Решение № 2768 от 23.12.2024, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 2768 гр. Бургас, 23.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XL ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: КАЛИН СТ. КУНЧЕВ при участието на секретаря ЗИНАИДА Г. МОНЕВА като разгледа докладваното от КАЛИН СТ. КУНЧЕВ Гражданско дело № 20232120107880 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Иск по чл.124, ал.1, вр. с чл.439, ал.2 от ГПК, предявен от К. Д. Ж, от гр.Б, против “Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД, гр.С.

От Съда се иска да постанови решение, с което да се признае за установено по отношение на ответника, че ищецът не му дължи сумата 546.87 лв. – главница по Договор за издаване на кредитна карта, сключен с “Обединена Българска банка“ АД на 10.08.2005г., ведно със законната лихва, считано от 30.11.2015г. до окончателното плащане, и сумата 327.25 лв. – неизплатена част от договорната лихва за периода 06.07.2006г. – 09.12.2009г., за които в полза на дружеството – като цесионер по Договор за цесия от 04.12.2015г., е издаден изпълнителен лист по ч. гр. дело № 7670/2016г. на РС Бургас и е образуваното изпълнително дело № 20238030401339 на ЧСИ Т.М, поради погасяване на вземанията по дав-ност.

Ответникът оспорва исковете. Излага подробни съображения, че вземанията не са погасени по давност. Иска претенцията да бъде отхвърлена. Претендира разноски.

Съдът, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

На 04.04.2017г., въз основа на влязлата в сила Заповед за изпълнение № 4263 от 02.12.

2016г. по ч. гр. дело № 7670/2016г. на РС Бургас, в полза на ответника е издаден изпълнителен лист срещу ищеца за сумите: 546.87 лв. – главница по Договор за издаване на кредитна карта, сключен с “Обединена Българска банка“ АД на 10.08.2005г., вземанията по който са били прехвърлени на “Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД с Договор за цесия от 04.12.2015г., ведно със законната лихва, считано от 30.11.2015г. до окончателното плащане; 979.29 лв. – договорна лихва за времето от 06.07.2006г. до 09.12.2009г.; 53.18 лв. – обезщетение за забавено плащане за периода 05.12.2015г. – 18.11.2016г.; 31.59 лв. – деловодни разноски за ДТ, и 300 лв. – юрисконсултско възнаграждение.

1

По молба на дружеството на 22.08.2017г. е образувано изп. дело № 20178030402026 на ЧСИ Т. М. Възложено от взискателя е на съдебния изпълнител да предприеме необходимите за събиране на вземането изпълнителни действия срещу длъжника, включи-телно и по реда на чл.18 от ЗЧСИ.

На Ж. е изпратена ПДИ, която обаче е върната в цялост, с отбелязване, че при посещение лицето не е открито на адреса, а баща му е отказал да приеме книжата.

С оглед искането на взискателя, ЧСИ е направил проучване на имущественото състояние на длъжника, като е изискал съответни справки.

На 12.09.2017г. съдебният изпълнител е наложил запор на трудовото възнаграждение на ищеца в ”НЕГС” ООД, гр.С.

На 30.11.2017г. ЧСИ е наложил запор на банковата сметка на Ж. в ”ОББ” АД, на 01.12.2007г. – на такива в ”Банка ДСК” ЕАД и ”Райфайзен Банк” ЕАД, а на 04.12.2017г. – в ”Прокредит Банк” АД.

На последната дата по изпълнителното дело е постъпила сума 1 544.61 лв., която ЧСИ е разпределил на следващия ден, както следва: 291.80 лв. – за свои такси и 1 252.80 лв. – изплатени на взискателя. Дължими по процесния изпълнителен лист са останали исковите суми.

На 01.03.2018г. взискателят е поискал извършване на конкретни изпълнителни действия, а на 25.04.2018г. ЧСИ е наложил възбрана върху недвижим имот на длъжника.

С молба от 31.03.2020г. “Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД е поискало отново извършване на конкретни изпълнителни действия от съдебния изпълнител – запор на трудово възнаграждение и банкови сметки на длъжника, опис на движими вещи, издирване на недвижимо имущество и налагане на възбрани.

Изпълнителни действия от ЧСИ въз основа на същата не са предприети.

С Постановление на ЧСИ от 27.05.2021г. изпълнителното дело е прекратено – на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК, тъй като взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години. Наложените запори са вдигнати, а възбраната – заличена. Изпълнителният лист е върнат на дружеството.

По молба на ответника – на 02.10.2023г., е образувано изп. дело № 20238030401339 на ЧСИ Т. М.

Със същата са направени искания за извършване на конкретни изпълнителни действия от съдебния изпълнител, включително и по чл.18 от ЗЧСИ. ЧСИ е изпратил запорни съобщения до банки, както и до работодателя на длъжника. Наложени са запори. Последно е наложил възбрана на недвижим имот на Ж. – на 24.10.2023г.

На 28.12.2023г. е подадена исковата молба, въз основа на която е образувано настоящото дело.

При така установеното от фактическа страна и в съответствие с разрешенията, дадени с ТР от 26.06.2015г. по т. д.№ 2/2013г. на ОСГТК на ВКС, настоящият съдебен състав нами-ра следното от правна:

Съгласно разпоредбата на чл.439, ал.1 и ал.2 от ГПК, длъжникът може да оспорва чрез иск изпълнението, който може да се основава само на факти, настъпили след приключването на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание.

Ищецът твърди, че неизплатената част от вземанията на ответника по изпълнителния лист, издаден по ч. гр. дело № 7670/2016г. на РС Бургас, са погасени по давност, т. е. претенцията му е процесуално допустима.

