Определение № 443 от 03.10.2023, Окръжен съд - Силистра
- Съд
- Окръжен съд - Силистра
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 313/2023
- Вид
- Определение № 443
- Подписан
- 03.10.2023
- В сила
- 03.10.2023
- Състав
- Пламен Неделчев Димитров, Кремена Иванова Краева, Натали Ясенова Жекова
Цитирани разпоредби
- чл. 232 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 248 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 414 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 443 гр. Силистра, 03.10.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА в закрито заседание на трети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Пламен Н. Димитров
Членове:
Кремена Ив. Краева
Натали Яс. Жекова като разгледа докладваното от Пламен Н. Димитров Въззивно частно гражданско дело № 20233400500313 по описа за 2023 година
Производство по чл. 274 във връзка с чл. 248 от ГПК,
Образувано по частна жалба на „Евро Финанс Колект” ЕООД, с ЕИК 205788439, със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. „Мария Луиза“ № 46, ет. 4, представлявано от Елин Руменов Демиров, подадена чрез адв. И. Л., вписан в АК- София, срещу Определение № 193 от 04.07.2023г. постановено по гр.д. № 280/2023г. на Районен съд Тутракан, с което съдът е отхвърлил искането за изменение на Решение № 102 от 12.05.2023 г. постановено по гр. д. № 280/2022г.,на РС - Тутракан в частта на разноските.
Жалбоподателят не е доволен от решението в обжалваната му част имаща характера на определение, като в тази връзка моли въззивния съд да го отмени, а вместо него да постанови друго, с което да му присъди в пълен размер претендираните деловодни разноски за две съдебни инстанции.
Ответникът по жалбата Ф. Н. А., редовно уведомен не депозира становище..
Съдът, след като се запозна с жалбата и материалите по делото прие за установено следното с правно основание чл. 422, във връзка чл. 414 от ГПК. от фактическа страна:
Производството по делото е образувано пред РС – Тутракан по искова молба подадена от „Евро Финанс Колект” ЕООД. В хода на процес с молба вх. № 3172 от 05.08.2022г. ищецът по реда на чл. 232 от ГПК, се отказал от част от исковите си претенции, което мотивирало съда да се произнесе с Определение № 268 от 05.08.2022г., с което прекратил частично производството по делото и обезсилил частично издадената в рамките на заповедното производство заповед за изпълнение. Съдът се произнесъл по иска с Решение № 102 от 12.05.2023г., постановено изцяло в полза на ищеца по така редуцирания иск. Със същото решение първоинстанционния съд осъдил ответника да заплати на ищеца сторените в хода на производството деловодни разноски.
С молба вх. № 2361 от 08.06.2023г. в срок ищецът поискал от съда да ревизира решението си в частта за разноските приемайки, че такива му се дължат в размер общо на 975 лв., а не в присъдения от първоинстанционния съд размер на 575лв. претендирайки разликата.
Така сезиран първостепенния съд се произнесъл с атакуваното по настоящем 1 определение, с което отхвърлил молбата излагайки подробни мотиви. От мотивите към определението става ясно, че съдът взел предвид направения от ищеца частичен отказ от иск, приравнил го като правни последици досежно разноските с частични отхвърляне на иска и намалил общата сума на претендираните за първоначално предявения иск разноски съобразно направената редукция на исковете претенции.
Жалбоподателят не споделя тези аргументи, като приема, че щом иска му е уважен изцяло му се следват разноски изчислени съобразно размера на първоначално предявената претенция.
Въззивният съдебен състав след, като се запозна с жалбата и атакувания с нея съдебен акт намира същата за допустима, но неоснователна.
Изрична е разпоредбата на чл. 78, ал. 1 от ГПК, според който текст заплатените от ищеца разноски се заплащат от ответника съразмерно с УВАЖЕНАТА ЧАСТ ОТ ИСКА.
Именно в този смисъл е и присъденото от първоинстанционния съд с атакуваното определение. Обстоятелството, че ищецът се е отказал от част от исковите си претенции без това да се дължи на плащане или други действия от страна на ответника обуславя обективните предели на постановеното решение, които ще се разпрострат само върху тази част, която е очертана от ищеца, като предмет на търсената съдебна защита.
Първоинстанционният съд се е произнесъл и уважил изцяло исковите претенции до размера определен от ищеца след валидно извършения частичен отказ от иск. Ето защо правилно присъдените разноски са изчислени не върху първоначално предявения размер, а върху редуцирания такъв след частичен отказ от иск.
С оглед изложеното въззивният съдебен състав счита, че атакуваното определение е правилно и законосъобразно и следва да се потвърди.
Воден от гореизложеното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 193 от 04.07.2023г. постановено по гр.д. № 280/2023г. на Районен съд Тутракан, с което съдът е отхвърлил искането за изменение на Решение № 102 от 12.05.2023 г. постановено по гр. д. № 280/2022г.,на РС - Тутракан в частта за разноските.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
2