Решение № 126 от 09.01.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 126 гр. София, 09.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 13-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: СТАНИСЛАВ Б. СЕДЕФЧЕВ при участието на секретаря ЕЛИ П. ИЛИЕВА като разгледа докладваното от СТАНИСЛАВ Б. СЕДЕФЧЕВ

Административно наказателно дело № 20221110209239 по описа за 2022 година

РЕШЕНИЕ

№ гр. София, 09.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, 13. състав, в открито заседание на деветнадесети октомври две хиляди двадесет и втора година, в състав:

СЪДИЯ: СТАНИСЛАВ СЕДЕФЧЕВ при секретар Е. Илиева като разгледа докладваното от съдията НАХД № 9239 по описа за 2022 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на „ххх“ ЕООД с ЕИК хххх срещу наказателно постановление /НП/ № 39 от 25.05.2022 г. на председателя на Патентно Ведомство на Република България, с което на жалбоподателя на основание чл. 81, ал. 1 от Закона за марките и географските означения /ЗМГО/ (отм.) е наложена имуществена санкция в размер на 3 000 /три хиляди/ лева за нарушаване на чл. 13, ал. 2, т. 2 във връзка с чл.

13, ал. 1, т. 1 от ЗМГО (отм.). На основание чл. 127, ал. 5 от ЗМГО е постановено 1 отнемането на стоките, предмет на нарушението, в полза на държавата, и предаването им за унищожаване.

Жалбоподателят обжалва така постановеното НП по съображения за неговата незаконосъобразност, произтичащи от неправилно приложение на материалния закон, както и допуснато съществено нарушение на процесуалните правила. Сочи, че не е следвало да се образува административнонаказателното производство, тъй като били изтекли давностните срокове по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН. Актът, с който нарушението е било установено, бил съставен в отсъствие на свидетели и на законния представител на санкционираното дружество и противоречал на чл. 42, т. 4 и т. 10 от ЗАНН, тъй като не съдържал описание на предмета на нарушението, а отсъствал и опис на писмените материали и иззетите от контролния орган вещи. Констатацията на наказващия орган за сходство между знаците на стоките не съответствала на изискванията за извършване на оглед и назначаване на вещо лице, което да даде експертното си заключение.

Навежда се още и довод за несъответствие между иззетите и приложени като веществени доказателства стоки и тези, фигуриращи в протокола за изземване и задържане, изготвен в досъдебното производство. Неправилно била приложена и санкционната разпоредба от отменената редакция на нормативния акт, която предвиждала нарушението да се извършва с изпълнителното деяние „предлагане за продажба“, като в случая не било доказано, че жалбоподателят е продавал стоки със знаци на защитена търговска марка без разрешение на маркопритежателя. На последно място се твърди, че ощетеното от нарушението лице не е било уведомено за неправомерното засягане на неговите права и интереси, което било ограничило правото му да предяви обезщетение в рамките на производството. Мотивирайки горните си доводи, жалбоподателят отправя искане за отмяна на атакуваното наказателно постановление, а в условията на евентуалност – за прилагане на чл. 28 от ЗАНН с оглед маловажност на процесния случай или за намаляване размера на наложеното на дружеството наказание с разсрочване изплащането на така определената имуществена санкция.

В съдебно заседание, редовно призованият жалбоподател не изпраща представител. Упълномощеният му защитник депозира писмено становище, в което поддържа жалбата по изложените в нея съображения и претендира присъждане на разноски.

Въззиваемата страна в съдебно заседание чрез своя процесуален представител пледира за неоснователност на жалбата и моли за оставянето ѝ без уважение.

Претендира юрисконсултско възнаграждение и възразява срещу прекомерността на адвокатското възнаграждение на насрещната страна.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, приема за установено следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, в това производство районният съд е винаги инстанция по същество и следва да провери законността на обжалваното НП, т. е. дали правилно е приложен както процесуалния, така и материалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН.

Само редовно съставени от административните органи актове, при спазване на изискванията за форма, съдържание и процедура могат да бъдат основание за налагане на административно наказание.