С подаването на заявлението по чл.410 от ГПК давността се прекъсва и нова такава започва да тече от влизането в сила на заповедта за изпълнение.

2

В случая, липсват данни кога процесната заповед за изпълнение е влязла в сила, поради което следва да се приеме, че това е станало най-късно към датата на издаването на изпълнителния лист – 04.04.2017г.

В съдебната практика категорично се приема, че за вземанията по влязлата в сила заповед за изпълнение приложение намира разпоредбата на чл.117, ал.2 от ЗЗД и те се погасяват с изтичането на 5-годишна давност.

С образуването на изпълнително дело № 20178030402026 на ЧСИ Т.М.на 22.08.2017г. и с извършените въз основа на молбата на взискателя изпълнителни действия – налагане на запори на банковите сметки и трудовото възнаграждение на длъжника в перио-да от 12.09.2017г. до 04.12.2017г., давността е прекъсвана многократно. Прекъсната е пак с молбата на дружеството от 01.03.2018г. и наложената на 25.04.2018г. възбрана.

Както беше казано по-горе, на 31.03.2020г. “Ф ронтекс Интернешънъл“ ЕАД е поискало отново извършване на конкретни изпълнителни действия от съдебния изпълнител. ЧСИ не е констатирал наличие на евентуални пороци в молбата, съответно – не е дал указания на взискателя за отстраняване на някакви нередовности, но въпреки това е бездействал и не е предприел изпълнение. Неправилно е приел и че към дата 27.05.2021г. са налице предпоставките на чл.433, ал.1, т.8 от ГПК, и е прекратил производството по изпълнителното дело – о т 25.04.2018г. до 31.03.2020г. не са изтекли две години, както и от 31.03.2020г. до 27.05.

2021г. Тук следва да се посочи, че съгласно т.10 на ТР № 2/26.06.2015г. на ОСГТК на ВКС, когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено по чл.433, ал.1, т.8 от ГПК, нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие. Това тълкуване е доразвито в т.3 на ТР № 2/04.07.2024г. на ОСГТК на ВКС, като изводът е, че молба, в която е посочен начинът на изпълнение – запор или възбрана, включително и когато първоначалната й нередовност е била поправена по чл.426, ал.3, във вр. с чл.129 от ГПК, прекъсва давността. В Решение № 1273 от 06.12.2024г. на САС по в. гр. д ело № 941/2024г., с което е разгледан подобен на настоящия казус, е прието, че когато е подадена такава молба, но поради бездействието на съ-дебния изпълнител тя е останала нередовна или въпреки, че е била редовна, той не е пред-приел поисканите с нея изпълнителни действия преди изтичането на давностния срок, тя също прекъсва давността. Процесуалното му бездействие не може да се вмени във вина на взискателя и да има негативни правни последици за него. Във всички случаи на нередов-ност се изискват надлежни указания на органа и предоставяне на възможност на взискателя да я отстрани. Липсата на такива поради бездействието на съдебния изпълнител да приложи чл.129 от ГПК, не може да се тълкува в тежест на взискателя. /Решение № 127/12.07.2022г. по гр. дело № 2884/2021г., ВКС, III г. о./ В Определение № 3444 от 18.12.2024г. на ВКС по т. д. № 1249/2024 ., II т. о., ТК, пък се приема, че за давността и нейното прекъсване водещо значение има искането на кредитора – взискател, чиято проекция дори да не се осъществи чрез изпълнителни действия в рамките на искания изпълнителен способ, давността се пре-късва, ако непредприемането му се отдава на причини, независещи от кредитора. Погаси-телната давност е материалноправна санкция за бездействието на кредитора при упражня-ване на неговите субективни права. Като иска от съдебния изпълнител по вече перемирано-то дело да приложи изпълнителен способ, кредиторът не бездейства. Активността на взис-кателя е достатъчна за прекъсване на давността, защото той не може да извърши сам изпъл-нителното действие – задължението за действие е на съдебния изпълнител.

При това положение, следва да се приеме, че с молбата на взискателя от 31.03.2020г. давността е прекъсната, както и на 02.10.2023г., когато е образувано изпълнително дело № 20178030402026 на ЧСИ Т.М, с оглед предприетите по него изпълнителни дей-ствия, и до подаването на исковата молба по настоящото дело същата по отношение на про-цесните 3 вземания не е изтекла.

Предявените отрицателни установителни искове са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени изцяло.

Ищецът следва да бъде осъдена да заплати на ответника сумата от 100 лв. – юрисконсултско възнаграждение.

По изложените съображения, Съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените от К. Д. Ж., ЕГН: **********, от гр. Б, ж.к.““, бл., вх., ет., искове за признаване за установено, че не дължи на “Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД, ЕИК:

200644029, седалище и адрес на управле-ние: гр.С, ул.“ № , сумата 546.87 лв. – главница по Договор за изда-ване на кредитна карта, сключен с “Обединена Българска банка“ АД на 10.08.2005г., ведно със законната лихва, считано от 30.11.2015г. до окончателното плащане, и сумата 327.25 лв. – неизплатена част от договорната лихва за периода 06.07.2006г. – 09.12.2009г., за които в полза на дружеството, като цесионер по Договор за цесия от 04.12.2015г., е издаден из-пълнителен лист по ч. гр. дело № 7670/2016г. на РС Бургас и е образуваното изпълнително дело № 20238030401339 на ЧСИ Т. М, поради погасяване на вземанията по дав-ност.

ОСЪЖДА К. Д. Ж. да заплати на “Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД сумата 100 лв. – юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване пред ОС Бургас в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________

4