ж. относно обстоятелството, че тази свидетелка е ходила заедно с осъдената В. Н. и с нейната леля в къщата на майка й. Показанията на св. Б. не следва да бъдат кредитирани, тъй като тя е била заинтересована от изхода на делото, поради наличието на спряно производство, в което тя е участвала и е била съпричастна към съставянето на неистински частен документ.

Защитникът счита, че са налице основания за възобновяване на производството по делото. Моли решението на Окръжния съд да бъде отменено, а делото да бъде върнато за ново разглеждане или В. Н. да бъде оправдана по повдигнатото обвинение.

В съдебно заседание прокурорът от Апелативна прокуратура счита искането за неоснователно и моли да бъде оставено без уважение. Излага подробни съображения в тази насока.

Осъденото лице В. Й. Н. не се явява и не взема лично становище.

Настоящият състав на Великотърновския апелативен съд, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка за наличие на основанията за възобновяване на делото, намери за установено следното:

Искането за възобновяване е процесуално допустимо. Предмет на същото е акт от кръга на визираните в чл. 419 НПК, който не е проверен по касационен ред.

Искането е подадено от процесуално легитимирано лице по чл. 420, ал. 2 НПК в законоустановения срок по чл. 421, ал. 3 НПК. Иска се възобновяване на производството по чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК, като са посочени касационните основания по чл.348, ал.1 т.1 и т.2 НПК, но по съдържанието си изложените доводи подкрепят единствено само това по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК. Разгледано по същество си, искането е неоснователно по следните съображения:

С Присъда № 5 от 06.10.2022 г. по НОХД № 46/2022 г. на Районен съд – Бяла подсъдимата В. Й. Н. е призната за виновна в това, че на 23.06.2020 г. в гр. Бяла, област Русе, пред надлежен орган на власт –разследващ полицай при ОДМВР – Русе, като свидетел по ДП № 247-ДП-76/2020 г. по описа на РУ – Бяла устно съзнателно затаила истина, твърдейки, че не знае нищо за кредит, който леля Х. И. А. е изтеглила през 2017 г., че не знае кога и как е бил изтеглен кредита, нито какъв е бил неговия размер, както и че никога не е виждала договор за потребителски кредит между „Провидент Файненшъл България“ ООД и Х. И. А., поради което на основание чл. 290, ал. 1, пр. 2 вр. чл. 54 и чл. 36 от НК е наложено наказание лишаване от

2 свобода за срок от шест месеца, като изтърпяването му е отложено с изпитателен срок от три години.

На основание чл. 304 от НПК подсъдимата е оправдана по първоначалната квалификация на деянието по чл. 290, ал. 1, пр. 1 от НК.

С Решение № 170 от 19.12.2022 г. по ВНОХД № 726/2022 г. на Окръжен съд – Русе е отменена постановената присъда по НОХД № 46/2022 г. на Районен съд – Бяла, а делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на първостепенния съд.

С Присъда № 9 от 05.06.2023 г. по НОХД № 6/2023 г. на Районен съд – Бяла подсъдимата В. Й. Н. е призната за виновна в това, че на 23.06.2020 г. в гр. Бяла, област Русе, пред надлежен орган на власт –разследващ полицай при ОДМВР – Русе, като свидетел по ДП № 247-ДП-76/2020 г. по описа на РУ – Бяла устно съзнателно потвърдила неистина, твърдейки, че не знае нищо за кредит, който леля Х. И. А. е изтеглила през 2017 г., че не знае кога и как е бил изтеглен кредита, нито какъв е бил размера му, както и че никога не е виждала договор за потребителски кредит между „Провидент Файненшъл България“ ООД и Х. И. А., поради което на основание чл. 290, ал. 1, пр. 1 вр. чл. 54 и чл. 36 от НК е наложено наказание шест месеца лишаване от свобода, изтърпяването на което е отложено с изпитателен срок от три години.

С Присъда № 4 от 25.01.2024 г. по ВНОХД № 648/2023 г. на Окръжен съд – Русе подсъдимата В. Й. Н. е призната за невинна и е оправдана по обвинението за извършено престъпление по чл. 290, ал. 1, пр. 1 от НК.

С Решение № 349 от 17.06.2024 г. по н.д. № 391/2024 г. на ВКС е отменена постановената въззивна присъда по ВНОХД № 648/2023 г. на Окръжен съд – Русе, а делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд от стадия на съдебното заседание.

С Решение № 19 от 20.12.2024 г. по ВНОХД № 563/2024 г. на Окръжен съд – Русе е изменена Присъда № 9 от 05.06.2023 г. по НОХД № 6/2023 г. на Районен съд – Бяла в частта по квалификацията – относно формата на изпълнителното деяние „потвърждаване на неистина“, като в тази част е преквалифицирано извършеното в престъпление по чл. 290, ал. 1, пр. 2 от НК при форма на изпълнителното деяния „затаяване на истина“. Присъдата е потвърдена в останалата част.

Решението на въззивния съд е влязло в сила от датата на постановяването му на 20.12.2024 г., тъй като не подлежи на касационна проверка.

