Решение № 139 от 22.04.2024, Окръжен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 139 гр. П., 22.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – П., I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Минка П. Трънджиева

Членове:

Венцислав Ст. Маратилов

Димитър П. Бозаджиев като разгледа докладваното от Димитър П. Бозаджиев Въззивно гражданско дело № 20245200500227 по описа за 2024 година

Производството е по чл.437, във вр. с чл.435, ал.2, т.2 от ГПК.

Същото е образувано по жалба на В. С. Й., със съгласието на майка си А. К. Й., чрез пълномощника им адв.П. А. против действия на съдебния изпълнител, изразяващи се в насочване на принудително изпълнение върху несеквестируемо имущество чрез насрочване извършване на опис на движими вещи по изп.дело №2025220400072.

Твърди се в същата, че жалбоподателката е наследник на длъжника по изп.дело №20225220400072 по описа на СИС при РС- П..

Сочи се, че изпълнителното производство е образувано от взискател РС- Пловдив за събиране на дължими от наследодателя на жалбоподателката държавни такси по дело за развод между него и майката на последната.

Визира се, че с Решение №1332/28.04.2017г., постановено по гр.д№4325/2017г. по описа на РС- П., влязло в законна сила на 28.04.2017г., бракът между майката и бащата на жалбоподателката е прекратен, като упражняването на родителските права е предоставено на майката и местоживеенето на детето също е определено при майката. До прекратяване 1 на брака, майката и детето са живеели под наем, а родителите са били разделени от по- рано.

Твърди се, че на 18.07.2017г., майката на жалбоподателката закупува с ипотечен кредит жилище в гр.П., на адрес: ул.“С.К.“ №70, ет.4, ап.7, където живее с детето. Всички движими вещи в жилището са закупени от майката на жалбоподателката, настоящия й приятел и дядото по майчина линия на детето след покупката на апартамента.

Сочи се, че доколкото жалбоподателката към онзи момент е била на 8 години при прекратяване на брака на родителите си, от онзи момент до днешна дата, когато е на 14 години, същата не е реализирала доходи, които биха й позволили придобиване от нейна страна на каквото и да е имущество.

Твърди се, че бащата на жалбоподателката е починал на 03.01.2022г., като не е оставил никакво имущество.

Сочи се, че жалбоподателката е приела наследството по опис, за което е и е издадено удостоверение

№8424/10.03.2022г. по ч.гр.д.

№202253301032442/2022г. по описа на РС- Пловдив, в чийто район е било последното местожителство на починалия.

Твърди се, че съгласно чл.492, ал.2 от ГПК, издаденият ИЛ срещу наследодателя може да бъде изпълняван и върху имущество на неговите наследници, освен ако те установят, че са приели наследството по опис. В настоящият казус се визира, че наследството е прието по опис, за което своевременно е представено доказателство по изпълнителното дело от страна на законния представител на жалбоподателката.

Твърди се,че при приемане на наследството по опис, наследникът отговаря до размера на полученото в наследство имущество, каквото в конкретната хипотеза липсва.

Сочи се, че личното имущество на жалбоподателката В. Й. /наследник на длъжника/ се изчерпва със закупените от майка й вещи за обикновено употребление- дрехи, тоалетни принадлежности, учебни помагала и пособия, представляващи несеквестируеми вещи. Към датата на смъртта на баща си, последната вече от 5 години живее в друг град, в апартамент, лична собственост на майка, поради което движими вещи на наследодателя й никога не са се намирали в посоченото жилище.

Въпреки това се твърди, че по горепосоченото изпълнително дело е 2 насрочен опис на движими вещи на адрес: гр.П., ул.“С.К.“ №70, ет.4, ап.7, в жилището на майката на жалбоподателката. В този аспект се визира, че изпълнението се насочва върху имущество, което изцяло е несеквестируемо, доколкото единствените движими вещи, собственост на наследника на длъжника, който е непълнолетен са вещите му за обикновено употребление, посочени по- горе.

Твърди се, че насочването на изпълнението върху вещите за лично употребление на непълнолетния наследник на длъжника, представляващи несеквестируемо имущество, чрез насрочване извършване на опис на движими вещи по изп.д.№2022522040072 по описа на ДСИ при РС- П. на адрес: гр.П., ул.“С.К.“ №70, ет.4, ап.7 е изцяло незаконосъобразно, като се моли същото да бъде отменено.

