Решение № 3027 от 24.07.2026, Районен съд - Варна
- Съд
- Районен съд - Варна
- Дело
- Гражданско дело 1164/2026
- Вид
- Решение № 3027
- Подписан
- 24.07.2026
- В сила
- 01.08.2026
- Състав
- Моника Жекова
Цитирани разпоредби
- чл.127 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38,ал.2 · Закон за адвокатурата
- чл.18 · Закон за задълженията и договорите
- чл.10 · Закон за защита от домашното насилие
- чл.10, ал.1 и ал.2 · Закон за защита от домашното насилие
- чл.10, ал.1 и ал.2 · Закон за защита от домашното насилие
- чл. 11, ал. 2 · Закон за защита от домашното насилие
- чл. 12 и сл. · Закон за защита от домашното насилие
- чл. 13, ал. 3 · Закон за защита от домашното насилие
- чл. 16, ал. 1 · Закон за защита от домашното насилие
- чл.18 · Закон за защита от домашното насилие
- чл.18, ал.1 · Закон за защита от домашното насилие
- чл. 2 · Закон за защита от домашното насилие
- чл. 2, ал. 1 · Закон за защита от домашното насилие
- чл. 5 · Закон за защита от домашното насилие
- чл. 5, ал. 1 · Закон за защита от домашното насилие
- чл. 5,ал.1, т.1 , т. 3 и т.4 · Закон за защита от домашното насилие
- чл. 5,ал.1, т.1 , т. 3 и т.4 · Закон за защита от домашното насилие
- чл. 5,ал.1, т.1 , т. 3 и т.4 · Закон за защита от домашното насилие
- чл.5, ал.1, т. 1, 3, 4 и 6 · Закон за защита от домашното насилие
- чл. 9,ал.3 · Закон за защита от домашното насилие
- чл.216 · Наказателен кодекс
- чл.313 · Наказателен кодекс
- чл. 159, ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 22 · Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа
РЕШЕНИЕ
№ 3027 гр. Варна, 24.07.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на десети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Моника Жекова при участието на секретаря Христина Ив. Х. като разгледа докладваното от Моника Жекова Гражданско дело №
20263110101164 по описа за 2026 година
За да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по реда на Закона за защита от домашното насилие, образувано въз основа на молба с регистрационен вх.№ 12623/16.02.2026г., постъпила във ВРС чрез РУ А. ОД МВР В. по повод искане на молителката И. И. за защита от домашно насилие.
Молителката И. С. И., ЕГН **********, с адрес: **********, със съдебен адрес:
*,чрез пълномощник- адв. М. П., АК- В., с адрес: * поддържа пред съда Молба за защита по Закона за защита от домашно насилие.Молбата за защита е насочена против ответниците : С.
И. Й., ЕГН ********** р. на *г. и Г. С. Д., ЕГН ********** , р. на *г.и двамата с адрес в *.
Молбата си молителката основава на следните твърдени факти и обстоятелства:
И. И. твърди, че в началото на 2023 година живяла на семейни начала с лицето С. И.
Й., роден на *г. , в дома на майката на Ст.И. - Г. С. Д., р. на *г. в *. От самото начало отношенията между молителката и С. и майка му Г. , сочи молителката, че били конфликтни, но тя била влюбена в него и искала да живее с него, за това търпяла грубото им отношение с надеждата, че отношенията им ще се подобрят. С. , сочи молителката ,че проявявал грубост, но майка му била тази която създавала напрежението помежду им. В дома им ,уточнява молителката, че живеели тримата и брата на С..
Първият по-сериозен конфликт, твърди молителката, че възникнал на 12.04.2023г. когато Г. Д. се скарала с молителката и я ударила с юмрук от лявата страна на главата през ухото, при което увредила тъпанчето на молителката. По този повод молителката И. И. посетила спешно отделение в МБАЛ „Св. Анна - Варна „ АД където била прегледана . Тъй като И. И. изпитвала страх от Г. и сина й С., тогава молителката Ив.И. заявила на доктора, че се ударила при падане в банята, още повече, че те двамата я предупредили , че ако кажела истината последиците за нея ще са ужасни. От друга страна С. убедил молителката, че нещата ще се променят когато отидат в Г., тъй като имали планове да отидат да работят там.
Така и станало , молителката и партньора й С. заминали през м. август 2023г. и тогава започнал истинският кошмар за молителката И. . Молителката разбрала, че истинската причина С. да заживее с нея била да я накара да проституира за него и майка му в Г..
1
Твърди се от молителката , че нямала друг избор, била сама, не можела да се свърже със семейството и баща си, тъй като С. и Г. й взели мобилния телефон и била под непрекъснато наблюдение. Молителката твърди , че в Г. била подложена на жестоко отношение, бой и унижение от страна на майка и син / Г. и С. /.
