Решение № 1268 от 20.03.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1268 гр. Пловдив, 20.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Свилена Ст. Давчева при участието на секретаря Вили Ст. Шутова като разгледа докладваното от Свилена Ст. Давчева Гражданско дело № 20235330102874 по описа за 2023 година

Съдът е сезиран с искова молба от С. А. Д. против ЕВН България Топлофикация ЕАД, с която е предявен отрицателен установителен иск по чл.

439 ГПК, че ищецът не дължи на ответника сумата в размер на 1009.45 лева – главница, представляваща стойност на топлиннаенергия доставена в обект на потребление, находящ се в гр. ********, сумата от 92.47 лева, представляваща обезщетение за забавено плащане на главницата за периода от**** год. до ***** год., ведно със законната лихва върху главницата, считано от ***** год. до пълното й изпащане, както и сумата от 125 лева разноски в производството по ч.гр.дело ****** год. по описа на РС Пловдив, за които суми е издаден изпълнителен лист по ч. гр. д. № ****** г. по описа на Районен съд Пловдив, въз основа на който е образувано изп. дело № ****** г. по описа на ЧСИ К. П., с район на действие – Окръжен съд ******.

В исковата молба се твърди, че с изпълнителен лист, издаден по ч.гр.дело ****** год. по описа на РС Пловдив, ищцата е била осъдена да заплати на ответника посочените по-горе суми, като с молба за образуване на изпълнително дело от ***** год. е образувано изп. дело № ****** г. по описа на ЧСИ К. П., с район на действие – Окръжен съд *****. Твръди се, че след образуване на изпълнителното дело по него не са извършвани никакви 1 изпълнителни действия, годни да прекъснат давността. Постъпило било единствено становище от ищцата от ****** год., че ще плаща задълженията, което не следвало да се смита като действие годно да прекъсне давността, тъй като не съставлява признание на вземането по смисъла на чл. 116 б.а от ЗЗД.

Счита изпълнителното дело е прекратено по силата на основание чл. 433, ал.1, т.8 от ГПК. Сочи, че вземането има за предмет периодични плащания, поради което погасителната давност е ти години съгласно чл. 111 ЗЗД. Счита, че дори и да се приеме, че становището от ***** год. е прекъснала давността, то към дата ****** год. същата е изтекла. Изтекла била и петгодишната давност.

Поради изложеното предявява исковата претенция. Претендира разноски. В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на искова молба от ответника ЕВН България Топлофикация ЕАД гр. Пловдив, с който се оспорва основателността на предявената искова претенция. Твърди се, че с образуване на изпълнителното дело е прекъсната давността, тъй като в молбата взискателят е изискал предприемането на изпълнителни действия спрямо длъжника. Възложил е правомощията по чл.18, ал.1 от ЗЧСИ. Счита, че молбите, с които от ищцата е искано разлочване на задълженията по изпълнителното дело представляват признание на вземането, което също прекъсва давността и срока на перемцията. Сочи, че в периода ******* ищцата е извършвала плащания по изп.дело, които също прекъсват давността.

Счита, че давността относно вземанията е петгодишна. Поради изложеното моли предявеният иск да бъде отхвърлен. Претендира разноски. Възразява за прекомерност на разноските на ищеца за адвокатско възнаграждение.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявеният отрицателен установителен иск за установяване недължимост на парична сума, по издаден изпълнителен лист, въз основа на влязло в сила съдебно решение е допустим. Искът е предявен от лице, разполагащо с правен интерес да иска установяване със сила на пресъдено нещо недължимостта на това вземане на ответника, поради несъществуването му или погасяването му по давност.

Правният интерес на ищцата е продиктуван от обстоятелството, че е 2 налице висящ изпълнителен процес срещу нея.

При предявен отрицателен установителен иск ответникът носи доказателствената тежест да установи при условията на пълно и пряко доказване, че спорното право е възникнало и съществува, а ищеца следва да докаже фактите, изключващи, унищожаващи или погасяващи това право.

Необходимо е ответникът да установи факта, правопораждащ претендираното от него вземане, едва след което ищецът да установи възраженията си за неговата недължимост.

В конкретния казус ищцата се позовава на изтекла погасителна давност, настъпила след издаването на изпълнителния титул.

Съдът намира, че в случая предявената искова претенция, макар и допустима е неоснователна и погасителната давност за събиране на вземането не е изтекла, по следните съображения:

От събрания доказателствен материал /изпълнителен лист от ****** год, издаден въз основа на Заповед за изпълнение № ***** год. по ч.гр.дело ****** год. по описа на РС **** /л. ***/, приобщените материали по изп.дело ***** год. по описа на ЧСИ К.П./ се установява, че въз основа на издаден изпълнителен лист о т ****** год на основание влязла в сила Заповед за изпълнение № ***** год по ч.гр.дело ***** год. по описа на РС Пловдив, е образувано изпълнително дело № ****** год. по описа на ЧСИ К. П. с рег. № *** с район на действие ОС ****, образувано на****** год. С Молба от ***** год. по цитираното изп. дело взискателят, ответник в настоящото производство, е поискал присъединяване на изп.дело ****** год. към изп.дело ***** год. по описа на ЧСИ К. П..

Съгласно разпоредбата на чл. 110 от ЗЗД с изтичане на петгодишна давност се погасяват всички вземания, за които законът не е предвидил друг срок, а съгласно разпоредбата на чл. 117, ал.2 от ЗЗД, когато вземането е установено със съдебно решение, давността за него е всякога петгодишна.

