Акт от 09.03.2017, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№………./09.03.2017 г. гр. Варна

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО

ОТДЕЛЕНИЕ, в открито съдебно заседание на двадесети февруари през две хиляди и седемнадесета година, в състав:

СЪДИЯ: МАРИЯ ТЕРЗИЙСКА

При участието на секретаря Д.Б. като разгледа докладваното от съдията търговско дело № 801 по описа за 2016 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е първоинстанционно, образувано по искова молба на „РУБИКОН ИНЖЕНЕРИНГ” ЕАД, с която предявен иск по чл.

145 ТЗ против К.Д.Д. за осъждането му да заплати обезщетение за нанесени на дружеството вреди в размер на сумата от 212 900 лева, съставляващи изтеглени средства от банкова сметка ***.04.2002г. – 20.10.2009г. в качеството му на управител, ведно със законната лихва върху сумата от завеждане на иска до окончателното й изплащане.

В исковата молба „РУБИКОН

ИНЖЕНЕРИНГ” ЕАД /правоприемник на „РУБИКОН ИНЖЕНЕРИНГ” ЕООД/ твърди, че ответникът К.Д.Д. е бил съдружник и управител в ищцовото дружество /преди преобразуването/ за периода 01.03.2001 г. – 22.01.2014 г., като за посочения период дружеството се е представлявало от двамата съдружници и съуправители - Севдалин В. и К.Д..

Сочи, че правомощията на управителя са прекратени на 27.12.2013г. като вписването на това обстоятелство по партидата на дружеството в ТР е на 22.01.2014 г. Със същото вписване Д. е заличен и като съдружник.

Заявява, че в качеството му на управител ответникът Д. е теглил средства от банковата сметка на дружеството, които не е разходвал за дружествени дела, нито е възстановил по банкова сметка ***, с което е увредил дружеството за сумата от 212 900 лева, изтеглени в периода 05.04.2002 – 20.10.2009 година. Д. не е освободен от отговорност за действията си като управител. Взето е решение от едноличния собственик на капитала В. за предприемане на действия по реализиране на отговорността на управителя.

Претенцията е да се осъди управителя да заплати на дружеството обезщетение в размер на 212 900 лева за виновно причинени вреди в качеството му на управител, ведно със законната лихва върху посочената сума от завеждането на исковата молба до окончателното й изплащане. Претендират се и сторените по делото разноски.

Доводите, че Д. е увредил дружеството с горецитираната сума именно в качеството на управител се поддържат еднозначно и в допълнителната искова молба.

Ответникът излага, че предвид фактите наведени от ищеца в исковата молба и допълнителната искова молба предявената претенция е за неоснователно обогатяване по чл. 55, ал. 1 ЗЗД, т.е за връщането на пари, получени без основание. Ответникът противопоставя на твърденията на ищеца такива по допустимостта на иска, аргументирани с изтекла 5-годишна погасителна давност, които са по основателност на претенцията. Заявява, че сумите, изтеглени преди 10.05.2008 г. не са в качеството му на управител и за търсене на каквато и да е отговорност спрямо ответника за същите, чл. 115 б. „д” от ЗЗД е неприложим.

В тази връзка сочи, че в периода 05.04.2002 г. - 02.11.2004 г. е теглил различни суми от банкова сметка ***, които е възможно да съвпадат с описаните в исковата молба, но е по нареждане на тогавашния управител В.. За сумите от 2005 г. – от 2006 г. включително твърди, че не може да се удостовери дали са изтеглени от него поради нечетливост на представените документи. Не оспорва през 2008 г. да е теглил по собствено нареждане суми от банкови сметки на дружеството. Твърди, че всички суми са разходвани в полза на дружеството за извършване на текущи плащания, което надлежно е било отразявано в счетоводните документи, в които няма незакрити разчети с ответника. Претендира отхвърляне на иска като неоснователен.

В допълнителния отговор ответникът поддържа еднозначно собствените си доводи и оспорва тези на насрещната страна.

В проведените съдебни заседания ищцовата страна, не се представлява от изпълнителния директор на дружеството или процесуален представител.

В писмена молба депозирана в съдебно заседание по същество на спора се поддържа иска. Претендира и присъждане на сторените в производството разноски по представения към молбата списък по чл. 80 ГПК. В писмена защита моли за уважаване на претенцията с оглед събраните по делото доказателства и приетото заключение по ССЕ.

В проведените съдебни заседания ответната страна се явява лично и представлява от процесуален представител, който поддържа доводите за неоснователност на иска и моли съда за отхвърлянето му. Не претендира разноски.

В писмена защита поддържа доводите. Счита, че заключението по ССЕ доказва недължимост на сумата, поради внасяне на всички изтеглени суми в касата на дружеството и отсъствие на задължения по счетоводните документи. Тези документи, които са предоставени през 2016 г. на експертизата ответникът счита, че са съставени за целите на процеса и не отразяват достоверно информацията. Поддържа, че квалификацията на иска е по чл. 55 от ЗЗД, респективно е изтекла и погасителната давност.

