Решение № 424 от 30.07.2025, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 424 гр. Благоевград, 30.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Надя Узунова

Членове:

Гюлфие Яхова

Диана К. Ангелова при участието на секретаря Анастасия Фотева като разгледа докладваното от Диана К. Ангелова Въззивно гражданско дело № 20251200500383 по описа за 2025 година и за да се произнесе съдът съобрази следното:

Производството е образувано по въззивна жалба с вх.№1525/11.02.2025 г., подадена от адв. М. П., пълномощник на М. С. М., ЕГН ********** и С. Я. П., ЕГН **********, и двамата с адрес за призоваване: гр. Р., ул. *** срещу Решение №20/27.01.2025 г., постановено по гр.д. № 147/2024 година по описа на Районен съд – Разлог.

В жалбата се навеждат твърдения за недопустимост на постановеното решение. В условията на евентуалност се твърди, че решението е неправилно и необосновано. Прави се искане за обезсилване на атакувания акт като недопустим, евентуално за неговата отмяна и отхвърляне на предявения иск.

Претендират се разноски.

Въззивниците твърдят, че в случая „ЕОС Матрикс“ ЕООД, няма качеството на кредитор на ответниците по иска, сега въззивници.

Твърди се, че от представения договор за прехвърляне на парични вземания /цесия/ от 15.12.2021г., не става ясно че именно вземанията на М. М. са прехвърлени от „ОББ“ АД на „ЕОС Матрикс“ ЕООД. Сочи се, че от 1 представеното Приложение №1А /л. 32-35 от делото/, което е относимо към договор за цесия е различен от този, сключен на 15.12.2021 г. Твърди се, че това приложение представлява приложение към Договор за прехвърляне на вземания между ОББ и „ЕОС Матрикс“ ЕООД от 10.12.2021 година, а не към процесния от 15.12.2021 година. В този смисъл се твърди, че не се установява „ОББ“ АД да е прехвърлила на ищеца „ЕОС Матрикс“ ЕООД вземанията си спрямо ответника М. М. по Договор за потребителски кредит №* от 18.02.2019г.

Твърди се във въззивната жалба, че районният съд е постановил решението си като е обсъдил като доказателство Решение №359 от 08.05.2024г. на Районен съд - Хасково /л.99-100 от делото/, което не е прието като доказателство в хода на съдебното дирене пред първата инстанция.

Въззивниците твърдят, че относно знанието на третото-лице приобретател - ответницата С. П. по договора за покупко-продажба на имоти, е налице оборима презумпция за знание относно увреждането на кредитора – ищец, а именно твърдят за доказано, че ответницата С. П. не е знаела за увреждането на кредитора. Твърди се, че свидетелят М. е установил в показанията си, че както след погребението на С. М., когато станал разговора за покупко- продажбата на имота, С. П. не е знаела, че М. М. има кредит, така и при сделката пред нотариус, също не е знаела за такова обстоятелство.

Твърди се, че С. П. е съсобственик на къщата. Твърди се, че ответниците, сега въззивница са оборили презумпцията на чл.135, ал.2 от ЗЗД, което прави исковата претенция неоснователна.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е депозиран писмен отговор от „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, чрез адв. Н. Н., в който дружеството оспорва наведените от жалбоподателя твърдения, като се сочи, че решението е допустимо и правилно. Прави се искане жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна.

Претендират се разноски.

Въззиваемият твърди, че по делото е било доказано, че е кредитор на първият ответник М. М., въз основа на сключен договор за цесия с „ОББ“ АД.

Твърди се, че вземането на кредитора по Договор за кредит № * от 18.02.2019г., е съдебно установено, на основание влязлата в сила заповед за изпълнение, издадена от Районен съд - Разлог, по гр.д. 812/2024г., по реда на чл. 410 ГПК, с което оспорването на въпроса за качеството на кредитор от 2 страна на ответници е разрешен окончателно, за което се сочи издаден изпълнителен лист, издаден на 23.10.2024г., по цитираното гр.д. 812/2024г. на Районен съд – Разлог.

Въззиваемият твърди, че е кредитор на М. М., като сочи и съдебна практика - ТР № 2/09.07.2019 г. по тьлк. д. № 2/2017 г. на ВКС, ОСГТК, Решение № 65/25.03.2016 г. по гр. д. № 3800/2015 г. по описа на ВКС, IV ГО;

Решение № 552/15.07.2010 г. по гр. д. № 171 /2009 г. по описа на ВКС, IV ГО, Решение № 328/23.04.2010 г. по гр. д. № 879/2009 г. по описа на ВКС, III ГО.