Съгласно константната съдебна практика /напр. Р ешение № ***** г. по гр. д.

№ ****/******г. о. /, разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД , установяваща 5-годишен срок на новата давност, се прилага както когато вземането е установено с влязло в сила съдебно решение, така и с влязла в сила заповед за изпълнение. Това е така, защото влязлата в сила заповед за изпълнение установява с обвързваща страните сила, че определеното по основание и 3 размер вземане съществува към момента на изтичане на срока за подаване на възражението. Предвид гореизложеното, доколкото предмет на спора е погасяването по давност на вземане, установено с влязла в сила заповед за изпълнение – Заповед за изпълнение № ****** год. по ч.гр.дело ****** год. по описа на РС Пловдив, въз основа на която е издаден изпълнителен лист от ****** год., то съдът намира, че приложимата в случая разпоредба е тази на чл.117, ал.2 от ЗЗД и давността относно процесните вземания е петгодишна.

Съгласно диспозитива и мотивната част на Тълкувателно решение №***** год., постановено по тълк.дело ***** на ОСГТК ВКС, погасителната давност не тече докато трае изпълнителният процес относно вземането по изпълнителни дела, образувани до приемането - на ***** г. , на Тълкувателно решение № **** г. по т.д. № ****** г., ОСГТК, ВКС , като за тях давността е започнала да тече от ***** г., от когато е обявено за загубило сила ППВС № ****** г. А относно относно действията, прекъсващи давността, съдебната практика също така е категорична, че в изпълнителния процес давността се прекъсва многократно, включително и с искането за предприемане на отделни изпълнителни способи/действия, а впоследствие и със самото им предприемане, с оглед необходимостта от „поддържане” висящността на изпълнителния процес с активни действия от страна на взискателя /в този смисъл мотивната част по т.10 от ТР №**** г. на ОСГТК ВКС, Решение № ***** г. по гр. д. № ***** г., III г. о. , Решение №* г. по гр. д. №*** ***** г., *** г. о./

От така изложеното следва, че погасителната давност относно процесното вземане, започнала да тече от момента на влизане в сила на заповедта за изпълнение, издадена по ч.гр.дело *****год. по описа на РС Пловдив, е прекъсната с образуването на изпълнително дело ***** год. по описа на ЧСИ К. П. с рег. № **** с район на действие ОС Пловдив, като съгласно гореизложените постановки на ТР **** год. по тълк. дело *** на ОСГТК ВКС от ***** год. е започнала да тече нова петгодишна давност.

Видно от приобщените материали по ИД ***** год. по описа на ЧСИ К. П. в периода **** год. –**** год., а именно на дати: **** год. /л.*** от ИД/, **** год./л.**** от ИД/, **** год. /л.*** от ИД/,**** год. /л.*** от ИД/, ****год.

/л.**** от ИД/, **** год. /л.**** от ИД/, **** год. /л.***** от ИД/, взискателят, ответник по настоящото дело, не е бездействал, проявил е необходимата активност, като е депозирал нарочни молби, с които е поискал 4 от съдебния изпълнител да пристъпи към предприемане на конкретни изпълнителни способи за събиране на процесното вземане. Тоест, с депозирането на така описаните молби, взискателят е осъществил действия, имащи за последица отново прекъсване на давността, поради което и съдът приема, че дори към настоящия момент давността относно процесните вземания не е изтекла.

Предвид горните изводи, съдът намира, че исковата претенция, като неоснователна, не следва да бъде уважена.

По отношение на разноските:

При този изход на спора право на разноски има ответникът. Ответното дружество се представлява от юрисконсулт, поради което на основание чл.

78, ал.8 ГПК има право на присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение, определено от съда. Съгласно посочената разпоредба размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер на съответния вид дело, определен по реда на чл.37 от Закона за правната помощ. Съгласно чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащането на правната помощ за защита по дела с определен материален интерес възнаграждението е от 100 лв. до 300 лв. Съдът намира, че с оглед фактическата и правна сложност на делото, фактът, че е приключило в едно с.з., следва да се определи възнаграждение в размер на 100 лв.

Ръководен от гореизложеното съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ, предявения от С. А. Д. ЕГН ********** против „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД, ЕИК: 115016602, отрицателен установителен иск с правно основание чл.439, ал.1 от ГПК, за признаване на установено между страните, че С. А. Д. ЕГН ********** не дължи на „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД, ЕИК: 115016602 , сумата в размер на 1009.45 лева – главница, представляваща стойност на топлинна енергия, доставена в обект на потребление, находящ се в гр. *******, сумата от 92.47 лева, представляваща обезщетение за забавено плащане на главницата за периода от **** год. до ***** год., ведно със законната лихва върху главницата, считано от ***** год. до пълното й изпащане, както и сумата от 125 лева разноски в производството по ч.гр.дело ***** год. по описа на РС Пловдив, за 5 които суми е издаден изпълнителен лист по ч. гр. д. № *****г. по описа на Районен съд Пловдив, въз основа на който е образувано изп. дело № ***** г. по описа на ЧСИ К. П., с район на действие – Окръжен съд *****, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.

ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.3 ГПК, С. А. Д. ЕГН ********** да заплати на „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД, ЕИК: 115016602 , сума в размер на 100 /сто/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Решението може да бъде обжалвано от страните в двуседмичен срок от съобщаването с въззивна жалба пред Окръжен съд Пловдив.

Препис от решението да се връчи на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________/п/________ 6