Решение № 1073 от 19.03.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1073 гр. Варна, 19.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 17 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Иван Стойнов при участието на секретаря Валентина М. Милчева като разгледа докладваното от Иван Стойнов Гражданско дело № 20263110100689 по описа за 2026 година

Производството е по реда на Закона за защита от домашното насилие, образувано по молба подадена от Д. Ж. Ч. срещу А. С. Д., с искане за налагане на мерки за защита от домашно насилие спрямо него.

Молителката твърди, че с ответника са имали интимна връзка и са живели на семейни начала в продължение на почти пет години. Излага, че през този период е била подложена на постоянен физически и психически тормоз, изразяващ се в удари с ритници, шамари и душене. Било я е страх да се обърне към съда, като в началото на 2026 г. решила, че тормозът трябва да спре и взела решение да се раздели с ответника.

Посочва следните конкретни актове на насилие:

• На *г., докато двамата били в леглото, ответникът й отнел телефоните, започнал да крещи и скочил върху нея с цялата си тежест, свивайки се на кълбо, за да се предпази, което довело до контузия на гръдния кош, за което е била транспортирана с линейка до МБАЛ „*“;

• На *г. около *:*ч. в жилището на ул. „*“ *, при скандал ответникът я душил с две ръце за шията, нанесъл й юмручен удар в областта на главата, притискал я към гардероба, съборил я на земята и я ухапал по дясното бедро;

• На *г. около * ч. в жилището им ответникът отново започнал да я души с две ръце за гърлото и да я рита по краката;

• На *г. около ** ч. в дома на баба й в с. *, при конфликт ответникът я душил с две ръце и я стискал за гърлото;

• На *г. около * ч. при пореден скандал ответникът я бил, душил, хванал за шията, нанасял й юмруци, ритал я и я блъскал на земята, в резултат на което била цялата насинена;

• На *г. пред болница СБАГАЛ „*. *“ ответникът я причакал, заплашвал я, че ще я съсипе и убие, започнал да я бута, при което тя паднала на хлъзгавата земя и ударила безименния си пръст на дясната ръка. Молителката изпитва постоянен страх за живота и сигурността си, не излиза сама и се чувства ограничена в личната си свобода и права. Моли 1 съда да издаде заповед за защита.

В съдебно заседание молителката се явява лично, и чрез процесуалния си представител, и поддържа молбата.

В съдебно заседание ответникът се явява лично, и чрез процесуалния си представител, като оспорва твърденията в молбата. Твърди, че е имало пререкания между страните, но отрича на посочените от молителката дати да е извършил домашно насилие спрямо нея. Имало е скандали, но не било вярно, че я е душил и хапал. Той също бил нахапан от нея.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Депозирана е от молителката декларация /л. 5/, в която декларира, че ответникът е упражнил спрямо нея психическо и физическо насилие и е изложила твърдения, идентични на тези в сезиралата съда молба.

Представено е медицинско удостоверение от *г. /л. 9/, от което се установява, че при прегледа на молителката се установява контузия на гръдния кош. Същата би могла да възникне по посочения от молителката начин – скачане върху нея. В тази връзка са представени лист за преглед на пациент в спешно отделение и образно изследване.

Представено е медицинско удостоверение от *г. /л. 8/, от което се установява, че при прегледа на молителката се установява контузия на шията, кръвонасядания и травматични отоци (дясно око, предмишниците, десен лакът, гръден кош, бедра, дясно коляно, дясно ходило), които са резултат от удари с или върху твърди тъпи предмети, които отговарят да бъдат получени в указаните време и начин. В тази връзка молителката е споделила, че на *г. ответникът я е стискал в областта на шията, горните крайници, нанесъл удар с юмрук в областта на главата, лявата половина на лицето, притиснал гърба й в околни предмети, съборил я на земята, ухапал я в областта на дясното бедро. Оплаква се от болка при преглъщане и дрезгав глас.

