Решение № 4353 от 15.11.2022, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Административно наказателно дело 13697/2021
- Вид
- Решение № 4353
- Подписан
- 15.11.2022
- Състав
- АНГЕЛ ФЕБОВ ПАВЛОВ
Цитирани разпоредби
- чл. 59, ал. 3 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 11 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 12 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 27 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 28 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 33, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 57, ал. 1, т. 5 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 58д, т. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 6 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 7 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 84 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 140, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 143, ал. 15 · Закон за движението по пътищата
- чл. 145, ал. 2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 175, ал. 3, пр. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 2, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 14 · Наказателен кодекс
- чл. 9, ал. 2 · Наказателен кодекс
- чл. 14, ал. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 4353 гр. София, 15.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 18-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: АНГЕЛ Ф. ПАВЛОВ при участието на секретаря МАЯ Ф. МЛАДЕНОВА като разгледа докладваното от АНГЕЛ Ф. ПАВЛОВ Административно наказателно дело № 20211110213697 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на раздел V към глава III от ЗАНН. Образувано е по жалба на Е.
В. Б. срещу НП № 21-4332-001509 от 10.02.2021 г., издадено от Г. В.Б., началник група към ОПП – СДВР, с което на жалбоподателя за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП са наложени административни наказания глоба в размер на 300 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца. От страна на жалбоподателя се иска отмяна на постановлението, като се излагат конкретни доводи за липса на вина и за нарушаване на процесуалните правила. Административно-наказващият орган на практика не излага становище.
От писмените доказателствени материали (по аргумент от чл. 14, ал. 2 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН ангажирането и на гласни доказателствени материали не е задължително, а в случая не е и необходимо за разкриване на обективната истина) се установява по несъмнен начин освен оправомощаването на наказващия орган за издаване на НП по ЗДвП с писмена (и подписана) заповед на министъра на вътрешните работи още описаната в обжалваното НП фактическа обстановка, към която съдът препраща (забрана за използване на който начин за излагане на установената от съда фактическа обстановка липсва в релевантната нормативна уредба), както и (се установява също), че към процесната дата 28.05.2019 г. срещу жалбоподателя (роден през 1974 г.) имало влезли в сила 4 НП за нарушаване на правилата за движението по пътищата, последното от които било влязло в сила на 02.04.2019 г., а също и това, че съответният договор за покупко-продажба, с който въззивникът е станал собственик 1 на процесното МПС, още на 03.12.2018 г. е бил подаден на МВР по електронен път.
При това положение административно нарушение (със съответната приложима санкционна разпоредба) съгласно приетото от наказващия орган е налице. Следва да се има предвид, че прекратяването на регистрацията по чл. 143, ал. 15 от ЗДвП се явява административен акт по чл. 59, ал. 3 от АПК (административен акт, изразен чрез действие). Ако се приеме, че жалбоподателят е допускал, че управлява МПС, което не е регистрирано по надлежния ред, т. е. ако е действал с евентуален умисъл (неправилно в прокурорското постановление, с което е отказано образуването на наказателно производство, е прието, че престъплението по чл. 345, ал. 2 вр. ал. 1 от НК може да бъде извършено само при пряк умисъл), то, имайки предвид електронното уведомяване на МВР за договора, с който е прехвърлена собствеността върху автомобила, би била налице хипотеза по чл. 9, ал. 2 от НК от гледна точка на изискуемата за да представлява едно деяние престъпление обществена опасност, която като степен не е еквивалентна на тази, изискуема за да бъде едно деяние административно нарушение, поради което съдът намира, че не е налице хипотеза по чл. 33, ал. 2 от ЗАНН. На следващо място, деянието е извършено при всяко положение виновно, най-малкото при условията на небрежност, при която разновидност на формата на вина непредпазливост деецът не предвижда настъпването на общественоопасните последици от деянието си (които могат да бъдат еквивалентни и на самото деяние), но е могъл и е бил длъжен (в случая по силата на чл. 143, ал. 15 вр. чл. 140, ал. 1 и чл. 145, ал. 2 от ЗДвП) да ги предвиди, като в тази връзка следва да бъде съобразена уредбата по чл. 7 вр. чл. 6 от ЗАНН.