Съдът, след като взе предвид изложеното от страните, и извърши съвкупен анализ на доказателствата по делото приема за установено следното:

Правната квалификация се извежда от доводите на ищеца, релевирани в исковата молба при твърдения за нанесена вреда на дружеството от противоправни действия на ответника в качеството му на управител за периода 2002 – 2009 г. и при взето решение от дружеството за търсене именно на специалната отговорност на законния представител. Поради тази причина съдът поддържа, че правната квалификация на правата е по състава на специалния управителски деликт, а не на плоскостта на неоснователното обогатяване.

Настоящата инстанция намира, че институтът на неоснователното обогатяване и по-конкретно хипотезата на чл. 55, ал. 1, предложение първо за връщане на даденото „без основание“ се явява неприложима в настоящия спор, тъй като характерно за хипотезата, която обхваща наведената от ответника правна квалификация на предявения иск е, че основанието, което е в състояние да оправдае имущественото разместване между даващия и получаващия, липсва изначално. Съгласно константната практика на ВКС, а и в ППВС №1, 1979 г., се сочи, че „при самото получаване липсва основание за преминаване на блага от имуществото на едно лице в имуществото на друго“. Тук намират място широк кръг от случаи, при които едно лице получава нещо, без да има основание за това, като не се очаква то да възникне впоследствие, поради което липсва и основание за задържане на полученото. Не е вярно, заявеното от ответника, че ищецът не твърди вреди. Соченото в исковата молба, че изтеглените средства от банковите сметки на дружеството не са разходвани в полза на юридическото лице, нито са върнати в предприятието съставлява изявление за вреда в размера на същите тази средства. Хипотезата по чл. 55 от ЗЗД не съответства на твърденията по иска и е наведена единствено с оглед възможността да се позове като защитно правопогасяващо възражение на избраната хипотеза на давността по чл. 110 от ЗЗД, която съдът счита за приложима, но със съответния период на спиране по чл. 115 ал.1 б. „Д”.

С оглед правната квалификация на заявените права съдът е дал указания към страните, че в тежест на ищеца е да установи противоправно, вредоносно /размер на вредата/ неизпълнение на задълженията на Д. в качеството му на управител, а ответникът следва да установи разходване на изтеглените средства в полза на дружеството.

Съдът е указал на страните, че са му служебно известни всички вписвания по партидите на „РУБИКОН ИНЖЕНЕРИНГ” ООД и „РУБИКОН ИНЖЕНЕРИНГ” ЕАД в Търговския регистър, на които при необходимост ще се позовава.

Не се спори между страните, че в периода 01.03.2001 г. – 22.01.2014 г. К.Д. е бил съдружник и управител на „РУБИКОН ИНЖЕНЕРИНГ” ООД.

Представителството на дружеството се осъществявало от двамата управители К.Д. и Севдалин В., заедно и поотделно, съгласно влязло в сила Решение на Варненски окръжен съд от 01.03.2001г. по ф.д. № 2922/1999г.

/л.206-208/, което обстоятелство било вписано по партидата на „РУБИКОН ИНЖЕНЕРИНГ” ООД и при пререгистрацията в ТР, за което е представено Удостоверение за пререгистрация на основание § 4, чл. 2 от ПЗР от ЗТР, издадено от регистърния съд. Не е спорно и че с решение на общо събрание на съдружниците, проведено на 27.12.2013 г., съобразно представен Протокол от 27.12.2013 г. /л. 173/, ответникът е бил изключен като съдружник, като със същото решение е освободен и като управител на дружеството.

От справка в ТР по партида на ищеца безспорно се установява, че тези решения са вписани в ТР на 22.01.2014 г.

С оглед на горното следва да се приеме за установено, че в периода 05.04.2002 г. - 02.10.2009 г. Д. е имал качеството на управител.

По делото са представени 47 броя нареждания-разписки, удостоверяващи изтеглени от банковата сметка на „РУБИКОН ИНЖЕНЕРИНГ” ООД суми от К.Д.:

1.Нареждане-разписка издадена от "СОСИЕТЕ ЖЕНЕРАЛ ЕКСПРЕСБАНК" АД от 05.04.2002г. за сумата от 3 000 лева /л. 8/;

2.Нареждане-разписка издадена от "СОСИЕТЕ ЖЕНЕРАЛ ЕКСПРЕСБАНК" АД от 08.08.2003г. за сумата от 3 000 лева /л. 10/;

3.Нареждане-разписка издадена от "СОСИЕТЕ ЖЕНЕРАЛ ЕКСПРЕСБАНК" АД от 20.10.2003г. за сумата от 900 лева /л. 12/;

4.Нареждане-разписка издадена от "СОСИЕТЕ ЖЕНЕРАЛ ЕКСПРЕСБАНК" АД от 12.12.2003г. за сумата от 2 000 лева /л. 14/;