От справка в деловодната система на ВРС /л. 30/ се установява, че спрямо ответника във ВРС няма друго образувано дело за защита от домашно насилие.

От представената Справка за съдимост /л. 28/ се установява, че ответникът не е осъждан.

От представения отговор на *„*“ /л. 32/ се установява, че в болничната информационна система няма данни ответникът да е настаняван за лечение в психиатричните клиники на болницата.

От показанията на разпитаната по делото свидетелка * се установява, че познава молителката от четири години и поддържат приятелски отношения. Познава и ответника и доста често е била покрай тях. В началото са били сладка двойка, но след това често ставала свидетел на скандали, които зачестили лятото на 2025 г. Личало си, че молителката не си доспивала, имало следи от побой и драскания по тялото. Била е свидетел на остри конфронтации между двамата с обиди и заплахи, включително по чатове с думи от негова страна – „*“, „*“, „*“, „*“, „**“, „**“. Виждала е синини по тялото на молителката – по врата, лицето, ръцете, краката. Знае за спречкване в болницата *месец, когато ответникът е наранил пръста на молителката и започнал да я души. Молителката й споделила, че ответникът има пистолет. Оплакала й се е, че я притеснява. Била е свидетел А. да упражнява насилие – крещял е нападателно върху молителката, хващал я е отстрани.

От показанията на разпитаната по делото свидетелка Р* се установява, че се познава с молителката от училище и поддържат приятелски отношения. Виждат се няколко пъти в годината, но често се чуват по телефона. Познава ответника и в началото са били в добри отношения с молителката, но после деградирали. На няколко пъти е имало сблъсъци между тях. Знае, че през януари молителката има счупен пръст, защото ответникът я бутнал.

Свидетелката я взела от болницата. Знае и за други такива случаи, като е виждала синини по тялото (крака, ръце, бедра) на молителката. Знае, че ответникът хващал молителката за 2 гърлото, скачал върху нея. Последните години все е имало проблеми, като знае, че ответникът се обаждал по телефона на молителката й я обиждал и заплашвал. Чела е негови съобщения как я нарича с обидни думи. Не е виждала директно насилие, но отношението му било грубо.

От показанията на разпитания по делото свидетел * се установява, че е братовчед на ответника и познава молителката. Не знае в момента какви са отношенията между страните, защото е загубил контакт известно време с ответника. В началото били добри, но сега имало промяна. Свидетелят разказва, че двамата взаимно са се биели, но по-страшно от блъскане и шамари не е виждал. Знае, че молителката на няколко пъти се е опитвала да се самоубие, като е бил свидетел на разговор между двамата в тази връзка. Не поддържа връзка с ответника последните 6-7 месеца и не знае какви са станали отношенията между страните.

Не знае ответникът да има пистолет. Знае, че караниците били заради ревност от страна на молителката.

Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището на страните, съдът достигна до следните правни изводи:

Молбата изхожда от и срещу легитимирано лице по смисъла на чл. 3, т. 2 и чл. 8, т. 1 ЗЗДН. Искането надлежно ангажира компетентността на сезирания съд съобразно разпоредбата на чл. 7, ал. 1 ЗЗДН. Молбата е редовна и подадена в срок, съобразно чл. 9 и чл. 10, ал. 1 ЗЗДН.

Съобразно легалната дефиниция на чл. 2, ал. 1 ЗЗДН, всеки акт на физическо, емоционално и психическо насилие спрямо лицата по чл. 3 ЗЗДН представлява такъв на домашно насилие.

Съобразно разпределената в процеса доказателствена тежест молителката е следвало да докаже, че на посочените дати в рамките на тримесечния срок преди подаване на молбата (*г., *г. и *г.) ответникът е извършил спрямо нея твърдените актове на домашно насилие.