С жалбата е направено и особено искане, на основание чл.438, ал.1 от ГПК, да се спре изпълнението по изп.дело №20225220400072 по описа на ДСИ при РС- П..

Претендират се разноски.

В указания срок не е постъпил отговор на жалбата от страна на взискателя по изп.дело- РС- Пловдив.

Постъпили са мотиви на ДСИ- Ф.Н., в които е изложено становище, че подадената жалба е допустима, но по съществото си е неоснователна. Излагат се съображения в тази насока.

От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното от фактическа страна:

Първоначално изпълнителното дело е образувано по повод на Възлагателно писмо с изх.№1138/12.01.2018г. срещу длъжникът С.Й.Й., с ЕГН ********** и приложен към него изпълнителен лист №44/12.01.2018г. издаден по гр.д.№4325/2017г. по описа на РС-Пловдив с Разпореждане от 18.01.2018г. на ДСИ в СИС при РС- Пловдив.

Не е спорно, че в производството срещу длъжникът Й. са извършвани множество изпълнителни действия. В хода на това производство, вследствие на смъртта на длъжника по делото е конституирана, като длъжник в качеството й на наследник- В. С. Й., с ЕГН **********, действаща чрез нейната майка и законен представител Ц.Н. Й. от гр.П., ул.“С.К.“ №70, ап.7, 3 за 1/1 част от дълга съответстваща на наследствената й квота.

Видно от Постановление от 30.05.2022г., изпълнителното дело е изпратено по подсъдност за продължаване на изпълнителните действия от ДСИ при СИС в РС- П..

Установява се, че в хода на образуваното производство, ДСИ е уведомил длъжника за прехвърлянето на изпълнителното производство, за размера на дълга, като са извършени справки, във връзка с наследственото правоприемство на конституирания наследник.

Във връзка с разпореждане на ДСИ от 31.01.2024г. в подадено писмо с изх.№60235/13.02.2023г., взискателят е посочил начини на принудително изпълнение- запор върху вземания на длъжника, запор на регистрирано на името на длъжника МПС, опис и публична продан на всички секвестируеми вещи на длъжника- приложени последователно, а ако това е нужно за удовлетворяване на вземането и едновременно.

Видно от Постановление на ДСИ от 18.12.2023г.- л.182, на основание чл.465 и сл. от ГПК е насрочен опис на движими вещи на адреса на длъжника В. С. Й., а именно: гр.П., ул.“С.К.“ №70, ет.4, ап.7, който ще се състои на 07.02.2024г. от 10.30ч.

От Молба с вх.№435/31.01.2024г. подадена от В. С. Й., със съгласието на майка си А. К. Й., чрез пълномощника й адв.П. А. е поискано от ДСИ да отмени нарочения опис на движими вещи на адрес в гр.П., ул.“С.К.“ №70, ет.4, ап.7- в жилището на майката на молителката В. С. Й..

Видно от Решение №1332/28.04.2017г., постановено по гр.д.

№4325/2017г. по описа на РС- Пловдив се установява, че е прекратен брака между А. К. Й. и С.Й.Й. по взаимно съгласие. Предоставени са родителските права по отношение на детето В. С. Й. на А. К. Й. осъден е С.Й.Й. да заплати по сметка на РС- Пловдив държавна такса в размер на 10лв., както и държавна такса върху присъдената издръжка в размер на 82,80лв.

От Молба от 18.07.2017г. е поискано от С.В.Н. и Ж.С.С.- прокурист на „Сосиете Женерал Експресбанк“ АД, на основание чл.60 от Закона за кредитните институции да се впише законна ипотека в полза на дружеството, за обезпечаване изплащането на предоставен с договор а жилищен кредит с два лихвени периода на кредит на А. К. Й..

Видно от Нотариален акт за покупко- продажба на недвижим имот 4

№136, том ІІ, рег.№4047, дело №282/2017г. се установява, че М.А.Б. и Д.Б.Б. са продали на А. К. Й. апартамент с площ от 82,24кв.м., с административен адрес на имота: гр.П., ул.“С.К.“ №70, етаж 4, апартамент 7.

Видно от Препис- извлечение от Акт за смърт се установява, че С.Й.Й. е починал на 03.01.2022г.