5.Нареждане-разписка издадена от "СОСИЕТЕ ЖЕНЕРАЛ ЕКСПРЕСБАНК" АД от 19.12.2003г. за сумата от 3 000 лева /л. 16/;

6.Нареждане-разписка издадена от "СОСИЕТЕ ЖЕНЕРАЛ ЕКСПРЕСБАНК" АД от 22.12.2003г. за сумата от 2 800 лева /л. 18/;

7.Нареждане-разписка издадена от "СОСИЕТЕ ЖЕНЕРАЛ ЕКСПРЕСБАНК" АД от 06.01.2004г. за сумата от 3 000 лева /л. 20/;

8.Нареждане-разписка издадена от "СОСИЕТЕ ЖЕНЕРАЛ ЕКСПРЕСБАНК" АД от 24.02.2004г. за сумата от 1 700 лева /л. 22/;

9.Нареждане-разписка издадена от "СОСИЕТЕ ЖЕНЕРАЛ ЕКСПРЕСБАНК" АД от 27.02.2004г. за сумата от 2 000 лева /л. 24/;

10.Нареждане-разписка издадена от "СОСИЕТЕ ЖЕНЕРАЛ ЕКСПРЕСБАНК" АД от 16.04.2004г. за сумата от 700 лева /л. 26/;

11.Нареждане-разписка издадена от "СОСИЕТЕ ЖЕНЕРАЛ ЕКСПРЕСБАНК" АД от 28.04.2004г. за сумата от 1 000 лева /л. 28/;

12.Нареждане-разписка издадена от "СОСИЕТЕ ЖЕНЕРАЛ ЕКСПРЕСБАНК" АД от 21.05.2004г. за сумата от 3 000 лева /л. 30/;

13.Нареждане-разписка издадена от "СОСИЕТЕ ЖЕНЕРАЛ ЕКСПРЕСБАНК" АД от 25.05.2004г. за сумата от 1 200 лева /л. 32/;

14.Нареждане-разписка издадена от "СОСИЕТЕ ЖЕНЕРАЛ ЕКСПРЕСБАНК" АД от 28.06.2004г. за сумата от 3 000 лева /л. 34/;

15.Нареждане-разписка издадена от "СОСИЕТЕ ЖЕНЕРАЛ ЕКСПРЕСБАНК" АД от 08.09.2004г. за сумата от 1 500 лева /л. 36/;

16.Нареждане-разписка издадена от "СОСИЕТЕ ЖЕНЕРАЛ ЕКСПРЕСБАНК" АД от 02.11.2004г. за сумата от 1 500 лева /л. 38/;

17.Нареждане-разписка издадена от "СОСИЕТЕ ЖЕНЕРАЛ ЕКСПРЕСБАНК" АД от 24.11.2004г. за сумата от 1 000 лева /л. 40/;

18.Нареждане-разписка издадена от "СОСИЕТЕ ЖЕНЕРАЛ ЕКСПРЕСБАНК" АД от 10.03.2005г. за сумата от 1 500 лева /л. 42/;

19.Нареждане-разписка издадена от "СОСИЕТЕ ЖЕНЕРАЛ ЕКСПРЕСБАНК" АД от 17.05.2005г. за сумата от 3 000 лева /л. 44/;

20.Нареждане-разписка издадена от "СОСИЕТЕ ЖЕНЕРАЛ ЕКСПРЕСБАНК" АД от 25.07.2005г. за сумата от 1 500 лева /л. 46/;

21.Нареждане-разписка издадена от "СОСИЕТЕ ЖЕНЕРАЛ ЕКСПРЕСБАНК" АД от 08.08.2005г. за сумата от 3 000 лева /л. 48/;

22.Нареждане-разписка издадена от "СОСИЕТЕ ЖЕНЕРАЛ ЕКСПРЕСБАНК" АД от 22.08.2005г. за сумата от 1 500 лева /л. 50/;

23.Нареждане-разписка издадена от "СОСИЕТЕ ЖЕНЕРАЛ ЕКСПРЕСБАНК" АД от 30.08.2005г. за сумата от 3 000 лева /л. 52/;

24.Нареждане-разписка издадена от "СОСИЕТЕ ЖЕНЕРАЛ ЕКСПРЕСБАНК" АД от 03.10.2005г. за сумата от 3 000 лева /л. 54/;

25.Нареждане-разписка издадена от "СОСИЕТЕ ЖЕНЕРАЛ ЕКСПРЕСБАНК" АД от 31.10.2005г. за сумата от 1 000 лева /л. 56/;

26.Нареждане-разписка издадена от "СОСИЕТЕ ЖЕНЕРАЛ ЕКСПРЕСБАНК" АД от 11.11.2005г. за сумата от 3 000 лева /л. 58/;

27.Нареждане-разписка издадена от "СОСИЕТЕ ЖЕНЕРАЛ ЕКСПРЕСБАНК" АД от 14.11.2005г. за сумата от 3 000 лева /л. 60/;