Съдът след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното от фактическа страна и обосновава следните правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Въззивната жалба е подадена в срок от легитимирана да обжалва първоинстанционния съдебен акт страна. Настоящият въззивен състав намира, че постановеното решение е валидно и допустимо, а по отношение на неговата правилност съдът излага следните съображения:

С Решение № 20/27.1.2025 година, постановено по гр.дело № 147/2024 година по описа на Районен съд – Разлог, съдът е обявил за относително недействителен по отношение на „ЕОС Матрикс“ ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление гр. С., р-н „***, договор за покупко-продажба на недвижими имоти, обективиран в Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № *, том 1, рег.№ *, дело № 106 от 19.10.2023г., по описа на нотариус Л. К. № 502 при НК, с район на действие Районен съд - Разлог, вписан в Служба по вписванията под вх. рег.№ * от 19.10.2023г., акт № 20, том 157, въз основа на който М. С. М., ЕГН ********** е продал на С. Я. П., ЕГН ********** следните недвижими имоти:

1. Поземлен имот с идентификатор * по КККР на гр. Д., находящ се в гр.

Д., общ. Б., обл. Б., по кадастралната карта и регистри, одобрени със Заповед 3

№ РД-18-92 от 15.12.2007г. на изпълнителният директор на АК, последното изменение засягащо поземления имот е от 03.07.2023г., адрес на поземления имот гр. Д., ул. ***, с площ от 468 кв.м., трайно предназначение на територията: за ниско застрояване до 10 м., предишен идентификатор — няма, номер по предходен план: 85, от кварта 12, парцел VIII, при съседи: поземлени имоти с идентификатор: *, *, *, * и *, и

2. 1/2/една втора/ идеална част от сграда с идентификатор *.1, находяща се в гр. Д., общ. Б., обл. Б., по кадастралната карта и регистри, одобрени със Заповед № РД-18-92 от 15.12.2007г. на изпълнителният директор на АК, последното изменение засягащо поземления имот е от 03.07.2023г, с адрес на сградата: гр. Д. ул. ***, която сграда е разположена в поземлен имот с идентификатор *, със застроена площ 55 кв.м., брой етажи 2 /два/, брой самостоятелни обекти в сградата няма данни, предназначение: Жилищна сграда - еднофамилна, стар идентификатор няма, номер по предходен план: няма, при съседи на сградата, от всички страни поземлен имот с идентификатор *.

Пред районният съд е бил предявен отменителен иск с правно основание чл.135 от Закона за задълженията и договорите. Ищецът въззиваем е твърдял, че е кредитор на ответника М. М., на основание частно правоприемство – въз основа на договор за прехвърляне на вземания. Твърдял е, че извършената между М. М. и С. П. сделка е увреждаща за кредитора, като е твърдял, че приобретателят е знаел за увреждането, доколкото е майка на първия ответник.

Пред първоинстанционния съд са събрани писмени доказателства относно изясняване на релевантните факти. и гласни

Вярно е соченото във въззивната жалба, че при постановяване на решението си районният съд е обсъдил доказателства, които не са били събрани по надлежния ред – така е обсъждал Решение № 359 от 08.05.2024г. на Районен съд - Хасково /л.99-100 от делото/. Това решение е било представено по делото от „ЕОД Матрикс“ ЕООД с писмени бележки вх.№ 6482/2.7.2024 година – лист 97 от делото пред районния съд. Тези писмени бележки и приложеното към тях като писмено доказателство – решение на РС – Хасково не са били докладвани в открито съдебно заседание с участие на страните и съответно липсва произнасяне не районния съд за допускането и 4 приемането на този съдебен акт като доказателство по делото. В този смисъл и на ответниците не е била дадена възможност да изразят становище по приемането му като писмено доказателство и приобщаването му към доказателствената съвкупност.

По аргумент от разпоредбата на чл.157 от ГПК - ако документът не бъде приобщен към доказателствата по дело по съответния процесуален ред, с определение по чл. 157 ГПК в хода на съдебното производство е налице процесуално нарушение при събирането на доказателствата по делото.