В подкрепа на твърденията си молителката е представила декларация и е ангажирала свидетелски показания. Представени са медицински документи, които касаят период, който е извън исковия, но същите могат косвено да се тълкуват в съвкупност с другите доказателства по делото, доколкото дават представа за отношенията между страните.

Ответникът е ангажирал свидетелски показания за оборването на твърденията на молителката. В съдебно заседание не оспорва, че е имало скандали между страните, но сочи, че не е извършил твърдените актове на домашно насилие.

Следва да приеме за достоверно изложеното в представената от молителката декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, във връзка с осъществените от ответника действия по осъществяване на физическо и психическо домашно насилие.

Посочените актове на домашно насилие от *г. и *г. не попадат в предметния обхват на настоящото дело, но за тях да представени медицински удостоверения, че ищцата реално е претърпяла посочените травми, които могат да възникнат по посочения от нея начин.

Свидетелите също разказват за тях. Вероятността посоченият акт от *г. също да се е осъществил е голяма, предвид връзката му с вида насилие, което се приповтаря и в процесните актове от *г. и *г., които са свързани с душене чрез стискане на гърлото и нанасяне на удари по тялото.

От показанията на водените от молителката свидетели категорично се установява, че последните месеци отношенията между страните не са били добри и е имало следи от физическо насилие по тялото на молителката. Свидетелките сочат за множество скандали между тях, отправяне на обидни думи от ответника, закани за саморазправа, както и споделяния от молителката за осъществено насилие. Конкретно сочат и знаят за физическо насилие на *г., в резултат на което е пострадал пръста на ръката на молителката.

Същевременно воденият от ответника свидетел няма преки впечатления от отношенията между страните през последните 6-7 месеца, в които са включени процесните актове на домашно насилие. Въпреки това знае, че страните са имали влошени отношения, 3 като споделя, че молителката също се е държала агресивно спрямо ответника. Неговите показания не опровергават показанията на останалите свидетели, които свидетелстват за положителни факти.

Дори и молителката да е имала агресивно поведение спрямо ответника, това не го освобождава от отговорността за собствените му действия. Доколкото настоящото производство не е наказателно, то и не може да се говори за реторсия. Последиците от това производство са единствено да се даде защита на пострадалото лице и да бъдат наложени мерки, които да действат предупредително спрямо извършителя на домашното насилие.

Достатъчно е твърденията на молителката да са в голямата си част вероятно достоверни, дори да не са установени фактите по безспорен начин, доколкото законът дава превес на жертвите на домашно насилие, предвид трудностите при доказването на извършеното.

С оглед на гореизложеното, съдът намира, че ответникът е осъществил посочените в молбата актове на домашно насилие по смисъла на чл. 2 ЗЗДН и подадената молба е основателна, поради което следва да бъде уважена и да се издаде заповед за защита в полза на молителката Д. Ж. Ч..

По отношение на мерките, поискани с молбата, съдът намира, че с оглед на формирания извод за осъществено домашно насилие, мерките по чл. 5, ал. 1, т. 1 и 3 и 4 ЗЗДН са необходими и подходящи и следва да бъдат наложени за срок от 18 месеца, при приспадане на срока на действие на мерките при издадена заповед за незабавна защита, съобразно изискването на чл. 5, ал. 2 ЗЗДН. Съдът намира, че този срок е съобразен с интензитета на осъщественото домашно насилие, предвид множеството посочени отделни деяния.

На основание чл. 11, ал. 2 ЗЗДН ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на Варненски районен съд дължимата за производството държавна такса в размер на 12.78 €. Следва и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК да бъде осъден да заплати и сторените от молителката разноски в производството за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 300 €.

На основание чл. 15, ал. 2 ЗЗДН, на пострадалото лице следва да бъде издадена заповед за защита.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ЗАДЪЛЖАВА А. С. Д., ЕГН **********, да се въздържа от извършване на актове на домашно насилие спрямо Д. Ж. Ч., ЕГН **********, на основание чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН.