Решение № 13875 от 11.07.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 13875 гр. София, 11.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 54 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: **** при участието на секретаря ***** като разгледа докладваното от **** Гражданско дело № 20251110112100 по описа за 2025 година

Предявени са по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК кумулативно обективно и субективно пасивно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. чл. 153 ЗЕ и чл.

86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че в правната сфера на „****“ ЕАД съществуват вземания от следните лица за сумите, както следва: от Е. Г. И.: за сумата от 744.85 евро (равностойност в евро на исковата сума от 1456.80 лева), представляваща цена на потребена в периода от м. 05.2021г. до м. 04.2023г. топлинна енергия в имот, представляващ апартамент 33, находящ се в гр. София, ж.к. „****“, бл. 6А, вх. Б, ет. 1, за сумата от 137.57 евро (равностойност в евро на исковата сума от 269.07 лева), представляваща обезщетение за забава върху тази цена, дължимо за периода от 15.09.2022 г. до 27.08.2024г., за сумата от 8.96 евро (равностойност в евро на исковата сума от 17.52 лева), представляваща цена на предоставена в периода от м. 07.2021 г. до м. 04.2023 г. услуга дялово разпределение, за сумата от 2.30 евро (равностойност в евро на исковата сума от 4.49 лева), представляваща законна мораторна лихва върху тази цена за времето от 15.09.2021 г. до 27.08.2024 г., ведно със законната лихва върху цените на топлинната енергия и услугата дялово разпределение, считано от 04.09.2024 г. до окончателно изплащане на задължението, за които парични притезания по ч. гр. дело № 53790/2024г. по описа на СРС, 54 състав, е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК; о т Н. М. И.: за сумата от 744.85 евро (равностойност в евро на исковата сума от 1456.80 лева), представляваща цена на потребена в периода от м. 05.2021г. до м. 04.2023г. топлинна енергия в имот, представляващ апартамент 33, находящ се в гр. София, ж.к.

„****“, бл. 6А, вх. Б, ет. 1, за сумата от 137.57 евро (равностойност в евро на исковата сума от 269.07 лева), представляваща обезщетение за забава върху тази цена, дължимо за периода от 15.09.2022 г. до 27.08.2024г., за сумата от 8.96 евро (равностойност в евро на исковата сума от 17.52 лева), представляваща цена на предоставена в периода от м. 07.2021 г. до м.

04.2023 г. услуга дялово разпределение, за сумата от 2.30 евро (равностойност в евро на исковата сума от 4.49 лева), представляваща законна мораторна лихва върху тази цена за времето от 15.09.2021 г. до 27.08.2024 г., ведно със законната лихва върху цените на 1 топлинната енергия и услугата дялово разпределение, считано от 04.09.2024 г. до окончателно изплащане на задължението, за които парични притезания по ч. гр. дело № 53790/2024г. по описа на СРС, 54 състав, е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.

Ищецът „****“ ЕАД твърди, че е налице облигационно правоотношение, възникнало между него и ответниците като вещни ползватели на гореописания недвижим имот въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане.

Поддържа, че съгласно тези общи условия доставил през исковия период до процесния имот топлинна енергия, като ответниците не изпълнили насрещното си задължение за заплащане на дължимата цена на потребения ресурс, формирана на база на прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, както и цената на предоставената услуга дялово разпределение.

Изяснява, че съгласно приложимите общи условия в случай че резултатът от изравняването е сума за доплащане, тя се прибавя към първата дължима сума за съответния период, а когато е сума за възстановяване, със стойността й се погасяват най- старите просрочени задължения на потребителя. Твърди, че съгласно общите условия от 2016г., в сила от м. 07.2016г., купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща цената й в 45-дневен срок след изтичане на месечния период, през който е потребена, като обезщетение за забава в размер на законната лихва се начислява върху цената на топлинната енергия след изтичане на 45дневен срок от изтичане на съответния отчетен период (месечен или годишен). Поддържа, че поради неизпълнение в посочените срокове на паричните им задължения ответниците изпаднали в забава, поради което и на основание разпоредбата на чл. 86, ал. 1 ЗЗД претендира присъждане и на обезщетение за забава върху главните вземания, както и разноски.

В законоустановения едномесечен срок е постъпил отговор на исковата молба по чл.

131 ГПК, с който ответниците оспорват предявените срещу тях искове с довод, че през исковия период в имота не е имало радиатори, респ. не се е ползвала топлинна енергия, сградната инсталация била „затапена“, а в банята нямало щранг- лира. А в подаденото в срок възражение по чл. 414, ал. 1 ГПК от името на ответницата Е. И. са изложени твърдения, че имотът е прехвърлен на сина на ответниците през 2006г.

Съдът, като съобрази доводите на страните, приобщените по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, при спазване на разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и от правна страна:

Основателността на претенцията за заплащане стойността на потребена топлинна енергия предполага пълно и главно установяване от страна на ищеца, че в обективната действителност са се осъществили следните материалноправни предпоставки (юридически факти): 1/ съществуване на облигационно (продажбено) отношение между ищеца и ответника, по силата на което топлофикационното дружество се е задължило да доставя до процесното жилище топлинна енергия, а в тежест на потребителя на енергията е възникнало корелативното задължение за заплащане цената й; 2/ реално изпълнение на задължението на „****“ ЕАД да предостави съответното количество топлоенергия до имота; 3/ основание всеки от ответниците да отговаря за сочената от ищеца част от дълга.

Съгласно нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти/потребители на топлинна енергия.

