Решение № 53 от 09.04.2024, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 53 гр. Пловдив, 08.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Васил Ст. Гатов

Членове:

Милена Б. Рангелова

Елена Й. Захова при участието на секретаря Мариана Н. Апостолова в присъствието на прокурора А. Атанасов като разгледа докладваното от Елена Й. Захова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20235000600582 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на глава ХХІ-ва от НПК.

Образувано е по протест на прокурор от ОП-Пазарджик срещу присъда №260001/ 25.02.2022 г., постановена по НОХД № 557/ 2018 г. на

ОС-Пазарджик, с която подс. Л. К. Г. е признат за невинен и оправдан по възведеното му обвинение за престъпление по чл. 282, ал. 2 във вр. с ал. 1 във вр. с чл. 20, ал. 3 от НК във вр. с чл. 11, ал. 3, чл. 13, ал. 1 от ЗВСГЗГФ и чл.

18 Ж, ал. 4, т. 2 от ППЗСПЗЗ, а подс. С. П. Г. е призната за невиновна и оправдана по обвинението за извършено престъпление по чл. 282, ал. 2 във вр. с ал. 1 във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК във вр. с чл. 11, ал. 3, чл. 13, ал. 1 от ЗВСГЗГФ и чл. 18 Ж, ал.4, т.2 от ППЗСПЗЗ.

В протеста и допълнение към него се твърди необоснованост на обжалвания съдебен акт и постановяването му в нарушение на процесуалния и материален закон. Иска се отмяна на присъдата и постановяване на осъдителна присъда.

Пред апелативния съд представителят на АП-Пловдив не поддържа протеста, който счита за схематичен и немотивиран. Изразява становище, че 1 присъдата е обоснована и законосъобразна. Изводите на окръжния съд относно фактическата установеност на деянията и приложението на материалния закон счита за подробни и правилни. Не е доказано е, че с личните действия на подсъдимата е възстановена собствеността върху инкриминираните имоти, това е станало с решение на колективен орган, независимо, че в технологията, по която този колективен орган се е произнасял, е имало нарушения, които са били и преди тя да бъде председател на ОС „З.“, така и след това тази практика е продължила.

Пледира за потвърждаване на присъдата.

Подсъдимият Г. и защитникът му адв.Л. също считат, че първоинстанционната присъда е правилна, обоснована и законосъобразна.

Намиран, че съдът е изложил подробни мотиви относно фактическите си изводи и доказателствата, от който се установяват. Молят д а бъде потвърдена първоинстанционната присъда.

Адв.Д., защитник на подс. Г. изразява същото становище. Счита, че подсъдимата не е нарушила вменените й по служба задължения с начина на взимане на решенията на комисията, която председателствала. Не е нормативно разписано задължение поземлените комисия или ОС „З.“ да заседават непременно присъствено, по едно и също време и на едно също място, а начинът на вземане на решение “на подпис” е широко разпространен, употребява се в търговските дружества, употребява се в много други обществени организации. Извън правомощията й е било да следи ко й от членовете на комисията как е подготвен за заседанието, дали е прочел всичко, дали е разбрал всичко. Начина на вземане на решение не е „приумица“ на подс. Г., а е бил продиктуван от обстоятелството, че отделните членове на комисията са били с работни места в различни населени места и отсъствието им от там е било нежелателно и не в интерес на работата. Така установената практика за вземане на решенията е запазена и след това. Като значим за делото факт изтъква отсъствието на хартиен архив за Община В.- курорт с апетитни имоти, тъй като хартиените носители, които са създавани преди електронизацията на информационния масив, са унищожени. Счита за неправилна обвинителната теза, че извършеното от подс. Г. е посегателство срещу държавна собственост, тъй като се касае за земи, на които собствениците- наследниците на А. п.И., са имали право. Те са им възстановени в размера, в който са били по документи още 1991 г. Изразява становище и за процесуални нарушения, изразени в отсъствие в обвинителния акт на дължимите конкретни задължения, които длъжностното лице С. Г. не е изпълнила и по този начин е нарушила , а това са съставомерни признаци от състава на чл.282 от НК. Отсъства и друг признак- неследваща се облага, защото имотите са върнати на наследниците, които имат възстановително решение от 1991 г.