Установяването на спорните обстоятелства в процеса се извършва с помощта на описаните в закона доказателствени средства, а доказателствата се приобщават към дело по установен с императивни процесуални норми ред, в който смисъл е установената практика на Върховен касационен съд по чл. 290 ГПК, съгласно Решение № 385 от 2010 по гр. д. № 1183/2009 III г. о., Решение № 31 от 2012 г. по гр. д. № 502 по описа за 2011 г. на III г. о., Решение № 265 от 2012 г. по гр. д. № 703/2011 г. IV г. о. на ВКС, Решение № 81 от 8.07.2014 г. на ВКС по гр. д. № 5665/2013 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Емил Томов.

С оглед на горното, настоящия въззивен съд следва да разгледа спора без да обсъжда като доказателство - Решение № 359 от 08.05.2024 г. на Районен съд - Хасково /л.99-100 от делото пред районния съд/.

Не се следва на това основание да се връща делото за ново разглеждане на районния съд доколкото обсъждането на това съдебно решение, не е единственото което е наложило решаващия извод на съда за уважаване на предявения отменителен иск.

Районният съд е приел от фактическа страна за доказано, и се установява от настоящия въззивен съд като факти, че между „ОББ“ АД и М. С. М., ЕГН * са били сключени два договора за потребителски кредит - Договор за потребителски кредит №* от 18.02.2019г. и Договор за потребителски кредит №* от 28.01.2019 година, като по силата на всеки един от тях е бил отпуснат кредит в размер на сумата от 15 000 лева.

На 15.12.2021 година се доказва, че е бил сключен Договор за прехвърляне на парични вземания /цесия/, „ОББ“ АД е прехвърлила на ищеца „ЕОС Матрикс“ ЕООД портфейл от вземания, сред които и вземанията си по Договор за потребителски кредит №* от 28.01.2019 година спрямо ответника М. М. – така видно от Уведомление за извършено прехвърляне на вземания, 5 изпратено от „ЕОС Матрикс“ ЕООД до М. М., каквото право да се изпрати уведомление е по упълномощаване на предишния кредитор на частния правоприемник – видно от пълномощно лист 35-36 по делото.

С оглед на горното, правилно районният съд е приел, че е установено от фактическа страна, че „ЕОС Матрикс“ ЕООД е кредитор на М. М. относно вземанията по Договор за потребителски кредит №* от 28.01.2019 година, като не е кредитор по Договор за потребителски кредит №* от 18.02.2019 година.

На следващо място следва да се посочи, че неоснователно се твърди, че Приложение № 1 А – лист 32 от делото ред районния съд не е част от Договор за прехвърляне на вземания от 15.12.2021 година. От съдържанието на договора за прехвърляне на вземанията е видно, че между „ОББ“ АД, като цедент и „ЕОС Матрикс“ ЕООД, като цесионер е уговорено, че относимата дата е 10.12.2021 година. Така в §1 от договора е посочено, че „относима дата“ означава 10.12. 2021 година. Така и в §2, т.2.2 е посочено в договора за прехвърляне на вземания, че цесионерът приема прехвърлянето и купува вземанията по т.2.1 в състоянието, видът и размерът им към 10.12.2021 година, съгласно описаното в Приложение № 1А и Приложение № 1. В този смисъл е правилен извода на районният съд, че „ЕОС Матрикс“ ЕООД е кредитор на М.

М., доколкото в Приложение № 1А, което въпреки посочената дата 10.12.2021 година, има предвид посочване на „относимата дата“ съгласно уговореното в договора за прехвърляне на вземанията. При това неправилно е прието от районният съд, че не е установено по делото, „ОББ“ АД да е прехвърлила на ищеца „ЕОС Матрикс“ ЕООД вземанията си спрямо ответника М. М. по другия Договор за потребителски кредит №* от 18.02.2019 година, като не е съобразено, уговореното в договора за прехвърляне на вземания относно „относимата дата“ и е прието неправилно от фактическа страна, че представеното като доказателство Приложение № 1А /л. 32-35 от делото от делото пред районния съд / е относимо към договор за цесия, различен от този, сключен на 15.12.2021 г. Напротив това приложение като е описаното в Договор за прехвърляне на вземанията от 15.12.2021 година, и същото доказва настъпилото частно правоприемство за цесионера „ЕОС Матрикс“ ЕООД.