Следователно, съгласно закона само по себе си качеството собственик или вещен ползвател на топлоснабден имот в сграда в режим на етажна собственост води до възникване на облигационни отношения между собственика, респ. вещния ползвател и топлофикационното дружество, които на основание чл. 150, ал. 1 ЗЕ се регламентират от публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за 2 енергийно и водно регулиране. За валидността на правоотношението не е необходима писмена форма, като приемането на ОУ от абоната става по силата на закона след изтичане на срока за възражения и/или отправено искане към ищеца за уговаряне на индивидуални условия.

От приобщения като писмено доказателство и неоспорен от името на ответниците Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 110, том I, дело № 98/2006г. се установява, че на 20.04.2006г. ответниците Н. М. И. и Е. Г. И. са прехвърлили правото си на собственост върху процесния имот, представляващ апартамент 33, находящ се в гр. София, ж.к. „****“, бл. 6А, вх. Б, ет. 1, в полза на своя син ***** И., като същевременно, с този нотариален акт прехвърлителите са запазили в правните си сфери пожизнено правото на ползване върху имота. С оглед на това, при липсата на данни, а и на твърдения така учреденото в полза на ответниците вещно право на ползване върху имота да е погасено преди или по време на исковия период следва да се приеме, че същите като вещни ползватели на жилището са били потребители на доставяната до имота топлинна енергия съобразно дефинитивната разпоредба на чл. 153, ал. 1 ЗЕ. Последното е така, доколкото именно вещният ползвател, за разлика от т. нар. „гол собственик“, упражнява правомощието ползване на имота, а това, от своя страна, е основание за ангажиране на отговорността му за заплащане на паричните задължения, свързани с осъществяването на това правомощие, включено в сложното абсолютно вещно право на собственост, от което правомощие собственикът обективно е лишен, докато в полза на друго лице е учредено вещно право на ползване. С оглед на това и доколкото по делото не са приобщени данни, а и не са изложени твърдения в различен смисъл, следва да се приеме, че всеки от ползвателите на имота през исковия период е отговорен за заплащане на половината от задълженията за обекта, формирани през този период.

Установява от надлежно приобщените писмени доказателства- договор с предмет извършване на дялово разпределение в сградата, в която се намира процесният имот, протокол от проведено общо събрание в тази сграда, както и списък на етажните собственици към него, както и от заключението на съдебно- техническата експертиза, което, преценено по реда на чл. 202 ГПК, съдът намира за компетентно и добросъвестно изготвено, даващо пълни, точни и обосновани отговори на поставените задачи, че имотът, във връзка с който ищецът претендира спорните вземания, се намира в сграда в режим на етажна собственост, която през исковия период е била топлоснабдена.

Съгласно чл. 139 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда- етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение, а дяловото разпределение на топлинната енергия между клиентите в сградата се осъществява от топлопреносното предприятие или от доставчик на топлинна енергия самостоятелно или чрез възлагане на лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а. В случая индивидуалното измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешното разпределение на разходите за отопление и топла вода през процесния период е извършвано от конституираното като трето лицепомагач на ищеца „ПМУ ***“ ООД.

Реалното изпълнение на задължението на топлофикационното дружество да достави топлинна енергия до процесния имот, както и нейната стойност за исковия период се установяват от представените от третото лице- помагач на ищеца и неоспорени от ответника писмени доказателства, както и от заключението на съдебно- техническата експертиза, което, преценено по реда на чл. 202 ГПК, съдът намира за компетентно и добросъвестно изготвено, даващо пълни, точни и обосновани отговори на възложените задачи.

Съгласно доказателствените (фактически) изводи в заключението през исковия период радиаторите в имота са били демонтирани, а на абоната е начислявана топлинна енергия, отдадена от щранг- лирата в банята, като, доколкото същата е била без ИРРО (индивидуален разпределител на разходите за отопление), енергията е начислявана служебно- по МСРС 3

(максимален специфичен разход на сградата). Същевременно, в имота е имало и един водомер за топла вода, въз основа на показанията на който е начислявана и топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване, за което вещото лице е констатирало, че са съставяни документи за главен отчет в края на всеки от включените в процесния отчетни периоди, носещи подписи за потребител (което се установява и от представените от подпомагащата ищеца страна протоколи за отчет на уреди). Последното по своята правна същност представлява извънсъдебно признание на неизгодни за страната факти с правно значение- че имотът е бил топлоснабден и че до него реално е доставено соченото в отчета количество топлинна енергия. Наред с това, на абоната е начислявана и топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, разпределяна от фирмата за дялово разпределение между всички абонати, пропорционално на пълните отопляеми обеми на имотите им по проект. Изрично вещото лице е посочило, че технологичните разходи са приспаднати от общото количество топлинна енергия, постъпило в абонатната станция, и са отчислени за сметка на ищеца.

Съгласно изводите на вещото лице, обективирани в писменото му заключение, изчисленията на фирмата за дялово разпределение, касаещи начислената топлинна енергия, са коректни и в съответствие с действащите към съответния момент нормативна уредба и общи условия на продавача. Въз основа на представените му свидетелства за метрологични проверки експертът е установил, че общият топломер в абонатната станция е преминавал периодични метрологични проверки, приключвали със заключение за съответствие с одобрения тип, въз основа на което е заключил, че за спорния период същият е бил годно средство за търговско измерване. В заключение, вещото лице е определило стойността на потребената през процесния период топлинна енергия на сумата от 2929.15 лева, като е съобразило и издаваните през исковия период изравнителни сметки.