Решение № 1091 от 15.07.2026, Районен съд - Плевен

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1091 гр. ***, 15.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ***, XIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Светла Илм. Замфирова при участието на секретаря Илона Цв. Делева като разгледа докладваното от Светла Илм. Замфирова Гражданско дело № 20234430106391 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Делото е образувано по искова молба от Т. И. Н., ЕГН **********, живуща в гр. ***, ***; Ц. П. Н., ЕГН **********, от гр. ***, *** против Н. Т. Н., ЕГН **********, от гр. ***, ул. „***, с която е предявен иск за делба на недвижими имоти. С влязло в сила решение, постановено по делото, е допусната съдебна делба между съделителите.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и след като обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Съсобствеността във втората фаза на делбеното производство се прекратява по един от посочените в ГПК способи: посредством теглене на жребие, чрез разпределение на имотите по реда на чл. 353 ГПК, чрез възлагане по реда на чл. 349 от ГПК или чрез изнасяне на имотите на публична продан, като основни критерии за избора на способ са дали броят на реалните дялове съответства на броя на съделителите, доколко стойността на реалните дялове съответства на стойността на дяловете на съделителите, както и квотите, които притежава всеки един от съделителите. Съгласно разпоредбата на чл.

1

69, ал. 2 ЗН, всеки от съделителите може да поиска своя дял в натура, доколкото това е възможно. Тази разпоредба отразява основния принцип в производството по извършване на делбата, според който съдът следва да извърши делбата, като осигури получаването на реален дял от всеки съсобственик. Съсобственикът може да получи реален дял, когато делбеният имот е реално поделяем или когато той може да се постави в дял. Когато тези възможности съществуват и с оглед на посочения принцип, съдът не следва да извършва делбата с изнасяне имота на публична продан.

Съдът счита, че в случая до делба е допуснат имот, който е неподеляем. Това обстоятелство се установява от заключението на експертизата, касаеща поделяемостта.

При това положение, единствените възможни способи за извършване на съдебната делба са чрез възлагане по реда на чл. 349 от ГПК или чрез изнасяне имота на публична продан.

Както е прието в т. 8 от Тълкувателно решение № 1 от 19.05.2004 г. на ВКС по гр. д. № 1 / 2004 г, ОСГК, при съсобственост, възникнала в резултат на повече от един юридически факт, възлагането по чл. 288, ал. 3 ГПК (аналогичен на чл. 349, ал. 2 ГПК от сега действащия ГПК) е недопустимо. Делбата следва да се извърши с изнасяне неподеляемия имот на публична продан.

След като по делото не се установи наличието на предпоставките по чл. 349 ГПК по отношение на съделителите, то единственият възможен начин за извършване на делбата е чрез изнасяне на имота на публична продан.

Единствената практическа стойност на оценката, която се възприема от съда в настоящото производство, е във връзка с дължимите от страните държавни такси. Това е така с оглед способа на ликвидиране на съсобствеността, а именно – чрез изнасяне имота на публична продан. По аргумент от чл. 485, ал. 1 ГПК, при осъществяване публичната продан задължително ще се извърши нова оценка на имотите, която ще е от значение за началната цена, от която да започне наддаването – арг. от чл. 485, ал. 4 ГПК.

Т.е. при всички случаи ще се изготвят и нови актуални оценки на имотите, които на практика ще определят отправната точка при публичната продан, а заплатената при публичната продажба цена ще определи и стойността на дяловете на всяка от страните. Върховната инстанция също е имала повод 2 многократно да се произнася в насока, че при изнасяне на имотите на публична продан, оценката им не е съществен елемент от ликвидирането на съсобствеността. Такова произнасяне имплицитно се съдържа в диспозитивите на актовете на ВКС за изнасяне на публична продан на имоти, където конкретна оценка не е вписана, а отразено единствено, че след извършване на публичната продан сумите, получени от същата, следва да се разпределят между съделителите, съобразно квотите, при които е допусната делбата на имота. Прието е, че посочването на първоначална пазарна цена на делбения имот, който се изнася на публична продан не е елемент от диспозитива на решението на по чл. 348 ГПК и доколкото същата е посочена, има значение единствено за определяне стойността на дяловете, предвид необходимостта от определяне дължимата държавна такса. На основание чл.