От Удостоверение с изх.№8424 от 10.03.2022г. издадено от РСПловдив се установява, че то е издадено на В. С. Й., в уверение на това, че на основание Решение №741/08.03.2022г., постановено по ч.гр.д.№3242/2022г. по описа на РС- Пловдив е вписан в особената книга на съда под №174/2022г., прием на наследство по опис от същата, останало от покойния наследодател С.Й.Й., бивш жител на гр.Пловдив, починал на 03.01.2022г., както и декларирането на наследника, че към момента смъртта на наследодателя, не му е известно последния да е притежавал движимо или недвижимо имущество.

Видно от Протокол от 07.02.2024г. на ДСИ Ф.Н. се установява, че е отбелязано от последния, че насрочения за 10.30ч. опис на движими вещи на адреса на длъжника не се е състоял, тъй като в СИС е била депозирана жалба от длъжника срещу насроченото изпълнително действие и същото ще бъде насрочено за по- късна дата, след като ОС- П. се произнесе по нейната допустимост и основателност.

При тези данни от правна страна, настоящата инстанция приема следното:

Подадената жалба е допустима в 7- дневния срок по чл.436, ал.1 от ГПК. Същата е подадена от процесуално легитимирано лице- от длъжника срещу подлежащо на обжалване действие по чл.435, ал.2 ГПК- насочване на изпълнението върху имущество, което се счита за несеквестируемо.

В случая наведените възражения в тази жалба са в основна насока, че е насочено изпълнението върху вещи за лично употребление на непълнолетния наследник на длъжника представляващи несеквестируемо имущество, чрез насрочване на опис на движими вещи по изпълнително дело.

Следва да се отбележи, че на практика описът не е реализиран на посочената в постановлението на ДСИ от 18.03.2024г. тъй като е подадена процесната жалба с вх.№434/31.01.2024г. Предвид на тази констатация следва да се приеме, че подадената жалба е преждевременна. Това обаче не води до 5 нейната недопустимост, тъй като преждевременната жалба е винаги допустима, тъй като длъжникът има интерес своевременно да бъдат разрешени въпросите относно несеквестируемостта, която яснота е в интерес и на взискателят. В този смисъл е т. 1 от ТР №2 от 26.06.2015г. по тълк. дело №2/2013г. на ОСГТК на ВКС.

Разгледана по същество, съдът намира, че тя е неоснователна при следните изводи от правна страна:

Съгласно чл.435, ал.2 ГПК, длъжникът може да обжалва насочването на изпълнението върху имущество, което смята за несеквестируемо. Видно от разпоредбата, на обжалване подлежи насочването на изпълнението върху несеквестируемо имущество, а не изпълнителното действие, което нарушава /несъвместимо е с/ несеквестируемостта. Както бе посочено по- горе конкретни движими вещи не са описани, за да се приема извод, че те са несеквестируеми. Действително дори и да се счете за обоснована фактическа обстановка изложена в жалбата, касаеща смъртта на наследодателя на жалбоподателката, придобиването на жилище от майката, приемане на наследството по опис, с оглед непълнолетието на първата, за което и не може да има спор, то както е посочено в мотивите на съдебния изпълнител в компетенциите на последния е да установи на място в деня на описа, вида и собствеността на намерените движими вещи, като за целта, последния може да изисква доказателства за собственост- фактури, касови бележки и др. На практика едва тогава при евентуално несъгласие с констатациите на съдебния изпълнител, може да се атакува от длъжника несеквестируемост на конкретно описани движими вещи.

Предвид на тези си съображения, настоящата инстанция не споделя като основателни направените възражения в подадената жалба.

С оглед на гореизложеното, настоящата инстанция приема, че следва да потвърди, като правилни и законосъобразни действията на съдебния изпълнител по насочване на изпълнението върху движими вещи обективирани в Постановление на ДСИ от 18.12.2023г.- л.182, с което на основание чл.465 и сл. от ГПК е насрочен опис на движими вещи, по изп.дело №20225220400072 по описа на СИС при РС- П. на адреса на длъжника В. С.

Й.: гр.П., ул.“С.К.“ №70, ет.4, ап.7.

По отношение на направеното в жалбата искане за спиране на 6 изпълнителното дело на основание чл.438 ГПК, съдебният състав намира, че с оглед неоснователността на подадената жалба, няма основание за произнасяне по същото.