С постановление на прокурор при Районна прокуратура – гр. Дупница от 04.02.2022 г. било прекратено наказателното производство по ДП № х/2020 г. по описа 2 на ДРП и ДП-х/2020 г. по описа на РУ – гр. Дупница. Решението за предприемане на подобно действие е мотивирано с факта, че в хода на проведеното разследване не била доказана по категоричен начин обективната страна на престъплението по чл. 172б, ал.

1 от НК, доколкото не било установено съгласие на притежателя на марка “Pхх” за използването ѝ в търговската мрежа. В тази връзка препис от постановлението ведно с копия от материалите от досъдебното производство били изпратено на Патентно ведомство за извършване на преценка за налагане на административно наказание, както и за разпореждане с иззетите веществени доказателства.

След извършена документална проверка, на 28.02.2022 г. свидетелят Н. б – старши експерт в Патентно ведомство на Република България, съставил срещу жалбоподателя акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 21 за нарушение по чл. 127, ал. 1 от ЗМГО, който бил връчен на законния представител на юридическото лице на 15.03.2022 г. Управителят И. А. подписал разписката без да ангажира възражения или обяснения, а писмени такива не са постъпили и в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН.

Въз основа на АУАН на 25.05.2022 г. председателят на Патентното ведомство на Република България – проф. д-р Вб, издал наказателно постановление № 39 - предмет на проверка в настоящото производство.

В изпълнение на служебните си правомощия и в противовес с твърдението на въззивника, заявено в писменото му становище по делото, съдът констатира, че АУАН и НП са издадени от длъжностни лица, действащи в рамките на тяхната компетентност – чл. 129 и чл. 133 от ЗМГО.

Неоснователни са възраженията на жалбоподателя за допуснати в хода на производството съществени процесуални нарушения, опорочили процедурата по налагане на съответното административно наказание. Неправилно е позоваването на чл. 33, ал. 1 от ЗАНН, с който през призмата на производството по ЗАНН нормативно е прогласено правилото ne bis in idem, ограничаващо възможността за кумулиране средствата на наказателната репресия с тези на административнонаказателното съдопроизводство, по този начин осигурявайки съблюдаването на принципното положение, че никой не може да бъде съден два пъти за едно и също деяние, при отчитане на залегналото в трайната съдебна практика виждане за приоритет на наказателната отговорност над административната такава, както и на задължителното тълкуване, дадено в Тълкувателно решение № 3/2015 г. по т. д. № 3/2015 г. на ОСНК на ВКС. Виждането на защитника на наказаното лице не е съобразено с приложимото процесуално правило на чл. 36, ал. 2 от ЗАНН, което предвижда възможността административнонаказателна преписка да бъде образувана въз основа на постановление на прокурор за прекратяване на наказателно производство, образувано за същото деяние.

Горепосочената разпоредбата допуска процедурата по налагане на административно наказание да бъде инициирана и без приложен акт за установяване на административно нарушение. Поради това следва да се приеме, че давностните срокове по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН не следва да намерят приложение към настоящия случай.

Единствено срокът за издаване на НП по чл. 34, ал. 3 се явява релевантен за разглежданата хипотеза, като в съдебната практика се споделя виждането, че същият започва да тече от момента на постъпване на материалите при административнонаказващия орган (в случая са приети под вх. № ВХ-803/16.02.2022 г. по описа на ПВ на РБ), което дава основание да се приеме, че е спазено изискването за издаването на наказателно постановление в 6-месечния срок.

Доколкото вече беше уточнено, че в хипотезата на прекратено наказателно производство, издаването на АУАН не е задължителна процесуална предпоставка за 3 започване на административнонаказателно производство, следва да бъдат оценени като несъстоятелни и доводите на жалбоподателя за допуснати процедурни пропуски при съставянето на акта. Последният действително се характеризира с опороченост, произтичаща от изискването за съставянето му в присъствие на свидетели, присъствали при извършване или установяване на нарушението (чл. 40, ал. 1 от ЗАНН) или други такива (чл. 40, ал. 3 от ЗАНН), и при невъзможност за издаването му в отсъствие на свидетели (чл. 40, ал. 4 от ЗАНН). Установените нарушения обаче не се явяват съществени и не се отразяват по никакъв начин на допустимостта на извънсъдебната фаза от производството по налагане на административно наказание, по обсъдените вече доводи.