През месец ноември 2023год. , сочи молителката , че нейните родители - баща й и майка й отишли в Г. за да я приберат, но не успели, тъй като молителката била заплашена от С. и Г., че ако си тръгнела с родителите си за Б. щели да я намерят и да пострада както тя , така и родителите й. При тези обстоятелства сочи молителката, че тя излъгала родителите си, че иска да остане в Г. и те се прибрали за Б.. След това Г. и С. , твърди молителката, че започнали постоянно да я тормозят и да бият , в резултат на което и молителката имала наранявания по тялото от ножове, вилици и множество белези. Молителката твърди, че била давена в вана с вода, удряна с нож по тялото , в раните й били слагани сол, била бита с колан, подстригана й била и косата, а имала коса до кръста. През цялото това време заявява молителката, че Г. и С. я карали да проституира, като й вземали всичките пари и само като имала нужда от някакви дребни неща - те и ги купували. През тези години твърди още И. И., че имало и случаи в които тримата се били прибирали в Б., но родителите на молителката не знаели и за това тя не ги била виждала , тъй като Г. и С. не й давали да ги чуе по телефона, а и не й позволявали да си отиде в дома при родителите си.
На следващо място се твърди от молителката, че в края на месец февруари 2025 г. тя се прибрала с партньора си С. в Б., а майката на С. - Г. се била прибрала по рано и била наела квартира - апартамент в *, като молителката и С. отишли при нея, в квартирата. Още с влизането в квартирата Г. започнала да бие молителката по главата, гърба и да й казва че била курва мърла, мърша, че от нея нищо не ставало да си заминавала, при което молителката й казала , че иска да си отиде , но Г. се ядосала още повече и продължила да бие молителката . На място, твърди молителката, че присъствала и Д. Г., която също работила за С. и Г. като проститутка.
Твърди се още от молителката И. И. , че на 27.02.2025 г. С. и Г. я изгорили по корема и интимните части с нагорещена голяма лъжица, държали я да не мърда, а молителката пищяла от болки , направили и дупки по тялото с вилици , ножове , в резултат на което И. И. била почти месец на легло, а Г. я лекувала , като не й позволява да отиде на лекар. С. заплашил молителката , с думите „с мен няма да бъдеш, но няма да бъдеш и с друг“. Когато се възстановила молителката , Г. и С. казали, че тя ще тръгне за Г. отново, за да работи. Г. заплашила молителката, че ако не тръгне, ще й изгори този път езика и лицето и молителката нямала избор. При така стеклите се обстоятелства, сочи молителката, че на 25.04.2025г. тя тръгнала за Г. със С., работила и отново почнал тормоза, биенето, караниците, и когато направили дадена сума с пари със С. отново се прибрали в Б., но този път в кв. *.
Това продължило до м. ноември 2025г. Всичко описано по- горе , пояснява молителката , че го разказва , с оглед изясняване на обстоятелствата, че събитията от последните три месеца не били изолирани, а това било системно отношение към мен. По-рано при настъпването на тези събития твърди молителката, че нямала възможност да подаде жалба или молба до съда, тъй като била под ключ и наблюдение от страна на Г. и С. .
Извън описаното по-горе, конкретно се твърди от молителката още , че :
На 4-ти, 5-ти ноември 2025г. молителката И. И. успяла да се измъкне от къщата, като казала, че трябвало да отиде до магазина, първоначално Г. не искала да я пусне сама, но накрая се съгласила. Когато Ив.И. отишла до магазина, помолила продавачката да й даде личният си телефон и от него молителката се обадила на баща си, набързо му казала къде е и че иска да отиде и да я вземе за да се прибере тя при родителите си, тъй като се страхува от С. и Г..При този разговор бащата на молителката й казал тя да стои в магазина и че веднага тръгва с колата си от гр. *.Така , твърди молителката, че баща й я прибрал в с. *. Въпреки, че молителката и баща й отишли в дома йм , в с. *, където тя разказала на родителите си всичко, тя се страхувала. Малко по- късно , сочи молителката, че в дома й в с.* отишъл С. с още един негов приятел на име В.. Тогава С. искал молителката да тръгне с него отново, но тя му отказала, и тъй като С. не искал да си тръгне, тогава бащата на молителката се обадил 2 на телефон 112. Така, след обаждането , в дома на молителката отишли полицаи и разговаряли със С., след което той си тръгнал.Тъй като и молителката и родителите й се страхували С. да не се върне, молителката и родителите й отишли в гр. *, в един апартамент до ресторант „*“, за да бъде тя далеч и С. и Г. да не я намерят. Там стояли три вечери, били молителката, майката, бащата и брата на молителката . През това време С. постоянно пишел на молителката по телефона като я карал да се върне при него. Отначало й писал, че повече нямало да имат проблеми, но след това казал, че ако тя не се прибере, щели да отвлекат баща й или брат й и тогава пак щяла да се върне при него. Тогава , твърди И. И., че се уплашила, казала на С. къде се намират и той отишъл там и я взел. Два дни след това тръгнали отново за Г., винаги били в гр. *.