В предоставената й възможност за лична защита подс. Г. се солидаризира със становището на защитника. Допълнително сочи, че неправилно в ОА се твърди да е реализирала акт за възстановяване на 2 земеделски земи, тъй като през 2012 г., когато е подадено заявление, то е било за заснемане и трасиране, за извършване на административна услуга , а не за възстановяване на земеделски земи.

И двамата подсъдими в последната си дума отправят искане за потвърждаване на присъдата.

Пловдивският апелативен съд, като въззивна инстанция, след като провери изцяло законосъобразността и правилността на обжалвания акт, служебно и във връзка с направените оплаквания и обсъди доводите и съображенията на страните, приема следното:

Протестът е допустим- депозиран е от страна, легитимирана да обжалва съдебния акт, в предвидения за това срок. Разгледан по същество е неоснователен.

Съдебното производство пред първостепенния съд е протекло по общия ред. Въз основа на събраните в хода на съдебното производство гласни и писмени доказателствени материали, както и на експертизите, Пазарджишкият окръжен съд е възприел следната фактическа установеност на извършеното:

Свидетелката К.Б., като дъщеря на П.А.П., е негов наследник, а той от своя страна, в качеството на низходящ бил наследник на А.И. /А.И.П./, починал на 16.11.1968 год.

Наследник на последното сочено лице е и свид. А.В.-дъщеря на П.А.П., също наследник на А.И..

А.И. /А.И.П./ приживе бил собственик на земеделски земи в землището на гр.В..

Свид. К.Б. подала в Поземлена комисия гр. В. заявление вх. № 529 от 16.10.1991 год. /том 5, лист 64 от ДП/, с което поискала възстановяване на наследниците на А.И. на собствеността върху двадесет недвижими имота, земеделски земи, в землището на гр. В.. Общата площ на тези имоти била с размер 61.4 дка.

По подаденото заявление била образувана преписка под същия номер по описа на Общинска поземлена комисия гр. В., впоследствие ОС „З.“ гр. В.

/том. 5, лист. 5-72 от ДП/.

По преписката били представени два броя удостоверения за наследници на А.И. от 16.10.1991г. и от 28.02.1992г. Било представено и Удостоверение № 5721/ 07.10.1991г. от Общински народен съвет гр. В. /л. 65 том 5 от делото от ДП/, в което са описани имотите, за които се искало възстановяване на собствеността.

По Заявление вх. № 529 от 16.10.1991 год. Общинската поземлена комисия в гр. В. се произнесла с решение № 481 от 22.12.1992 год. /том. 5, лист 59-63 от ДП/. Комисията се произнесла в състав: началник Н.Ш., секретар Г.Г. и членове П.Х., С.Б., Н.К., Л.В., И.Н. и Б.Т..

3

Произнасянето било в четири пункта. С решението се постановявало следното:

- с пункт първи било признато правото на собственост на наследниците на А.И. в съществуващи /възстановими/ стари реални граници на 10 бр. имота от посочените в заявление № 529/ 16.10. 1991 на свид. Б.;

-с пункт втори било възстановено правото на собственост в съществуващи /възстановими/ стари реални граници, върху 6 бр. от имотите по пункт първи;

-с пункт трети било отказано да се възстанови правото на собственост в съществуващи /възстановими/ стари реални граници на останалите четири имота по пункт първи;

-с пункт четвърти било отказано да се признае правото на собственост в съществуващи /възстановими/ стари реални граници върху три имота.

В обсъжданото решение липсвало произнасяне за другите посочени в заявлението имоти.

Измежду заявените за възстановяване имоти, върху които било признато правото на собственост били: Нива с площ 1.0 дка. и нива с площ 0.5 дка. и двете намиращи се в . м. „Г.“; нива с площ 3.8 дка. в м. „З.“ и нива с площ 6.8 дка. в м. „К.“, всички в землището на гр. В.. Общата площ на тези имоти е 12.1 дка. Посочените четири имота към инкриминирания по делото момент били включени в Горския фонд.

За първите три имота макар, че било признато правото на собственост, било отказано да бъде възстановена собственост в реални граници, като в самото решение № 481 от 22.12.1992 год. е отбелязано, че причината за това била, че имотите са възстановени по ЗВСГЗГФ.

Към преписка № 529 на Общинска поземлена комисия гр.

В./впоследствие ОСЗ гр. В./, са приложени два броя идентични заявления за възстановяване правото на собственост върху гори и земи от горския фонд с дата 08.01.1998 год. /т. 5, л. 57-58 ДП/.