355 от ГПК всеки от съделителите следва да заплати държавна такса върху стойността на дела си от делбеното имущество.

Безспорно е, че с Решение № 867/27.06.2024 г., постановено в първата фаза по делбата, е допусната делба между Т. И. Н., Ц. П. Н. и Н. Т. Н., ЕГН **********, на следните имоти: недвижим имот, находящ се в с. ***, Община ***, придобит по силата на дарение, извършено с нотариален акт № 129, том I, дело №129/1995 г. на Нотариус при ПлРС , представляващ дворно място, цялото от 980 кв.м., съставляващо парцел №-578 в кв. 38 по плана на с. ***, заедно с построените в същото дворно място жилищна сграда на един етаж от 85 кв.м. застроена площ, лятна кухня на 24 кв.м. застроена площ и гараж от 20 кв.м. полезна площ, при съседи: улица, улица, Ц.Т.Н., М.М.М., а съгласно скица на поземлен имот № 15-1111344-18.10.2023 г., издадена от СГКК- гр.

***, съставляващ ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор ***

/седемдесет и три хиляди шестстотин седемдесет и четири, точка триста и единадесет, точка, петстотин седемдесет и осем/, с площ от 948 /деветстотин четиридесет и осем/ кв.м., с адрес в с. ***, ул. „***, с трайно предназначение на територията - урбанизирана, начин на трайно ползване - ниско застрояване, заедно със сградите, които попадат в имота: сграда с идентификатор *** /седемдесет и три хиляди шестстотин седемдесет и четири, точка триста и единадесет, точка, петстотин седемдесет и осем, точка, едно/ със застроена площ от 108 кв.м., брой етажи - 1, предназначение жилищна сграда, еднофамилна, и сграда с идентификатор *** /седемдесет и три хиляди шестстотин седемдесет и четири, точка триста и единадесет, 3 точка, петстотин седемдесет и осем, точка, две/, застроена площ 37 кв.м., брой етажи - 1, с предназначение - селскостопанска сграда, лятна кухня със застроена площ от 20 кв. м. на един етаж съгласно разрешение за строеж № 895/ 1979 г.; гараж със застроена площ от 20 кв.м., на един етаж съгласно разрешение за строеж № 894/ 1979 г.; масивна стопанска сграда със застроена площ от 37 кв.м., на един етаж; външна тоалетна и навес, за които имоти да се образуват четири дяла, от които:

- една четвърт идеална част за Т. И. Н. ЕГН **********, - една четвърт идеална част за Ц. П. Н., ЕГН **********, и - две четвърти идеални части за Н. Т. Н., ЕГН **********.

Решението е влязло в законна сила на 19.12.2024 г. В изпълнение на това решение и с оглед на събраните по делото доказателства, съдът следва да реши как да бъде извършена делбата. С оглед на характеристиките на имотите, предмет на делбата, съдът следва да прецени коя от хипотезите на чл. 347-350 от ГПК да приложи.

Предвид събраните по делото доказателства съдът намира, че е приложима хипотезата на чл. 348 от ГПК. Въпреки че по делото е постъпило становище от Община *** за неподеляемост на поземления имот, по делото е депозирано и становище на вещото лице в обратния смисъл. Съдът намира, че заключението на вещото лице е обективно, пълно, компетентно и безпристрастно, поради което следва да бъде кредитирано с доверие .

На първо място, становището на Общината се отнася само до поземления имот, но не и до сградите върху него. Общината е издала своето становище само въз основа на данни по документи, без да се направи реален оглед на имота и да се провери състоянието му към настоящия момент. При положение, че част от сградите не са нанесени на кадастъра, то това е достатъчно основание да се смята, че тя най- вероятно не знае за тези сгради и съответно не ги е взела предвид при преценката за поделяемост на имота.