Там С. започнал пак да кара И. И. да проституира, като стояли в Г. , в гр.* , до месец януари 2026г. и се върнали отново в Б..Когато се върнали в Б., пояснява молителката , че били в кв. *, но там Г. отново я тормозела казвала, че заради нея сина й имал проблеми, биела я, заплашвала я, заключвала я да не избяга, но не след дълго С. тръгнал за П., за да вземе другото момиче И. Р., която също работела за него. Там какво се е случило молителката сочи, че не знае, но знаела , че С. го задържали полицаите на 07.02.2026г. и още бил задържан в П.. Тогава, пояснява молителката, че Г. й казала , че молителката трябвало да отиде в Г., за да проституира и да изкара пари за адвокати в П. за С., но на следващия ден 08.02.2026год. баща на молителката и чичо й отишли в кв. *, и я взели и тя се прибрала с тях у дома си. Твърди се още от молителката, че на 10.02.2026год. Г. с В. и Х., нейни познати, отишли у дома на молителката да я взимат, но тогава молителката не си била в къщи , а там бил само по-малкият й брат. Тогава, твърди молителката, че Г. влязла в двора на дома на молителката, питала за молителката, но брата на молителката казал на Г., че И. я няма .Това било видяно от бащата на молителката на камери , които се наложило той да сложи заради Г. и С. . При така видяното , бащата на молителката звъннал на М./чичо на молителката от същото село / и М. отишъл до дома на молителката при брат й , като последният казал на Г. и В. да напуснат дома или ще се обади на полицията и те си тръснали . За този случай подчертава молителката ,че разполага със записа от камери .
Сочи се от молителката, че тъй като С. вече бил задържан в П., тя се престрашила да подаде жалба в полицията. Това,счита И. И., че трябвало да направи още през м. март и после през м. ноември 2025г., но от страх и от това, че я държали затворена и без телефон, не успяла да го направи. Една от причините сега да събере смелост била, че С. бил задържан и не можел да я върне в Г..След всичко случило се, заявява молителката, че вече не можела да издържа на този непрекъснат физически и психически тормоз, съжалила, че още при първия удар не потърсила помощ и не си тръгнала от С. и Г., но вярвала, че било инцидент и се надявала, че нещата ще са различни.
Случаите, в които С. и Г. заплашвали по всякакъв начин И. И. твърди същата, че били изключително много. Думите, с които я заплашвал С., били „ще те убия, няма да си моя, но и на никой друг“, а Г. не веднъж, особено през последните три месеца, я заплашвала с думите ,, ще те убия“, „ще те залея с киселина, и нищо няма да остане от теб“. Винаги докато отправяла заплахите Г. казвала, че имала връзки и никой нищо не можел да й направи, молителката да не си и помисляла да подава жалби, защото щяло да стане по-лошо за И. И., а на тях нямало да им се случи нищо. Това била и една от причините молителката да не предприемела действия до сега.
Реално, твърди молителката И. И., че се страхува за живота си и се притеснява, че можело да бъде наранена или убита от Г. и С. /когато се приберял в Б. / докато ходи по улиците или в дома си. Когато молителката излизала от дома си , сочи същата, че била под непрекъснато напрежение и стрес, непрекъснато нащрек Г. и С. да не се появят от някъде, за това и винаги карала някой близък да е с нея или не излизала. Молителката твърди, че изпитва изключителен страх, от непрекъснатия тормоз и от това, че може да се случи отново, но този път да я наранят сериозно.И. И. сочи още, че се чувствала неспокойна, това се отразявало и на здравето й, знаела, че всичко било в следствие на психическия и физически тормоз, на който била подложена. Счита, че е недопустимо такъв тормоз да бъде упражняван над нея ; заявява , че не може да живее спокойно, не може да излезе дори с 3 приятелка спокойно, без да се оглежда, а е млад човек, който тепърва ще гради връзки с приятели.
При изложеното по-горе, молителката е обобщила , че изпитва изключителен страх от С. И. Й., р. на *г. и Г. С. Д., р. на *г. и двамата с адрес в гр. *, кв. „*“ ул. Н. В. № *, което се отразявало най-вече на психическото й състояние. Предвид гореизложеното, молителката сезира съда с искането да бъде издадена Заповед за защита срещу домашно насилие на основание чл.5, ал.1, т. 1, 3, 4 и 6 от Закона за защита срещу домашното насилие, с която да бъдат наложени на С. И. Й., на *г. и Г. С. Д., р. на *г. и двамата с адрес в гр. *, кв. „* „ ул. Н.