Определение № 20868 от 20.05.2024, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 20868 гр. София, 20.05.2024 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 48 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА Гражданско дело № 20211110143361 по описа за 2021 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от Н. С. В., с посочен адрес на ищеца, както следва: гр. С............. и електронен адрес: *******, срещу етажните собственици на етажна собственост с адрес: гр. С.............

С разпореждане № 11587/26.01.2023 г. съдът е указал на ищеца в едноседмичен срок от получаване на съобщението да отстрани констатираните нередовности на исковата молба – да посочи срещу кого предявява иска си – срещу етажната собственост с адрес: гр.

С............ или срещу етажните собственици на посочения адрес, да представи доказателства за представителната власт на лицето, което представлява етажната собственост, както и да представи платежен документ за внесена държавна такса за разглеждане на иска в размер на 80 лв. по сметка на СРС. Със същото разпореждане са указани и последиците при неизпълнение на дадените указания – връщане на исковата молба.

Препис от разпореждането на съда от 26.01.2023 г. е бил изпратен на посочения адрес на ищеца, който е бил посетен три пъти в продължение на повече от един месец, а именно на 02.02.2023 г., 18.02.2023 г. (събота), 07.03.2023 г., 15.03.2023 г., 26.03.2023 г. (неделя), 19.04.2023 г., но съобщението се е върнало в цялост с отбелязване, че лицето не е открито на посочения адрес, но живее на адреса по сведение на съсед, представил се като г-н Георгиев.

С разпореждане от 22.05.2023 г. съдът е разпоредил да се изпрати ново съобщение до ищеца на посочения в исковата молба електронен адрес, каквото е изпратено на 22.05.2023 г., но отговор не е получен. В изпълнение на указанията на съда препис от разпореждането от 26.01.2023 г. отново е бил изпратен на посочения адрес, който е бил посетен три пъти в продължение на повече от един месец, а именно на 16.10.2023 г., 28.10.2023 г. (събота), 17.11.2023 г., 25.02.2024 г. (неделя), 11.03.2024 г., 02.04.2024 г., но съобщението се е върнало в цялост с отбелязване, че лицето не е открито на адреса – съсед, непожелал да се представи поради междусъседски скандали твърди, че лицето живее на адреса. Ищецът е търсен и на посочения в исковата молба телефонен номер, с отбелязване от деловодителя на състава, че никой не отговаря на обажданията.

Предвид гореизложеното настоящият съдебен състав приема, че съобщението за разпореждане № 11587/26.01.2023 г., ведно със служебно изготвен препис от същото, са били надлежно връчени на ищеца на основание чл. 41, ал. 2 ГПК най - късно на 02.04.2024 г., когато е било последното посещение на посочения адрес на ищеца. В случая съдът е положил максимални усилия за връчване на посоченото по – горе разпореждане, като е изпратил съобщение на процесния адрес, който е бил посетен дванадесет пъти в рамките на повече от една година, като част от посещенията са били и в почивни дни. Съгласно разпоредбата на чл. 41, ал. 1 ГПК страната, която отсъства повече от един месец от адреса, 1 който е съобщила по делото или на който веднъж и е връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда за новия си адрес. Такова задължение има страната и когато тя е посочила електронен адрес за връчване. Съгласно чл. 41, ал. 2 ГПК, при неизпълнение на задължението по чл. 41, ал. 1, както и когато страната е посочила електронен адрес за връчване, но го е променила, без да уведоми съда, или е посочила неверен или несъществуващ адрес, всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени. В този случай не е необходимо ищецът да е предупреден за последиците от неизпълнение на задължението му по чл. 41, ал. 1 ГПК, тъй като това предупреждение се прави при връчване на първото съобщение, но именно неговото извършване е невъзможно поради отсъствието на адресата от посочения от него адрес (в този смисъл е константната практика на ВКС определение № 376 от 22.05.2014 г. по ч. гр. д. № 2942/2014 г. по описа на Върховния касационен съд, IV г.о.). Съдът приема, че посочената практика би могла да се приложи и в случая, макар ищецът да е получил на два пъти препис от разпореждане с указания на адреса, посочен в исковата молба, доколкото именно невъзможността лицето да бъде открито впоследствие на адреса, който веднъж е съобщило по делото, препятства връчването на последващо съобщение, в което да са указани и последиците по чл. 41, ал. 2 ГПК. В случая ищецът е търсен и по телефон, както и препис от разпореждането е изпратен на посочения по делото електронен адрес. Съгласно правилото, установено в разпоредбата на чл. 60, ал. 4 ГПК, срокът за отстраняване на констатираните недостатъци на исковата молба е изтекъл на 09.04.2024 г. (вторник, присъствен ден). До настоящия момент обаче ищецът не е предприел никакви действия по изпълнение на дадените му указания. Не е релевирано и искане по реда на чл. 63, ал. 1 ГПК. Ето защо следва да се приеме, че е налице фактическият състав, установен в разпоредбата на чл. 129, ал. 3 ГПК, за връщане на исковата молба.

Предвид изложените съображения, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ВРЪЩА искова молба вх. № 31852/23.07.2021 г., подадена от Н. С. В., ЕГН **********, срещу етажните собственици на етажна собственост с адрес: гр. С............, като ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 43361/2021 г. по описа на Софийски районен съд, 48 състав.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в едноседмичен срок от връчването му на ищеца.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2