По-конкретно, деецът е бил длъжен да предвиди това, че регистрацията на превозното средство ще бъде прекратена служебно с отбелязване в автоматизираната информационна система, щом не е изпълнил съответното си задължение по чл. 145, ал. 2 от ЗДвП.
Визираната в чл. 14 от НК грешка (чл. 14 от НК е съответно приложим по отношение на административно-наказателната отговорност съобразно чл. 11 от ЗАНН) е фактическа, а не юридическа. Следва да се има предвид, че разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП е напълно приложима за случая – същата забранява управляване на МПС по пътища, отворени за обществено ползване (несъмнено съответната улица в гр. София, по която е управлявал въззивникът, се е явявала към процесната дата път, отворен за обществено ползване, съобразно дефиницията по чл. 2, ал. 1 от ЗДвП), които (МПС) са без регистрация (т. е. валидна такава), какъвто именно е случаят, щом регистрацията на автомобила е била прекратена служебно. Що се отнася до разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, то тя не съдържа изискване за подробно описание на административното нарушение, а просто за описание на това нарушение и на обстоятелствата, при които то е извършено, т. е. законът изисква (такава е неговата логика) предоставяне на определен минимум информация, която да индивидуализира административното нарушение с оглед принципа на правната сигурност (например, за да не се стигне до налагане отново на наказание за същото нарушение, за преценка за наличие или липса на повторност с оглед евентуално бъдещо административнонаказателно производство и пр.) и (най-вече) с оглед даване възможност на нарушителя реално да упражни процесуалното си право на защита по същество, като в случая изложената в обжалваното НП информация е напълно достатъчна в тази връзка. Касателно 2 отнемането на точки, пък, то постановлението в тази връзка има само оповестително действие; отнемането на контролни точки не представлява административно наказание, а законова последица от влизането в сила на НП (респективно липсва законово изискване в НП да се сочи основание за отнемането на контролни точки, още по-малко това изобщо следва да бъде обект на обсъждане в производството по обжалване на НП съгласно ЗАНН – съобрази и чл. 3 от Наредба № Із-2539 от 17 декември 2012 г. за определяне максималния размер на контролните точки, условията и реда за отнемането и възстановяването им, списъка на нарушенията, при извършването на които от наличните контролни точки на водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително обучение!).
Вярно е, че в случая е мислимо (само мислимо) приложението на чл. 28 от ЗАНН (независимо дали съобразно сега действащата редакция на разпоредбата или предходната такава) при извод за непредпазлива форма на вина, доколкото органите на МВР са били уведомени по електронен път са прехвърлянето на собствеността върху превозното средство, но извършването на процесното административно нарушение по-малко от два месеца след влизане в сила на предходно НП за нарушаване на правилата за движението по пътищата от страна на същото лице води в крайна сметка до извода, че при всяко положение не е налице хипотеза на маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН (още по-малко е налице дотолкова ниска степен на обществена опасност, че да е осъществена хипотеза по чл.
9, ал. 2 от НК вр. чл. 11 от ЗАНН, при която да може да бъде направен извод, че административно нарушение изобщо липсва); все пак уредбата по чл. 12 и чл. 27 от ЗАНН води до извода, че каквото и да било наказание над съответния минимум би било несъразмерно тежко, т. е. налага се изменение на постановлението по реда на понастоящем вече приложимата уредба по чл. 63, ал. 7, т. 2 вр. ал. 2, т. 4 вр. ал. 1 вр. чл. 58д, т. 1 от ЗАНН, като бъде намален размерът на наказанието глоба (наложеното наказание лишаване от право е индивидуализирано в допустимия от закона минимум) до минимума по чл. 175, ал. 3 от ЗДвП, който е 200 лева. При извършената цялостна и служебна проверка по реда на чл. 314 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН съдът не установи други основания за изменение на НП или каквито и да било основания за неговата отмяна.
Мотивиран от всичко изложено, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ НП № 21-4332-001509 от 10.02.2021 г., издадено от Г. В. Б., началник група към ОПП – СДВР, като намалява размер на административното наказание глоба на 200 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – София-град в 14-дневен срок от деня на получаване на съобщението, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3