На заявленията няма поставени входящ номер и дата.

В заявленията е записано, че се иска възстановяване правото на собственост върху следните четири имота, земеделски земи: 1.0 дка в м. „Г.“, 0.5 дка в м. „Г.“, 3.8 дка. в м. „З.“ и 8.4 дка в м. „Б.“, всичките в землището на гр. В.. Това са имоти с номера 1, 2, 3 и 6 от заявлението на К.Б. с вх. № 529 от 16.10.1991г. до ОПК гр. В., съответно и от решение № 481 от 22.12.1992г. /т.

6, л. 2-3 от ДП/.

Като заявител е посочена свид. К.Б., но текстът и подписът са написани от подсъдимия Г. – установено от графическа експертиза на лист 125, том 6 от ДП.

В „Регистъра на заявленията, по които се издават решения“ на ОбПК гр. В., липсва отразено заявление от 08.01.1998 год. от името К.Б.. Това се установява от отразеното в писмо на ОСЗ В. изх. № ПО-06-100 от 4

30.01.2018г. /л.37, т. 8а от ДП/, към което са приложени заглавната страница на регистъра и списък на заявленията от м. ноември на 1996г. до м. март на 1998г.

Тези заявления, видно от обясненията на подс. Г., са попълнени от него и подадени в ОСЗ гр.В. през 2012г., преди да получи решенията и скиците за процесните имоти.

Н а 30.06.1999г. изтекъл срокът за подаване на заявления за възстановяване на собственост върху горите и земите, включени в държавния горски фонд по ЗВСГЗГФ.

През 2000г. служителите от Общинската поземлена комисия в гр. В. започнали преглед на преписките, за да се установи кои земи ще бъдат възстановяване по реда на ЗВСГЗГФ.

На 18.06.2000г. свид. Н.К. служебно въвела в системата FPG /част от програмния продукт, с който се прехвърляли имотите от фермата за възстановяване на земеделски земи във фермата за възстановяване в Горски фонд/ един имот, от заявлението от 1991г. на свид. К.Б., заявен по ЗСПЗЗ. С това се давала възможност софтуерно да се отрази възстановяването на имоти по ЗВСГЗГФ. Това е видно от протокол за достъп до данните по номера на преписки за преписка № 529 /т. 8а л.119 от ДП/.

По делото е приложено представено от подс. Г. заверено копие от протоколно решение № 529 от 18.06.2000 год. /т. 2, л. 84 от ДП/. Със същото се признава на наследниците на А.И. правото на собственост за възстановяване по реда и при условията на параграф 9 от ПЗР на ЗВСГЗГФ върху имоти в землището на гр. В., заявени като земя от горския фонд, представляващи земеделска, залесена или самозалесила се земя. Касае са следните имоти - 8.4 дка в м. „Б.“, 1.0 дка в м. „Г.“, 0.5 дка в м. „Г.“ и 3.8 дка в м. „З.“.

Като основание за издаване на решението е посочено заявление от 16.10.1998г. Такова заявление в материалите по делото няма. Има заявление о т 16.10.1991 год. и такова с дата 08.01.1998 год. Датата 16.10.1998г., случайно или не, съдържа деня и месеца на първото заявление и годината на второто.

В представеното по делото копие от преписка № 529 на ОСЗ В. не е приложен екземпляр от решение № 529 от 18.06.2000 год.

Ръководители на Общинска поземлена комисия, а впоследствие ОСЗ гр. В. били последователно свидетелят Ш., впоследствие свидетелят Б., след него подсъдимата Г., а впоследствие отново Б..

Подсъдимата С. Г. била назначена на длъжността началник на Общинска служба „З.“ гр. В. със заповед № ЧР-05-39 от 24.11.2010г. /л.22, т.1 от ДП/. Така първоначално подсъдимата ръководела службите във В. и гр.Р..

Началникът на офиса в гр. П. ръководел работата на службите и в градовете 5

Б. и Б..

Няколко месеца по-късно било променено щатното разписание, като били съкратени длъжностите на началници на областни служби по З.. По заповед на директора на Областна Дирекция „З.“ П. били обединени офисите в градовете Б., П., Б., Р. и В. под ръководството на директора на службата в гр. В., подс. С. Г..