Становището на общината е за теоретичната възможност, че имотът може да се подели, но не и за реалната, практическата такава, която следва да е определяща при решаването дали да се изнесе имотът на публична продан.

За разлика от това, заключението на вещото лице е изготвено след оглед на поземления имот и сградите в него. Въпреки че вещото лице борави с понятието „имот" (т.е. единствено число), изброяването им в отделен абзац на 4 стр. 4 от заключението си (при определяне на пазарната стойност) означава, че под „имот" е имал предвид всички недвижими имоти, предмет на делбата. С други думи, нито един от тях не е поделяем, какъвто извод може да се направи и въз основа на данните по нотариалния акт - малки по размер сгради, всеки от тях с един вход и т.н.

По гореизложените съображения, съдът намира, че нито един от имотите не може да бъде разделен (т.е. поставен в три дяла) и единствено приложимо е разрешението по чл. 348 от ГПК, а именно изнасянето им на публична продан.

Съдът не следва да определя цената, на която да се продава, доколкото не е ясно към кой момент ще се пристъпи към публична продан. Пазарната оценка следва да се определи именно към този момент с оглед на пазарните условия тогава, а не към датата на постановяване на решението. Поради това, оценката ще се определи, съгласно чл. 485 от ГПК от съдебния изпълнител в рамките на изпълнителното дело.

Искане за заплащане на такова обезщетение, считано от датата на получаване на исковата молба, което е станало на 17.12.2023 г., е направено още с исковата молба.

Независимо, че ищцата е присъствала на първото открито съдебно заседание във втората фаза, тя не е потвърдила дали поддържа или не това си искане. Поради това, същото не е допуснато за разглеждане по същество.

Твърденията в исковата молба, че е отказан достъп на ищците до който и да е от имотите са оспорени и не са доказани. Ищците са били поканени да дойдат и да получат ключове, въпреки че следва да разполагат с такива, доколкото техният наследодател е имал пълен достъп до имота. Тези обстоятелства се установяват и от непротиворечивите свидетелски показания в откритото заседание на 14.10.2025 г.

Поради това, съдът намира, че тази претенция следва да бъде оставена без разглеждане .

Съдът намира, че основателно. искането за заплащане на разходите за ремонт е

В първото открито съдебно заседание във втората фаза е предявено искане за сметка, основаваща се на осъществен от ответника ремонт, за който 5 по делото е установено, че е необходим, т.е. това са разноски, които са заплатени с цел запазване на имота.

За необходимостта от този ремонт свидетелстват:

Показанията на двамата свидетели, дадени в о.с.з. на 14.10.2025 г., които заявяват, че е имало дърво орех, което е било паднало и е нанесло щети върху покрива на една от сградите.

Показанията на вещото лице С. С., дадени в о.с.з. на 26.03.2026 г., която заявява, че „тук имаме извършени ремонти, които са за запазване на поголямата част на вещта и не е представляваща подобрения, в тази връзка те са такива, които са необходими за запазване на вещта, а не такива които представляват реални подобрения".

Съгласно чл. 30, ал. 3 от ЗС, всеки съсобственик участва в ползите и тежестите на общата вещ съразмерно с частта си. На основание на тази разпоредба в съдебната практика е прието, че всеки съсобственик дължи заплащане на необходимите разноски в размер, съответстващ на притежаваните права - Решение № 100 от 24.02.2025 г. по гр. д. № 4645/2023 г., ГК, I ГО на ВКС и Решение № 113 от 19.10.2023 г. по гр. д. № 3575 / 2022 г., ГК, I ГО на ВКС. При положение, че ищците притежават общо една втора от всички имоти, то те дължат на ответника и една втора от тези необходими разноски или по % от всеки от тях.

Размерът на необходимите разноски е доказан със заключението на вещото лице С. С., депозирано в съда на 29.12.2025 г. и прието на 26.03.2026 г.

- 4 474.94 лева, които са преизчислени в евро с допълнителна справка, представена от вещото лице в о.с.з. на 03.07.2026 г. - 2 288 евро.