Определение № 1103 от 09.10.2024, Окръжен съд - Бургас
- Съд
- Окръжен съд - Бургас
- Дело
- Въззивно частно наказателно дело 1333/2024
- Вид
- Определение № 1103
- Подписан
- 09.10.2024
- В сила
- 09.10.2024
- Състав
- Георги Димов Пепеляшев, Георги Христов Иванов, СТАНИМИРА АНГЕЛОВА ИВАНОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 3, параграф 1 · Директива 2013/48/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 22 октомври 2013 година относно правото на достъп до адвокат в наказателното производство и в производството по европейска заповед за арест и относно правото на уведомяване на трето лице при задържане и на осъществяване на връзка с трети лица и консулски органи през периода на задържане
- чл. 341 и сл. · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 341, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 341, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 341, ал. 3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 94, ал. 4 · Наказателно-процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1103 гр. Бургас, 08.10.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в закрито заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Георги Д. Пепеляшев
Членове:
Георги Хр. Иванов
СТАНИМИРА АНГ. ИВАНОВА като разгледа докладваното от Георги Д. Пепеляшев Въззивно частно наказателно дело № 20242100601333 по описа за 2024 година Установи следното:
Настоящото въззивно производство е образувано с правно основание чл.
341 и сл. от НПК по повод постъпила Частна жалба от адв. Галя Хачадурянот АК – Сливен, против Определение от 18.09.2024 г. по НОХД № 1098/2024 г. по описа на РС – Бургас, с което съдът на основание чл. 94, ал. 4 от НПК е назначил резервен защитник – процесуален представител на подсъдимия Е.
И..
В жалбата се твърди, че Първоинстанционният съд е нарушил лично, конституционно закрепено негово право, а именно правото му на адвокатска защита. Отправя се молба за отмяна на атакуваното определение.
Настоящия съдебен състав счита, че жалбоподателят не е съобразил че дали и доколко той е съгласен с назначаването на резервен защитник е обстоятелство ирелевантно за решаването на този въпрос и е поставено вън от неговата воля. Разпоредбата на чл. 94, ал. 4 от НПК е очертала основанията за назначаването на резервен защитник, а ал. 5 на същата разпоредба изрично е изключила упълномощаването на друг защитник или отказа от защитник като препятствие на резервния защитник в наказателното производство.
Тук е мястото да се отбележи, че фигурата на резервния защитник е синхронизирана с европейското законодателство и е гаранция за разглеждане 1 на делото в разумен срок, съобразно стандартите заложени в ЕКПЧ. С нея законодателят е реализирал идеята си за преклудиране на възможностите подсъдимият, използвайки различни процесуални техники да забавя и да шиканира нормалното развитие на процеса. Наред с това, с назначаването на резервен защитник правото на защита на осъдения, гарантирано от българското законодателство и ЕКПЧ не само не се нарушава, точно обратното, обезпечава се в максимална степен.
Независимо от всичко казано до тук настоящата жалба е недопустима и същата следва да се остави без разглеждане. Това е последица от особеностите на производството по Глава двадесет и втора, в които хипотези и конкретно чл.
341, ал. 3 от НПК попада атакуваното определение на съда за назначаване на резервен защитник. Недопустимостта на частната жалба изключва преценка за нейната основателност. В разпоредбите на чл. 341, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 от НПК изчерпателно са изброени оспоримите пред въззивната инстанция определения и разпореждания на първоинстанционния съд и конкретно атакуваното с тази частна жалба определение за назначаване на резервен защитник не е между тях.
Допустимостта на частната жалба не може да се изведе и на основание чл. 5, ал. 4 от Конституцията във връзка с предвидените в чл. 6 от ЕКПЧ гаранции за справедлив съдебен процес и непосредственото действие на посочените разпоредби, тъй като назначаването на резервен защитник има основно обезпечителна функция за приключване на наказателния процес в разумен срок. Назначаването на резервен защитник не засяга пряко правото на подсъдимия „да ползва адвокат по свой избор“, защото упълномощеният защитник може да продължи да участва в следващите съдебни заседание. В проведеното съдебно заседание на 18.09.2024 г. в отсъствие на упълномощеният защитник адв. Хачадурян, съдът е извършил разпит на един свидетел и едно вещо лице. За да се гарантира правото на справедлив процес на подс. Е. И. и по-конкретно спазването на правото му на достъп до адвокат по изрично искане на подсъдимия и упълномощеният му защитник първоинстанционния съд като съобрази нормата на чл. 8, параграф 1 от Директива 2016/343 и чл. 3, параграф 1 от Директива 2013/48 може да даде възможност подсъдимият и неговият защитник да зададат свободно своите въпроси на разпитания свидетел и вещо лице от 18.09.2024 г., в следващо съдебно заседание, ако желаят това. При тези условия не е необходимо пълно 2 преповтаряне на проведените разпити, проведени в отсъствие на упълномощения защитник на подсъдимия. В този смисъл подсъдимият не е лишен от гарантираното му в чл. 6, параграф 3, буква с от ЕКПЧ право „да ползва адвокат по свой избор“.
По тези съображения частната жалба следва да се остави без разглеждане като подадена срещу акт, който не подлежи на въззивна проверка отделно от крайния акт.
С оглед на горното и на основание чл. 345, Бургаският окръжен съд ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частна жалба от адвокат Галя Хачадурян от АК – Сливен, против протоколно определение от 18.09.2024 г. по НОХД № 1098/2024 г. по описа на Районен съд – Бургас за назначаване на резервен защитник в съдебното производство като недопустима.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3