По наведените в искането за възобновяване оплаквания съдът намира следното:

В подаденото от защитника на осъденото лице искане и след конкретизацията му в съдебно заседание се съдържат упреци към процесуалната и оценъчна дейност на решаващите първоинстанционен и на въззивен съд.

В настоящото производство Апелативният съд осъществява контрол, който се разпростира единствено върху процесуалната законосъобразност на извършените конкретни действия на проверяваните съдебни инстанции по допускане, събиране, проверка и оценка на доказателствата по делото, както и на правилността при формирането на вътрешното им убеждение. Фактическата необоснованост не е самостоятелно касационно основание, тъй като в рамките на настоящото производство е допустима проверка единствено на юридическата правилност на контролираните съдебни актове, съобразно изложената в тях фактическа обстановка.

На първо място следва да се разгледат оплакванията за допуснати съществени 3 нарушения на процесуалните правила, които могат да съставляват основание за отмяна на съдебния акт и връщане на делото за ново разглеждане.

В отговор на наведеното оплакване за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила се констатира, че в обхвата на правомощията си по чл.314 НПК от Окръжния съд е извършена цялостна проверка на правилността на първоинстанционната присъда. При обсъждане на оплакването, настоящият съдебен състав констатира, че не са допуснати процесуални нарушения, които да дадат основание за отмяна на постановения съдебен акт от въззивния съд. От същия е оценен събрания по делото доказателствен материал по делото, съобразно изискванията на чл.13, чл.14 и чл.107, ал.5 от НПК, поради което не са налице пороци в доказателствената дейност, които да доведат до съмнение в изводите му относно извършването на инкриминираното деянието и неговото авторство. Приетите за установени от въззивния съд фактически констатации и положения се основават на изчерпателен и коректен анализ на приобщените по делото доказателствени източници, които напълно ги подкрепят.

Настоящият съдебен състав намира, че е лишено от основание наведеното оплакване по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК, тъй като при извършената проверка не се констатират да са допуснати от първостепенния съд нарушения на процесуалните правила, които да са останали незабелязани от въззивния съд. Последният в рамките на проведеното пред него съдебно производство и при постановяване на атакуваното решение също е съобразил дейността си с изискванията на процесуалния закон.

Настоящият състав на Апелативния съд счита, че са били събрани всички необходими доказателства за разкриването на обективната истина и изясняване на обстоятелствата по делото, влизащи в предмета на доказване по чл. 102 НПК.

Видно от мотивите на присъдата, а така също и на въззивното решение вътрешното убеждение на двете инстанции относно приетите за установени фактически положения е формирано при стриктно спазване на правилата на чл. 14, ал.

1 НПК и чл. 107, ал. 5 НПК въз основа на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото. Мотивите на присъдата са изготвени в съответствие с чл. 305, ал. 3 НПК, като са посочени какви са приети за установени факти, въз основа на кои доказателствени източници и какви са правните съображения за това.

Въззивният съд в обхвата на правомощията си по чл. 314 НПК е извършил цялостна проверка на правилността на присъдата и в съответствие с чл. 339, ал. 2 НПК е обсъдил доводите, изложени в подкрепа на оплакванията във въззивната жалба, които напълно се споделят от настоящата инстанция.

В искането е наведено оплакване, че съдебният акт на въззивния съд е постановен извън законоустановения срок, което според защитата съставлява съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като извършените от съда процесуални действия извън определените законови срокове нямат процесуална стойност и следва да се считат за неизвършени.

В отговор на наведеното оплакване следва да се посочи, че сроковете за изготвяне на мотивите към първоинстанционната присъда, а така също и на съдебните актове от въззивния съд са инструктивни, а не е преклузивни. Неспазването им дори да се приеме за нарушение на процесуалните норми, не се явява съществено по своя характер. Разписаните в закона срокове целят единствено оказване на дисциплиниращо въздействие върху съда. Изготвянето на мотивите към присъдата извън посочения срок 4 в чл. 308, ал.1 и ал.2 НПК, а на въззивното решение извън срока в чл.340, ал.1 НПК не води нито до липса на мотиви, нито до невалиден съдебен акт. Забавата може да бъде предмет на дисциплинарна проверка, като не може да бъде основание за възобновяване на наказателното производство, поради допуснато съществено нарушение на процесуалните правила по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК. Видно от материалите по делото е, че разглеждането му във въззивната инстанция е приключено в проведеното на 10.10.2024 г. открито съдебно заседание, в което е даден ход на съдебните прения и делото е обявено за решаване. Решението на въззивния съд е постановено на 20.12.2024 г. или 2 месеца и 10 дни по-късно, т.е. след изтичане на установения в чл. 340, ал.1 от НПК срок. Независимо от това обстоятелство, с произнасянето на въззивния съд извън посочения срок не е допуснато нарушение на процесуалните правила, което да е съществено по своя характер, той като не е довело до ограничаване правата на страните или да се приравнява на липсата на мотиви, поради което не може да бъде основание за възобновяване на производството по делото.