Формата и съдържанието на НП съответства на изискванията на чл. 57, ал. 1 от ЗАНН, като е дадено подробно и еднозначно обстоятелствено описание на твърдяното нарушение, придружено с обстойно описание на иззетите вещи, по отношение на които е постановено отнемане в полза на държавата и унищожаване.

По отношение на релевантната за правилното приложение на материалния закон фактическа обстановка, съдът намира за установено следното:

На 03.10.2019 г.служители на Районното управление в гр. Дупница извършили проверка в търговски обект – магазин „фз“, находящ се в гр. Дупница, ул. „хх, стопанисван от дружеството-жалбоподател „ххх“ ЕООД. В хода на проверката било установено, че в обекта се предлагат за продажба следните стоки, означени със знаци на регистрираните марки както следва:

4 броя мъжки сака, означени със знаци “Pхх”;

1 брой мъжки елек, означен със знаци “Pхх”;

1 броя мъжки дънки, означени със знаци “Pхх”;

2 броя мъжки блузи, означени със знаци “Pхх”;

4 броя мъжки комплекти, състоящи се от панталон и блуза, означени със знаци РР;

5 броя мъжки якета, означени със знаци РР.

Стоките били поставени на щендери, закачалки и рафтове, с поставени съответните етикети върху тях..За стоките не били представени на място нито документи, удостоверяващи техния произход, нито документи, доказващи съгласието на притежателите на регистрираните марки или на друго лице, придобило правото да ги ползва в търговската си дейност по смисъла на чл. 13, ал. 2 от ЗМГО (отм.). Въз основа на извършена документална проверка било установено, че по отношение на отбелязаните знаци са налични идентични или сходни регистрирани комбинирани и словни марки на ЕС. Горното обуславяло вероятност за объркване на потребителите, изразяваща се във възможността за изграждане на погрешна представа, относно действителния произход на стоките, а именно – че същите се предлагат за продажба от или със съгласието или под контрола на притежателя на регистрираните марки “PLEIN, PHILIPP”. Стойността на пазарния аналог на тези стоки възлизала на 24 690 лв.

Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за установена въз основа на показанията на св. Н. б, събраните в хода на съдебното следствие писмени доказателствени средства, както и приобщените по реда на чл. 283 от НПК писмени материали от преписката по ДП № х/2020 г. по описа на ДРП и ДП-х/2020 г. по описа на РУ – гр. Дупница, като съдът кредитира целия събран доказателствен материал предвид липсата на вътрешни противоречия между отделните му елементи, тяхната достоверност и относимост към предмета на доказване по делото.

4

При така установената фактическа обстановка съдът приема за безспорно доказано, че търговско дружество „ххх“ ЕООД с ЕИК хххх е нарушило разпоредбата на чл. 81, ал. 1 от ЗМГО (обн. ДВ, бр. 81 от 14.09.1999 г., в сила от 15.12.1999 г., отм., бр. 98 от 13.12.2019 г.), в редакцията на закона, действаща към момента на осъществяване на процесното нарушение – 03.10.2019 г. (по аргумент от чл. 3, ал. 1 от ЗАНН). Посочената разпоредба повелява, че „лице, което използва в търговската дейност по смисъла на чл. 13 стоки или услуги, означени със знак, идентичен или сходен на регистрирана марка, без съгласието на нейния притежател, се наказва с глоба от 500 до 1500 лв., а едноличните търговци и юридически лица - с имуществена санкция в размер от 1000 до 3000 лв.“. В чл. 13, ал. 2 от отменения нормативен акт са изброени лимитативно отделните проявни форми, с които се характеризира дейността по използване правото на марка в търговска дейност на определен правен субект.

Разпечатката съдържа 44 от 66 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/82d87284-5de0-4b57-aa6b-b53d71b2421d